Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 646 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът – Д.И.С. твърди, че в качеството си на съдружник
във „Ф.Ю.“ ЕООД, през 2015 г. бил предоставил на дружеството 500 000,00 лева за оборотни средства.
Целта на създаването на „Ф.Ю.“ООД била възстановяване производствените мощности
на „Ф.“ЕООД, като първото дружество поемало поръчки и ги възлагало за
изпълнение на второто дружество, така била реализирана съответно печалба и
респ. погасяване на дългове на „Ф.“ЕООД, намиращо се във финансово затруднение.
Между ищеца и А.К.– в качеството им на съуправители на „Ф.Ю.“ООД, възникнали
разногласия по повод разходването и управлението на финансовите средства, което
мотивирало ищеца да продаде дяловете си и да му бъдат възстановени вложените
оборотни средства, както и дължимите му дивиденти от дейността. Впоследствие
страните сключили договор от 12.11.2015г., с който дружеството се задължило в
срок до 28.02.2016 г. да върне на ищеца
сумата в размер от 490 000,00 лева,
както и в срок до 31.12.2015 г. да му изплати дивидент в размер на
106 548,37 лева. От своя страна ищецът се задължил в срок до 01.03.2016г.
да прехвърли на А.К.собствените си 57 дяла
и представляващи 47,5 % от капитала на „Ф.Ю.“ООД. Излагат се твърдения,
че на 31.03.2016г. било подписано допълнително споразумение към договора от 12.11.2015г. между ищеца, „Ф.Ю.“ООД,
К.Ч.К.и „Ф.“ЕООД и с което страните по него постигнали съгласие относно
прехвърляне дружествените дялове на ищеца в деня на подписване на
споразумението, както и че към тази дата по договора са изплатени в полза на
ищеца сумата от 199 000 лв., като непогасеният остатък от 411 112 лв. е платим
на вноски, както следва – до 30.04.2016 г. – сумата от 150 000 лв.; да
30.05.2016 г. – сумата от 150 000 лв. и до 30.06.2016г. – сумата от 111 112 лв.
Излага твърдения, че с подписване на споразумението от 31.03.2016г. и т. 3 от
същото, „Ф.“ЕООД е встъпил в дълга на „Ф.Ю.“ЕООД и се е задължил солидарно с
него. Претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца при
солидарна отговорност сумата в размер 186
000 лв. – главница за неизплатени суми по договорните споразумения и сумата от
106 548.37 лв. – главница за неизплатен авансов дивидент, ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и начислената върху всяка от вноските
законна лихва за забава върху главниците до датата на завеждане на исковата
молба, а именно начислената законна лихва за забава върху главницата от 186 000
лв. за периода 22.07.2019г. – 12.04.2021г. и възлизаща на 32 601.67 лв. и
начислената върху главницата от 106 548.37 лв. законна лихва за забава за
периода от 22.07.2019г. до 12.04.2021г. и възлиза на сумата от 18675.50 лв. Така
възприетите като претендирани суми по предявените искове са съобразно допуснатото
изменение на размера им с определение от о.с.з. от 31.03.2022 г. и прекратяване
на производството по част от исковите претенции.
По делото са постъпили писмени отговори на исковата молба в
установения за това срок от ответника „Ф.“ ЕООД и от ответника „Ф.Ю.“ЕООД.
Всеки от ответниците оспорва собствената си надлежна пасивна материална
легитимация като ответник. Оспорва предявените искове по основание и по размер,
като оспорва размера на авансовия дивидент по предявения иск с доводи, че е
начислен произволно и е несъответен на реализираната от дейността на „Ф.Ю.“ООД
печалба. Ответникът оспорва и претенциите за присъждане на законна лихва,
доколкото оспорва че дължи сумите по главницата. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните вземания, поради изтичане на петгодишния
давностен срок от настъпване на тяхната изискуемост според твърденията на
ищеца. Оспорва исковете по основание и на друго основание, като твърди, че
претендираните с тях суми са погасени чрез плащане от „Ф.Ю.“ООД. Ответникът
прави възражение за нищожност на т. 3 от договора от 12.11.2015г., като твърди,
че има невъзможен предмет, доколкото се договаря изплащането на авансов
дивидент, който не се постига като финансов резултат от сделка. Моли за
прекратяване на производството по отношение на него, евентуално за отхвърляне
на предявените срещу него искове като неоснователни. Претендира за осъждане на
ищеца, да му заплати направените съдебни и деловодни разноски за настоящия
процес.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за
това срок, в която ищецът поддържа исковете и първоначално изложените
съображения по тяхната основателност.
Предявени са от Д.И.С. против Ф. ЕООД и Ф.Ю. ООД обективно и субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа
представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от представения по делото Договор от 12.11.2015г., същият е бил сключен между Ф.Ю.
ООД – представлявано от А.К.и Д.С.; А.К.– лично и в качеството си на
пълномощник на съдружника К.К., и Д.С., като в договора страните по него са
постигнали съгласие в срок до 28.02.2016 г. Ф.Ю. ООД да върне на Д.И.С. сумата
в размер на 490 000 лв., дадени от него на дружеството за оборотни средства,
както и в срок до 31.12.2015 г. да му изплати авансовия дивидент в размер на
сумата от 106 548.37 лв., която сума да бъде прихваната от дължимия му дивидент
от печалбата на дружеството за предходната финансова година. От своя страна, Д.С.
се е задължил в срок до 5 дни от последното плащане по договора, но не по-късно
от 01.03.2016г., да прехвърли на А.К.собствените си 57 дяла, представляващи
47,5% от капитала на Ф.Ю. ООД, като изпълнението на това задължение е поставено
под условие от изпълнението за задължението за плащане в т.1. и т. 2 от
договора.
С
Допълнително споразумение от 31.03.2016г. към договора от 12.11.2015г. страните
по него са постигнали съгласие в деня на подписването му Д.С. да прехвърли на А.К.собствените
си 57 дяла с номинална стойност от по 1 лв. и представляващи 47,5% от капитала
на Ф.Ю. ООД. Постигнато е съгласие, че по дължимите суми по т. 1 и т. 2 от договора
са изплатени 199 000 лв., като останалата част от 411 112 лв. ще бъде изплатена
на две части - в срок до 30.04.2016г. и в срок до
30.05.2016 г. на два пъти сумата от по 150 000 лв. и остатъкът от 111 112 лв. –
до 30.06.2016 г.
По
делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която
не е било оспорено от страните и съдът кредитира като пълно и компетентно в
отговор по поставените задачи и от което се установява, че според отразеното в
счетоводството на „Ф.Ю.“ ООД са извършени плащания в полза на дружеството в
размер на 500 000 лв. – с преводни нареждания от 17.04.2015 г. и основание заем
за оборотни средства и в размер на 128 000 лв. – с преводни нареждания в
периода 09.06.2015г. – 31.08.2015 г. и основание личен заем, като плащанията са
с наредител Д.И.С.. Според отразеното в счетоводството, размерът на върнатите в
полза на заемодателя суми възлиза на 443 112.92 лв., от които върнати по заема
за оборотни средства са 314 000 лв., а върнатите по личния заем са 129 112.92
лв., като в табличен вид са описани отделните плащания и основанието за това, като
плащанията по заема за оборотни средства са извършени в периода 30.10.2015г. –
22.07.2019г., а плащанията по личния заем са извършени за периода 19.06.2015г.
– 30.10.2015 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
За основателността на предявените главни осъдителни
искове, по делото следва да бъде установено наличието на валидно сключен
договор за паричен заем с предмет според твърденията в исковата молба и поетото
от ответниците задължение да върнат на заемодателя – ищец сумата по заема,
както и срокът за това. Следва да бъде установено и уговореното плащане на авансовия
дивидент и изпадането на ответниците в забава да платят.
