Р Е Ш Е Н И Е
№
, гр. София, 19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от председателя в. гр. д.
№ 301 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на
чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, по жалба, вх. рег. № 2237/ 25.11.2019 г., подадена
от длъжника „Т.С.“ ЕАД със седалище и адрес на управление *** Б, с ЕИК *******, против
постановление от 13.11.2019 г. на ЧСИ Л.М.с рег. № 785 на КЧСИ, с район на
действие СГС, в което е обективиран отказ да намали адвокатското възнаграждение
на взискателя по изп. д. № 20197850400348 от 230 лв. до законоустановения
размер от 200 лв., съответно да намали дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Съобразно изложените в жалбата оплаквания, адвокатското възнаграждение било
прекомерно, тъй като субсумирало в себе си възнаграждение както за образуване
на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство по него. От
доказателствата по делото било видно, че единственото процесуално действие на
пълномощника на взискателя било депозирането на молба за образуване на
изпълнителното производство, поради което адвокатското възнаграждение следвало
да бъде намалено до минималния предвиден за образуване на изпълнително дело
хонорар от 200 лв. Настоява се за уважаване на жалбата и за присъждане на
разноски за въззивното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят „Ф.М.“ ЕООД, чрез процесуалния му
представител, е депозирал писмено възражение, в който намира изложените в
жалбата твърдения и възражения за неоснователни. Настоява за оставянето и без
уважение, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
От приложените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК
мотиви на ЧСИ Л.М.се установява, че намира жалбата за процесуално допустима, но
по същество неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение било съобразено
със законово предвидения в чл. 10 и чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответно дължимата по реда на т. 26 от
ТТРЗЧСИ била правилно определена.
Препис от постановлението на съдебния изпълнител
е било връчено на длъжника чрез процесуалния му представител на 18.11.2019 г.
Жалбата е депозирана в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхождаща от процесуално
легитимирано лице и насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен
изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Относно основателността и Градският съд намира
следното:
Изп. д. № 348/ 2019 г. по описа на ЧСИ Л.М.с
район на действие СГС, вписан под № 785 на КЧСИ, е образувано по молба от 30.10.2019
г., подадена от „Ф.М.“ ЕООД с ЕИК *******и приложен изпълнителен лист от 26.08.2019
г., издаден по гр. д. № 76569/ 2018 г. по описа на СРС, ГО, 44 – и
състав, по силата на който „Т.С.“ ЕАД е била осъдена да заплати на цедента на взискателя адв. К.И.Б.сумата
от 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по предоставената от нея и
на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА безплатна помощ по гр. д. № 76569/ 2018 г.
и договор за цесия от 22.10.2019 г. Към молбата за образуване на изпълнителното
производство е приложено пълномощно за процесуално представителство по
изпълнителното производство и доказателства за платен адвокатско хонорар в
размер на 350 лв. На 05.12.2019 г. на длъжника била връчена покана за
доброволно изпълнение за сумата от 711.74 лв., в която бил посочен размер на
задължението от 150 лв. по изпълнителен лист, 5.91 лв. такса за издаване на изпълнителен
лист и 1 лв. банков комисион, 350 лв. адвокатско възнаграждение и 204.83
лв.такси по ТТРЗЧСИ. На 11.11.2019 г. длъжникът подал възражение, че в рамките
на изпълнителния процес не следва да бъдат събирани разноски извън
изпълнителния титул, а именно 5 лв. за изпълнителен лист и 1 лв. за банков
комисион, въведено е било възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като следвало да бъде редуцирано до размер от 200 лв. за
образуване на изпълнителното производство, както и за прекомерност на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С молба от 13.11.2019 г. взискателят заявил, че не се
противопоставя адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималните,
предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размери за образуване и процесуално представителство по изпълнителното
производство. С обжалваното постановление на ЧСИ от същата дата адвокатското
възнаграждение е било намалено на 230 лв., съответно и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
В мотивите на ЧСИ, депозирани по реда на чл. 436
ал. 3 от ГПК, е посочено, че длъжникът не е извършил плащане в срока за
доброволно изпълнение. В тази връзка съдът е изискал доказателства от
жалбоподателя дали е налице доброволно изпълнение в срока за това, като го е
предупредил за последиците от процесуалното бездействие. Не са представени доказателства
за изпълнение на задължението от страна на длъжника в срока за доброволно
изпълнение.
При така изложените фактически данни Софийски
градски съд достига до следните правни изводи:
Разпоредбите на чл. 10 т. 1 и т 2 от Наредба №
1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страната
по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело -
200 лв. и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 500.00 лв. – 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата,
т. е. в размер на 30 лв. /1/ 10 част от 300 лева/.
Следователно определеното от съдебния изпълнител
възнаграждение е редуцирано до минималните, предвидени от законодателя,
размери, поради което жалбата е неоснователна. Изложените в нея оплаквания, че
дружеството – длъжник било сигурен платен, са ирелевантни, тъй като
благоприятните последици са свързани от законодателя с доброволното изпълнение
на дълга. Само за яснота следва да бъде посочено, че в изпълнителното
производство не подлежат на събиране други суми, които не са включени в
изпълнителния титул, каквито биха били държавната такса за издаване на
изпълнителен лист или банков комисион.
Взискателят „Ф.М.“ ЕООД е отправил искане за
присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Производството относно дължимите разноски не е
самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и
размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, в случая – в
изпълнителното производство. То е способ за защита срещу неправилно присъждане
на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез
неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по
същество съдебния акт (така Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. №
696/2014 г., Г. К., III Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016
г., Г.К., II Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г.
К., I Г. О. на ВКС). Съответно произнасянето на съда по направеното искане е
допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени
разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат
(така Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., III Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК). Поради тази причина интересът в това
производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска
защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса
относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. Противното ще
противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските,
уреден в чл. 78 и сл. ГПК, поради което разноски в настоящото производство не
се следват.
Водим от горното и на основание чл. 437 от ГПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 13.11.2019 г. на
ЧСИ Л.М.с рег. № 785 на КЧСИ, с район на действие СГС.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.