№ 278
гр. Варна, 19.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600158 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим С. С. Я., редовно призован, явява се лично и с
адв.В. В. Г. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен.
Жалбоподатели-частни обвинители Р. Г. Ц., С. В. С. и С. И. Н., редовно
призовани, не се явяват, не се представляват.
Адв.А. Н. Б. от АК - ВАРНА, надлежно упълномощен, редовно
призован, не се явява, подал е молба, в която е заявил, че не възразява по хода
на делото в негово отсъствие.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
АДВ.Г.: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
Представям доказателства, с оглед събиране на характеристични данни
за подсъдимия и неговото семейно положение, представям на първо място
трудов договор, от който е видно, че подзащитния ми работи, амбулаторен
лист, от който е видно, че майка му има сърдечно заболяване, удостоверение
за раждане на непълнолетно дете и удостоверение за раждане, от което е
видно, че преди два месеца му се е родил син, както и препис извлечение от
смъртен акт, от който е видно, че единия брат е починал преди няколко месеца
и моля да се приемат.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод. Да се приемат представените доказателства.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, следва
да се приемат представените писмени доказателства, поради което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените в днешното съдебно заседание
писмени доказателства, а именно: трудов договор № 273/14.08.2024 година,
амбулаторен лист от 12.08.2024 година, 2 броя удостоверения за раждане,
препис извлечение от акт за смъртен акт от 24.12.2023 година.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Г.: – Уважаеми Апелативни съдии, на първо място възразявам по
отношение постановеното от първата инстанция, считам, че деянието, което е
извършено от подсъдимия не при форма на вината евентуален умисъл, а
следва да се разгледа при хипотезата на чл.343, ал.3, б.б от НК като деянието е
неумишлено, а формата на вината е самонадеяност.
В хипотезата на чл.343, ал.3, б.б от НК, съответно квалифициращите
обстоятелства, като не се оспорва, че подсъдимият е управлявал автомобила
без да има необходимата правоспособност, че е управлявал автомобила с
концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.95 на хиляда и е
управлявал автомобила с една изключително висока скорост от 189 км/ч. Но
всички тези предпоставки са квалифициращи обстоятелства в чл.343, ал.3, б.б
от НК и именно този закон е следвало да приложи първоинстанционния съд и
да постанови присъда именно на това основание.
От друга страна нито подсъдимият, нито на първоинстанционното
производство, нито към настоящия момент е оспорвал по някакъв начин
фактическата обстановка, тя е такава каквато е установена и в обвинителния
акт и в мотивите на първоинстанционния съд като изключително правилно е
отразено какво се е случило.
Но аз не приемам правните изводи на първоинстанционния съд, че
деянието следва да се разглежда като умишлено такова при форма на вината
евентуален умисъл.
В алтернативност аз Ви моля да приемете, че правилно
първоинстанционния съд е наложил наказание при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК като е определил наказание под предвидения в закона минимум.
Правилно в своите мотиви е отразил всички смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия и на неговата личност.
В недостатъчна степен е обърнал внимание на неговото изключително
тежко семейно положение, факта, че му се е родило дете, което е на 2 месеца
към настоящия момент, за което следва да полага грижи, факт е, че следва да
полага грижи и за непълнолетната си дъщеря, факт е, че има болна майка и
брат му е починал и той е единствения човек, който може да полага и е глава
на това семейство и може да полага грижи за това семейство.
Считам постановената присъда, макар и при условията на чл.55 от НК е
прекалено тежка и Ви моля да занижите това наказание и да намалите
2
присъдата на подсъдимия.
Изцяло споделям становището на първоинстанционния съд по
отношение на приложението на чл.55 от НК. Намирам жалбата на частните
обвинители за неоснователна. Съдът в своите мотиви достатъчно подробно е
преценил всички отегчаващи и всички смекчаващи отговорността
обстоятелства.
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, считам, че жалбата на
подсъдимия и неговия защитник е неоснователна.
Кръгът на изяснените обстоятелства по делото, относно поведението на
подсъдимия преди и по време на инцидента, довел до смъртта на пострадалия,
считам, че правилно са оценени от първоинстанционния съд като относими за
формата на вината му.
В този смисъл спорния по делото въпрос защо водача, макар и да не е
целял пряко смъртта на пострадалия е допускал нейното настъпване,
съгласявайки се е намерил, считам, задълбочен и обоснован отговор като
изложените в тази насока съображения от окръжен съд изцяло се споделят и от
Апелативна прокуратура.
Според приетите фактически констатации подсъдимият е управлявал
МПС без правоспособност, като многократно преди инцидента е бил
санкциониран по административен ред за управление на МПС без
правоспособност.
Освен това в деня на инцидента е управлявал процесния автомобил, по
негови думи, за пръв път, което налага и извод за не достатъчно добри
познания за самия автомобил, управлявал го е след употреба на алкохол със
значително над разрешената, два пъти над разрешената скорост за движение, в
тъмната част на денонощието, участвайки в гонка.
Считам, че изложените в обобщен вид фактически обстоятелства
установяващи обективното поведение на подсъдимия разкриват и неговото
субективно отношение към обществено опасните последици, а именно към
настъпилата смърт.
Именно отношение на дееца в предвиждания престъпен резултат,
визирам в съответната правна норма е от значение за формата на вината му.
В конкретния случай действията на подсъдимия правилно са възприети
от първоинстанционния съд като такива обективиращи евентуалния му
умисъл да причини смърт на пътя, предвиждайки създаваната реална опасност
и допускайки навлизане в насрещната лента за движение където обичайно се
движат насреща автомобили да настъпи сблъсък.
Ето защо считам, че развитата защитна теза, според която деянието е
извършено при условията на непредпазливост, в частност самонадеяност,
няма как да бъде споделена. Доказателствата по делото не формират
положителен извод нито за това подсъдимия да е действал в условията на
несъзнавана непредпазливост, нито в условията на съзнавана
3
непредпазливост, т.к. не може да се приеме, че в съзнанието на подсъдимия
липсват каквито и да е представи за обществено опасния резултат като
възможен, нито пък, че подсъдимият е имал категорична увереност, че
престъпния резултат няма да настъпи, мерките, които се вземат за
предотвратяването му са ефикасни до колкото в конкретния случай такива
мерки просто няма.
Подсъдимият в случая е нарушил абсолютно съзнателно редица правила
гарантиращи безопасността на движението, създавайки такава пътна
ситуация, при която ПТП се явява неизбежно като управлявал автомобила с
изключително висока скорост и като е навлязъл в насрещната лента за
движение очевидно в съзнанието му е допускана възможността в тази
насрещна лента за движение да има правомерно движещ се автомобил, с водач
и съответно да настъпи сблъсък между двата автомобила, в резултат на който
да бъде причинена и смърт на водача.
Очевидно е също, че в съзнанието за тази възможност не го е накарало
да се откаже от започнатото деяние.
Считам, че липсват каквито и да е обстоятелства, на които подсъдимият
да е разчитал, позволяващи му да избегне предвижданите обществено опасни
последици.
Именно поради това и считам, че в случая не може да се говори нито за
небрежност, нито за самонадеяност на подсъдимия и при установеното му
поведение няма как да се премине към по-лека квалификация на деянието.
Също изцяло неоснователни считам, че са възраженията на подсъдимия
и неговия защитник по отношение справедливостта на наложеното наказание,
като тук е мястото да посоча, че споделям изложените пък в жалбата на
частните обвинители и техния повереник адв.Б. аргументи с искане за
увеличение на наложения размер.
Въпреки, че в жалбата на адв.Б. конкретно не е направено искане за
отмяна разпоредбата на чл.55 от НК считам, че такова искане следва изведено
от начина по който е формулирано искането за увеличаване на наказанието в
рамките на средата на нормата на чл.342, т.е. очевидно е направено искане,
без конкретно да е посочено, за отмяна на тази норма.
Отделно от това аз не намирам каквито и да е основания за нейното
приложение и отчитане от страна на първоинстанционния съд доколкото
считам, че при индивидуализацията на наказанието първоинстанционния съд е
допуснал някои нарушения, а именно Окръжен съд е посочил като отегчаващо
отговорността обстоятелства наличието на многобройни груби нарушения на
ППЗДвП станали причина за настъпване на инцидента, като е посочил в
мотивите си, че не следва да им се предава допълнителна тежест до колкото
определят квалификацията на деянието извършено при условията на
евентуален умисъл.
В конкретния случай считам, че анализа на доказателствата по делото
налага извода, че в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
4
вредоносен резултат се явява само нарушението на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП до
колкото техническата причина за настъпване, за възникване на ПТП е
навлизането на управлявания от подсъдимия автомобил в насрещната лента за
движение, при насрещно движещ се автомобил, без необходимост от
заобикаляне на препятствие или изпреварване на друг автомобил.
Поради това считам, че за останалите нарушения по ЗДвП подсъдимият
следва да бъде оправдан до колкото те не се намират в пряка връзка с
настъпилия резултат.
Безспорно управлението на МПС без правоспособност и след употреба
на алкохол са квалифициращи обстоятелства и те влияят върху
квалификацията на деянието и съответно определянето му на санкционната
му част, но считам, че за Окръжен съд е останало и не е отчетено
обстоятелството, че все пак са налице два квалифициращи признака и
наличието на тези два квалифициращи признака считам, че следва да бъде
отчетено като отегчаващо вината обстоятелство.
Като отегчаващо вината обстоятелство не е отчетено от Окръжен съд и
движението на автомобила с двойна над разрешената скорост, както всички
знаем подсъдимият е управлявал автомобила с близо от 190 км/ч.
Считам, че са останали неотчетени и други отегчаващи вината
обстоятелства, а именно предходната съдимост на подсъдимия, както и
санкционирането му по административен ред, многократно, за управление на
МПС, без правоспособност.
Считам, че така отчетените отегчаващите вината обстоятелства
придават такава тежест, че няма как да бъде споделен извода на съда, че
подсъдимият е деец с невисока степен на обществена опасност. Напротив
считам, че в съвкупния анализ на доказателствата и най-вече на отегчаващите
отговорността обстоятелства налагат извод, че подсъдимия е деец точно с
висока степен на обществена опасност.
При отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността
обстоятелства е дадена една твърде голяма тежест, която считам, че този извод
е неправилен. На първо място те не са нито многобройни, нито пък
съществува изключително такова, което да влече след себе си необходимост от
приложението на нормата на чл.55 от НК.
В този смисъл Ви моля да уважите жалбата на частните обвинители и да
увеличите наложеното наказание на подсъдимия до справедлив размер, около
и над минимума на нормата на чл.342, б.в от НК.
В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
ЖАЛБ.ПОДС.Я.: - Много съжалявам за това, което се е случило, много
се разкайвам. Съжалявам за всичко, което е станало. Работя тежка физическа
работа, от както е станала случката не мога да спя по цели нощи. Ако вляза в
затвора примерно за много години как ще живеят децата ми, жена ми,
семейството ми /подсъдимия плаче/.
5
Ако може с по-малка присъда да си гледам семейството.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.Я.: - Много съжалявам за всичко.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание, обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6