С оглед изложеното в твърденията на страните, съдът
приема за безспорен факта относно предоставянето от ищеца Д.С. на сумата от 500
000 лв. в полза на ответното „Ф.Ю.“ЕООД, както и че целта на предоставените
средства е да послужат като оборотни такива за инвестирането им за възстановяване
на производствения капацитет на другия ответник – „Ф.“ЕООД. Безспорно е, а и от
извършена служебно справка се установява, че управител и на двете дружества е едно
и също лице, а именно А.К., което съдът приема като косвено доказателство за установяване
на договорената цел за предоставяне на заема. Съдружници в ответното Ф.Ю. ЕООД
към момента на сключване на процесния договор и допълнителното споразумение към
него са ищецът Д.С., В.В.и К.К.. Едноличен собственик на капитала на Ф. ЕООД към
процесния период е Г.К.. Като следваща стъпка в уреждане отношенията между Ф.Ю.
ООД и заемодателя Д.С. е сключването на процесния Договор от 12.11.2015 г., с
който ответното дружеството се е задължило да върне предоставената в заем сума
от 490 000 лв., което да бъде сторено в срок до 28.02.2016 г. Освен това
ответното дружество се е задължило в срок до 31.12.2015г. да изплати на ищеца Д.С.
и сумата от 106 548.37 лв. – авансов дивидент, като разликата до пълния размер
на дивидента от печалбата за предходната финансова година страните са
договорили да бъде изплатена до 30.04.2016 г. В допълнително споразумение към
договора, сключено на 31.03.2016 г., страните са постигнали съгласие за
прехвърляне на притежаваните от ищеца Д.С. дружествени дялове в ответното Ф.Ю.
ЕООД, при което качеството на собственик на притежаваните от него дружествени
дялове да придобие А.К.. В споразумението се съдържа извънсъдебно признание от
ищеца Д.С., че към момента на подписването му, в изпълнение на договора му е
върната сумата от 199 000 лв., като непогасеният остатък на паричното
задължение на ответното Ф.Ю. ЕООД
възлиза на 411 112 лв., като е предвидено разсрочено плащане на сумата на три
вноски, като последната платима на 30.06.2016 г., която дата съдът приема като
падеж на плащането на главницата.
Пасивната легитимация на ответника Ф. ЕООД се
установява от постигнатото съгласие в допълнителното споразумение за
встъпването му в дълга на Ф.Ю. ЕООД с цел обезпечаване на неизплатеното
задължение по договора. В този смисъл и в приложение разпоредбата на чл. 101 ЗЗД встъпилото в дълг трето за правоотношението лице е солидарно отговорно за
изпълнението на дължимото по договора.
С отговора на исковата молба и в предвидения
процесуален срок, съгласно чл. 367 ГПК, ответниците са заявили възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания, поради което
съдът дължи произнасяне по същото. Течението на давността започва от установения
падеж на плащането, като съгласно чл. 110 ЗЗД, в случая по отношение на
главниците е приложим общият петгодишен давностен срок. Предвид установения срок
на изплащане на задължението до 30.06.2016г., в случай, че не бъде погасено, същото
следва да се счита за погасено по давност на 30.06.2021г. С подаване на
исковата молба и в приложение разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД е прекъсната
давността до приключване на производството с влязъл в сила краен съдебен акт,
съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. В допълнение
на мотивите, съдът приема, че процесното задължение за главниците, доколкото е
парично е и делимо такова, разделянето му за плащане на части при определени
вноски не му придава качеството на периодични плащания. В този смисъл е постигнатото съгласие в
договор за плащането на едно парично задължение в общ размер, по отношение на
което впоследствие страните са постигнали съгласие да бъде изплатено на части с
подписване на допълнителното споразумение.
За установяване действителния размер на непогасеното
задължение по договора за паричен заем, е изслушаната ССЕ и от заключението по
която се установи, че същото възлиза на 186 000 лв. В този смисъл,
неоснователни се явяват възраженията на ответниците за недължимост на вземането
за главницата по отпуснатата в заем сума, поради погасяването й чрез плащане. Сключеният
между страните договор настоящият съдебен състав приема, че има характер на
договор за паричен заем и по силата на който ищецът е предоставил на ответника Ф.Ю.
ЕООД сумата в размер на 500 000 лв., който факт е безспорен и се установява от
заключението по изслушаната експертиза. Безспорно установено е преминаването на
сумата в патримониума на търговското дружество. Доколкото договорът за заем е
неформален консенсуален такъв, не е необходимо обективирането му в писмена
форма като условие за действителност. Подписването на процесния договор цели
уреждане отношенията между страните във връзка с връщането на предоставената в
заем сума. Неизпълнението на задължението на дружествата ответници да върнат
получената в заем сума е породило правният интерес у ищеца да предяви иска си
реално изпълнение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. С оглед установеното по делото частично
плащане с основание – връщане на предоставената в заем сума и доколкото се установи,
че неиздълженият остатък по вземането е сумата от 186 000 лв., съдът приема
предявения главен осъдителен иск за основателен за пълния му предявен размер и
като такъв следва да бъде уважен.
Изцяло основателна се явява и акцесорната претенция
за мораторна лихва, доколкото се установи, че дължимата главница не е била
погасена изцяло, като в периода до 30.05.2016г. е било извършено плащане на
сумата от 259 000 лв. Първата дължима вноска според споразумението към договора
от 150 000 лв. е била платена изцяло в срок до 30.04.2016г., което се
установява от таблицата с отделните плащания в заключението по експертизата.
Поради това, законна лихва за забава върху тази част от главницата не се дължи.
Извършено е частично плащане на втората вноска, съобразно споразумението към
договора, като до 30.05.2016г. е било извършено плащане на сумата от 109 000
лв. Извършени са и последващи плащания по споразумението, като последното
такова от дата 22.07.2019г., която е посочена и като начална такава за периода
по иска за обезщетение за забава. Предявеният иск съдът намира за основателен
за начислената мораторна лихва върху главницата от 186 000 лв. за периода
от преустановяване на плащанията – 22.07.2019г. до датата на завеждане на исковата
молба – 12.04.2021г. за сумата от 32 601.67 лв., която съдът определи в
приложение нормата на чл. 162 ГПК и чрез използване на електронен калкулатор.
Предявения иск за сумата от 106 548.37 лв. съдът
намира за основателен в пълния претендиран размер. В тази връзка, съдът намира
за неоснователни доводите на ответниците за нищожност на т. 3 от споразумението
към договора, доколкото видно е, че същият има за предмет уреждането на
финансовите отношения между напускащия съдружник – ищеца в производството и „Ф.Ю.“ЕООД.
Съгласно разпоредбата в чл. 123 ТЗ, всеки съдружник има право на част от
печалбата на търговското дружество. В този смисъл е договореното относно
заплащането на сумата, определена като авансов дивидент. Съдът приема, че
страните са постигнали съгласие за изплащането й с оглед предвидимия размер на
печалбата от предходната финансова година, като е посочена определена сума и
предвидено предстоящото определяне на действително дължимия размер, от който
същата да бъде приспадната. Така постигнатото съглашение съдът намира, че не е
в противоречие със закона, като не се касае за договор с невъзможен предмет, а
за такъв с предмет, уреждащ отношенията между съдружника и търговското
дружество при изплащане на част от печалбата от дейността, каквото представлява
изплащането на дивидент. Макар и да е определен предварително по размер, при
последващи изчисления би могло да се достигне до действително дължимия размер,
като при надплатен такъв, ищецът би се обогатил неоснователно и в случай, че
сумата е постъпилата в неговия патримониум. В случая, не се установи плащане на
сумата в посочения размер да е било извършено, като с оглед поетото задължение
на дружеството в договора между тях, същото дължи реално изпълнение, като в
този смисъл предявеният осъдителен иск се явява основателен.
Основателна се явява и акцесорната претенция за
мораторна лихва върху главницата от 106 548.37 лв., начислена за периода
от датата на забавата 22.07.2019г. до
завеждане на исковата молба -12.04.2021г., която в приложение разпоредбата на
чл. 162 ГПК съдът определи в размер на 18 675.50 лв.
Неоснователно намира възражението на ответника за
погасяване по давност на акцесорните претенции за обезщетение за забава, като
приложим за тях е краткият тригодишен давностен срок в приложение разпоредбата
на чл. 111, б.“в“ ЗЗД, който предвид извършваните периодични плащания и датата
на изпадането на ответниците в забава – 22.07.2019г. не е бил изтекъл към
датата на подаване на исковата молба.
Като законова последица от неизпълнението и забавата
спрямо кредитора, дължи се и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Относно
разноските: С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени при
солидарна отговорност да заплатят сторените от ищеца в общ размер на 4425 лв.,
от които 2500 лв. – внесена държавна такса, 125 лв. – депозит за вещо лице и
1800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на адв. Г. сумата от 6606.51 лв. – адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в минимален размер, съобразно чл. 7, ал. 2
от Наредба №1/2004г. МРАВ според материалния интерес по предявените искове. В
този смисъл, намира възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5 ГПК за
основателно, с оглед претендирания размер от 7250 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят по бюджетна сметка на СГС държавна такса за
производство в размер на разликата от дължимата такава, за която ищецът е бил
освободен от предварителното й внасяне с определение на съда от 15.04.2021г. и
възлизаща на 21 744.88 лв.
На основание чл. 77 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят по бюджетна сметка на СГС и разноски в размер на 125 лв. –
депозит за вещо лице по изслушаната експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.“ЕООД, ЕИК: *******,
и „Ф.Ю.“ЕООД, ЕИК *******, и двете дружества със седалище и адрес на
управление ***, да заплатят солидарно на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, комплекс „*******на основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата
от 186 000 лв. – главница за невърната на предоставена в заем сума и
сумата от 106 548.37 лв. – главница
за неизплатен авансов дивидент по Договор
от 12.11.2015г. и Допълнително споразумение към него от 31.03.2016г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и по предявените искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 32 601.67 лв. - начислена законна
лихва за забава върху главницата от 186 000 лв. за периода 22.07.2019г. –
12.04.2021г. и сумата от 18675.50 лв. - начислена върху
главницата от 106 548.37 лв. законна лихва за забава за периода от 22.07.2019г.
до 12.04.2021г.
ОСЪЖДА „Ф.“ЕООД, ЕИК: *******, и „Ф.Ю.“ЕООД, ЕИК *******, и
двете дружества със седалище и адрес на управление ***, да заплатят солидарно по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 21 744.88 лв. –
държавна такса за производството, както и на основание чл. 77 ГПК сумата от 125 лв. – разноски за
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Ф.“ЕООД, ЕИК: *******, и „Ф.Ю.“ЕООД, ЕИК *******, и
двете дружества със седалище и адрес на управление ***, да заплатят солидарно на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, комплекс „*******сумата
от 4425 лв. – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „Ф.“ЕООД, ЕИК: *******, и „Ф.Ю.“ЕООД, ЕИК *******, и
двете дружества със седалище и адрес на управление ***, да заплатят солидарно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на
адвокат В.Г.Г. – САК, л.н.*******, с адрес – гр. София, бул. „*******, кантора
258, сумата от 6606.51 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 - седмичен срок от връчване на
съобщението за изготвянето му страните.
СЪДИЯ: