РЕШЕНИЕ
№ 711
гр. Бургас, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120108327 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. К. Б., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. **, ул. ***, против М. Х. Х., ЕГН **********, постоянен адрес: с.
Р., общ. С., ул. ***, с която се претендира осъждането й за заплащане на следните
суми: 78. 14 лева – главница, от която 71. 14 лв., представляваща неплатената ел.
енергия за периода от 23.09.2024 г. до 22.10.2024 г. плюс 7 лв. за такса включване,
изразходена от нея по време на държането на апартамент № **, находящ се в гр. **,
ул. ***“ № *, осъществявано въз основа на сключен между страните договор за наем
от 01.01.2024 г., както и 910. 36 лв. – главница, представляваща стойността на
изразходената вода в обекта на 01.01.2024 г. до 03.11.2024 г., ведно със законна лихва
за забава върху сборната главница от датата на депозиране на исковата молба на
04.12.2024 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за
съществуващо между страните наемно правоотношение по сключен между тях
договор за наем на недвижим имот от 01.01.2024 г. относно собствен на ищеца
апаратамент, находящ се на гореописания адрес в гр. **, по което останали дължими
търсените в настоящото производство суми. Излага се, че първоначално договорът бил
сключен за срок до 25.09.2024 г., който бил продължен по взаимно съгласие на
1
страните до 31.12.2024 г., съгласно допълнително споразумение от 24.09.2024 г. На
03.11.2024 г. ответницата напуснала обекта, като заплатила дължимите до тази дата
наеми, но останала неизплатената изразходената ел. енергия и вода са горепосочените
периоди.
Правното основание на предявените искове е чл. 232, ал. 2, предл. последно от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. Същата не е
направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие и не е изпратила свой
представител в съдебно заседание.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки.
Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната основателност на иска се установява от представените по делото
писмени доказателства от ищцовата страна, а именно сключеният договор за наем и
анекса към него, както и от приемо-предавателния протокол, с който се установява
предаването на наетия обект в държане на наемателя. С оглед твърденията на ищеца за
неплащане на консумативите във връзка с държането на наетия обект е в тежест на
ответницата да установи че е изпълнила това свое задължение, както предвижда чл.
чл. 232, ал. 2, предл. последно от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а и
съобразно уговорката по чл. 1, от раздел IV от сключения между страните договор.
Доказателства за това по делото не са представени. Ето защо съдът намира, че
събраните по делото доказателства обоснова вероятната основателност на предявените
искове, поради което и постановява настоящото неприсъствено решение, като от
представените от ищеца касови бонове се установява и размера на задължението в
периода на заявената претенция, който е в срока на наемния договор, като
наемодателят вече е заплатил същите.
При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски в размер на
2
50 лв. за заплатената държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
Осъжда М. Х. Х., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Р., общ. С., ул. ***, да
заплати на Д. К. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. **, ул. ***, сумата от 981.
50 лв. /деветстотин осемдесет и един лева и 50 ст./ - главница, включваща сумата от
78. 14 лева, от която 71. 14 лв., представляваща неплатената ел. енергия за периода от
23.09.2024 г. до 22.10.2024 г. плюс 7 лв. за такса включване, изразходена от М. Х. Х.
по време на държането на апартамент № **, находящ се в гр. **, ул. ***“ № *,
осъществявано въз основа на сключен между страните договор за наем от 01.01.2024
г., както и 910. 36 лв. – главница, представляваща стойността на изразходената вода в
обекта на 01.01.2024 г. до 03.11.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху
сборната главница от 981. 50 лв. от датата на депозиране на исковата молба на
04.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лв. /петдесет лева/
за направените по делото разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано по реда чл.
240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3