№ 351
гр. София, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Ралица Димитрова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502427 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивни жалби от двете страни, участвали в производството по
гр.д. 2356/19 г. по описа на СГС. С решение по делото от 13.05.21 г. съдът е осъдил на
основание чл. 432 КЗ ЗД Евроинс АД да заплати на И. И. Ч. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва от 26.11.18 г.,
а за разликата до главница от 80 000 лв. искът е отхвърлен.
С въззивната жалба на ищеца се оспорва отхвърлителната част на решението с
твърдение, че вредите на ищеца са подценени. Иска се отмяна на отхвърлителния
диспозитив и уважаване на пълната претенция.
Въззиваемото застрахователно дружество счита, че съдът не е изяснил
механизма на ПТП, не е конкретизирал кои вреди на ищеца счита за намиращи се в
пряка причинна връзка с катастрофата и вземайки предвид кои обстоятелства е
определил паричния еквивалент за вреди с неимуществено естество. Иска решението в
осъдителната му част да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка въззивният състав установи, че е сезиран с допустими
жалби, с които се атакува валиден и допустим съдебен акт. На проверка подлежи
правилността на първоинстанционното решение с оглед доводите за неправилност,
съдържащи се в двете въззивни жалби.
Въз основа доводите на страните, съобразно доказателствата, приобщени в
първоинстанционното производство и според очертания предмет на проверка,
САС прави следните изводи:
Заявеният с исковата молба механизъм на ПТП е за движение в ясно време, при
добра видимост по автомагистрала Струма на група мотоциклетисти. Внезапно водач
на автомобил, пътуващ в средната лента решил да се престрои в лявата, без да отчете,
1
че скоростта на мотоциклетиста, пътуващ в същата лента, е по-висока от неговата.
Последвал удар, вследствие на който мотоциклетистът получил телесни травми.
Не е представена като доказателство присъда на водача, заявен като виновен за
катастрофата (чийто автомобил бил надлежно застрахован по риска гражданска
отговорност на автомобилистите – безспорно по делото обстоятелство). В
постановление за прекратяване на наказателно производство се твърди, че поради
липсата на средна телесна повреда като последица от катастрофата, деянието не е
съставомерно като транспортно престъпление и следва да се вземе административна
мярка.
Приета е комплексна автотехническа и медицинска експертиза (с. 74).
Видно от заключението на автоексперта, не може да се установи мястото на
удара по дължина. По широчина мястото се базира на свидетелски показания – в
средната част на лявата активна за движение лента (на магистрала Струма). С оглед
възприетите (отново на база свидетелски показания) стойности на движение на
мотоциклетиста (пострадалият) – 80 км.ч. и на автомобил Дачия (застрахованият
автомобил) – 70 км.ч., за да не се състои удар при навлизането на автомобила в лентата
за движение на мотоциклетиста разстоянието при престрояването е следвало да е 15 м.
Тъй като това разстояние е било 5 м. ударът е бил непредотвратим за мотоциклетиста.
Като свидетел по делото е разпитан водачът на застрахования автомобил. Той
утвърждава, че първоначално пътувал в лявата лента. След като бил заобиколен от
двете страни от мотоциклетисти, той се изтеглил в средната лента, но поради появата
пред него на товарен автомобил, пътуващ със значително по-ниска скорост, аварийно
се престроил в най-лявата лента, оставяйки място за задаващия се зад него
мотоциклетист. Последният при преминаване край автомобила се закачил в него,
загубил управление и паднал.
Настоящият състав приема, че доколкото срещу свидетеля Г. (водач на
застрахованото МПС) е водено наказателно разследване и същият е обвързан от
разгърната в досъдебното производство теза, която би могла да е и защитна, приема, че
това не може да се основе решението си изключително на твърденията на този
свидетел.
Свидетелят Т. твърди, че е пътувал зад катастрофиралия ищец и пресъздава
настъпването на ПТП, по начин, съвпадащ със заявения в исковата молба механизъм.
Катастрофата, според този свидетел, станала заради внезапното навлизане на
автомобила Дачия в лентата за високоскоростно движение.Това твърдение, според
ответника, е опровергано от свидетеля Г., заявил, че преди удара е бил изпреварен от
двама мотоциклетисти.
Настоящият състав приема, че доколкото няма яснота за бройката съвместно
пътуващи мотоциклетисти от твърдението, че двама са изпреварили Дачията не следва,
че свидетелят Т. е бил сред тях и поради това не е бил очевидец на ПТП. Затова
показанията му не следва да бъдат кредитирани като недостоверни.
Дори да се приеме за истинен разказът на водача, управлявал застрахования
автомобил, не следва съпричиняване в условията на независимо съизвършителство с
трето лице на вредоносния резултат. Няма твърдение за внезапна поява в платното за
движение на Дачията на препятствие. От това следва, че движението на МПС не е било
съобразено с условията на движение. Автомобилистът не е пътувал със скорост,
позволяваща избягване на ПТП при застигане на по-бавно движещ автомобил (т.е. не е
избрана съответстваща на пътните условия скорост).
Вредите на ищеца се установяват чрез медицинска експертиза (като част от
комплексната такава, описана по-горе) и психиатрична експертиза.
2
Според вещото лице – медик (с. 81) ищецът е получил от падането контузия на
гръдния кош, счупване на първо ребро, вляво и счупване на напречните израстъци на
първи гръден прешлен. Според експерта това увреждане комплексно е отзвучало за
около месец. През първите 20 дни болките са били по-интензивни. Лечението е било
консервативно, извънболнично.
Според вещото лице психиатър (с.54) ищецът е преживял остра реакция на стрес
след катастрофата, с проява на хипохндрично-депресивни симптоми. Последните са
постепенно отзвучали и не се наблюдават към момента на освидетелстването.
Персистират ситуативни фобийни и хипохондрични опасения и изживяване за
непълноценност, водещи до нисък фрустрационен толеранс спрямо последващи
стресогенни събития. Непосредствено след катастрофата ищецът е бил в тежък
субективен дискомфорт, възпрепятстващ справянето му в ежедневието.
При анализ на установените вреди настоящият състав (без да игнорира изводите
на травматолога) приема, че водещи са психичните травми на ищеца. На вещото лице
не е поставен въпрос дали проявените тревожно-хипохондрични симптоми са
личностово обусловени ( характерен акцент на личността на ищеца са, без да са
болестно проявление) или са в пряка причинна връзка с катастрофата (предизвикани са
изключително от ПТП). Поради това не може да се направи безусловния извод, че
затрудненото справяне на ищеца с битови проблеми след катастрофата и намаленият
фрустрационен толеранс спрямо бъдещи стресогенни събития са в пряка причинна
връзка с катастрофата. Доказателствена тежест да установи горната причинност носи
ищецът. Поради липса на пълно и главно доказване в тази насока, следва да се приеме,
че психичната реакция се дължи на специфичен тип психика на ищеца, без да е
провокирана само и единствено от катастрофата като стресогенно събитие.
Прави впечатление и обстоятелството, че анализът на психиатъра се базира на
анамнестични данни, обстоятелство, което разколебава безусловния експертен извод.
Заявените с въззивната жалба на ищеца твърдения за остатъчни ортопедични
последици от травмирането не са подкрепени с доказателства.
Поради горното настоящият състав приема, че присъденото обезщетение е
завишено и същото следва да се редуцира до сумата 15 000 лв.
Спрямо присъденото обезщетение за забавено парично плащане промяна не
следва да има и то следва да се присъди от датата 26.11.18 г.
Присъденият за първоинстанционното производство в полза на повереника на
ищеца на основание чл. 38 ЗА хонорар следва да се редуцира до сумата 980 лв., каквато
му се дължи и за въззивното производство. Въззивникът ищец следва да заплати в
полза на въззиваемото дружество разноски за въззивния процес в размер на 600 лв., от
които 300 лв. – съразмерна на зачетената като основателна жалба държавна такса и 300
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 13.05.21 г., постановено по гр.д. 2356/19 г. по описа на
СГС в осъдителната част над сумата от 15 000 лв. и съразмерните лихви върху
главница от 10 000 лв. от 26.11.18 г., в частта, с която в полза на адв. С.Н. е присъден
на основание чл. 38 ЗА хонорар над сумата 980 лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от И. И. Ч. срещу ЗД
Евроинс АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.
3
432 КЗ за катастрофа, станала на 20.08.18 г. и съразмерните на главница от 10 000 лв.
законни лихви от 26.11.18 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА И. И. Ч. да заплати на ЗД Евроинс АД на основание чл. 78 ГПК
разноски за въззивното производство в размер на 600( шестстотин) лв.
ОСЪЖДА ЗД Евроинс АД ДА ЗАПЛАТИ НА АДВ. С. К. Н.-К. възнаграждение
според чл. 38 ЗА за въззивното производство в размер на 980 (деветстотин и
осемдесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните при действие на разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4