Р Е Ш Е Н И Е
№………..…./……...07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1888 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано въз основа на исковата молба на Г.Т.К. ***, с която срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от Коста Чолаков – Главен изпълнителен директор и Бистра
Василева – Изпълнителен директор, са
предявени следните искове:
-
за заплащане на сумата 40 000 лева, съставляваща общия претендиран размер
на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 08.01.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Чаталджа” и
ул. „Ген.Колев” по вина на Г.М.С.като водач на лек автомобил „Мазда” 323, с
рег.№ ***, застрахован в „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЗП №BG/06/117000928352;
-
за заплащане на сумата 1517,40 лева, съставляваща обезщетение за обезвреда
на претърпени от ищцата имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени загуби (разходи за закупуване и поставяне
на изкуствена става, потребителска такса и такса избор на екип), вследствие на
ПТП, настъпило на 08.01.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Чаталджа”
и бул. „Ген.Колев” по вина на Г.М.С.като водач на лек автомобил „Мазда” 323, с
рег.№ ***, застрахован в „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЗП №BG/06/117000928352;
-
за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху
отделните главници на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди,
считано от датата на увреждането (08.01.2018 г.) до окончателното им плащане.
Наред с това ищецът претендира
осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството,
основаващо се на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване, е извършено с доклада по
делото в открито съдебно заседание от 25.06.2020 г.
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на иска е прякото право на ищцата Г.Т.К.
от гр. Варна като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя –
ответника „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, гр. София обезщетение
за причинените й вреди (неимуществени и имуществени), вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2018
г. в гр. Варна, по вина на
водача на л.а. „Мазда” 323, с ДК № ***, Г.М.С.от гр. В.
Търново.
Претендираните обезщетения за обезвреда на понесените неимуществени и имуществени вреди, са
в размери съответно 40 000 лева и 1 517,40 лева.
Обезщетението
за имуществените и неимуществените вреди се претендира ведно
със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумите за отделните главници, считано от датата на увреждането – 08.01.2018
г., до окончателното им изплащане.
Така предявените искове намират своето
правно основание в чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр. с
чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), съответно в чл.
86, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
От изисканото и приложено по делото НОХД № 3009/2018 г. на Варненски
районен съд, НО, 28 състав, се установява, че с влязло в сила
Споразумение № 487/01.10.2018 г., водачът
на л.а., причинил уврежданията, Георги Стоянов от гр. В. Търново, е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б.
“а”, предл. 2, във вр. с ал. 1, б. “б”, предл. 2 и чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, за това, че на 08.01.2018
г. в гр. Варна, при управление на МПС - л.а. „Мазда” 323 с ДК № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което
по непредпазливост причинил на ищцата Г.Т.К.
от гр. Варна средна телесна
повреда. За това престъпление на извършителя Стоянов е
било наложено съответно наказание.
За обосноваване отговорността на
ответното дружество в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ ищцата излага твърдения,
че между ответника „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, гр. София и собственикът на л.а. „Мазда”, модел 323 с ДК №
***, е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/06/117000928352 от
24.03.2017 г., валидна до 23.03.2018 г., като водачът на автомобила, причинил
ПТП, е бил обхванат от действието на тази застраховка.
С определението си от разпоредителното
заседание по чл. 374 от ГПК за насрочване на делото съдът е указал на страните, на основание чл. 155 от ГПК, че чрез
справка в сайта на Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg) служебно е установен факта, че към
датата на настъпване на ПТП – 08.01.2018 г. е налице оповестена активна
застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Мазда” 323 с ДК № ***, с номер на
полицата № BG/06/117000928352 от 24.03.2017 г.,
валидна до 23.03.2018 г. при „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД.
С оглед на това, съдът приема за
доказан факта, че между ответника „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, гр. София и собственикът на л.а. „Мазда” 323 с ДК
№ ***, е била сключена валидна към датата на ПТП (08.01.2018 г.) застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/06/117000928352, като водачът Г.М.С.от гр. В. Търново, е бил обхванат от действието на тази
застраховка.
В настоящия случай, с оглед и
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
влязлото в сила Споразумение № 487/01.10.2018 г. по НОХД № 3009/2018 г. на Варненски районен съд, НО,
28 състав, има
доказателствено значение за вината, деянието на извършителя Г.М.С., и неговата противоправност.
Въз основа
на събраните по делото доказателства - епикризи,
издадени съответно от МБАЛ „Света Анна - Варна” АД,
гр. Варна, Клиника по ортопедия и травматология (л.28) и Многопрофилна
болница за активно лечение „Еврохоспитал” ООД - гр. Варна, Отделение и
травматология (л.26), показанията на разпитаните по делото свидетели,
обосновано следва да се заключи, че в резултат на ПТП, виновно причинено на
08.01.2018 г. от Г.М.С.от гр. В. Търново, на ищцата Г.Т.К. от гр. Варна, са
били причинени травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на
дясна проксимална тибия-КРВФ,
довело като резултат до необходимостта от специализирана медицинска помощ и
труден и продължителен възстановителен процес.
За период от около 9 дни ищцата е била
в болница, като е било проведено оперативно лечение за открито наместване с
вътрешна фиксация – тибия и фибула –
заключваща плака, направен е обилен лаваж, дренаж. Изписана е в добро общо
състояние, с подобрение, с указания за провеждането на следоперативното
лечение, частично натоварване като се придвижва с патерици, и провеждане на
рехабилитация.
Според показанията на разпитаната
свидетелка Нели Ф. – дъщеря на пострадалата, полагала непосредствено грижи за
възстановяването й, за период от около два месеца след изписването й от
болницата, ищцата е била на легло, можела е да се храни сама, но не и да става
и да се придвижва без чужда помощ. След като е започнала да се раздвижва първо
с проходилка, а впоследствие и с патерици, е можела да ходи до тоалетна без
чужда помощ. Започнала е и рехабилитация, упражнения с тежести вкъщи, ходила е
на прегледи. След инцидента ищцата не е можела да извършва ежедневните си
занимания, да ръководи собствения си бизнес, да се грижи за внучетата си. След
като се е развела със съпруга си (като за причина за това се изтъкват именно
проблемите, настъпили след инцидента), е заживяла в дома на дъщеря си и зет си,
заедно с двете си внучета.
Според показанията на разпитаната
свидетелка Лиляна А. – приятелка на пострадалата, преди инцидента ищцата е била
много жизнен и енергичен човек, „душата на компанията”, организирала е
събирания с приятелки. След инцидента свидетелката се е чувала по телефона с
пострадалата, но по-рядко от обичайно – веднъж-два пъти в месеца, като
последната споделяла, че изпитва болки, а освен това е говорила по-малко от
обикновено, споделяла е повече за децата, отколкото за себе си, отказвала е
излизания и срещи. При случайна среща с ищцата, свидетелката е установила, че
ищцата куца, което било в резултат на инцидента.
Направените в хода на производството
две експертизи – съдебно-психологична (СПЕ) и съдебномедицинска (СМЕ), изцяло
подкрепят твърденията на ищцата за претърпените болки и страдания, за
затрудненията й при клякане и ставане в резултат на претърпяната травма на
десния крак, без изгледи за съществено подобрение в бъдеще, както и за
преживяния силен стрес, влошен сън, страх от по-силни шумове, изпитване на
тревога, изпадане в депресивни състояния, „затвореност, ограниченост на
споделянето, изборност на контактите, трудно допускане на останалите до
вътрешните си преживявания”.
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът
приема за установена причинно-следствената връзка между виновното и
противоправно поведение на застрахования водач Георги Стоянов и уврежданията на
пострадалата ищца Г.К., което налага извода за безспорна доказаност на
основанието за ангажиране на отговорността на
ответното дружество – застраховател за обезвреда на вредите, настъпили в
резултат на виновните противоправни действия на застрахования водач Георги
Стоянов, обхванат от действието на застраховка
„Гражданска отговорност”.
При
определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени на ищцата неимуществени
вреди, съдът взе предвид следното:
Безспорно е, видно е и от приложената
по делото медицинска документация и свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели, че на ищцата е било причинено сериозно травматично увреждане
на долен десен крайник.
Видно от приложената епикриза (л.28),
след ПТП ищцата е била приета в МБАЛ „Св. Анна” АД – гр. Варна, Клиника по
ортопедия и травматология, където е била лекувана (оперативно и медикаментозно)
в продължение на осем дни. Изписана е на 9-ия ден с подобрение, в добро общо
състояние.
Според
свидетелите Н. Ф. и Л. А. понастоящем здравословното състояние на ищцата К. е
добро, но последиците от травмата в крака не са преодолени напълно като не може
да се очаква пълно възстановяване на функцията и движението й.
Наред с
това свидетелите установяват, че както по време на престоя си в болницата, така
и след това при
последвалото лечение при домашни условия
ищцата е търпяла болки, не е била в състояние да полага грижи за
елементарните си нужди и потребности, както и да се обслужва сама. Нуждаела се
е от постоянните грижи и наблюдение на своите близки включително за
най-необходими нужди и потребности (хранене, лична хигиена). Макар и не напълно
неподвижна, заради болките в крака, известно време е прекарала на легло, а
впоследствие раздвижането е било бавно и продължително, като ежедневно са
извършвани процедури от рехабилитатор.
Наред с
физическите травми в резултат на ПТП, се променил и емоционалния статус на
ищцата. От свидетелските показания се установява, че след злополуката ищцата променила поведението си, затворила се
в себе си, не общувала вече с приятелките си, развела се и със съпруга си.
Заради болките се нарушил и сънят й. Често изпадала в стрес и получавала
пристъпи на паника при по-силни шумове, а при пътуване с лек автомобил,
изпитвала безпокойство, тревога и уплаха. Преди пътният инцидент се срещала с
приятелки, организирала събирания с тях, грижела се и за собствения си бизнес –
магазин за перилни и почистващи препарати.
При тази фактическа установеност,
отчитайки, от една страна, вида и характера на констатираните увреждания и
степента на засягане на телесното и психическото здраве на ищцата, начина, по
който са причинени увредите, вида и начина на провежданото лечение, неговата
продължителност, болките и страданията, претърпени както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи,
получените емоционални травми както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие в периода на провежданото лечение и възстановяване, имайки предвид
и възрастта на ищцата, а от друга страна, обществения критерий за справедливост
и съществуващите в страната обществено - икономически условия на живот, съдът определя общият размер на
обезщетението на засегната неимуществена ценност, установена за пострадалата Г.Т.К. на 30
000 лева.
С оглед представеното от ответното
застрахователно дружество платежно нареждане от 21.01.2020 г. за направено
плащане в полза на ищцата в размер на 21 338,89 лв., представляващо
изплатено обезщетение за неимуществени вреди (20 000 лв.) и 1 338,89
лв. – законна лихва, дължима върху главницата от 20 000 лв., изчислена за
периода от датата, на която застрахователното дружество е било уведомено за
настъпилото застрахователно събитие с предявената застрахователна претенция
(25.02.2019 г.), до датата на окончателното плащане. Това обстоятелство не е
оспорено от ищцата.
Ето защо предявеният иск се уважава в
размер на 10 000 лв. като разлика между определения от съда по
справедливост размер на обезщетението (30 000 лв.) и изплатената от
ответното дружество сума (20 000 лв.), като в останалата му част до пълния
претендиран размер от 40 000 лева се отхвърля поради частичното му погасяване
чрез плащане, извършено в хода на процеса (20 000 лв.), съотв. като
неоснователен (за разликата над 30 000 лв.).
По изричната разпоредба на чл.429,
ал.3 от КЗ началният момент на забавата за застрахователя е по-ранната от двете
дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от
самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в
т.ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). И тъй като в случая от
една страна липсва спор, че пострадалата ищца Г. К. е предявила пред ответното дружество –
застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователна претенция за
плащане на обезщетение едва на 25.02.2019 г.,
а от друга страна, в хода на делото нито е твърдяно, нито е установено с
надлежни доказателства, че в предходен момент застрахователят е бил уведомен от
самия деликвент (водача Г. Стоянов) по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за
настъпилото застрахователно събитие, то именно датата 25.02.2019 г. следва да се приеме
като дата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ. Ето защо именно това е датата, от която
за ответника настъпва
задължението за плащане и на следващите се лихви за забава по чл. 429, ал. 2,
т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Поради това дължимото обезщетение от 10 000
лева следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице – 25.02.2019 г.,
до окончателното плащане, като акцесорната претенция се отхвърли за периода от 08.01.2018г. (датата на увреждането) до 24.02.2019
г., включително.
За периода
от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие с предявената застрахователна
претенция (25.02.2019 г.) до датата на извършеното частично плащане на
застрахователно обезщетение (21.01.2020 г.) дължимата законна лихва върху
платената сума от 20 000 лв. (изчислена от съда с помощта на
автоматизирана изчислителна система АПИС – ФИНАНСИ/ Изчислителни системи/) е в
размер на 1 838,89 лева. С извършеното на 21.01.2020 г. плащане ответникът
е погасил частично това акцесорно задължение – само в размер на сумата
1 338,89 лв. Разликата от 500 лева следва да се присъди допълнително.
За
да се произнесе по претенцията за присъждане на обезщетение за причинени на
ищцата имуществени вреди, съдът взе предвид следното.
Имуществените вреди, настъпили в
резултат на непозволено увреждане, са два вида - претърпени загуби и пропуснати
ползи. Претърпените загуби са последица от засягането на налично благо, като
намаляване на стойността или погиване на вещи, понасянето на разноски и др.
Пропусната полза се изразява в неосъществено увеличение на имуществото.
В конкретния
случай, като основание на предявената от ищцата претенция за имуществени вреди
се заявяват понесени разноски във връзка със закупени консумативи и медикаменти, свързани с лечението на ищцата, т.е. касае се за претърпени
загуби. Заявеният размер на тази претенция е 1 517,40 лева.
Въз основа
на представените по делото писмени доказателства – заверени копия от фактури, касови
бонове от ЕКАФП, както и на основата на представеното по делото писмено
доказателство – епикриза от МБАЛ „Св. Анна” АД - гр. Варна, Клиника по ортопедия
и травматология, съдът приема, че сторените от ищцата разходи, свързани с лечението на последиците от претърпяното пътно
транспортно произшествие са доказани.
Ето защо предявеният иск за обезвреда
на тези вреди се приема за основателен и доказан в пълния му размер от 1 517,40 лева.
Част от тази сума – 67,40 лв., следва
да се присъди ведно със законната
лихва, считано от датата на направа на разхода – 09.04.2019г. (плащането на
тази дата е удостоверено с приложените касови бонове от ЕКАФП). Сумата
1 450 лв.- сторен на 15.01.2018г.
разход за закупуване на медицински консуматив, необходим за
лечението, следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице – 25.02.2019 г., до
окончателното плащане.
С оглед изхода на спора и направеното
нарочно искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да му репарира направените разноски за тази инстанция по
съразмерност с уважената част на иска. Видно от представения от ищеца списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за тяхната направа (л.6, л.112),
същите са в размер на 2 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От тях
по съразмерност с уважената част на исковете (31517,40лв.) ответникът следва да
му възстанови сума в размер на 1 897,84
лева.
С оглед изхода на спора и направеното
нарочно искане от ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да му репарира направените разноски за тази инстанция по
съразмерност с уважената част на иска. Видно от представения от ответника
списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за тяхната направа
(л.113-114, л.87), същите са в размер на 1 878 лева – заплатени адвокатско възнаграждение
и депозит за вещо лице. От тях по съразмерност с уважената част на исковете
ответникът следва да му възстанови сума в размер на 452,34 лева.
Съобразно правилото, установено в чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД следва да
бъде осъден да заплати и следващите се държавни такси за уважените
искове, определени съобразно правилата на
чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн.,
ДВ, бр.22/2008г.) и разноските по делото, платени първоначално от бюджета на
съда. Дължимите държавни такси за всеки един от основателните и уважени искове
на ищцата са в общ размер на 1 310,70
лева (1200, съответно 60,70
лева – по главните искове; 50 лева
- по акцесорния иск). Разноските
са в общ размер на 357 лева (платени възнаграждения на вещите лица по СМЕ и
СПЕ).
Въз
основа на изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ******, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.К., ЕГН **********,***, сумата 10 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща остатък от дължимо обезщетение за обезвреда на претърпени от нея неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2018
г. в гр. Варна, по вина на
водача на л.а. „Мазда” 323, с ДК № ***, Г.М.С.от гр. В.
Търново, обхванат от
действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие,
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/06/117000928352 от 24.03.2017 г., валидна до
23.03.2018 г., издадена от „ДЗИ -Общо застраховане” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2019 г. (датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице) до окончателното
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения
главен иск за разликата
над присъдения от съда размер от 10 000 лева до пълния претендиран
размер от 40 000 лева, поради частичното му погасяване чрез
плащане, извършено в хода на процеса (20 000 лв.), съотв. като
неоснователен (за разликата над 30 000 лв.), както и
акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава считано от датата на увреждането
(08.01.2018г.) до датата на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице (до 24.02.2019г.,
включително), като неоснователен.
ОСЪЖДА
„ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ******, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.К., ЕГН **********,***, сумата 500 лева (петстотин лева), представляваща дължим остатък от обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата 20 000 лева за периода от датата на предяваване
на застрахователната претенция от увреденото лице (25.02.2019 г.) до датата
на извършено от застрахователя доброволно плащане (21.01.2020 г.), цялото в размер на 1 838,89
лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ
- Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ******, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.К., ЕГН **********,***, сумата 1 517,40 лева (хиляда петстотин и седемнадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща общия размер на дължимото обезщетение за
обезвреда на причинените й имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 08.01.2018 г. в гр. Варна, по
вина на водача на л.а. „Мазда”
323, с ДК № ***, Г.М.С.от гр. В. Търново, обхванат от действието на валидна,
към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № BG/06/117000928352 от 24.03.2017 г.,
валидна до 23.03.2018 г., издадена от „ДЗИ -Общо застраховане” ЕАД, ведно
със законната лихва върху
главницата от 1 450 лева, считано от 25.02.2019 г. (датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице), съответно считано от 09.04.2019г. върху главницата от 67,40 лева, до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ
- Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ******, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.К., ЕГН **********,***, сумата 1
897,84 лева (хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и
осемдесет и четири стотинки), представляваща част от направените от ищеца
разноски за производството, съразмерна с уважената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Г.Т.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, сумата 452,34 лева (четиристотин
петдесет и два лева тридесет), представляваща част от направените от ответника
разноски за производството, съразмерна с отхвърлената част на исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ
- Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 1 667,70 лева (хиляда шестстотин
шестдесет и седем лева и седемдесет стотинки), представляваща общия размер на
дължимите по уважените искове държавни такси за тази инстанция и разноските по
делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: