№ 1332
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000502233 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ТПК.
С решение от 4.05.2023г по т.д. № 128/2022г на Софийски окръжен съд А. С. С. и Т.
Б. С. са осъдени на осн. чл.430 ТЗ във вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД да заплатят солидарно на „Банка
ДСК“АД сумите: 114 5 54,47лв - главница, ведно със законна лихва от 15.07.2022г. до
окончателно изплащане на вземането; 185 731,19 лв - договорна лихва за периода от
06.07.2009г. до 14.07.2022г. ипотечен кредит от 27.11.2007г.; 4 067,57 лв - обезщетение за
забава, съгласно т.20.1 от ОУ към договор за ипотечен кредит от 27.11 2007г. за периода от
07.08.2009г. до 14.07.2022г. вкл. 3 15 8,40 лв - заемни такси.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ответниците А. С. С. и Т. Б. С.,
чрез пълномощник адв. Д., с която се обжалва осъдителното решение в цялост с оплаквания
за неправилност. Сочат се за неправилни изводите на съда, че подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение не представлява изрично волеизявление на кредитора,
което да прави кредита предсрочно изискуем. Твърди се, че неправилно съдът отхвърлил
възражението за погасяване на вземането по давност /за главница и лихви/ - в случая
давностният срок бил изтекъл, защото началният момент на давността, съвпадал с обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Изтъква се, че всяка една от падежиралите месечни
вноски след 6.08.2009г. е започнала да тече погасителна давност с начална дата - датата на
падежа и давността е изтекла по отношение на всички вноски с падеж преди 15.07.2022г.
Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество,
1
с което се отхвърлят исковете като неоснователни.
В срок е постъпил отговор от въззиваемия - ищец „Банка ДСК“АД, с който са
изложени подробни възражения по оплакванията, като се акцентира, че са настъпили
предпоставките за предсрочна изискуемост на задълженията и за неоснователност на
правопосагяващото възражение за давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта — в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в
рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери
спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК).
При служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността на решението, като взе предвид наведените във
въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Ищецът Банка „ДСК“АД твърди, че на 27.11.2007г. в качеството й на кредитор от
една страна и от друга страна А. С. С. и Т. Б. С. като кредитополучатели е сключен договор
за ипотечен кредит, по силата на който кредиторът предоставил на последните двама кредит
в размер на 117 000лв. /сто и седемнадесет хиляди/ лева с уговорен срок за издължаване от
240 месеца, считано от датата на неговото усвояване на 06.12.2007г. по разплащателна
сметка на продавача „Рад 2005“ ЕООД с БУЛСТАТ 1313 79866 в размер на 71 000 лева и по
сметка № 14904802 на кредитополучателите с договорка кредитът да се погасява по
последната разплащателна сметка. В договора е постигната съгласие за възнаградителна
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, който към датата на
сключване на процесния договор е 4,19 % и стандартна надбавка в размер на 6,80 % или
лихвения процент по кредита е общо 10,99 %. Кредитът е следвало да се погасява чрез равни
месечни вноски, съгласно приет погасителен план, като за падежна дата от страна на
кредитополучателите е избрано всяко 6-то число на съответния месец и краен падеж
06.12.2027г. Неразделна част от договора били Общите условия за предоставяне на ипотечни
кредити на физически лица, които кредитополучателите са получили и приели с
подписването на договора в изпълнение на разпоредбата на чл.298, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Кредитополучателите се задължили да плащат такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите
и комисионите, които Банката прилага по извършвани услуги на клиента, с която същия е
запознат. В обезпечение на задълженията по договора за ипотечен кредит от 27.11.2007г.
била учредена договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД върху следния недвижими
имот, собственост на кредитополучателите и представляващи апартамент в гр. ***, ж. к. ***
- *, със застроена площ 94.26 кв.м. и паркомясто в гр.София с площ 14 кв. м„ заедно със
2
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел VII - 28, целият с площ 412 кв. м. Твърди се,
че към датата на исковата молба не са погасени 156 бр. погасителни вноски, поради което за
ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящия осъдителен иск по чл.430 ТЗ, с
който обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 15.07.2022г. - датата на
депозиране на исковата молба в съда на основание раздел VII „Отговорност и санкции“,
т.20.2 от Общите условия от Договор за ипотечен кредит от 27.11.2007г. и чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ и претендира солидарно пълния размер на задължението, включващо сумите: 114
554,47лв - главница, ведно със законна лихва от 15.07.2022г. до окончателно изплащане на
вземането; 185 731,19 лв - договорна лихва за периода от 06.07.2009г. до 14.07.2022г.
ипотечен кредит от 27.11.2007г.; 4 067,5 7 лв - обезщетение за забава, съгласно т.20.1 от ОУ
към договор за ипотечен кредит от 27.11 2007г. за периода от 07.08.2009г. до 14.07.2022г. вкл.
3 158,40 лв - заемни такси.
В срок ответниците А. С. С. и Т. Б. С. са подали отговор па исковата молба, с което са
депозирали възражения за НвДОПуСТИМОСТ на така предявените искове, като считат, че е
налице хипотезата в чл.299, ал.1 от ТПК, тъй като настоящото исково производство се
предхождало от заповедно производство по чл.417 ТПК по ч.гр.д. №580/2010 г. на Районен
съд Самоков за същите суми и въз основа на което се образувало изп. дело №2010841042669
по описа на ЧСИ Н. М.. Твърдят, че наличието на влязла в сила заповед за незабавно
изпълнение още
през 20 Юг, има последиците на влязло в законна сила съдебно решение, по отношение на
търсените последици - получаване на изпълнителен титул, както и възможността за
принудително събиране на вземането, подкрепено от репресията на държавата и затова
правният спор веднъж вече е бил решен, като не са налице каквито и да е обстоятелства, въз
основа на които да се иска пререшаването му. На следващо място, ако този довод се счете за
неоснователен, по същество се поддържа възражение за погасяване на исковете по давност
на осн. чл.110 от ГПК, във вр. с чл. 111,6. „в“ от ЗЗД по отношение на претенцията за
главница, така и по отношение на претенциите за договорни и наказателни лихви.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключение на ССЕ. Заключение на ССЕ е прието и пред въззивната инстанция.
От фактическа страна не се спори относно сключването на договор за ипотечен
кредит между Банка „ДСК“АД на 27.11.2007г. в качеството й на кредитор от една страна и
от друга страна А. С. С. и Т. Б. С. като кредитополучатели, по силата на който кредиторът
предоставил на последните двама кредит в размер на 117 000лв. /сто и седемнадесет хиляди/
лева с уговорен срок за издължаване от 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване
на 06.12.2007г. по разплащателна сметка на продавача „Рад 2005“ ЕООД с БУЛСТАТ
********* в размер на 71 000 лева и по сметка № 14904802 на кредитополучателите с
договорка кредитът да се погасява по последната разплащателна сметка. В договора е
постигната съгласие за възнаградителна лихва, формирана от базов лихвен процент за този
вид кредит, който към датата на сключване на процесния договор е 4,19 % и стандартна
3
надбавка в размер на 6,80 % или лихвеният процент по кредита е общо 10,99 %. Кредитът е
следвало да се погасява чрез равни месечни вноски, съгласно приет погасителен план, като
за падежна дата от страна на кредитополучателите е избрано всяко 6-то число на съответния
месец и краен падеж 06.12.2027г. Неразделна част от договора били Общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателите са
получили и приели е подписването на договора в изпълнение на разпоредбата на чл.298,
ал.1, т.1 от ТЗ. Кредитополучателите се задължили да плащат такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионите, които Банката прилага по извършвани услуги на клиента, с
която същия е запознат. В обезпечение на задълженията по договора за ипотечен кредит от
27.11.2007г. била учредена договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД върху следния
недвижими имот, собственост на кредитополучателите и представляващи апартамент в гр.
***, ж. к. *** — *, със застроена площ 94.26 кв.м. и паркомясто в гр.София с площ 14 кв. м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел VII - 28, целият с площ 412 кв. м.
Вещото лице по изслушаната пред първата инстанция счетоводна експертиза е
уточнило, че кредитът е отпуснат на 7.12.2007г и усвоен изцяло, в общ размер на 117 000лв
и погасяван съгласно договора и погасителния план до 06.02.2009г., след което има
забавяния и частични погасявания до 10.11.2009г, от когато до завеждане на исковата
молба 15.07.2022г няма постъпили по сметката плащания. Към датата на настъпване на
предсрочна изискуемост на длъжниците не са погасени 156 броя вноски, включващи
главница и лихва. Размерът на непогасената главница към датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита е 114 554,47 лв, на дължимата възнаградителна лихва
- 185 731,19 лв. или общият размер на дълга възлизал на 300 285,66 лв. Размерът на
дължимото обезщетение за забава към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита е 4069,32 лв, на заемните такси, начислени по кредита към датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита - 3278,40 лв. Размерът на падежиралите и неплатени
вноски по Договора за
кредит към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита възлизал на 307
633,38 лв.
Пред въззивната инстанция е изслушана допълнителна експертиза на в.л. Р. С., която
е изготвила няколко различни варианти според поставените от съда задачи. Изяснено в
констативната част е, че договореният лихвен процент в чл.7 ГЛП е в размер на 10,99% и
включва БЛП 4,19% плюс 6,8 процентни пункта надбавка, и че от извършеният анализ се
установява, че ГЛП за възнаградителна лихва е променян в увеличение, както следва:
27.11.2007- 02.04.2008г 10,99%; от 02.04.2008г-21.10.2008г на 11,49% увеличен с 0,5% и от
21.10.2008г-15.07.2022г на 12,49% или увеличен е 1,00%. Уточнено в констативната част е
също, че прилаганите вноски за главница се различават от вноските, които следва да се
прилагат при анюитетни вноски, тъй като банката не води в счетоводно остатък по редовна
главница, а неплатен остатък, който променя главницата само при реално плащане или от
първия момент на просрочие на главницата, месечните вноски се променят в сравнение с
4
определените анюитетни вноски.
В резултат от извършените преизчисления по процесния кредит, по условието на 1-ва
задача дължимите вноски за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по
т.20.1 от Общите условия към 15.07.2022г възлизат както следва:
Неплатени месечни вноски за главница с настъпил падеж в общ размер на 55 124,40лв
за периода 06.09.2009г -15.07.2022г, съгласно изчислението по колона 20 на
приложение 1 към заключението;
Неплатен остатък за редовна главница, изискуема към 15.07.2022г в размер на 58
919,95лв, съгласно изчислението й по колона 3 на приложение 1 от заключението;
Неплатени месечни вноски за възнаградителна лихва с настъпил падеж в общ размер
на 131 344,17лв за периода 06.09.2009г- 15.07.2022г съгласно изчислението по колона
19 от приложение 1;
Неплатени суми за обезщетение за забава по т.20.1 на Общите условия или санкционна
лихва в общ размер на 38 874,19 за периода 06.09.2009г-15.07.2022г. съгласно колона
18 от приложение 1;
На поставената задача какъв е размерът на дължимите вноски за главница,
възнаградителна и наказателни лихви в два варианта, вещото лице е отговорило, както
следва:
По приложения погасителен план за период от 5 години за главница и 3 години за
възнаградителни и наказателни лихви преди датата на посочената изискуемост,
същите възлизат в размер на неплатени вноски главница с настъпил падеж в общ
размер на 8 065,13лв за периода 15.07.2017г- 15.07.2022г. , неплатени вноски за
възнаградителна лихва с настъпил падеж за периода 15.07.2019г-15.07.2022г. е в
размер на 43 281,22лв, а на неплатените суми за обезщетение по т.20.1 от Общите
условия /санкционна лихва/ за периода 15.07.2019г -15.07.2022г в размер на 1 677,36лв
/съгласно направеното в съдебно заседание уточнение от вещото лице С./;
По първоначалния погасителен план за период от 5 години за главница и 3 години за
възнаградителни и наказателни лихви преди датата на посочената изискуемост,
същите възлизат в размер на неплатени вноски главница с настъпил тгядеж в общ размер на 2
0 605,06лв за ггеркгода 1 5.07.201 7г- 1 5.07.2022г. неплатени вноски за възнаградителна лихва с
?
настъпил падеж за периода 15.07.2019г-15.07.2022г. е в размер на 23 224,78лв, а
неплатените суми за обезщетение по т.20.1 от Общите условия /санкционна лихва/ за
периода 15.07.2019г -15.07.2022г в размер на 18 546,53лв /съгласно направеното в
съдебно заседание уточнение от вещото лице С./;
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от
правна страна: Неоснователни първо са оплакванията против допустимостта на решението в
обжалваните му осъдителни части, обосновани с доводи за приключено заповедно
производство и влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Посоченото е
фактически невярно, тъй като от данните по делото става ясно, че не се е стигнало до
предявяване на установителни искове по чл.422 ГПК и заповедта по чл.414 ГПК е
обезсилена, което изключва доводите за недопустимост на основание чл. 299, ал.2 ГПК.
Самият ищец признава, че предсрочната изискуемост не е настъпила към датата на подаване
на заявлението по чл.417 ГПК, затова се е ползвал от възможността да предяви нов иск при
твърдения, че изискуемостта е възникнала на основание новонастъпил факт - връчване на
препис от исковата молба, имаща характер на уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ.
За да постанови решение, с което изцяло уважава исковете с правно основание чл.430,
5
ал.1 и ал.ТЗ и чл.86 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел за установено по безспорен
начин сключването на процесния договор за ипотечен кредит, усвояването на сумата от 117
000лв, срещу задължение за погасяването му на 240 равни месечни погасителни вноски,
както и че кредитът не е обслужван от датата на последното плащане 11.11.2009г до
завеждане на исковата молба на 15.07.2022г, които факти се очертават като безспорни по
делото. Няма спор и че изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, инкорпорирано в исковата молба, е породило правно действие. Трайно и
последователно се приема в практиката на ВКС, че предсрочната изискуемост може да бъде
обявена и в течение на процеса относно вземането и това обстоятелство следва да бъде
съобразено от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, а когато е инкорпорирано в исковата
молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответниците - кредитополучатели, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки (така напр. Решение № 60009/02.06.2021 г. по
т.д. № 2891/2019 г. на ВКС, II т.о.)
В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответникът следва да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения, като в случая пред настоящата
инстанция се поддържат основно оплаквания за игнориране на възражението за изтекла
погасителна давност като порок на първоинстанционното решение и служебно за наличие на
неравноправни клаузи в договора и анексите, относно формирането на възнаградителната и
наказателна лихви. В съдебната практика трайно и категорично се е наложило разбирането,
че и при липса на оплакване, когато една от страните има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 2 от ДРЗЗП, то съдът служебно следи за неравноправни клаузи, така и че
за тях не важат правилата за процесуални преклузии.
При изпълнение на законовото си задължение съдът служебно да следи за
неравноправни клаузи в договорите с потребители, настоящият състав намира следното: По
делото няма спор, че ответниците са физически лица, на които е предоставен през 2007г
ипотечен кредит, който няма данни да е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, и същите имат качеството на потребител по смисъла на § 13, Т.1 ОТ
ДР на 3., а ищцовата банка има качеството на търговец по § 13, т.2 от ДР на ЗПП. По
материалноправните въпроси, свързани с наличието на неравноправие между правата и
задълженията на страните по кредитното правоотношение като значително по смисъла на
ЗЗП, неравноправният характер на клаузите, критериите за определяне наличие на
индивидуално договаряне и наличие на изключенията на чл. 144 ЗЗП спрямо банката като
доставчик на финансова услуга, е
налице константна съдебна практика на ВКС, обективирана в множество решения - решение
№ 77/15 г. по гр.д. № 4452/14 на ВКС, ГК, III г. о., решение № 424/15 по гр.д. № 1899/15 на
ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/16 по т.д. № 504/16 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. С цитираната
съдебна практика е установено разбирането, че предпоставките за определяне
неравноправността на една договорна клауза, са: 1/ клаузата да не е индивидуално
6
уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията -
съществено и необосновано несъответствието между правата и задълженията на страните; 4/
да е сключена във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост
на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги - дължат се на
въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Единствено в тази
хипотеза търговецът/ доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в
чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи
пряко от неговата воля. На самостоятелно основание, за да се прецени дали конкретните
договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване общия принцип, въведен с
чл.143, ал. 1 ЗЗП, е необходимо те да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, от
една страна, а от друга - потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна
информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за
да може на свой ред да реагира по най - уместния начин. В посочените по- горе съдебни
актове на ВКС и др. постановени по идентични казуси е прието, че уговорката в договор за
банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на
договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и
когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън
контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143,
ал. 1 ЗЗП. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени
цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от
банката - кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит,
банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по ЗЗП. В съдебната практика се приема още, че когато не е указано
нито в договора, нито в общите условия как и поради какви причини, стоящи извън
контрола на банката, тя има право да увеличи базовия лихвен процент, когато липсват
критерии, по които банката да увеличава възнаградителната лихва, разпоредбата на чл.144,
ал. 2 и ал. 3 ЗЗП не може да бъде приложена. Уговорената неиндивидуално в договора за
кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално
съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и
невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката,
при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по
чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП е неприложимо.
Клаузата на чл. 7 от договора за ипотечен кредит предвижда, че базовият лихвен
процент се определя периодично от кредитора, а чл. 9.1 от Общите условия, че кредитът се
олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и
надбавка, посочени в договора, като кредиторът има право да променя базовия лихвен
процент, са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Промяната на базовия лихвен процент
е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е
7
посочена методика за промяната му, с която да може да се аргументира основателна причина
по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1
ЗЗП, поради което по отношения на тези клаузи посочените изключения не са приложими. В
клаузата на т. 25.3 от ОУ, се съдържа единствено изброяване на обективните фактори като
условия, при които банката може да извърши промяната, но не е посочен никакъв алгоритъм
и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и
правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на
стойностите на факторите, които са посочени като основание за промяната. Страните по
процесния договор са потребител и доставчик на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 и
т. 2 от ДР на ЗЗП , като в хода на производството ответникът "Банка ДСК" ЕАД /чиято е
доказателствената тежест с оглед чл. 146, ал. 4 от ЗЗП/ не е представил доказателства, че
включването на оспорената клауза в договора, е в резултат на изричното й обсъждане и
постигане на съгласие с потребителя по отношение на нейното съдържание, а от друга
страна е несъмнено, че като предварителни и едностранно формулирани от кредитора,
клаузите на Общите условия за сключване на съответния вид кредитен договор, относими за
неопределен период от време и неопределен кръг правни субекти, също не са индивидуално
уговорени. Клаузите на чл. 7 от договора за кредит, в частта, предвиждаща, че базовият
лихвен процент се определя периодично от кредитора, на чл. 9.1 от Общите условия, в
частта /изр.2/, предвиждаща, че кредиторът има право да променя базовия лихвен процент
/договорът за банков кредит е възмездна сделка, заплащането на лихва, чийто размер се
определя на базата на два компонента/, е престация, представляваща съществен и
характерен елемент на този договор и която представлява дължимото на търговеца
възнаграждение за предоставените от него услуги, поради което уговорките за заплащането
й в чл. 7 от договора и в чл. 9.1, изр.1 от Общите условия, водят до неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя/, на чл. 9.4 и на чл. 25.3 от Общите
условия, са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. С тези клаузи, промяната на
базовия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена
методика за промяната му, с която да може да се аргументира основателна причина 10 по чл.
144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП,
поради което по отношения на тези клаузи посочените изключения не са приложими.
Единствено в клаузата на т. 25.3 от Общите условия е налице изброяване на обективни
фактори като условия, при които банката може да извърши промяната, но не са предвидени
каквито и да е било алгоритъм или правила, по които базовият лихвен процент ще бъде
променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения
процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които са посочени като
основание за промяната. По изложените съображения следва да се приеме, че клаузите на чл.
7 от договора за ипотечен кредит и на т. 9.1. от Общите условия в посочените части, както и
на чл. 9.4 и чл. 25.3 от Общите условия са нищожни на основание чл.146 ЗЗП.
С оглед на това, че клаузите, предвиждащи едностранно изменение на лихвения
процент са нищожни, то дължимите суми за главница, възнаградителни и наказателни лихви
следва да бъдат определени с оглед на първоначалния погасителен план към договора за
8
кредит (решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г. на ВКС, I т.о.), както са изчислени
от приетата пред въззивната инстанция допълнителна счетоводна експертиза на в.л. С.,
както следва:
Неплатени месечни вноски за главница с настъпил падеж в общ размер на 55 124,40лв
за периода 06.09.2009г -15.07.2022г, съгласно изчислението по колона 20 на
приложение 1 към заключението;
Неплатен остатък за редовна главница, изискуема към 15.07.2022г в размер на 58
919,95лв, съгласно изчислението й по колона 3 на приложение 1 от заключението;
Неплатени месечни вноски за възнаградителна лихва с настъпил падеж в общ размер
на 131 344,17лв за периода 06.09.2009г- 15.07.2022г съгласно изчислението по колона
19 от приложение 1;
Неплатени суми за обезщетение за забава по т.20.1 на Общите условия или санкционна
лихва в общ размер на 38 874,19 за периода 06.09.2009г-15.07.2022г. съгласно колона
18 от приложение 1;
Съгласно задължително тълкуване в т. 18 от ТР 4/2013г на ОСГТК предсрочната
изискуемост на договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с
изрично изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при
наличие на изрично уговорени обективни предпоставки. В случая от констативната част на
изслушаното пред първата инстанция заключение се установява, че датата на последното
плащане по договора е 10.11.2009г и няма спор, че банката надлежно е упражнила правото
си да уведоми длъжниците е връчване препис от исковата молба, от който момент
15.07.2022г са настъпили предпоставките на предсрочната изискуемост.
Основателни са доводите в жалбата против изводите на съда за неоснователност на
възражението за погасяване по давност на главница и лихви, тъй като срокът за издължаване
по договора 06.12.2027г не е настъпил, от когато започва да тече и погасителната давност.
Спорът в съдебната практика по този въпрос е окончателно разрешен с приетото
Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г по тълк.дело № 3/2023г, ОСГТК на ВКС, в което
е възприето становището, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница и лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, е
моментът на изискуемостта на съответната вноска. Разяснено също е в мотивната част на
цитираното тълкувателно решение, че от редакцията на чл.114 ал.1 ЗЗД не може да се
направи извод, че давността за всяка една от последователно разсрочените във времето
вноски, чиято изискуемост вече е настъпила, започва да тече след като целият дълг стане
изискуем /от падежа на последната вноска както е приел първоинстанционният съд или в
хипотезата на предсрочна изискуемост/. Съгласно ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС
„периодично” е това плащане, което се характеризира е изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите Разсрочването на части от усвоения кредит на отделни погасителни вноски не
превръща главницата в периодично платима и за нея остава приложим общият петгодишен
давностен срок почл.ПО ЗЗД.При това давността тече отделно за всяка падежирала
анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо /в този см. решение №
90/31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013г., IV г. о., ГК, решение №45 от 17.06.2020г. по
т.д. №237/2019г. на ВКС, II т.о. и решение от 14.11.2022г. по т.д. №1730/2019г. на ВКС, I т.о./,
поради това погасени по давност ще са задълженията за просрочена главница за срок от пет
години преди завеждане на исковата молба или преди 15.07.2017г, т.е. дължима ще е
редовната главница /с ненастъпил падеж към завеждане на исковата молба/ в размер на 58
919,95лв и просрочена главница в общ размер на 30 695,96лв съгласно т.2.2 от счетоводната
експертиза за периода 15.07.2017г - 15.07.2022г.
Обратното важи за задълженията за възнаградителни лихви и обезщетения за забава
по т.20.1 от ОУ, като погасени по давност ще са всички вноски с настъпил падеж три години
преди завеждане на исковата молба, т.е. преди 15.07.2019г, в който случай
размерът на възнаградителни лихви върху просрочена главница за периода 15.09.2019г-
15.07.2022г ще възлиза на 23 224,78лв, а и обезщетенията по т.20.1 от ОУ /санкционни
9
лихви/ в размер на 18 546,53лв за същия период, които обаче ще се присъдят в рамките на
заявената претенция в исковата молба от 4 067,57лв, за да се избегне постановяване на
„свръхпетитум“.
Поради това, че решението в осъдителната му част ще следва да се отмени над размер
от общо 89 615,91лв, включващ редовна главница, изискуема към 15.07.2022г в размер на 58
919,95лв и просрочена главница в общ размер на 30 695,96лв, дължима за периода
15.07.2017г -15.07.2022г до присъдената в общ размер на 114 5 54,47лв. и възнаградителни
лихви над размер от 23 224,78лв за периода 15.07.2019г-15.07.2022г до присъдените 185
731,19лв за периода 06.07.2009г-14.07.2022г, а в останалите обжалвани осъдителни части ще
подлежи на потвърждаване.
По въпроса за разноските.
При този изход на спора ще подлежи на изменение решението на първата инстанция в
частта му за разноските по правилата на чл.78 и сл. ГПК, вменени в тежест на ответниците,
които при този изход на спора ще са дължими на ищеца /доказал разноски в размер на 13
400,47лв/ в размер до 5232,12лв вместо присъдените 13 400,47лв. Право на разноски при
този изход на спора пред първата инстанция ще имат и ответниците, които са били
представлявани безплатно от адв. Й. Д. САК при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв, на когото ще
се следва възнаграждение, което съдът след преценка на правната и фактическа сложност на
делото и реално извършените действия по правна защита, определя в размер на 4 000лв.
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и
двете страни. Въззиваемият ищец е доказал разноски в общ размер на 855лв /450лв за ю.к.
възнаграждение и 455лв депозит за експертиза/, които при този изход на спора ще се следват
до размер от 333,82лв. Въззивниците -ответници са били представлявани безплатно от адв.
Д. по чл.38 ал.2 ЗАдв, на когото след преценка на правната и фактическа сложност на делото
и реално извършените действия по правна защита съдът определя възнаграждение размер на
2 000лв. Въззивниците- ответници са направили разноски за експертиза, доказани в размер
от 250лв, които при този изход на спора ще се следват до размер от 152,39лв. Поради това,
че въззивниците —ответници са освободени от държавни такси лица по смисъла на чл.83,
ал.2 ГПК, дължимата държавна такса съответно на уважената част на жалбата ще се възложи
на въззиваемата страна в размер на 3 748,90лв.
С оглед на изложеното, САС в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 4.05.2023г по т.д. № 128/2022г на Софийски окръжен съд в
обжалваните му осъдителни части, в които А. С. С. и Т. Б. С. са осъдени на осн. чл.430 ТЗ
във вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД да заплатят солидарно на „Банка ДСК“АД сумите над размер от
общо 89 615,91лв, включващ редовна главница в размер на 58 919,95лв, и просрочена
главница в общ размер на 30 695,96лв, дължима за периода 15.07.2017г -15.07.2022г до
присъдената в общ размер на 114 554,47лв. и възнаградителни лихви над размер от 23
224,78лв за периода 15.07.2019г-15.07.2022г до присъдените 185 731,19лв за периода
0б.07.2009г- 14.07.2022г, както и в частта за разноските присъдени в полза на „Банка
ДСК“АД над размер от 5232,12лв до присъдените 13 400,47лв, като вместо това
10
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“АД ЕИК ********* против А. С. С. и Т. Б.
С. искове на осн. чл.430 ТЗ за заплащане на сумите над установените за дължими размери от
общо 89 615,91лв, включващ
редовна главница в размер на 58 919,95лв и просрочена главница в общ размер на 30
695,96лв, дължима за периода 15.07.2017г -15.07.2022г до присъдената в общ размер на 114
554,47лв. и възнаградителни лихви над размер от 23 224,78лв за периода 15.07.2019г-
15.07.2022г до присъдените 185 731,19лв за периода 06.07.2009г- 14.07.2022г, като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 4.05.2023г по т.д. № 128/2022г на Софийски окръжен
съд в останалата обжалвана осъдителна част.
Осъжда „Банка ДСК“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат Й. Д. сумите 4000лв
- възнаграждение по чл.3 8 ал.2 ЗАдв пред първата и 2000лв - възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Осъжда „Банка ДСК“АД ЕИК ********* да заплати на А. С. С. и Т. Б. С. сумата от
152,39лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда А. С. С. и Т. Б. С. да заплатят на „Банка ДСК“АД ЕИК ********* сумата от
от 333,82лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда „Банка ДСК“АД ЕИК ********* да заплати на дължимата пред въззивната
инстанция държавна такса в размер на 3 748,90лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ТПК в
едномесечен срок от връчване препис на страните.
ЧЛЕНОВЕ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11