МОТИВИ ПО ПРИСЪДА
НОХД № 1172/2020г. НА ДнРС
Районна прокуратура Дупница е предявила обвинение
срещу Х.К.Ф. за
престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с
ал.1 НК.
В обвинителния акт се сочи,че на 12.07.2019г.,
около 13:00 часа в град Сапарева баня, под детска гР. се е заканил с убийство (заявявайки:
„Ще те причакам довечера и ще те убия) на К.Й.М. ***, и това заканване би могло
да възбуди у М. основателен страх от осъществяването му .
Прокурора поддържа обвинението по обвинителния акт и
предлага на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“, което да
се изтърпи ефективно.
Повереника на частния обвинител поддържа обвинението и
предлага да бъде признат за виновен.
Подсъдимият не дава обяснения.Производството по отношение на
последния е приключено при усл. на чл.269,ал.3,т.3 НПК.
Защитника излага доводи за недоказаност на обвинението и
предлага подсъдимия да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели, и писмените такива,
преценени по отделно и в съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна.
Подсъдимият Ф. и свид.Р. живеели на
семейни начала няколко години. През 2019г.двамата се разделили ,а последната
установила връзка с частния обвинител М.. Подсъдимият, явно понесъл тежко
раздялата, което довело до изостряне на отношенията му, както със свид.Р., така
и с М.,като същия отправял закани за саморазправа с тях .
На 12.07.2019г. около обяд, автомобила
на свид.М. ***, в близост до детската гР.. Същият се обадил на ч.о.М. с молба
да му помогне и последният отишъл на място ,за да издърпа автомобила. Докато закачали последния,покрай тях минали подсъдимия и свид.П..
Предвид отношенията им, Ф. се насочил към М., започвайки скандал по повод свид.Р..
Двамата се сдърпали и частния обвинител напръскал с лют спрей подсъдимия. Свид.М.
и Петев се намесили ,разтървали ги ,след което всички си тръгнали.Същия ден, М.
подал заявление до прокуратурата срещу подсъдимия, в което посочил,че последния
заплашва него и приятелката му със саморазправа по всевъзможни начини,
включително и с убийство.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на показанията на свид. Петев, М. и Р..
Двамата са очевидци на случая, показанията им не си противоречат и установяват
събитията в последователност, а именно,че подсъдимият е започнал саморазправа с
М., като повода е бил отношенията им със свид.Р., като и двамата сочат,че не са
чули заплахи, а още по малко подсъдимият да казва на частния обвинител“Довечера
ще те причакам и ще те убия“. Свид.Р. установи че след раздялата и с подсъдимия и последвалата връзка с М., Ф. реагирал остро ,като търсел всякакви поводи
за конфронтация, включително отправяйки им обиди и закани . Съдът даде вяра и
на показанията на частния обвинител М. в частта, в която установи комплицираните
отношения с подсъдимия, както и че на посочената в ОА дата, същият е започнал
саморзправа с него,но не и ,че го е
заплашил с убийство, тъй като се опровергават ,както от показанията на
свидетелите очевидци,така и от изложените
обстоятелства в подаденото от него заявление до прокуратурата.
Действително, същият се оплаква от продължаващ тормоз от страна на Ф., с
отправени закани ,включително с побой и убийство,но изобщо не споменава
конкретния случай, за който е повдигнато обвинението, а още по-малко
инкриминираната фраза “Довечера ще те причакам и ще те убия“.
С оглед на така установеното, съдът
прие,че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК, , нито от обективна, нито
от субективна страна, по следните съображения:
Обект на престъплението по горния
текст са обществени отношения ,свързани с формирането на свободна воля на
личността. Събраните по делото доказателства, установиха,че подсъдимият не е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението- закана с убийство на М. с думите : „Довечера ще те причакам и ще те
убия“. Действително
подсъдимият е започнал разправия с него, но повода е бил отношенията им с
Радина, като е имало и физически сблъсък между двамата, при който пострадалия
го е напръскал със спрей, но не се установи,че е отправена закан с убийство, а
още по-малко ,че е настъпил противопрвния резултат-възбуждане
на основателен страх у пострадалия от осъществяването и. Обстоятелството,че пострадалия,макар и действително да е
получавал закани от подсъдимия,
включително и с убийство и то не е еднократно, е искал подсъдимия да бъде предупреден
,обосновава извода,че същия не е изпитвал страх от осъществяването на отправените
закани,съзнавайки,че се дължат на засегнатото му его, по повод раздялата с
Радина.
Липсата на обективна страна на
престъплението, води и до липса на субективна такава. Последната се обективира
от съответните действия по осъществяване
на изпълнителното деяние, а в случая се установи,че подсъдимият не е предприемал
такива,като не се е заканвал с убийство и не е имал намерение да постигне
общественоопасни последици от осъществяване на деянието.
С оглед на изложеното, съдът прие,че
подсъдимият Ф. не е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 във
вр. с ал.1 НК , призна го за невинен и
на осн.чл.304 НПК го оправда по
повдигнатото обвинение.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: