Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,04.06.2021 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 04.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в публично
съдебно заседание на шеснадесети март, две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕТАЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ
при
секретаря Милена Димова с участието
на прокурора...................... сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия Ганчо Драганов гр.дело №335 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба с с вх.№ 260513 от 05.11.2020г.
от „БИ ЕС ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление : с. Дончево, ул. „Пета“ № 54 А, общ. Добрич,
чрез процесуален представител Аав. Е.Н. *** срещу „Доверие 09“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление : гр. Тервел. ул. „Вихрен“ № 23, представлявано
от Р.Е.Р., с посочено правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.414, ал. 1 от ГПК. да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца 3000,00 /три
хиляди/ лева, представляваща главница, по частично неизпълнение на задължение
за заплащане на търговска услуга по сключена търговска сделка, обективирана във
фактура №**********/01.02.2017г., ведно
със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на заявлението до съда 08.10.2020 година до окончателното
изплащане на сумата, 1097,49 /хиляда деветдесет и седем лева и 49ст./ лева-
мораторна лихва за периода от 01.03.2017г. до 07.10.2020г, както и
съдебно-деловодни разноски-платена
държавна такса в размер на 81,95 /осемдесет и един лева и 95ст./
лева и 373,00 /триста седемдесет и три/
лева, адвокатско възнаграждение. Претендират
се и разноски и по двете производства.
В исковата молба ищеца излага съображения, че на 08.10.2020
г.. в деловодството на Районен съд - Тервел е депозирано заявление на осн. чл.
410 от ГПК, въз основа на която се снабдили със заповед за изпълнение срещу
дружеството ответник за горепосочените суми, за което била издадена заповед за
изпълнение №260024/13.10.2020 г. по ч.гр.дело №297/2020 г. по описа на Районен
съд – Тервел
Ищеца сочи, че с дружеството ответник имали търговски
взаимоотношения изразяващи се в извършена от страна на ищеца доставка на стока-
кюспе, отразена по фактура № **********/ 01.02.2017
г., по която са извършени плащания от ответника по дати (ред) както
следва:
-
На 04.01.2018 г. е
платена сума от 4 947. 49 лв
-
На 18.01.2019 г. е
платена сума от 2 000 лв
-
На 20.12.2019 г. е
платена сума от 2 000 лв.
-
На 20.05.2020 г. е
платена сума от 3 000 лв.
-
На 19.10.2020 г. е
платена сума от 3 000 лв.
-
Обща стойност на
платените суми възлиза на 14 947.49 лв.
В законоустановения едномесечен срок е бил получен
писмен отговор от ответника който счита,
че искът, на основание на който е издадена и заповед по чл. 410 ГПК би следвало
да бъде отхвърлен.. В отговора си на исковате молба, ответникът „Доверие
09“ ЕООД, е депозирал възражение за изтекла погасителна давност относно
мораторна лихва от 1097,49 лв. върху сумата от 3 000 лв. като сочи,
че последната сума явяваща се главница е заплатена от дружеството ответник на
16.10.2020 г.
В
съдебно заседание ищеца се представлява от адв.Е.Н. *** редовно упълномощена, моли
предявеният иск да бъде уважен изцяло, като допустим и основателен, както и да
бъдат присъдени разноските сторени по настоящото производство и по проведеното заповедното
производство по чл.410 от ГПК.
Ответника не се представлява по делото.
По
делото са приети следните писмени доказателства: Фактура №
**********/01.02.2017 г., пътна /прехвърлителна/ разписка от 31.01.2017 г.,
Картон на котрагент, справки за актуално състояние – правно състояние, адв.
Пълномощно, преводно нареждане от 18.10.2020 г., съдебносчетоводна експертиза и
ч.гр.дело №297/2020 по описа на Районен съд – Тервел.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Искът
като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния съд, се явява допустим.
Разгледан по същество се явява неоснователен по следните съображения.
Между
ищеца и ответника е слючена търгавска сделка за доставка и продажба на стока –
кюспе за количество и цена отразена фактура с №**********/01.02.2017г. Поради
това, че ответното дружество не заплатило в срок цената на стоката, а го
направило на няколко плащания, изпаднало в забава. Процесното последно плащане
на главницата по тази търговска сделка, било извършено на 18.10.2020 г. след
като ищцовото дружество се снабдило от съда със заповед за изпълнение по
ч.гл.д.№297/2020 г. по описа на ТРлС.
В срока
по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът „Доверие 09“ ЕООД е
подало възражение за недължимост на посочената в заповедта главница и лихва върху
платената от него главница.
Искът
като предявен от активно легитимирана страна срещу ответника пред надлежния съд
се явява допустим, а разгледан по същество се явява частично основателен.
Безспорно
е, че между страните е налице сключена търговска сделка по доставка и продажба
на стока – кюспе. Сделката е двустранно търговска, тъй като и двете страни по
нея са търговци. Доставчикът и продавач – дружеството ищец „БИ ЕС ТРЕЙД
БЪЛГАРИЯ“ ООД е изпълнило задължението си по нея като е доставило стоката за
което количество и цена е издало Фактура
№ **********/01.02.2017 г. От този момент нататък за ответното дружество „Доверие 09“ ЕООД получило стоката е
възникнало задължението да заплати цената на доставената стока. В самата
фактура не е отразен срок за плащане на цената и съгласно чл.303а ал.3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане. Тъй като ищецът може и сам да определи
по късен срок за забавата за плащане, съдът приема твърдението му, че ответника
е следвало да заплати цялата цена по фактурата до 01.03.2017г., след което е
изпаднал в забава.
Безспорно
се доказа, че сумата от 3000 лева явяваща се главница по настоящото производство,
като последно от частичните плащания, към момента на предявяване на настоящия
иск е било погасено, чрез плащане от страна на ответното дружество. Това от
своя страна води до отхвърляне на иска в
тази му част за претендираната главница.
С оглед направеното възражение за настъпила
погасителна давност на предявеното вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва за сумата от 1097,49, настоящият състав приема, че предявения
иск е за обезщетение за частично неизпълнен договор в смисъла на чл.86 ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ответникът е
изпаднал в забава на 01.03.2017 г., поради което дължи обезщетение за
неизпълнение на парично задължение с настъпил падеж. Лихви се дължат за всеки
изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Когато искът за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на
три години от изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са
били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Вземането за лихви
за период от три години преди предявяване на исковата молба не е погасено по
давност. В настоящият случай искането се явява основателно, но само за периода
от три години назад от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 08.10.2020 г. или за периода от 07.10.2017г. до 07.10.2020г,,както
е заявена крайна дата от ищеца, която сума изчислена с калкулатора за законна
лихва е 914,16 лева, до която сума и следва да бъде уважен предявеният иск по
чл.86 ал.1 от ЗЗД. За периода от от
01.03.2017г. до 07.10.2017г, искът за обезщетение в размер на законната лихва
върху сумата от 3000 лева се явява неоснователен, като погасен по давност на
осн.чл.111 б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно
разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.422
във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на
разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. Предвид
на това, с действията си по плащане на главницата и частичната дългжимост на
мораторната лихва, искът подлежи на частично уважаване, като в процентно
отношение на уважената част от иска е 96% спрямо претендираната сума, то в
такова процентно отношение следва да се уважи и направените по заповедното
производство разноски. Ищецът е направил общо 480,05 лева разноски по
заповедното производство - 91,05 лева- представляваща внесена държавна такса и сумата от 389 лева - адвокатски хонорар. Съдът следва да присъди
разноските на ищеца като осъди ответника да му заплати съразмерно на уважената
част от иска 460 лева разноски.
Тъй
като ответника е заплатил главницата по настоящото производство, но след
издаване на заповедта за изпълнение и с оглед направеното възражение Съобразно
на уважената част от иска в същото процентно съотношение 96% следва да се
уважат и разноските сторени от ищеца в настоящото производство. Ищецът е
направил общо 630 лева - 91,05 лева-
представляваща внесена държавна такса, сумата от 389 лева - адвокатски хонорар и 150 лева възнаграждение
за вещо лице. Следователно на ответника следва да се вдъзлажи да плати на ищеца
сумата от 604,84 лева.
Водим от горното, съдът
Водим от горното, Тервелският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че ответника „Доверие 09“ ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. Тервел. ул. „Вихрен“ №
23, представлявано от Р.Е.Р., дължи на ищеца „ БИ ЕС ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление : с. Дончево, ул. „Пета“ № 54 А,
общ. Добрич, сумата : 914,16 лева – обезщетение за забава върху сумата от 3000
лева за периода 07.10.2017г. до 07.10.2020г .по издадена Фактура №
**********/01.02.2017 г., както и сумата
460 лева - представляваща разноски по ч.гр.дело № 297/2020г. по описа на Районен съд – Тервел.
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на главницата 3000
лева, и за горница над 914,16 лева до пълния
размер на мораторната лихва от 1097,49 лева.
ОСЪЖДА „Доверие 09“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление : гр. Тервел. ул. „Вихрен“ № 23, представлявано от Р.Е.Р.
да заплати на „ БИ ЕС ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление : с. Дончево, ул. „Пета“ № 54 А, общ. Добрич, представлявано от
управителя Денислав Д. разноските по настоящото производство в размер на 604,84
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: