Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 4
гр.Свищов, 14.01.2020 г.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 16.12.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 705 по описа за 2019г., за да се
произнесе взема предвид:
Иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД
Ищецът „К.Б.“ЕООД
*** твърди, че на 04.07.2015 г. между „4
финанс“ЕООД ,опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Вивус“ и Г.Г.Г. бил
сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл.
6 от ЗПФУР. Посочва, че съгласно тази разпоредба, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Заявява, че договорът
бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по
сключването му била подробно описана в Общите условия на „4финанс“ЕООД и била в
съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Сочи, че кредитополучателят
подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“
на интернет страницата на кредитодателя, като на същата „Вивус“ предоставя Общите условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки чл. 8 от ЗПФУР. Така
след подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“, който трябвало да подпише
договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона
„Подпиши“. С натискането на този бутон от кредитополучателя, се считало, че се
подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са
предоставени на кредитополучателя. С
подписване на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел
и приел условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит
с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита
по описаната във формуляра за заявка банкова сметка ***. Кредитодателят давал
право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата
гарантирала получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За
използване на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала
такса за експресно разглеждане, която се
определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит. Позовава се на
разпоредбата на т. 3.1. от Общите условия на „Вивус“, според която договорът за
кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронна поща от кредитодателя и извършването на паричен превод. В случая на 04.07.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в
системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се
първи по ред договор за кредит между тях. Заявява, че в заявката си ответника
заявил желание да му бъде отпусната сумата 200,00 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни с падежна
дата -03.08.2015г., а съгласно заявката на ответника и условията на
договора, сумата била отпусната от кредитодателя в Изипей на същия ден – 4.07.2015г.. Страните сключили договора за кредит без начисляване
на лихви за периода до датата на падежка. Към датата на
падежа – 03.08.2015г. ответникът е следвало да плати сумата 200 лева
представляваща главница. С настъпването на падежа на договора
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно т.
13.3 от Общите условия, от 04.08.2015г. Вивус започнал да
начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ – 10,01 % към договорния лихвен процент – 0 %, върху
неизплатентаа сума за периода на просрочието. В напомнителни писма до ответника
била указана информация за просрочения кредит – актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, като писмата съгласно
т. 13.5 от Общите условия се таксували по 10,00 лева всяко и били за сметка на
изпадналия в просрочие
кредитополучателя. Въпреки отправените покани, ответникът не погасил задължението
си. Твърди, че на 01.02.2018г. „4Финанс“ЕООД в качеството си на цедент,
сключило с ищеца в качеството си на цесионер Договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по
договор № **********, съответно главница 200 лева, наказателна лихва в размер на 255,64 лева , отписани такси за събиране - такса за три писма – 30,00 лева, които вземания били подробно описани в
приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания. На ответика било изпратено писмо
за уведомяване за цесията, но видно от известието за доставяне, се върнало с
отмекта „получателят отсъства“, поради което към исковата молба представят
уведомление за извършване на цесията. Посочва, че „4финанс“ЕООД предоставили на ищеца Потвърждение за
прехвърляне на вземания от 01.06.2018г.. От получаване на уведомлението за
цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да им заплати сумата
200,00 лева – главница - задължение по договор за кредит № ********** от 04.07.2015г.., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на делото до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски. В хода на устните състезания не
взема становище. В писмена молба, преди
съдебното заседание на 16.12.2019г. , взема становище
да бъде уважен предявения иск, като бъдат присъдени направените разноски по
делото, съобразно списък на разноските, както и в случай, че са налице предпоставките за това,
да бъде постановено неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск.
Ответникът Г.Г.Г. не е представил в едномесечен срок отговор на
исковата молба, не се
явява в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез
процесуалният си представител юрисконсулт Т. в писмена молба по делото преди
съдебно заседание на 16.12.2019г. е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът счита направеното искане за
постановяване на неприсъствено решение за основателно. Видно от книжата по
делото/съобщение, връчено на 04.10.2019г. и призована на посочения телефон за
датата на съдебното заседание на 20.11.2019г., видно от оформянето на
призовката от 19.11.2019г./ на
ответника са указани последиците от
неподаването на писмен отговор в едномесечния срок и от неявяването му в
съдебно заседание без уважителни причини и без да е направил искане делото да
се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това, редовно призован не се
явява в съдебното заседание по делото.
По делото е приложен договор за кредит № **********/04.07.2015г. между 4финанс ЕООД
и Г.Г.Г., за отпускане на потребителски кредит в
размер на 200,00 лева, която сума да бъде получена чрез плащане по Изипей, при лихвен
процент –нула, срок на кредита – 30 дни, дата на получаване – 04.07.2015г., дата на връщане на сумата – 03.08.2015г.. . Според договора общата дължима сума е 200,00
лева, а дата и място на договаряне -
София, 04.07.2015г.. Изрично е посочено, че договорът за кредит е
подписан електронно, в съответствие с процедурата, предвидена в Общите условия
на договора за кредит. Видно от отразяването в договора, кредитополучателят
декларирал, че е получил Общите условия на договора за кредит, съгласява се с
тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляваща неразделна част от
договора за кредит. Приложени по делото
са и Общи условия на договора за кредит, в които подробно е описана процедурата
по сключването на договора за кредит -
искане за отпускане на кредит, посредством попълване на формуляра за
кандидатстване за кредит на страница на Вивус, създаване на профил, след което
лицето може да се кандидатства и за допълнителен кредит в рамките на кредитния
лимит, както и за нов кредит след изплащане на предходен кредит, както по
електронен път, така и по телефон, бланката на стандартния европейски формуляр
за предварителната договорна информация е налична на Началната страница на
кредитора, както и във всеки един от офисите на партньорите на кредитора, след
регистрация, проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на
Началната страница или на хартиен
носител; кредитополучателят трябва да прочете договора и ако го приеме трябва
да го подпише електронно, като натисне бутон „Подпиши“- с натискането на този
бутон се счита, че кредитополучателят е подписал всяка страница на договора за
кредит, включително Общите условия; регламентирано е, че с подписването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит и се съгласява кредиторът да преведе
сумата на кредита по описаната банкова сметка ***. Според т. 3.1 от Общите
условия ,договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния
превод. Страните се съгласили, че съобщенията по електронната поща, потвърждаващи
приемането на договора за кредит да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие с чл. 13 т. 4 от Закона за електронния документ и електронен
подпис. Съгласно т. 13.3 б.“ а“ от Общите условия, в случая на забавяне на
плащания по договора за кредит от страна на кредитополучателя, кредиторът има
следните права – кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва,
прибавена към договорения лихвен процент в размер на законовата лихва върху
неизплатената сума за периода на просрочие. Към датата на сключване на договора
за кредит, наказателния лихвен процент за просрочие възлиза на 10,01 %. Като
приложим закон са посочени законите в страната, регулиращи потребителските
договори за кредит, сключени от разстояние.
Съгласно
разписка за извършено плащане № 2000000085661976 от 04.07.2015г., че ответникът е
посочен като получател на паричен превод
чрез EasyPay от 4финанс ЕООД в размер на 200,00 лева.
Видно от договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., на 01.02.2018г.
„4финанс“ЕООД и „К.Б.“ЕООД сключили договор за прехвърляне на вземания от
длъжници, описани в Приложение № 1. Видно от приложение № 1 към договора за
прехвърляне на вземания, в същото фигурира и вземане от ответника по договор за кредит № ********** от 04.07.2015г. в размер на 200,00 лева главница, наказателна
лихва – 255,64лева и 30,00 лева – такса. С приложеното
пълномощно Приложение № 4 към договора за прехвърляне на вземания от
01.02.2018г. било упълномощено ищцовото
дружество от името на „4финанс“ЕООД и за собствена сметка да извърши
уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, вземанията срещу
които били предмет на договора за прехвърляне на вземания. С писмо изх. № 3646/14.02.2018г. на 4финанс ЕООД , ответникът бил уведомен за
сключения договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., както и че
задълженията му към 4финанс ЕООД в общ размер на 485,64лева към 01.02.2018г. са прехвърлени на ищцовото дружество, като всяко
плащане, извършено към 4финанс ЕООД след 1.02.2018г. ще бъде недействително и
не го освобождава от задължението към новия кредитор. Писмото е изпратено от
ищеца , видно от
известието за доставяне е върнато с отразяване получателят отсъства, поради
което към исковата молба ищецът представя уведомлението за цесия, с искане да
бъде връчено на ответника.
Приложено
по делото е Потвърждение за прехвърляне на вземания Приложение № 5 към договора за прехвърляне на вземания от
01.02.2018г., с което на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, „4финанс“ЕООД
потвърдило, че вземания, описани в Приложение № 1 към договора за прехвърляне
на вземания от 01.02.2018г. , са прехвърлени от цедента на цесионера.
С оглед изложените в исковата молба
фактически обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – договор за кредит № **********/04.07.2015г., Общи условия на договора за кредит, разписка за извършено плащане № 2000000085661976 от 04.07.2015г., договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., Приложение № 1 към него, пълномощно Приложение № 4 към договора за
прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., уведомление за цесия, известие за доставяне,
потвърждение за прехвърляне на вземания , които писмени доказателства
не са оспорени от ответника, като с исковата молба на същия е връчено
уведомление за цесията, съдът счита, че иска е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, тоест
налице са предпоставките съдът да се произнесе с неприсъствено решение.
С оглед на гореизложеното
съдът постановява
неприсъствено решение по предявения от
ищеца иск чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД , който следва да се уважи, като бъде
осъден ответникът да заплати сумата 200,00 лева,
главница, представляваща задължение по договор за кредит № ********** от 04.07.2015г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба – 18.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
В тежест на ответника, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат, направените от ищеца
разноски в настоящото производство, в размер на 200,00 лева, от които 50,00
лева – внесена ДТ и 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати
на „К.Б.“ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление ***
сумата 200,00 лева /двеста лева/ -
главница , представляваща задължение
по договор за кредит № ********** от 04.07.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2019г. - датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Г.Г.
с ЕГН ********** *** да заплати на „К.Б.“ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление ***
сумата 200,00 лева /двеста лева/ разноски по делото, от които които 50,00
лева – внесена ДТ и 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да бъде
връчен на ответника, който при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК
има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: