№ 642
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.а
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512533 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на КР. В. К. срещу решение № 20107762/27.04.2021
г., поправено с решение №20150608/02.07.2021 г., постановени по гр.д. № 33563/2019 г. на
СРС, 89-ти състав, в частта, в която е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има въззивникът и в частта на определения режим на лични
отношения между въззивника и детето К.К. К.. В жалбата са развити оплаквания, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, допуснати са нарушения на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Въззивникът желае отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с
което да се обяви, че вината за брачното разстройство е на двамата съпрузи и да се определи
режим на лични контакти през първите дванадесет месеца от постановяване на решението,
съгласно който бащата да вижда и взима детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с приспиване, като взема детето от дома на майката в 10:00 часа в съботния ден и го
връща пак там в 18:00 часа в неделния ден, както и за 15 дни през лятото, който период не
съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката.
Въззиваемата страна КР. Ж. Ж. - К.а оспорва изложеното в жалбата и моли
1
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С решение № 20107762/27.04.2021 г., постановено по гр.д. № 33563/2019 г. на СРС,
89-ти състав, поправено с решение № 20150608/02.07.2021 г. съдът е прекратил с развод
сключения на 04.07.2005 г. гр.Варна с акт № 846/04.07.2005 г. на Община Варна граждански
брак между КР. Ж. Ж. – К.а и КР. В. К., поради дълбоко и непоправимо разстройство по
вина на въззивника, предоставено е упражняването на родителските права върху роденото
от брака малолетно дете К.К. К. на въззиваемата страна, на която е предоставено и ползване
на семейното жилище, находящо се в гр.София, бул. ****, постановено е след прекратяване
на брака жената да носи предбрачното си фамилно име Ж.. С решението е определен режим
на лични отношения между въззивника и детето К.К. К., както следва: през първите четири
месеца след постановяване на съдебното решение срещите между бащата и детето да се
провеждат през всяка първа и трета събота от месеца в интервала от 14:00 часа до 18:00 часа
в контактен център и в присъствие на социален работник; от петия до дванадесетия месец
срещите да се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца в присъствието на
майката или упълномощено от нея пълнолетно лице; след изтичане на едногодишния период
бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване, като
взима детето от дома на майката в 10:00 часа в съботния ден и го връща пак там в 18:00
часа в неделния ден, както и 15 дни през лятото, който период не съвпада с редовния платен
годишен отпуск на майката. С оглед допуснатата поправка на решението съдът е осъдил
КР. В. К. да заплати на КР. Ж. Ж. – К.а разноски в първоинстанционното производство в
размер на 1 055 лева и сумата от 50 лева държавна такса по сметка на Софийски районен
съд.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства, въз основа
на които е установено, че страните са съпрузи от 04.07.2005 г. При сключване на брака
жената е променила предбрачното си фамилно име от Ж. на Ж. - К.а. Страните имат родено
от брака малолетно дете К.К. К.. Семейното жилище се намира в гр.София, бул. ****,
собственост въззиваемата. Въз основа на показанията на свидетеля М.Я. се установяват
отправени от К. към въззиваемата обидни думи. Въз основа на приобщеното
съдебномедицинско удостоверение № 97.03/2019 г. и показанията на свидетеля Д.Р. се
установява, че въззивникът нанесъл на съпругата си побой на 07.03.2019 г. Не е оспорено и
се установява, че през 2019 г. въззивникът напуснал семейното жилище.
Пред въззивния съд са представени влязло в сила на 27.07.2021 г. решение от
13.01.2021 г. по НАХД № 19514/2019 г. по описа на СРС, НО, 96-ти с-в и потвърждаващото
го решение № 260465/27.07.2021 г. по ВАНД № 1287/2021 г. по описа на СГС, НО, XV
2
въззивен състав. Въз основа на същите се установява, че К. е признат за виновен в това, че
на 07.03.2019 г., около 00:00 часа в гр.София, в жилище, находящо се на бул. ****, е
причинил лека телесна повреда на КР. Ж. Ж. – К.а, като нанесъл удар с крак в областта на
лявото рамо, стискал я за двете ръце в областта на китките и меките тъкани, като телесната
повреда се изразява в еднотипни, овални и кръгловати синкаво – морави кръвонасядания с
диаметър от 1 см. до 2 см., с набелязани по – светли отоци, по задна повърхност на дясна
мишница, в областта на десния лакът, по лакътния ръб и по долна повърхност на цялата
лява предмишница; сливащи се мораво – синкави кръвонасядания, съчетани с отоци в
областта на дясна китка и прилежаща част от дясна длан, както и по гърба на дясната ръка;
ограничени и болезнени движения на китката (контузия) – контузия на първи и пети пръсти
на дясна ръка, изразени с кръвонасядания, отоци, ограничени и болезнени движения;
кръвонасядане и оток по гърба на лявата ръка, върху проекциите на трета и четвърта дланни
кости на площ 4/2,5 сантиметра, които в съвкупност са причинили на КР. Ж. Ж. – К.а
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и деянието е извършено в
условията на домашно насилие – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1 НК.
Противно на твърденията във въззивната жалба СРС не е основал изводите си за
вината на съпруга единствено върху факта на напускане на семейното жилище от К.. За да
постанови решението си в частта за вината за прекратяване на брака прървоинстанционният
съд е приел, че съпругът е допринесъл за разстройството на брачната връзка, доколкото е
имал властническо отношение към съпругата си и детето, упражнявал е психически тормоз
и физическо насилие над К.а – Ж., на което детето е ставало свидетел. Доказателства за
твърдените провинения на съпругата са останали недоказани.
Първоинстанционното решение, в частта относно вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, е правилно.
В допълнение към мотивите на районния съд следва да се посочи, че от показанията
на свидетеля Я. и влязлото в сила решение на наказателния съд (задължително за настоящия
съдебен състав по силата на чл.300 ГПК) се установява, че въззивникът е нарушил
изискването на чл.14 СК за взаимно уважение между съпрузите. Същият е проявил
неуважение към съпруга си, отправяйки към нея обидни думи, наричайки я „психично
болна“ и е нанесъл на същата побой на 07.03.2019 г. при условията на домашно насилие.
Твърденията на ответника за ежедневна злоупотреба на въззваема с алкохол,
неоправдани изблици на ревност, отбягване на съпруга, прояви на физическа и вербална
агресия остават недоказани. Показанията на разпитания пред първоинстанционния съд К.В.
са повърхностни и изцяло изолирани от останалата доказателствена съвкупност по делото.
Единствено в същите се описва еднократна употреба на алкохол по време на приятелска
сбирка и иницииран от въззиваемата разговор за ревността, което разкрива поведение,
различно от твърдяното от въззивника.
Не са налице твърдените във въззивната жалба пороци при изготвяне на доклада по
делото. В съответствие с твърденията на страните и с разпределената с доклада тежест на
доказване са допуснати и са събрани и доказателства от първата инстанция, а и в
3
съответствие с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №
1/2013г. на ОСГТК въззивният съд не дължи изготвяне на нов доклад, а единствено указва
на страните възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими
за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност на доклад и указанията на първоинстанционния съд.
Следва да бъде изменен определения с първоинстанционното решение режим на
лични отношения между бащата и детето, по следните съображения :
Пред въззивната инстанция е представен социален доклад от АСП, Д „СП“ –
Оборище, в който е отразено, че грижите за детето са поети от неговата майка, която
разполага с подкрепяща среда, подпомагана е в отглеждане на детето от едноутробната му
сестра, с която живеят съвместно. Същата е осигурила психически, физически и
емоционален комфорт детето, създала е всички условия за неговото отглеждане в безопасна
и уютна среда и е задоволила базисните, здравни, образователни и емоционални нужди на
детето. Последното изпитва страх от баща си, тъй като докато живеели заедно непрекъснато
го обиждал, казвал му, че има „овчи поглед“ като на майка си, носи нейните лиши гени и му
пречи, проявявал агресия към майка му и чувало призивите да се обади на спешен телефон
112. Детето не било виждало баща си от около три години, същият не го търсил за празници,
включително и на рождения му ден. След раздялата на родителите си К. станал по – спокоен
и концентриран, повишил успеха си в училище. Отчетена е силно изразена емоционална
привързаност между майката и детето.
Пред настоящата инстанция са представени два броя писма от АСП, Д „СП“-Варна за
невъзможността за изготвяне на социален доклад относно въззивника, поради липсата на
контакт със същия.
От заключението на приетата от първоинстанционния състав съдебна психологическа
експертиза (СПЕ) се установява, че К. демонстрира привързаност към своята майка и
споделя, че се срамува от поведението на баща му. Споделеният от него страх от бащата
представлява чувство за заплашеност от ескалацията на междуродителския конфликт, при
който неведнъж е бил свидетел на насилие. Детето възприема майката като жертва на
бащата и е силно повлияно от конфликта между родителите си, заема страната на майка му,
което може да бъде интерпретирано като отчуждение от бащата. Отказът на бащата да
участва в изследването е пречка да се определи доколко отношението на детето се дължи на
обективно съществуващи особености и поведение на бащата и доколкото детето е повлияно
от други значими възрастни. Вещото лице е приело, че липсва основание да се заключи, че
при детето е налице конфликт на лоялност спрямо баща му.
Съдът възприема заключението на приетата в първоинстанционното производство,
неоспорена от страните СПЕ. Същата е изготвена кратък период преди даване ход на
устните състезания пред въззивния съд, в който период не се твърди и доказва да е
настъпила промяна в изследваните обстоятелства, които да са индиция за изменение в
извода на изслушания експерт. В приетата СПЕ вещото лице изрично е посочило, че
необходимостта от ново описание на чувство на неглижиране от баща му и засягане на
4
майка му от поведението на въззивника би напрегнало детето, без да допринесе за
изясняване на обективната истина, поради силно емоционално оцветяване на въприятията
на К.. Горното, наред с нежеланието на въззивника да съдейства за провеждане на
изследването и с изрично разяснените последици от това поведение, са основание съдът да
приеме за ненеобходимо изслушване на заключение на съдебна психологическа експертиза
пред въззивния съд, а дори и натоварващо за детето.
Изслушано пред въззивния съд, детето споделя, че от три години не е виждало баща
си, не желае да го вижда, тъй като обиждал него и майка му, докато живеели заедно двамата
се карали всяка вечер, а той се затварял в стаята си, за да него чува. Чакал баща му да се
обади за рождения ден, но той него сторил. Не се обадил за Коледа или на Нова година или
Великден. Детето изразява нежелание да дава друг шанс на баща си.
При изслушване на въззиваемата същата заявява, че К. и баща му не са се виждали и
чували от момента на фактическата раздяла на съпрузите през 2019 г., бащата не е търсил
контакти с детето. Смята за неудачно К. да остава да приспива при К. с оглед изпитвания от
детето страх от бащата. Намира удачно първоначалните контакти между двамата да се
осъществяват в контактен център.
Въззивният съд не е придобил непосредствени впечатления за личните качества на
въззивника и мотивацията му да желае промяна на определения от първоинстанционния съд
режим на лични контакти с детето с оглед неявяване на К. за изслушване, въпреки
указанията, дадени с определение № 5161/15.12.2021 г. и осигурената му възможност за
това. В конкретния случай съдът изгражда впечатленията си за родителския капацитет на
бащата и желанието му да полага грижи за детето въз основа на изготвения от АСП, Д“СП“
– Варна социален доклад, изслушване на К. пред първоинстанционния съд и приетата СПЕ.
Неизпълнението на изискването на чл.59, ал.6 СК съставлява съществено процесуално
нарушение в случаите, когато на родителите не е осигурена възможност за изслушването им
от съда (а не когато те не са се явили, въпреки че съдът им е указал да сторят това) и това е
попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателските им
качества на неизслушания родител (Определение № 706 от 27.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2554/2019 г., IV г. о., ГК).
Въззивникът не е оказал никакво съдействие и на АСП, Д“СП“-Варна за изследване
на емоционалната му връзка с детето и на жилищните му условия пред настоящата
инстанция, не е оказал и пълно съдействие за провеждане на експертното изследване пред
първоинстанционния съд.
Режимът на лични отношения между децата и родителите, съгласно чл.59, ал.3 СК,
включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема
децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето и в останалото време. Право на всяко дете и негова естествена
потребност е да общува и с двамата си родители. Поради това, ако не съществуват
обстоятелства, застрашаващи физически и емоционално детето, режимът на личните
отношения следва да осигури в максимална степен възможността детето да расте и да се
5
развива под грижата и с подкрепата на двамата родители и да предоставя оптимално
възможност за пълноценно общуване и осъществяване на пълноценни отношения между
детето и неупражняващия родителските права и да стимулира комуникацията между
родителите за вземане на общо решение за детето, включително да подпомагат
взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на този
родител. Режимът на лични отношения следва да съдържа при необходимост преходен
период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на
подходящи защитни мерки, част от които очертани в чл.59, ал.8 СК.
По делото липсва спор, че К. не се е виждал с баща си от близо три години.
Последното се установява от изслушване на въззиваемата, споделеното от детето и
изложеното в социалния доклад и СПЕ. Установява се от заключението на експертизата
отчуждаване на К. от неговия баща, основано на извода за заемане на страната на майката
в междуличностния конфликт между двамата родители. По делото липсват основания съдът
да приеме, че е налице отчуждително поведение на майката спрямо въззивника. Такова не е
установено от вещото лице и данни за подобно не се съдържат в приетите социални
доклади. Показанията на свидетеля В., че майката не дава на бащата да вижда детето си са
изцяло изолирани и в конфликт с тези на свидетеля Р. и изразеното желание на майката за
възстановяване на контакта между бащата и детето. Поради изложеното съдът не би могъл
да приеме за доказано създаване на пречки от въззиваемата за осъществяване на личните
отношения с К. и изобщо нарушаване по някакъв начин от майката на постановения от съда
режим на лични отношения между детето и бащата. Нещо повече – не се твърди и
установява въззивникът да е инициирал виждане с детето съгласно определения от
първоинстанционния съд преходен период.
Осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото то не живее,
никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е рисково. В конкретния
случай не би могло да се приеме, че поведението на бащата ще постави детето /предвид и
възрастта му/ в реален риск. В случаите на отчуждаване задължително в интерес на детето е
предприемане на действия по възстановяване на връзката с родителя, но без принуда за
детето. За преодоляване на създадената дистанция между бащата и детето от момента на
фактическата раздяла на съпрузите, с оглед на възрастта на детето (четиринадесет години),
установеното отношение към неговите родители поотделно (близостта с майката и
притеснението от бащата), от значение за неговото емоционално състояние и душевно
равновесие, изисква промяна на определения от първоинстанционния състав режим на
лични контакти чрез определяне на период за плавен преход на сближаване на бащата и
детето, който не е единствено времево рамкиран. Последното не би изпълнило целта за
плавна адаптация, ако в преходния период не бъдат осъществени реални контакти между К.
и сина му. Поради това преходния период следва да е детернимиран от броя на реалните
срещи/контакти между двамата.
Именно поради установеното по делото отчуждение, което не се доказва да е
резултат от поведението на отглеждащия родител и несъмнено е продукция на конфликта
6
между родителите, чрез който същите несъзнателно оказват влияние на емоционалното му
състояние (в този смисъл са изводите на СПЕ), преходният режим не следва да включва
присъствието на майката на провежданите срещи, доколкото подобно би провокирало
страха на детето от възникване на пореден конфликт и ескалация на същия, който страх е
констатиран от вещото лице.
За преодоляване на притеснението на детето от бащата първите дванадесет срещи
следва да се проведат в детски контактен център, разположен в гр.София, кв. „Хиподрума“,
ул. ****, офис 1 всяка първа и трета събота и неделя в периода от 10:00 часа до 14:00 часа.
Последното ще осигури на детето и родителя възможността за контакт в спокойна среда, без
да се предизвиква притеснение у детето за възможност от разгаряне на междуличностен
конфликт между родителите му. Ако поради заболяване на детето, установено от лекар по
предвидената в закона форма, контактите не могат да се осъществят съответните дни от
месеца (горепосочените първа и трета събота от месеца), същите следва да се реализират в
първата събота след възстановяване на детето, наред с първоначално определените. От този
период трябва да се изключи един месец през лятото, който съвпада с платения годишен
отпуск на майката (с оглед възможността, респ. необходимостта, детето да бъде заведено от
нея на почивка през лятото).
След реално проведени дванадесет срещи бащата има право в продължение на шест
месеца да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа
до 16:00 часа, без преспиване, с изключение на един месец през лятото, съвпадащ с платения
годишен отпуск на майката. Присъствие на трето лице съдът не намира за нужно с оглед
възрастта на детето.
След изтичане на горния шестмесечен период на бащата следва да вижда и взима
детето всяка нечетна според поредния й номер в годината седмица от месеца 10:00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, петнадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен
отпуск на майката.
Доколкото решението по настоящото дело не формира сила на присъдено нещо, то
при промяна на обстоятелствата и с оглед резултата от преходния период за отношенията
между бащата и сина, всяка от страните би могла да инициира промяна в определения
режим.
Поради изложеното решението на СРС следва да се потвърди в частта за вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака и да се отмени в частта за определения
режим на лични отношения между бащата, като се определи режим на лични отношения на
въззивника с детето, в търсене на баланс между възрастта на детето, емоционалното
състояние на същото и прекъснатия контакт с бащата, съобразно диспозитива на настоящото
решение, водейки се единствено от интереса на детето.
С оглед изхода на въззивното производство и вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, разноски се следват на въззиваемата страна (чл.329, ал.1 ГПК) в
размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане е представено
пълномощно, служещо като разписка по чл.77 ГПК.
7
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20107762/27.04.2021 г., поправено с решение №20150608/02.07.2021
г., постановени по гр.д. № 33563/2019 г. на СРС, 89-ти състав, в частта на определения
режим на лични отношения между КР. В. К., ЕГН **********, и детето К.К. К., ЕГН
**********, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата КР. В. К., ЕГН **********, с
детето К.К. К., ЕГН **********, както следва:
1.първите дванадесет срещи между детето К.К. К. и бащата КР. В. К. да се проведат в
детски контактен център, разположен в гр.София, кв. „Хиподрума“, ул. ****, офис 1, всяка
първа и трета събота и неделя на месеца в периода от 10:00 часа до 14:00 часа, а ако поради
заболяване на детето, установено от лекар по предвидената в закона форма, контактите не
могат да се осъществят съответните дни от месеца (горепосочените първа и трета събота и
неделя от месеца), същите следва да се реализират в първата събота и неделя след
възстановяване на детето, наред с първоначално определените и от този период да се
изключи един месец през лятото, който съвпада с платения годишен отпуск на майката;
2.след провеждане на горепосочените дванадесет срещи по т.1 от настоящото
решение, бащата КР. В. К. има право в продължение на шест месеца да вижда и взема детето
К.К. К. всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа до 16:00 часа, без
преспиване;
3. след изтичане на шестмесечния период по т.2 от настоящото решение, бащата КР.
В. К. има право да вижда детето К.К. К. и да взема същото всяка нечетна според поредния й
номер в годината седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и
петнадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
За осъществяване на личните контакти по т.2 и т.3 от настоящото бащата следва да
взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом, а по т.1 детето следва
да бъде заведено до и взето от контактния център от майка му КР. Ж. Ж., ЕГН **********,
или определено от нея трето лице.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20107762/27.04.2021 г., поправено с решение
№20150608/02.07.2021 г., постановени по гр.д. № 33563/2019 г. на СРС, 89-ти състав в
частта по отношение на вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
ОСЪЖДА КР. В. К., ЕГН **********, да заплати на КР. Ж. Ж., ЕГН **********,
сумата от 1000 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в частта, в която е определен режим на лични
отношения на бащата КР. В. К. с детето К.К. К., подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9