Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на
двадесет и пети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №5001 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
след постановяване на Решение №4717/29.03.2019г. по адм. дело №13589/2016г. по
описа на Върховен административен съд, с което е обезсилено решение
№1963/13.10.2016г. по адм.дело №3044/2015г. по описа на Административен съд
–Варна и делото е изпратено по компетентност на Районен съд гр.Варна за
произнасяне по исковете на К.С.Р. с правно основание чл.71, ал.1, т.1,2 и 3 от
Закона за защита от дискриминацията.
След направените уточнения с молби от
07.05.2019г. и 29.05.2019г. съдът прави следния доклад на делото :
Предявени са искове с правно основание
чл.73,ал.1, т.1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминацията от К.С.Р. срещу
Главна дирекация “Изпълнение на наказанията” за приемане за установено, че с
действията си ответникът е осъществил дискриминационно отношение по “личен
признак” спрямо ищеца, изразяващо се в неосигуряване на полагаемата му се
дентална грижа за периода 05.03.2011г. до
20.06.2011г. за разлика от други лица, изтърпяващи наказание “доживотене
затовор” в затворите в гр.София, гр.Плевен, гр.Ловеч и гр.Варца и за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, съставляваща
обезщетение за претърпени неимущетсвени вреди, представляващи стрес и
притеснение, унижение на човешкото достойнство, усещане за безпомощност,
чувтство на безизходица, психическо разстрйство от дискриминационното поведение
за периода 05.03.2011г. до 28.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, както и мораторно лихва в размер на 4 375.60
лева от момента на увреждането до датата на исковата молба.
Ищецът излага, че изтърпява наказание
“Доживотен затвор” е затвора в гр.Варна в зоната със засилен надзор и охрана.
Твърди,че на 05.03.2011г. изпитал остра болка в зъба горе вляво, придружена със
силно болезнено чувство и физически дискомфорт, поради което се обърнал към
медицински център на затвора, за да му бъде оказана дентална медицинска грижа.
Там бил осведомен, че не разполага със специалист- зъболекар, който да обезпечи лечението, както и че ако разполага със
сумата от 100 лева ще бъде консултиран в частен кабинет извън затвора. Сочи, че
тъй като бил в затвора от 1989г. нямал никакви средства, тъй като в затвора не
му била предложена работа, а родителите му били починали. В резултат не
неоказаната му дентална грижа, приемът на храна за ищеца бил станал почти
невъзможен. Изпитвал остра болка в зъба и при прием на вода, не можел да спи и
имал чувството, че това никога няма да престане. С молба от 09.03.2011г. до
Началника на затвора поискал безплатна дентална грижа, но получил безмълвен
отказ. На 20.05.2011г. бил в превод –делегация за дело в затвора в София,
където поради получения оток в лявата
половина на лицето бил приет по спешност в кабинета на д-Н.- зъболекар. Същата
установила, че зъбът му гангренясва и сле дкато го почистила го оставила
отворен и заявука, че предвид отока към момента с друго не би могла да се
ангажира, но му препоръчала след като се върне в затвора във Варна незабавно да
се обърне към медицински център на затвора, а по отношение на отока изразила
мнение, че може да е по различни причини. В тази връзка с молба от 25.05.2011г.
до Директора на медицински център на затвора –Варна подал искане да му бъде
издадено направление за затворническа болница –София, където да се проведе
задълбочен анализ на зъбния му статус и
съответно да му бъде проведено адекватно лечение преди да са настъпили
необразтими последици. Молбата получил безмълвен отказ. В тази връзка на
20.06.2011г. предприел ефективна гладна стачка, която прекратил след като зъбът
му бил изваден на 28.06.2011г. срещу сумата от 100 лева. Твърди, че за същия
период от време 05.03.2011г. до 28.06.2011г. лишените от свобода, изтърпяващи
наказания в затворите в гр.София, Враца, Плевен, Ловеч и др. При нужда били
получавали дентална грижа своевременно и безплатно. Това очертавало наличието
на неравностойно третиране, съставляващо непряка дискриминацияпо смисъла на
чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. Излага, че поведението на служителите в затвора в
гр.Варна го поставило в неблагоприятно поведение, което било на признак лично
положение, което довело до претърпяване от негова страна на неимуществени
увреждания с интензивен и траен
характер, търпяни в рамките на 05.03.2011г. до 28.06.2011г., състоящи се в
негативен психоемоционален стрес, унизено човешко достойнство, разстройство на
съня, душевни и физически страдания, потиснатост, обострено чувство на
пренебрегнатост и отхвърленост, загуба на вяра в дейността на ГД”ИН” и МП, от които в значителна степен зависело
бъдещото му, тъй като бил осъден на Доживотен затвор.
Твърди се нарушение, изразяващо се в
неосъществяване на контрол и недобро
ръковдство в местата за лишаване от свобода, което довело до нарушаване на
легално деифирани права и интереси на ищеца, гарантирани от вътрешното
законодателство и от международното право – чл.4 ЗЗДискр. вр.чл.3, чл. 75,
чл.128,ал.1, чл.134,ал.1, т.4 ЗИНЗС вр. чл.1, чл.3, чл.14 ЕКПЧОС вр. чл.6,ал.1
и 2 от Конституцията, чл.25, чл.26, чл.27 от Наредба №2/22.032010г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.
В срока по чл.131 ГПК ответна страна Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” е депозирала писмен отговор, в който е
изразено становище за неоснователност на иска. Излага се, че претендираните
вреди не са следствие на осъществявана административна дейност по смисъла на
закона. Твърди се, че липсват елементи на фактическия състав- вреда,
административна дейност, действие ил ибездействи, както и причинна връзка. Сочи
се, че ищецът не е посочил конретни действия или бездействия, с коти орган на
държавната власт да му е причинил вреди, нито по повод на каква административна
дейност по смисъла на закона са му причинени претендираните вреди. Сочи се, че
условията, при които се настаняват лишените от свобода в затворите не могат да се определят като административна
дейност, административно обслужаване или услуга по смисъла на §1,т.1 и т.2 от
Закона за администрацията. Излага се, че от исковата молба не се установявало
наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното :
Съгласно справка рег. № 360/07/26.03.2013 г. /л.
43 – 45 от гр. д. № 54780/2012 г. на СРС/ се установява, че с присъда по НОХД
340/1989 г. на Военен съд – Плевен ищецът е осъден на смърт по чл. 116 т. 6, 10
и 11 НК като с Указ № 4/25.01.1999 г. на вицепрезидента на Република България
присъдата е заменена с доживотен затвор. От 27.06.2007 г. до датата на издаване на справката изтърпява
наказанието си в Затвора – Варна, където считано от 01.06.2009 г. е поставен на
строг режим.
На 09.03.2011 г. е подал К.Р. е подал до Директора на Затвора – Варна молба рег. №
526/09.03.2011 г., с която го е информирал, че от 05.03.2011 г. изпитва „остър
дентален проблем горе в ляво”, заради който потърсил стоматологична помощ
в медицинския център на затвора, но оттам го уведомили, че не разполагат със
стоматолог и фелдшерът му дал болкоуспокояващи, с които проблемът не се
разрешил. Поради това с молбата поискал от директора на затвора съдействие за
оказването на дентална медицинска помощ /л. 52 от гр. д. № 54780/2012 г. на
СРС/. Върху молбата е поставена резолюция „По компетентност Медицински център”
и отговор от 16.03.2011 г., че денталната помощ извън МЦ се заплаща и че
лишеният от свобода не разполага със собствени средства, което възпрепятства
извеждането му за оказване на помощ.
От медицинска справка /приобщена към адм.дело
№3044/2015г. на л.145/ и заверения
препис-извлечение от книгата за записване за медицински прегледи /л. 146 – 158/
се установява, че през периода 08.03. – 28.06.2011 г. ищецът е посещавал медицинския център към затвора с
оплакване от зъбобол като са му предписвани и предоставяни болкоуспокояващи
лекарства.
От приобщената по гр.д. № 54780/2012 г., л.65 „Докладна” на доктор Н., лекар по дентална
медицина в МЦ на Затвора – София, адресирана до ГД „Изпълнение на наказанията”,
се установява, че на 18.05.2011 г. ищецът е посетил кабинета й в Софийски затвор като
при прегледа му е поставена диагноза „периодонтитис акута сероза на горен ляв
осми зъб”, което според разясненията на лекаря означава, че пациентът е
имал усложнена гангрена с болки. Посочено е, че зъбът е отворен, за да може да
„диша” като мнението на доктора е, че такъв зъб е изключително трудно да се
излекува, тъй като е най-назад и няма достъп до каналите за разширяване и
запълване.
На 25.05.2011 г. ищецът е подал до Директора на Медицински център в Затвора – Варна молба рег. № 1352/25.05.2011
г., в която е информирал за прегледа при доктор Н. по време на превода му по
делегация за дело в Софийски затвор, за нуждата от провеждане на своевременно
лечение на зъба и поискал направление за транспортиране в Затворническа болница
– София /л. 50 от гр. д. № 54780/2012 г. на СРС/.
На 27.05.2011 г. началникът на Затвора – Варна е
отправил до главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията” предложение рег.
№ 360/07/27.05.2011 г. за преместването на ищеца в друг затвор на основание чл.
62 ал.1 т. 2 ЗИНЗС /при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско
предписание/, аргументирайки се с липсата на зъболекар във Варненския затвор и
с подадената от лишения от свобода К.Р. молба за преместване в затворническата
болница в София /л. 49 от гр. д. № 54780/2012 г. на СРС/.
В отговор с писмо рег. № 5441 главният директор
при ГД „Изпълнение на наказанията” отказал да разпореди преместването на Р. в
друг затвор по медицински причини като указал, че лечението му следва да се
осигури от лекари специалисти в лечебните заведения на територията на Варна /л
51 от гр. д. № 54780/2012 г. на СРС/.
На 20.06.2011 г. в администрацията на Варненския
затвор била входирана протестна декларация рег. № 1586/20.06.2011 г. от ищеца, с която той е заявил намерението си да предприеме от същата
дата безсрочна гладна стачка в протест срещу „нечовешките условия в Затвора –
Варна”. Наред с останалите обстоятелства, в декларацията се е позовал и на
неоказаната му дентална помощ поради липсата на зъболекар в затвора /л. 46 от
гр. д. № 54780/2012 г. на СРС/.
С декларация рег. № 1664/27.06.2011 г. ищецът е
посочил, че прекратява гладната стачка
след получено уверение от началника на затвора, че исканията му ще бъдат
разгледани /л. 48 от гр. д. № 54780/2012 г. на СРС/.
Съгласно протокол от 28.06.2011 г. представител на
Фондация „Светлина на Балканите” е дарил на Затвора – Варна сумата от 100 /сто/ лева с
изрично посочване на волята на дарителя парите да се използват за зъболечението
на лишения от свобода К.Р.. /л. 53 от гр. д. № 54780/2012 г. на СРС/.
На 28.06.2011г. ищецът подал молба с рег. № 1780/28.06.2011 г. до
началника на Затвора – Варна за изтеглянето на сумата за зъболечение, върху
която е поставена положителна резолюция в горен ляв ъгъл, като в същата е
удостоверено, че на 29.06.2011 г. на К.Р. е извършена зъболекарска манипулация,
заплатена с дарената сума от 100 лева /л. 55 от гр. д. № 54780/2012 г. на СРС/.
На л. 58 от същото дело е приложена фактура на стойност 100 лв. за извършена от
„Дентален център д-р Ч.” ЕООД зъболекарска услуга extractio на получателя на услугата К.С.Р.
От събраните в производството пред
Административен съд – Варна писмени доказателства /справки от затворите в
Плевен, Ловеч и Враца, приложени съответно на л. 142, 161 и 163 от делото/ се
установява, че и на трите места въпросът е имало осигурена стоматологична помощ.
За осъществяване на денталното обслужване в Плевенския затвор чрез РЗОК и
стоматологичен кабинет към ДКЦ „Свети Панталеймон” е изграден мобилен екип за
регулярни посещения в затвора. В Ловешкия затвор до средата на 2015 г. е
съществувала щатна бройка за стоматолог като след съкращаването й денталната
помощ на лишените от свобода се осъществява от стоматолог по граждански
договор, посещаващ затвора в определени дни от седмицата. По същия начин /чрез
сключен договор с РЗОК/ е разрешен въпросът и във Врачанския затвор.
От приложеното на л. 165 от делото писмо рег. №
1252/09.05.2016 г. на началника на Затвора – Варна, адресирано до началника на
ОС „ИН” – Русе, се установява, че в периода 01.01.2011г. – 21.08.2011 г.
длъжността „стоматолог” във Варненския затвор е била вакантна като в този
период не е имало извършен служебен избор на лекар по дентална медицина от
страна на РЗОК – Варна.
Свидетелят С.И.Ф.излага, че познава К. от
92-93г. от Плевенския затвор. От 09.12.2009г. двамата били в един коридор в
зоната със засилена охрана. Виждали се на закуска, за обяд и за вечеря за по
един час, два пъти седмично гои отклонявали за спорт за по един час. През
останалото време можели да си говорят през капаците на вратите на спалното
помещение. Излага, че през 2011г. имало един случай, че който К. бил подут и се оплаква, че когато бил в София не могли
да извадят зъба, защото бил с абсцес и когато спаднел абцеса, можели да го
извадят.К. се оплаквал, че в другите затвори имало подсигурени зъболекари и не
било необходимо зъболекарските услуги да се заплащат. К. му казал, че за да му
извадят зъба били заплатени 100 лева при зъболекар извън затвора. В този период
К. се оплаквал, че яде само течни храни, че не може да яде хляб. Препоръката
била да изсмуква това, което се събира около зъба и да го изплюва, за да спадне
абцеса и в тези случаи правел гримаси от болка. През годините коментирали, че
варненският затвор не можел да си намери зъболекари, който да е на щат и на
практика били без зъболекарски услуги. Когато бил проблема на К., той се
оплаквал всеки ден. Отслабнал видимо. Оплаквал се, че не може да спи. Подал
декларация, че се отказва от храната в знак на протест, че проблема му със зъба
не е решен и се чувствал принуден да заплати нещо, за което било неправилно да се притиска лишен от свобода без доходи.
През 2010г. имало зъболекар, при който свидетеля ходил за пломба и не бил
заплатил за това.
Свидетелката М.Т.З.излага,
че познава ищеца от 2008г., когато
започнала работа в затвора в гр.Варна като медицински фелдшер. Спомня си, че
имал проблем със зъбите, но не знае как се развили нещата. По това време в
затвора нямало стоматолог. Зъболекарят д-р Д.напуснал в края на 2010г. или
2011г. В периода, в който нямало зъболекар затворниците си осигурявали средства
и ги извеждали навън при стоматолог. Ако
затворниците нямали средства, се извършвало консервативно лечение в затвора
съобразно оплакванията.
Свидетелят Х.А.Х.излага,
че познава К. от местата за лишаване от свобода от 2002г. Имало период, в който
двамата били в една килия. През 2011г. бил ходил на дела в гр.Варна и тогава се
случвало да се види с К.. Виждали се били и в Софийския затвор през 2011г. На
свидетеля му се налагало да ползва стоматологична помощ на всички места за
лишаване от свобода, където бил и в гр.Варна и в гр.Ловеч. Когато през 2011г. К.
бил в затвора в гр.София бил събрал сапуни и тоалетни принадлежности, които се
предоставяли безвъзмездно в затвора, за да може да ги продаде, за да събере
пари за медицинска помощ. През 2011г. се виждали с К. през месец март, април и
юни и той му се оплаквал от зъбобол, бил целия отекъл, не можел да се храни.
Били двамата в едно спално помещение.К. плюел кръв и гной и няколко пъти
медицински специалисти му давали обезболяващи. Знае, че в софийския затвор го
водили на зъболекар, където му направили някаква интервенция – почистван му бил
зъба, който бил гангренясал и следвало да бъде спешно лекуван. Свидетелят
казва, че в затвора в гр.Ловеч нямало случай, при който да му е отказана
стоматологична помощ или да не е бил насочен за частен преглед. Знае от други
лишени от свобода, че когато зъболекарят е в отпуск и се налага да се ползват
такива услуги, надзирателят на затвора се обаждал и зъболекарят идвал да окаже
помощ. Не бил чувал в затвора в гр.Ловеч да се искат пари от лишените от
свобода за лечение.
Свидетелят М.Л.Ж.излага,
че се познава с ищеца от 2010г., когато бил свален в тежкия коридор. След като
зъболекарят д-р Д.напуснал през 2010г. нямало дълго време зъболекар. Трябвало
да се заплати, за да се ползва частен кабинет. Когато се налагало по спешност
да бъде оказвана стоматологична помощ, давали две хапчета. Излага, че през 3-4
месеца 2011г. , когато нямали зъболекар, К. се подул от лявата страна чак окото
му се било затворило. Постоянно ревял за зъболекар. Лекували го с темпалгин и
аналгин близо месец, докато не го дигнали за делото в София. В София го били
прегледали и му били отворили зъба.
Когато се върнал, плюел гной и кръв. Докторката му казала, че трябва да смуче и
да плюе, за да може да спадне абцеса, тъй като бил надут и зъбът не можело да
се извади. През това време на К. не му се живеело. По цяла нощ чукал на
старшините и те ходили да му търсят хапчета. Отслабнал, не се хранел, не можел
да пие вода. Пиел топла вода, която топлел в канче, защото от студеното казвал,
че откача от болки. Това продължило 3-4 месеца. Постоянно търсел отрядния и му
казвал да се направи нещо, защото човек може да умре тука. Той му отговарял, че
не може да направи нищо, защото няма
зъболекар и че ако има пари, ще го изкарат. След това намерили 100 лева и го
изкарали. Вместо да му оправят зъба, направо го изкарали. Сумата
за частния кабинет се искала предварително. Разказва, че К. след като се
върнал от София предприел гладна стачка за около седмица. Писал писма до
началника. Накрая сестра му или някой друг му дал 100 лева.
По делото е проведена
СМЕ, назначена и приета от СРС . Съгласно заключението на експерта се касае за
диагноза „Периодонтитис акута сероза“ на горен осми в ляво зъб, която
представлява усложнение на нелекуван кариес и след това пулпит, или лошо
лекуван зъб или след травма. При тази диагноза инфекцията се
разпространява през кореновия канал до костта около зъба и околозъбните тъкани.
При острия серозен периодонтит се образува лимфа в околозъбните тъкани и
заболяването протича до 5-7 дни и преминава или в гнойна фаза на възпалението
или в хронична форма на възпалителен процес. В случая навременната медицинска
помощ е трябвало да бъде в началния период на разрушаване на зъбната тъкан –
кариеса, чието лекуване би предотвратило следващи усложнения на неговото
нелекуване- пулпит, гангрена, периодонтит, абсцес, флегмон и изваждане на зъба.
По отношение на мъдреците вещото лице излага, че дали тези зъби ще бъдат
лекувани зависи от положението им в зъбната редица, като много често те са
извън зъбната редица, тъй като не са изникнали изцяло. Тези зъби не участват в
дъвкателния процес и тяхното лекуване и запазване има смисъл само, ако някои от
стоящите преди тях зъби липсват по някаква причина и те биха могли да се
използват за опори за задържане на протеза или конструкция. Методите на лечение в случая на ищеца са :
отваряне на зъба, почистване и
разширяване на каналите, медикаментозна обработка, може да се използват
физикални методи за премахване на инфекцията на зъбните канали, запълване на
зъбните канали с каналопълнежна паста, накрая се слага пломба. При следващата
фаза на заболяването – гноен периодонтит, разклащане на зъба, абсцес в меките
тъкани около зъба, наличие на гранолом, лечението зависи от степента на
увреждане на околозъбните тъкани. При
немного увреден зъбоподдържащ апарат се прави възможното за евакуация на
секрета – чрез отваряне на зъба и или
инцизия на лигавицата около отока. Предписват се антибиотици и след отзвучаване
на острата фаза на заболяването се провежда ендодонтско лечение. Ако има гранолом
и той не получи обратно развитие, то неговото премахване е хирургично. Ако зъбът не е перспективен за лечение или
пък не е възможно да бъде излекуван, той се изважда.
Съгласно проведената
пред Административния съд СМЕ локализацията на горния мъдрец е трудна за достъп
и поддържане екзактна хигиена. Възникналата спонтанна болка през месец март 2011г. говори за
усложнен кариес със засягане на подлежащи структури. Инструментирането на кореновите канали и
херметизирането им в тази област на устата не може да доведе до пълно
отстраняване на инфекцията независимо от уменията на лекаря и техниката, с
която разполага. Непълноценното лечение би довело до сериозен здравословен
проблем, който може да застраши живота на ищеца. Отстраняването на горния ляв
мъдрец не причинява дискомфорт и оклузия.
Въз основа на
гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Нарушенията
по Закона за защита от дискриминация предпоставят фактическите действия по твърдяното третиране
да бъдат подведени под хипотезата на
правните норми, регламентиращи съответната форма на дискриминация – пряка
и непряка. Фактическият състав на всяка
от формите на дискриминация има специфичен комплекс от юридически факти, чието
доказване в хода на съдебното производство установява дискриминационното
третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на
равенство на основата на някой от защитените признаци. За да е съставомерно по смисъла на
антидискриминационния закон, нарушението на принципа на равенството трябва да
съответства на някои от защитимите признаци.
Ищецът
твърди дискриминация на признак „лично положение“. В закона липсва легално
определение на защитения признак лично положение и този признак няма еднозначно
съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на
значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде
прилаган еднакво.
От събраните по делото доказателства се установява, че в
периода 05.03.2011г. – 28.06.2011г. ищецът е имал нужда от стоматологично
лечение. Изпитвал е остри болки в горния ляв мъдрец. Поради липсата на назначен
щатен стоматолог в затвора в гр.Варна,
където ищецът е изтърпявал наказание „Доживотен затвор“ същият е бил лекуван консервативно с
обезболяващи медикаменти. Дентална помощ му е оказана на 18.05.2011г. при
привеждането му за дело в затвора в гр.София, където е бил прегледан от
специалист, поставена му е диагноза „ Периодонтитис акута сероза“ като зъбът е
бил трепаниран и е даден отток на ексудата. На исканията на ищеца да му бъде
осигурена стоматологична помощ е било отговаряно, че същият може да бъде
придвижен до частен кабинет, където следвало да се заплатят 100 лева. Поради липсата на парични средства
това е било осъществено на 28.06.2011г., след извършване на парично дарение от
представител на Фондация „Светлина за България“. При тази фактическа обстановка
ищецът счита, че е налице дискриминация на признак лично положение, като е бил
поставен в по-неблагоприятно положение от лишените от свобода, изтърпяващи
наказанията си в други затвори – София, Ловеч, Плевен и др. Представени са
доказателства, че в процесния период посочените от ищеца затвори са имали
осигурена стоматологична помощ.
От
събраните гласни доказателства се установява, че до 2010г. в затвора в гр.Варна
е имало осигурен зъболекар, като след напускането му при необходимост
затворниците са били привеждани в частни стоматологични кабинети срещу
заплащане.
Предоставянето на дентална
медицинска помощ в местата за изтърпяване на наказанията е уредено в чл. 134, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗИНЗС, а в чл. 25-29 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и
реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уреден редът за
предоставянето. Съобразно нормативната уредба, в местата за лишаване от свобода
е необходимо да има медицински центрове, в които да се осъществява спешната
дентална помощ и дентално обслужване на лишените от свобода. От разпоредбите на
чл. 25-29 от Наредбата е видно, че денталната медицинска помощ на лишените от
свобода се осъществява от лекар по дентална медицина от медицинския център в
мястото за лишаване от свобода. Денталната помощ се извършва по график,
утвърден от началника на съответния затвор, поправителен дом или затворническо
общежитие. Нуждаещите се от спешна дентална помощ се обслужват с предимство.
Прегледаните пациенти се записват в амбулаторна книга, в която се отбелязват
диагнозата и направените манипулации. Консултации и лечение с лекари по
дентална медицина извън местата за лишаване от свобода се извършват по реда на
глава четвърта от Наредбата, а именно със заповед на началника на съответното
място за лишаване от свобода, след издаване на съответно медицинско
направление.
Безспорно липсата на
осигурена дентална помощ в процесния период представлява нарушение на
нормативната уредба, но от тази липса не може да бъде изведено наличието на
дискриминация по смисъла на закона. Не се установява по-неблагоприятно третиране на ищеца на основата
на личното му положение на осъден на доживотен затвор спрямо останалите лица в
сходно положение като той не е имал по-ограничени възможности от другите
затворници по отношение ползването на дентална помощ през процесния период. Не
е налице установено субективно отношение на затворническата администрация
спрямо ищеца, което да бъде окачествено като дискриминация. Преглед на ищеца е
бил осигурен в затвора в гр.София, а в последствие след осигуряване на сумата
за преглед и манипулация в частен кабинет, същият е бил приведен за преглед при
специалист.
Различията в подсигуряването на дентална
помощ във Варненския затвор в сравнение с
Плевенския, Ловешкия, Врачанския и Софийския затвор, където лишените от свобода
са обслужвани от стоматолози по сключени договори с РЗОК, докато във Варненския
поради липсата на такова договаряне са получавали стоматологична помощ само
срещу заплащане, не може да се интерпретира като проява на неравнопоставено
отношение спрямо ищеца по защитения от закона признак „лично положение, поради
което не представлява дискриминация.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на предявения
иск по чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр, което
от своя страна води до неоснователност и
на иска по чл. 71, ал.1, т. 3 ЗЗДискр, поради и което същите следва да
се отхвърлят.
Воден от горното съд :
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от от К.С.Р.,ЕГН: ********** срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.73,ал.1, т.1 от Закона за
защита от дискриминацията за приемане за установено, че с действията си
ответникът е осъществил дискриминационно отношение по “личен признак” спрямо
ищеца, изразяващо се в неосигуряване на полагаемата му се дентална грижа за
периода 05.03.2011г. до 20.06.2011г. за
разлика от други лица, изтърпяващи наказание “доживотене затовор” в затворите в
гр.София, гр.Плевен, гр.Ловеч и гр.Враца.
ОТХВЪРЛЯ предявения от от К.С.Р.,ЕГН: ********** срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.73,ал.1, т.1 от Закона за
защита от дискриминацията за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, съставляваща
обезщетение за претърпени неимущетсвени вреди, представляващи стрес и
притеснение, унижение на човешкото достойнство, усещане за безпомощност,
чувтство на безизходица, психическо разстрйство от дискриминационното поведение
за периода 05.03.2011г. до 28.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, както и мораторно лихва в размер на
4 375.60 лева от момента на увреждането до датата на исковата молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: