Р Е Ш Е Н И Е
№
11.02.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора
Нейка Тенева, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №430
по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“, представлявана от редовно упълномощен юрисконсулт И.В. против
Решение №260149/02.11.2020г, постановено по АНД № 1162/2020 год. по описа на
Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №0013664/11.05.2020
год. издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към АПИ гр. София с наложена на С.М.О. глоба
в размер на 300.00 лв. за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП, за това, че на 07.12.2019
год. около 11.10 ч управлява ППС с рег. №***, вид: лек автомобил, марка Хюндай,
модел Атос, с обща техническа допустима максимална
маса до 3.5 тона, по републикански път І-5, при км 216+800, в посока на
движение гр. Казанлък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена винетна такса, съгласно
чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Мястото на нарушението е км.216+800 на
път І-5 в посока от град Стара Загора за град Казанлък, за който се събира
такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна
такса, съгласно Приложение №2 към т.2 на Решение №959 на МС от 31.12.2018 год.
В резултат на проверката е установено, че за
ППС с регистрационен номер *** към момента на проверката няма заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния
номер и на категорията на ППС- К1. Съгласно чл.189е ал.8 от ЗДвП, нарушението е
потвърдено, чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от
контролно устройство с посочен идентификатор, като данните от справката са
отразени в АУАН №0013664/07.12.2019 год., с което нарушителят не е изпълнил
задължението си по чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата. Нарушението
се потвърждава и от извършена справка от административно наказващия орган в
електронната система за събиране на пътни такси, съгласно която за ППС с
цитирания по-горе номер, към датата и
часа на проверката, не е налице валидна електронна винетка. Копие от справката
е приложено към преписката. Като доказателства са събрани копие на фискален бон
за автомобил с регистрационен номер №***, приложен към подадените писмени
възражения против съставения АУАН, е посочено, че вместо регистрационния номер
на автомобила на кирилица, същият е изписан на латиница. АНО е изложил подробни
съображения защо фактическата грешка при изписване на регистрационния номер в
съдържанието на електронната винетка и на фискалния бон няма правно значение –
чл.5 ал.3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Според
цитираната разпоредба отговорността за неправилно деклариране на
регистрационния номер, категорията или периода на валидност на винетната такса е на собственика или ползвателя, като в
случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство
не е заплатена винетна такса.
За да отмени наказателното постановление, Районен
съд Стара Загора е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
реализирането на административно-наказателната отговорност, изразяващо се в
наличие на противоречие между съдържанието на съставеният АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление. От описанието на нарушението в АУАН може
да се направил извод, че заплащането на винетната
такса е задължение на водача, а не на собственика на автомобила. В издаденото
наказателно постановление обаче, наказващият орган е посочил, че става въпрос
за управление на МПС, за което О. не е заплатил винетна
такса, а за управление на МПС за което не е заплатена винетна
такса. Приел е това разминаване за съществено, поради което не е приложимо
хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като нередовността касае един от
елементите на фактическия състав на нарушението и е невъзможно санирането му да
стане едва с издаването на наказателното постановление. Установил е и друго
процесуално нарушение, ицзразяващо се в разминаване
на посочената като нарушена разпоредба, която в АУАН е чл.139, ал.6 от ЗДвП,
докато в наказателното постановление деянието е квалифицирано като нарушение на
чл.179, ал.3 от ЗДвП. С това е ограничено правото на защита на наказаното лице
и представлява съществен порок.
За пълнота на решението е посочил, че в случая
допусната грешка не касае номера на ППС, който е посочен правилно, като само е
изписан на латиница вместо на кирилица и не цели заплащането на по-нисък размер
на винетната такса. Следва да се отнесе внесената
такса, към правилният регистрационен номер, а самото деяние не носи белезите на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Всичко това го е мотивирало да
постанови решение за отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С касационната жалба са изложени подробно доводи
за неправилно приложение на материалния закон при отмяна на наказателното
постановление. В приложеният акта за установяване на административно нарушение ясно
е описано изпълнителното деяние, а именно“ управлява…., като не е заплатил винетна такса“. Посочено е кой, какво, кога и къде е
извършил. Отразено е също така, че процесният автомобил е собственост на
водача. Това означава, че в момента на проверката О. е бил едновременно и в двете
качества – на водач на МПС и собственик на същото. С деянието си е изпълнил
фактическият състав на чл.139, ал.6 от ЗДвП. Счита че е налице безспорност на
факта, че заплатена винетна такса, но според касатора
не е достатъчно просто да заплатиш такса, а и резултата да бъде проконтролиран
от платеца. Твърди се, че О. е знаелили е бил длъжен да знае , че за автомобил с рег.№***
не е била заплатена винетна такса. Ако и да е била
неправилно платена винетна такса, то същата подлежи
на връщане по съответния законов ред. Въз основа на подробно изложени
съображения по тези оплаквания е направено искане да се отмени въззивното
съдебно решение и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът по касация - С.М.О., в представеното по
делото възражение, счита, че касационната жалба е неоснователна и иска от съда
да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Нарушението, за което е санкциониран ответникът по
касация е извършено на 07.12.2019 год. при действието на чл.10 ал.1 т.1 в (Изм.
и доп. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), съгласно която: „За
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние: 1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7;
заплащането на винетната такса дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Настоящата хартиена винетка е закупена на 06.07.2019
год. и е за едногодишен период – от 06.07.2019 год. до 05.07.2020 год.
Административнонаказателната отговорност на С.О. е
ангажирана на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300.00 лв. От фактическа страна
обвинението срещу О. е мотивирано с управление лек автомобил с рег.№***, с обща
техническа максимална маса до 3.5 тона по път І-5, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без за посоченото пътно превозно средство да е заплатена
винетна такса.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.3 от Закона за
пътищата винетната такса се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния
му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и
важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е
бил деклариран от собственика или ползвателя му. Възниква въпроса за документа,
който отразява и удостоверява декларираните обстоятелства. Нормата на чл.10а,
ал.4 ЗП регламентира, че при заплащане на винетната
такса се издава електронна винетка, която представлява електронен документ по
смисъла на чл.3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, удостоверяващ заплащането на съответната такса по
чл.10, ал.1, т.1 и съдържащ регистрационния номер на пътното превозно средство,
неговата категория, датата на заплащане на таксата и срока на валидност.
Следователно електронната винетка е документа, който съдържа декларираното от
собственика или ползвателя, но този електронен документ се създава в
информационната система на АПИ, а самият платежен документ - в случая платежно
нареждане за извършено заплащане на винетна такса
чрез банков трансфер, удостоверява изпълнението
на задължението за закупуване на електронна винетка и предоставя информация за
данните, които задълженото лице е декларирало – регистрационен номер и
категория на ППС, и периода на валидност. Видно от представеното по делото писмено
доказателство на лист 24 от АНД №№116 по описа на Районен съд Стара Загора за
2020 год., в качеството си на собственик на управлявания от него лек автомобил,
О. е заплатил сумата от 97.00 лв., представляваща плащане за електронна винетка
за МПС ST4891RA. Следователно при заплащането на винетната такса собственикът е изпълнил задължението си по
чл.10а, ал.3 от ЗП като е декларирал изискуемите от закона обстоятелства, но не
е посочил правилния регистрационен номер на лекия автомобил. Допуснатата грешка
се изразява в изписването на регистрационният номер с латински букви, вместо с
такива на кирилица. Така описаната грешка според настоящият съдебен състав
обаче, представлява такава по смисъла на чл.5, ал.3 от Наредба за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние. Под грешка законодателят е имал в предвид грешното
изписване на самият номер или непълното му изписване. В конкретния случай обаче
това е налице – регистрационният номер не е посочен правилно, тъй като съгласно
свидетелството за регистрация на МПС, същото е с рег.№ ***, а не №***.
Преценката за „маловажност“ следва да се прави на
база фактическите данни по всеки конкретен случай - вида на нарушението, начина
на извършването му, подбудите, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост
на извършеното, като се отчита същността и целите на административнонаказателната
отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид
незначителната обществената опасност и характера на засягане на обществените
отношения. По делото безспорно е доказано, че ответникът по касация е заплатил
винетка за МПС, като е посочил регистрационният номер с латински букви, вместо
на кирилица. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не се
касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Деянието, формално да осъществява признаците на административно нарушение.
Безспорно е, че заплатената от ответника по касация винетна
такса към настоящия момент е неотносима към нито едно
МПС, но е налице процедура, която дава възможност за връщането й.
Изложените в съдебното решение мотиви за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, изразяващо се в
несъответствие между фактическото описание на нарушението в акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, както и цитираната в тази връзка практика на
Административен съд Стара Загора е неотносима в
настоящия случай. Това е така, тъй като нарушената в конкретния случай
разпоредба на чл.139, ал.6 от ЗДвП, определя като задължен субект за внасянето
на винетната такса, водача на МПС. В цитираното
решение като нарушение е посочена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, която в
приложимата й редакция, не е посочвала задълженият субект, а същият се извежда
от съдържанието на чл.10а, ал.4 от ЗП, съгласно която дължимата винетна такса се е заплащала от собственика на автомобила
или ползвателя, като е следвало да се посочи в наказателното постановление в
качеството на какъв наказаното лице е привлечено към отговорност.
Ето защо обжалваното съдебно решение, с която е
отменено наказателно постановление №0013664/11.05.2020 год. издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към АПИ гр. София, като
постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде
отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество, като се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Предвид изхода на делото искането на пълномощника
на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/
29.11.2019г./, С. М.О. следва да бъде осъден да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София сумата от 80.00 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното
производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260149/02.11.2020
год., постановено по АНД №1162/2020 год. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№0013664/11.05.2020 год., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“
в Национално тол управление към АПИ гр. София, с
което на С. М.О., на основание чл.179, ал.3 на ЗДвП във вр.
с чл.139, ал.6 от ЗДвП и чл.3, ал.2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300.00
/триста/ лева.
ОСЪЖДА С. М.О. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, сумата от 80.00
/осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.