Определение по дело №357/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 682
Дата: 18 февруари 2022 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20223100500357
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 682
гр. Варна, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500357 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Р. Г. ИВ., Г.Р. И.а и СТ. Р. ИВ. срещу
Определение № 260001 от 13.01.2022г. постановено по гр.д. № 345/2018г. по описа на ПРС,
I-ви състав, с което на основание чл. 225, ал. 2 от ГПК е оставено без разглеждане
искането на частните жалбоподатели – ищци за конституиране на В. СТ. Й. в качеството й
на главна страна – ответник по делото.
В частната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на определението и
постановяване при нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи, че
производството пред ПРС частните жалбоподатели са конституирани като наследници и
правоприемници по закон на своята наследодателка – ищцата Йорданка Стоянова И.а. След
конституирането им са поискали да се запознаят с делото и да организират защитата си на
правата си. В първо съдебно заседание след конституирането им сезирали съда с искане за
конституиране на В. СТ. Й. като главна страна по делото за делба. Последната е
прехвърлител по сделката, по която ответницата И.Г. е правоприемник и която сделка е
обявена за относително недействителна по отношение на наследодателката им Йорданка
Стоянова И.а. В тази връзка е необходимо в делбата като ответници да участват и двете
страни по относително недействителната сделка като главни страни – ответници, респ. да
бъдат обвързани от СПН на решението. Главното встъпване и конституирането на ответник
в процеса са различни правни институти, поради което мотивите на обжалваното
определение са несъстоятелни. Отправят в тази връзка искане определението да се отмени.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
1
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ПРС е образувано по повод предявен от Йорданка Стоянова И.а
срещу ИВ. СТ. ГЬ. конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане
и извършване делба на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Момчилово,
община Ветрино, област Варна.
Фактическите твърдения, на които е основан иска за делба са в следния смисъл: на
основание саморъчно завещание обявено на 02.06.2015г. от Нотариус Кънчо Ицков, рег. №
572 оставено от майката на ищцата Събка Георгиева Петрова, п. на 20.04.2015г. ищцата е
собственик на завещаните делбени имоти. Майка й била наследена от нея и от сестра й В.
СТ. Й.. С влязло всила решение по гр.д. № 12/2014г. по описа на ПРС е уважен предявеният
от ищцата и майка й срещу В.Й., Стоян Йорданов и И.Г. иск с правно основание чл. 135, ал.
1 от ЗЗД като по отношение на ищцата и майка й е обявен за недействителен договор за
покупко продажба по НА № 180/14.07.2009г., с който Веселина и Стоян Йорданови продали
на дъщеря си И.Г. делбените земеделски земи до размера от 2/3 ид.ч. от тези имоти.
Понастоящем е налице спор между страните за наличие на съсобственост при квоти 2/3 за
ищцата и 1/3 ид.ч. за ответницата, като доброволна делба не може да се постигне. Отправила
поради това искане за допускане и извършване на съдебна делба на описаните имоти при
установените права за всяка от страните.
В отговор на исковата молба И.Г. оспорила иска с твърдения, че е придобила правото
на собственост върху делбените имоти на основание договор за покупко продажба по НА №
180/2009г. от продавачите Веселина и Стоян Йорданови, които от своя страна придобили
правото на собственост на основание алеаторен договор по НА № 189/2001г. от
прехвърлителя Стоян Маринов Петров. На 25.11.2009г. е вписана искова молба срещу
праводателите й за разваляне на алеаторния догор поради неизпълнение, като с решение по
гр.д. № 177/2009г. по описа на ПРС, влязло в сила на 22.10.2012г. договорът за издръжка и
гледане по отношение на Йорданка И.а и Събка Георгиева е развален до размера на 2/3 ид.ч.
от прехвърлените имоти. С решение по гр.д. № 12/2014г. на ПРС на основание чл. 135 от
ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на ищцата и майка й договор за
покупко продажба по НА № 180/2009г. до размера на 2/3 ид.ч. от продадените земеделски
земи. С оглед на това, въпреки проведените съдебни производства ищцата не е станала
собственик на ид.ч. от делбените имоти доколкото реституцията на разменените престации
при разваляне на договор не настъпва автоматично, а само ако бъде предявен иск за
връщането им по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. В случая преди вписване на исковата молба за
разваляне на алеаторния договор, ответницата е придобила правото на собственост върху
делбените имота на основание сделка, поради което конститутивното действие на
развалянето по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД не може да породи за ищцата право на
собственост с оглед на разпореждането. Възникналата конкуренция на права следва да се
разреши с оглед поредността на вписванията. Уваженият павлов иск също не легитимира
ищцата като собственик, доколкото уважаването му няма вещноправно действие. От друга
2
страна ДИГ, с който процесните имоти са прехвърлени е развален, а последващата продажба
– обявена за относително недействителна спрямо ищцата и наследодателката й Събка
Петрова досежно 2/3 ид.ч. общо за двете. След смъртта на Събка Петрова нейни наследници
по закон при равни квоти са ищцата и нейната сестра В.Й., праводателка на ответницата,
като квотите в съсобствеността следва да са равни.
В първото съдебно заседание проведено на 21.11.2019г. ищцата заявила, че оттегля
предявения иск срещу ответницата И.Г. и посочила, че ще насочи иска си за делба срещу
друго лице. С протоколно определение съдът прекратил производството по делото по
отношение на ИВ. СТ. ГЬ. на основание чл. 232 от ГПК, като предоставил възможност на
ищцата да посочи срещу кои лица насочва иска си.
С нова искова молба искът за делба бил насочен срещу ответницата В. АНГ. К.,
правоприемник на ИВ. СТ. ГЬ. по договор за продажба от 24.11.2017г.
С определение от 21.02.2020г. с мотив, че съдът не успял да изясни позициите на
страните по отношение на това кои са страните по делото и как следва да продължи
производството, на основание чл. 253 от ГПК отменил протоколно определение от
21.11.2019г., с което по-рано производството е било прекратено по отношение на
ответницата И.Г..
Междувременно на 23.03.3020г. по делото постъпил отговор на исковата молба от
В.К., с който е оспорено саморъчно завещание от 23.02.2014г. от Събка Георгиева Петрова,
както се позовала на придобиване на делбените имоти на основание придобивна давност
при присъединяване владението на праводателя й Г., установено от 14.07.2009г. Евентуално
оспорила заявените квоти в имуществената общност.
С протоколно определение от п.с.з. от 15.09.2020г. съдът приел, че производството по
делото следва да продължи по отношение на първоначалния ответник И.Г., поради което
прекратил производството по отношение на ответницата В. АНГ. К.. По искане на
първоначалната ответница конституирал в качеството на трето лице помагач по делото В.
СТ. Й..
С определение от 16.10.2020г. отново конституирал В. СТ. Й. в качеството на трето
лице помагач на ответната страна на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
На 20.11.2020г. В.Й. депозирала отговор на исковата молба, в който оспорила
наличието на съсобственост между страните. Изложила доводи, че макар успешно
проведени исковете по чл. 87, ал. 3 и чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, правния ефект от същите не е
възстановяване на ид.ч. от правото на собственост в патримониума на ищцата и майка й.
Освен това е налице последващо разпореждане и съгласно разрешението по т. 3 от ТР № 2
от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС, иск по чл. 135, ал. 1 от ГПК не е проведен срещу
последния приобретател. Оспорила също истинността на обявеното саморъчно завещание, а
евентуално – възражение за накърняване на запазената й част от наследството на Събка
Петрова с искане за възстановяването й.
На 02.08.2021г. починала ищцата Йорданка Стоянова И.а, като на основание чл. 227
3
от ГПК в качеството на ищци по делото били конституирани наследниците й по закон Р. Г.
ИВ. /съпруг/ и децата й Г.Р. И.а – Георгиева и СТ. Р. ИВ..
В п.с.з. от 19.10.2021г. ищците – правоприемници по закон отправили искане В. СТ.
Й. да бъде конституирана по делото в качеството й на ответник, с твърдение, че делбените
имоти са съсобствени между нея и наследодателя им Йорданка Стоянова И.а, като двете
сестри са наследници по закон на Стоян и Събка Петрова.
В обжалваното определение, ПРС приел, че ищците не са активно процесуално
легитимирани да предявят от името и за сметка на В.Й. искане за главно встъпване в
процеса. Така обосновал недопустимост на искането, което приел и за нередовно, поради
което и на основание чл. 225, ал. 2 от ГПК оставил същото без разглеждане.
Произнасянето в този смисъл е процесуално недопустимо /искане за главно
встъпване не е релевирано пред съда/ и следва да се обезсили.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Основателни са доводите в частната жалба, че ПРС е допуснал съществено
процесуално нарушение при конституиране на страните в делбеното производството.
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС срещу лицето,
частен преобретател на правото на собственост по отношение на делбените имоти, срещу
което е уважен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а срещу праводателите му – и
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Ищцата и праводателят на ответницата са
наследници по закон на своите родители Стоян и Събка Петрови съгласно приетите
удостоверения за наследници. Освен всичко това, ищцата се е позовала и на качеството си
на наследник на основание саморъчно завещание от Събка Петрова. По същество
основанието на иска за делба, произтича от фактически твърдения за наследяване по закон,
за наследяване по завещание и на относителна недействителност на извършено
разпореждане от сънаследник – праводател, срещу който е уважен и иск за разваляне на
придобивния договор.
В конкретния случай следва да бъде съобразена спецификата на делбеното
производство като особено исково производство. Целта на това производство е
прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ или съвкупност от вещи и
установяване какви са правата на страните в съсобствената вещ. Тези въпроси се разрешават
в първата фаза на делбеното производство с решението по чл. 344, ал. 1 от ГПК.
Непосредствената цел – установяване съществуването на съсобствеността, между кои лица и
при какъв обем права е постижима чрез разрешаване на всички спорове между
съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ,
доколкото това е допустимо в делбеното производство. Кръгът на лицата, които следва да
участват като страни в делбеното производство, се определя от твърденията в исковата
молба и в отговора й, както и от събраните по делото доказателства за наличието на
съсобственост. Съдът следи служебно за конституирането на всички участници с
предполагаеми права в имуществената общност, тъй като те са задължителни необходими
4
другари.
В случая с оглед твърденията в исковата молба и в постъпилите по делото отговори,
спорни по делото са въпросите:
За действителността на саморъчното завещание извършено от Събка Петрова, а
евентуално като предмет на делото е въведено възражение за възстановяване на
накърнена запазена част от наследството на завещателката. Процесуално легитимиран
да релевира тези възражения е наследника по закон, който в конкретния случай е
именно В. СТ. Й., която по волята на ищците следва да се конституира като ответник
по делото;
За правния ефект от уважените искове по чл. 135, ал. 1 и по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Процесуално легитимирани лица имащи интерес от поддържане на тези възражения са
страните по обявената за относително недействителна сделка и по развалената такава,
доколкото ако съдът приеме възраженията, че решенията нямат вещен ефект за
основателни, то ще се приеме, че правото на собственост принадлежи на ответницата
И.Г.;
За правото на собственост на ответницата И.Г. с оглед данните, че същата се е
разпоредила с правото на собственост по относително недействителната сделка в
полза на трето лице – В.К., която от своя страна поддържа в процеса възражение за
придобиване на правото на собственост на оригинерно основание. Надлежен ответник
по тези спорни въпроси от своя страна е последния правоприемник В.К., както и
съпругът й, в случай, че към момента на възмездното придобиване е била в
граждански брак.
При наличие на тези преюдициални спорове в делбата, ПРС не е изпълнил
процесуалното си задължение да следи служебно за конституирането на страните по делото
след като в рамките на три години служебно е избирал различен ответник по иска за делба.
Постановил е недопустим акт по отмяна на определение слагащо край на делото в
нарушение на чл. 253 от ГПК.
С искането за конституиране на В.Й. в последното проведено съдебно заседание в
качеството на ответник по иска за делба, ищците не са сезирали съда с искане за главно
встъпване по реда на чл. 225 от ГПК. В обжалваното определение районният съд се е
произнесъл по непредявено искане и в нарушение на диспозитивното начало в гражданския
процес, поради което обжалваното определение като процесуално недопустимо следва да се
обезсили.
Делото следва да се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждането му от етап проверка на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК
и предоставяне възможност на ищците да посочат ответниците по делото, за надлежното
конституиране на които съдът следва да упражни и служебен контрол в рамките на
задълженията му произтичащи от чл. 2 и чл. 6 от ГПК като съобрази и възможностите, с
които разполагат страните в производството по съдебна делба и допустимите за разрешаване
5
преюдициални въпроси по чл. 343 от ГПК в хода му.
В заключение, обжалваното определение е процесуално недопустимо, а частната
жалба като основателна следва да се уважи.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА по частна жалба на Р. Г. ИВ., Г.Р. И.а и СТ. Р. ИВ. Определение №
260001 от 13.01.2022г. постановено по гр.д. № 345/2018г. по описа на ПРС, I-ви състав, с
което на основание чл. 225, ал. 2 от ГПК е оставено без разглеждане искането на частните
жалбоподатели – ищци за конституиране на В. СТ. Й. в качеството й на главна страна –
ответник по делото.
ВРЪЩА делото на ПРС със задължителни указания на основание чл. 278, ал. 3 от
ГПК за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за делба, по
който да даде възможност на ищците за конституиране на надлежните ответници по делото
като лица с предполагаема легитимация по евентуалните преюдициални въпроси
подлежащи на разглеждане в рамките на особеното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6