Р Е Ш Е Н И Е №87
гр. ВРАЦА, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 26.03.20 г. в състав:
Председател: Рената Мишонова-Хальова
Членове: Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 9 по описа за 2020 год., за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20083/13.11.19 г. на В.Г.С., К.Д.С., П.Х.В.,
Г.Х.С. и Д.Х.С. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител К.Д.С.,
всички представлявани от адв. Р.Т. от Вр. Адв. колегия срещу решение на районен
съд гр. Враца № 885/23.10.19 г. постановено по гр. дело № 1663/19 г. по описа
на същия съд, с което районен съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от въззиввниците
установителни искове за собственост по отношение на седем /7/ земеделски имота
находящи се в землището на село Голямо Пещене, общ. гр. Враца, подробно описани
в съдебния акт. Със същото решение са ОТХВЪРЛЕНИ и предявените от ищците искове
с правно осн. чл. 18 от Наредба № 18/05.11.04 г. за поддържане на картата на
въззстановената собственост, да бъде задължена Общ.С "Земеделие" гр.
Враца да извърши частична преработка на плана за земеразделяне на село Голямо
Пещене и върне в стари реални граници процесните имоти.
С атакуваното решение са присъдени съдебни разноски.
Жалбоподателите, чрез адв. Р.Т. излагат пороците на атакуваното
решение. Имат искане въззивният съд да събере служебно писмени доказателства по
спора, както и да назначи специализирана техническа експертиза.
При заявените в жалбата оплаквания и доказателствени искания,
въззвниците молят за отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен
акт по същество от въззивния съд, с който предявените от тях искове бъдат
уважени изцяло.
Ответниците по жалба Общинска служба по земеделие гр. Враца, чрез
юристконсулт Ц.Н. и Служба по геодезия
картография и кадастър /СГКК/ -
гр. Враца, към АГКК гр. София, чрез началника си Д.Н. и адв. С.Т. представят
писмени отговори, в които мотивират становища за неоснователност на жалбата.
Претендират съдебни разноски за въззивна инстанция.
Окръжен съд намира постъпилата въззивна жалба за редовна от външна
страна и за процесуално допустима.
Заявените доказателствени искания са отхвърлени, като неотносими и с
оглед забраните по чл. 266 от ГПК.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена в срок, от
надлежни страни в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията
на обжалваемите.
Обжалваното решение на районен съд е валидно.
По допустимостта на атакуваното
решение окръжен съд намира следното:
Настоящите жалбоподатели, чрез представляващия ги адвокат Р.Т. от
Врачанска адв. колегия, са предявили пред районен съд гр. Враца, с искова молба
с вх. № 6571/02.05.19 г. срещу двамата ответници Общинска служба земеделие гр. Враца и СГКК гр. Враца при АГКК главни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и във вр. с чл. 108 от ЗС за
признаване за установено, че те са собственици, в качеството на наследници на
покойната си наследодателка П.Х.С. починала на 30.12.17 г., върху седем земеделски
имота /ниви, лозе, ливади/ находящи се в землището на село Горно Пещене, общ. гр. Враца, обл. гр. Враца, подробно
описани в уточняващата искова молба вх. № 7086/13.05.19 г., стр. 35, а именно:
- имот с идентификатор 16897.10.31; - идентификатор 16897.28.34; -
идентификатор 16897.107.15; - идентификатор 16897.127.6; - идентификатор 16897.76.64; -
идентификатор 16897.26.1; - идентификатор 16896.27.15.
По делото са представени скици на имотите /стр. 43-51/, от които се
установява, че посочените идентификатори на зем. имоти са по кад. карта и кад.
регистри на землището на село Горно Пещене, общ. гр. Враца, одобрени със
заповед № РД-18-941/17.04.2018 г.
В скиците, като собственици на
имотите са посочени лицата Х.М.В. на основание реституция по ЗСПЗЗ и реш. по
чл. 27 от ППЗСПЗЗ и А.Г.И. на основание нот. акт № 6/08.02.19 г.
С предявените главни установителни искове за собственост, ищците са
предявили и обусловени искания за следното: - ако ответната ОСЗ-гр. Враца
представи доказателства, че на техните места са настанени други лица при
преработка на плана за земеразделяне през 1999 г. на село Горно Пещене, то
издадените решения на ОСЗ или констативни актове за ревандикираните имоти да
бъдат обезсилени от съда. Ищците молят също, съдът да задължи ответната ОСЗ да
извърши частична преработка на плана за земеразделяне на землището на село
Горно Пещене и им върне в стари реални граници имотите описани в исковата
молба. Ищците имат искане, ОСЗ гр. Враца да впише тях като собственици на
процесните имоти, по наследство от покойната П.Х.С., в регистъра на
собствениците на имотите и направи преработка на плана за земеразделяне, при
пълна идентичност на имотите по нот. акт за покупко-продажба № 71/07.07.1997 г.
на нотариус Р.С. при Врачански районен съд, като имотите се отразят в новия
план за земеразделяне в стари реални граници.
От изложените в исковата молба и уточняващата искова молба на стр. 35
обстоятелства и представените решения на Административен съд гр. Враца №
30/15.11.13г. по адм. дело № 404/13 г. по описа на същия съд и решение на ВАС №
8516/23.06.14 г. постановено по адм. дело № 598/14 г. се установяват следните
обстоятелства:
Покойната наследодателка на ищците П.Х.С., починала на 30.12.17 г.
закупила от своя баща Х.М.В. реституираните му по реда на ЗСПЗЗ земеделски
имоти находящи се в землището на село Горно Пещене, като сделката била оформена
с нот. акт № 71/07.07.1997 г., стр. 85. Имотите били индивидуализирани и
описани според изготвения и приет към момента на изповядване на нот. акт
земеразделителен план на землището на село Горно Пещене. По-късно, през 1999 г.
при предпоставките на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, бил изготвен нов земеразделителен
план, който променял предходния. По делото няма твърдения от ищците и съответно
доказателства, при изготвяне на плана от 1999 г., наследодателката им да е
представила нот. акт № 71/97 г. за да бъде съобразен при изготвяне на плана. Няма
и твърдения същата да е обжалвала плана. Имотите на наследодателката на ищците фигурирали
по земеразделителния план действал в периода от 1994 г. до приемане на
коригирания план през 1999 г., след което имотите били отразени в плана като
собственост на трети лица.
Със заявление вх. № 105/06.03.13 г. наследодателката П.С. поискала от
ответната ОСЗ-гр. Враца извършване на адм. услуги - промени в регистъра на
собствениците и регистъра на имотите, изготвяне на скици и изготвяне на
удостоверения и характеристика на имотите описани в нот. акт за покупко
продажба № 71/97 г., при съобразяване правото на собственост и описанието на
имотите така както са посочени в нот. акт № 71/97 г. Административният орган
ОСЗ-гр. Враца постановил отказ от извършване на поисканата адм. услуга, който
бил атакуван от П.С. пред адм. съд гр. Враца. Съдът отменил отказа и преписката
била върната на ОСЗ гр. Враца за ново произнасяне.
От приложеното по делото решение на ВАС № 8516/23.06.14 г. по адм. дело
№ 598/14 г., стр. 15, се установява, че ВАС е потвърдил решението на
регионалния адм. съд гр. Враца, но в мотивите на съдебния акт изрично е взето
становище, че при връщане на преписката на ОСЗ гр. Враца на ново произнасяне, адм.
орган следва ОТНОВО да постанови отказ за извършване исканите от П.С. адм.
услуги, тъй като имотите предмет на нот. акт № 71/97 г., който легитимира П.С.,
като техен собственик, са засегнати от преработения план за земеразделяне на
село Горно Пещене през 1999 г. и същите не съществуват по новия план, липсва
пълна идентичност между имотите, така както са отразени в преработения план и
новия план за земеразделяне на селото. При това положение, според ВАС
заявлението на П.С. за промени в регистъра на собствениците и регистъра на
имотите по чл. 18 от Наредба № 49/05.11.04 г. за поддържане на картата на
възстановената собственост не може да бъде уважено. Това е така защото имотите
по нотариален акт № 71/97 г. не съществуват в действащата карта на
възстановената собственост /КВС/. А освен това и за същите имоти имало
установена собственост на трети лица. А във вр. с искането за изготвяне скици
на имотите по чл. 3 от Наредба № 49/04 г., ВАС намира, че те /скиците/ по
своята същност представлявали точно копие от КВС и следвало да отразяват актуалното
състояние на имота, за който са издадени, съответно за да бъдат издадени следва
имотът да съществува, тоест да е нанесен в КВС. Имотите, за които
наследодателката на ищците претендирала издаване на скици, не били отразени в
действащата КВС и не били идентични с тези по документа за собственост.
Ищците твърдят, че и до момента на предявяване на иска за собственост
на 02.05.19 г., ответната ОСЗ гр. Враца не изпълнила, това за което, според
тях, е задължена с решение на ВАС №
8516/23.06.14 г. по адм. дело № 598/14 г. Ищците твърдят, че в масивите и на
двамата ответници /ОСЗ гр. Враца и СГКК гр. Враца/ имотите, които
наследодателката им П.С. е закупила от своя баща с нот. акт № 71/97 г.,
неправилно все още се водят като собственост баща й Х.М.В. /продавача по нот.
акт /71/97 г./
Изложените обстоятелства, според ищците им дават основание за предявят
срещу ОСЗ-гр. Враца и срещу СГКК гр. Враца установителни искове за собственост
на зем. имоти закупени от наследодателката им П.С. с нот. акт № 71/1997 г., описани по-горе.
При изложените данни, от правна
страна, по допустимостта на
предявените главни искове, окръжен съд намира следното:
С установителният иск за собственост по чл. 108 от ЗС ищецът/ищците
целят да защитят правото си на собственост върху имота/имотите към момента на
постановяване на съдебния акт, като имота се индивидуализира според действащия
план към момента на предявяване на иска.
В конкретни случай, по делото няма твърдения на ищците и съответно не
са представени доказателства ответницте ОСЗ и СГКК гр. Враца да са носители на
правото на собственост по отношение на зем. имоти предмет на исковете; няма
твърдения ответниците да са владелци на имотите; също няма твърдения, те да
упражняват фактическа власт върху имотите. Няма и данни ответниците да оспорват
по какъвто и да било начин правата на ищците върху зем. имоти, за които
последните претендират, че са собственици.
Недопустимо е да бъде ответник по иск за собственост административен
орган /ОСЗ/, който по закон - чл. 15 от Наредба
№ 49/05.11.04 г. за поддържане на картата на възстановената собственост
издадена от министъра на земеделието и горите, осъществява поддържането на
картата на възстановената собственост /КВС/, независимо от начина на
възстановяване на собствеността.
Същото се отнася и за втория ответник СГКК - гр. Враца към АГКК. От
представените по делото скици за процесните зем. имоти е видно, че за землището
на село Горно Пещене, общ. гр. Враца, където се намират имотите, има влязла в
сила КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-947 от 17.04.18 г. При това
положение следва да се приложи ЗКИР, чийто чл. 51 и сл. посочват, че
измененията и поддържането в актуално състояние на КК и КР се извършват от СГКК
по местонахождението на имота.
От изложеното в исковата молба, следва извода, че по същество ищците
желаят ответниците да отразят промени /непълноти и грешки/ в регистрите, по
партидите на описаните в исковата молба зем. имоти основно във вр. със
собствеността на имотите, още повече, като се има предвид, че към момента, в
съответните регистри, имотите са отразени като собствени на трети лица. А нормата
на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР посочва, че когато непълнота или грешката е свързана със
спор за материално право, тя се отстранява от адм. орган след решаване на спора
по съдебен ред. Влязлото в сила решение на съда, придружено от проект за
изменение, изготвен от правоспособни лице по кадастъра, е основание за изменение
на КК по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР.
С оглед на изложеното, според окръжен съд предявените установителни
искове за собственост срещу административните органи са процесуално недопустими.
За ищците не съществува правен интерес от предявяване тези искове, с посочените
в исковата молба обстоятелства и ответници - административни органи. По
същество правният спор е между ищците и лицата, които според тях неправилно са
записани по партидите на зем. имоти, като техни собственици.
Ето защо, предявените искове срещу адм. органи, които само поддържат
съответно КВС и КК и КР, не би разрешил възникналия правен спор. Ищците следа
да защитят претендираното субективно материано право на собственост, като
насочат исковете си срещу лицата, които им оспорват по някакъв начин
собствеността - записани са неправилно като собственици на имотите в
съответните регистри, владеят без основание имотите и т. н. И едва след успешно
за ищците приключване на тези искове, решенията по същите биха били основание
за адм. органи, ответници в настоящото производство, да извършат промени в КК и
КР на процесните зем. имоти.
Тъй като правният интерес от предявяване на исковете е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за възникване право на иск, за която съдът
е длъжен да следи служебно, според настоящата инстанция, районен съд е бил
сезиран с нередовна искова молба. При посочената нередовност на исковата молба,
спорът не може да бъде разгледан по правилно по същество, не може да се
подведат предявените искове под правна
квалификация и не може да се гарантира защитата на правата на ищците, а също и
на другите засегнати страни от спора.
Изложеното се отнася и до предявените обусловени искания на ищците да
бъдат задължени ответниците да извършат частична преработка на плана за
земеразделяне на село Горно Пещене и имотите да им бъдат върнати в стари реални
граници, доколкото тези искания предпоставят уважаване на исковете за
собственост, които както са посочи са процесуално недопустими.
В обобщение, тъй като районен съд е приел за разглеждане и се е произнесъл
по същество по нередовна искова молба, обжалваното решение, на осн. чл. 270,
ал. 3 от ГПК, следва да бъде обезсилено изцяло като недопустимо, а
производството по делото прекратено
При изхода спора и на осн. чл.78, ал. 4 от ГПК, на ответните адм. органи следва да се присъдят
съдебни разноски за първостепенния съд в размер на по 300 лв. - за ОСЗ
юрисконсултско възнаграждение, а за СГКК адв. възнаграждение. Същите суми,
представляващи съдебни разноски, следва да се присъдят на ответниците и за
настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение на районен съд гр. Враца № 885/23.10.2019 г.
постановено по гр. дело № 1663/19 г. като постановено по недопустими искове и
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в. гр. дело № 9/2020 г. по
описа на окръжен съд гр. Враца.
ОСЪЖДА ищците В.Г.С. с ЕГН ********** ***, К.Д.С. с ЕГН ********** ***,
П.Х.В. с ЕГН ********** ***, Г.Х.С. с ЕГН ********** ***, Д.Х.С. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител К.Д.С. с ЕГН ********** *** да
заплатят солидарно на ОБЩИНСКА СЛУЖБА ЗЕМЕДЕЛИЕ гр.Враца с адрес: гр.Враца, ул.***
направените деловодни разноски пред районен съд гр. Враца в размер на 300.00
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Г.С. с ЕГН ********** ***, К.Д.С. с ЕГН ********** ***, П.Х.В.
с ЕГН ********** ***, Г.Х.С. с ЕГН ********** ***, Д.Х.С. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител К.Д.С. с ЕГН ********** *** да
заплатят солидарно на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Враца към
АГКК направените деловодни разноски пред районен съд в размер на 300.00 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищците В.Г.С. с ЕГН ********** ***, К.Д.С. с ЕГН ********** ***,
П.Х.В. с ЕГН ********** ***, Г.Х.С. с ЕГН ********** ***, Д.Х.С. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител К.Д.С. с ЕГН ********** *** да
заплатят солидарно на ОБЩИНСКА СЛУЖБА ЗЕМЕДЕЛИЕ гр.Враца с адрес: гр.Враца, ул.***
направените деловодни разноски пред окръжен съд гр. Враца в размер на 300.00
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Г.С. с ЕГН ********** ***, К.Д.С. с ЕГН ********** ***, П.Х.В.
с ЕГН ********** ***, Г.Х.С. с ЕГН ********** ***, Д.Х.С. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител К.Д.С. с ЕГН ********** *** да
заплатят солидарно на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Враца към
АГКК направените деловодни разноски пред окръжен съд в размер на 300.00 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението полежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ..... ЧЛЕНОВЕ
1.........
2..........