Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 21.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора КРЕМЕНА КОЛИЦОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 15 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по
чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания),
във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от С.С. –турски гражданин, чрез процесуалния
му представител адв.М.П., против решение № 828/25.11.2019 г., постановено по
АНД № 1034/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно
постановление № 38-0000539/ 13.05.2019г. на началник областен отдел „АА”-Русе. С
наказателното постановление, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр, за нарушение по чл.12,
§ 7 б. „а” т. ! изр.последно от Приложение
„Контролен уред” на Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) във вр.
с чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр на касатора е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева. Като касационно основание се сочи допуснато
нарушение на материалния и процесуалния закон при оценка на доказателствата.
Твърди, че неправилно въззивната инстанция приела за доказано, че нарушението
попада в компетентността на българските власти, както и че приложение намира
Европейската спогодба (AETR). Поддържа, че неправилно районният съд е приел
също, че в извънсъдебната фаза на производството не са допуснати съществени
нарушения на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Поддържа, че въззивната
инстанция не констатирала и допуснатите нарушения по чл. 18 ЗАНН, като се
твърди извършване на три отделни нарушения. По посочените съображения се иска
отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната
на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
ОО „Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Обосновано от фактическа страна въззивната инстанция е приела, че касаторът,
като водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от
Турция до Румъния през територията на Република България с превозно средство,
регистрирано в Турция, която макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по
Европейската спогодба (AETR). Текстът на чл.2, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) №
561/2006 изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани
отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения
регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или
в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Следователно в случая приложение намира именно
Европейската спогодба (AETR), към изискванията на която препраща и посочената в
наказателното постановление разпоредба на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр.
Обосновано
въззивният съд е приел, че касаторът не
е представил изискуемите по чл.12 § 7 б. „а” т. i
изр.последно от Приложение „Контролен уред” на AETR тахографски листи от текущата
седмица и тези използвани от водача през предходните 28 дни, съобразно
визираният период от 13.03.2019г. до 22.04.2019г., от 28.04.2019г до
09.05.2019г. и 25.04.2019г. до 26.04.2019г. За противното касатора не сочи
доказателства, противно на събраните и кредитирани във въззивното
производство.
Така русенският районен съд e изяснил изложената
по-горе фактическа обстановка след подробен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Въззивният съд е анализирал приложимите правни
норми, обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Приел е, че нарушението е
доказано, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, изложил е
подробни съображения относно възражението на жалбоподателя за неспазване на нормата
на чл.18 ЗАНН. Развил е подробни правни съображения и по въпроса кои са
приложимите правни норми, отговорил е по основното възражение относно неприложимостта
на чл.18 ЗАНН и формата на изпълнителното деяние, които напълно се споделят от
настоящата инстанция .
Решението е правилно.
Поради изложеното касационният съд
счита, че при постановяване на въззивното решение не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. При преценка относно прилагането на материалния
закон настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РРС,
изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на
решението на РРС, което е предмет на касационната проверка. Следва да се
допълни ,че посочената за нарушена норма касае период от 28 дни и
непредставянето на тах.листи за този период е едно нарушение ,санкционната
приложима норма, за което е визираната в оспореното решение.
С оглед на изложеното правилен е
изводът на РРС за обоснованост и законосъобразност на НП, поради което
решението следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
І-во, предл. І-ро от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 828/25.11.2019 г.,
постановено по АНД № 1034/2019 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.