Р Е Ш Е Н И Е №
260204
15.02.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII-ми граждански състав
На 21.01.2021г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
Секретар: Ангелина
Костадинова
като разгледа
докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 2781 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БМГ 2007“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" №
149, представлявано от управителя Ю. Л., срещу Решение №
260368 от 14.09.2020 г., постановено по гражданско дело № 18329 по описа за 2019
г. на Пловдивски районен съд, ХІХ гр. състав, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя иск за признаване за установено, че ответницата А.И.П. , с ЕГН ********** ***, му дължи сумата от
25,65 лв, представляваща платени от търговското дружеството разходи за транспорт
на поръчана, но непотърсена от
ответницата стока - Сауна за лице, код LA131204,
ведно с лихвата върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. г. 13671/2019 г. на ПРС до изплащане на
вземането.
Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалваното
решение като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му от въззивния съд и постановяване
на ново решение по същество на спора, с
което да бъде уважен предявеният иск, ведно със законните последици.
Постъпил е писмен отговор от А.И.П. , с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Г.К.,
в който се оспорва основателността на въззивната жалба с искане обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността му намира наведените от ищеца с въззивната
жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение за основателни.
Решението е постановено
при дадена неправилна правна квалификация на предявения от ищеца иск. С
твърденията си по исковата молба и дадените пояснения , ищецът „БМГ
2007“ ЕООД, с ЕИК *********, е определил кръга на
релевантните към спора факти, както и търсената защита, а именно, че има онлайн магазин за продажба на помощни средства и медицински изделия. На 11.07.2019 г.
ответницата А.И.П. , с
ЕГН ********** , направила онлайн поръчка на предлаганата от него стока- Сауна за лице, код LA131204,на
стойност от 120 лв. На следващия ден - 12.07.2019 г. поръчаната стока била изпратена по куриер „Еконт Експрес“ ООД и ответницата
уведомена кога ще й бъде доставена. След
пристигане на пратката в посоченото в поръчката населено място - гр.
Стамболийски, област Пловдив , служител
на Еконт потърсил ответницата , за да и предаде поръчаната стока, но до
среща и предаване не се стигнало.Въпреки
проведените многократни разговори между куриера и ответницата, последната не се
отзовала на поканите за явяване и получаване на пратката.Поради неявяване на
ответницата за получаване на пратката и нейния престой повече от месец в куриерския офис , същата била върната от „Еконт“ на ищцовото дружество на 01.08.2019г. Съгласно чл.14,ал.5 от ОУ на БМГ
2007, ако клиента прояви недобросъвестно
поведение , като не осигури възможност на куриера да му достави стоката и същата, след изтичане на съответния
срок за доставка бъде върната на БМГ
2007, разходите по изпращането и връщането на артикулите са за сметка на
клиента. Ищецът твърди, че посочената хипотеза е налице , поради недобросъвестното
поведение на ответницата, която му дължи обезщетение за претърпените имуществени
вреди, изразяващи се разходите направени
от него по изпращане и връщане на
артикула възлизащи в общ размер на сумата от 25,65 лева. За това вземане ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. №13671/2019г. по
описа на ПРС , срещу която А.И.П. , с ЕГН ********** ,
възразила и ищецът е предявил вземането си по
исков ред.
При гореизложените от ищеца
твърдения за наличие на правоотношение между страните регламентирано като
договорно, съдът е длъжен да квалифицира иска като такъв предявен по реда на
чл.422 от ГПК на договорно основание - чл. 82, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл.45 ЗЗП, а не като
произтичащ от непозволено увреждане по чл. 45,ал.1, от ЗЗД.
Районният съд в мотивите на
постановеното първоинстанционно решение е разгледал заявените с исковата молба
обстоятелства, на които се основава и заявеното искане за присъждане на парична
сума, и в този смисъл не е излязъл от търсената защита и не е постановил
недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК,
а е нарушил материалния закон като е дал неправилна правна квалификация на
иска, което е основание за отмяна на неправилното решение в частта му по
отхвърлен иск по чл. 45,ал.1,
от ЗЗД.
По основателността на иска при правилната правна квалификация по чл. 82, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл.45 ЗЗП съдът намира следното:
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи,
за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е.
настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа
обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя
и/или въззиваемата страна.
Делото е изяснено от фактическа страна като пред въззивния съд спор не се повдига, че ищецът „БМГ
2007“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез интернет сайт извършва продажба на помощни средства и медицински изделия. На 11.07.2019 г.
ответницата направила онлайн поръчка на предлаганата от него стока- Сауна за лице, код LA131204,на
стойност от 120 лв. На следващия ден поръчаната
стока била изпратена по куриер
„Еконт Експрес“ ООД и ответницата уведомена
кога ще й бъде доставена. След пристигане на пратката в посоченото в
поръчката населено място - гр. Стамболийски, област Пловдив , служители на Еконт многократно търсили
ответницата , за да и предаде поръчаната стока, но тя не се отзовала на
поканите им.Поради неявяване на ответницата за получаване на пратката и нейният
престой повече от месец в куриерския
офис , същата била върната от
„Еконт“ на ищцовото дружество на 01.08.2019г. За изпращане и връщане на
поръчаната от ответницата сауна, ищцовото дружество направило разходи в общ
размер от 25,65 лева.
Основните спорни между страните въпроси се
концентрират относно това налице ли са основанията за ангажиране договорната
отговорност на ответника за репариране на причинените на ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в направени транспорти разходи в размер от 25,65 лева , като
ответницата поддържа, че такива не са налице, тъй като се е отказала от
договора , като не е отишла да си вземе пратката от куриреската фирма, в който
случай и съгласно чл. 50 от ЗЗП не дължи
разходи за доставка на стоката.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 50,
т.2 от ЗЗП потребителят има право да се
откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да
посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща
каквито и да е разходи в 14 – дневен
срок, считано от приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно
от превозвача и посочено от потребителя – при договор за продажба. Съгласно
разпоредбата на чл. 53 от ЗЗП упражняването на правото на отказ
прекратява задълженията на страните да изпълнят договора извън
търговския обект, а нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП гласи, че в тази хипотеза
търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя без забавяне и не
по – късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението
на потребителя да се откаже от договора.
Но за да бъдат прекратени задълженията на
страните по договора и съгласно чл. 52 от ЗЗП , е необходимо волеизявлението на клиента, че се отказва от
договора да достигне до търговеца , преди изтичането на срока по чл. 50
ЗЗП , респ.чл.51 от ЗЗП. Това свое изявление клиента следва да обективира в
стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 от ЗЗП или да заяви
недвусмислено на търговеца по друг начин решението си да се откаже от договора.
Според чл. 44 на
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година, потребителят следва да може да се откаже от договора,
като формулира отказа си със свои думи, ако изявлението му, представящо
решението му за отказ от договора пред търговеца, е недвусмислено, като писмо,
телефонно обаждане или връщането на стоките с ясно декларирано изявление биха
били достатъчни, за да се изпълни това изискване. Тежестта на доказване за
упражняване правото на отказ от договора от разстояние или от договора извън
търговския обект се носи от потребителя /чл.52,ал.5 от КЗП/
В процесния случай ответницата не твърди , че е уведомила ищеца
,че се отказва от договора и не представя доказателства, че се е възползвала от правото си да се
откаже от сключения договор в предвидения в чл. 50 ЗЗП
срок, по предвидения в чл. 52 ЗЗП
ред ,нито пък че е върнала стоката на търговеца. П. не е
уведомила ищецът , че се отказва
от пратката или пък същата не отговаря на поръчаното от нея или че не я харесва и затова я връща , а просто
не е счела за необходимо да осигури своето присъствие или присъствието на посочено от нея лице,
което да приеме доставката.Затова неявяването й в офиса на куриерската фирма за
получаване на поръчаната от нея и изпратена от търговеца пратка, не може да се
приеме за отказ от нейна страна от
договора, тъй като беше казано, че той
следва да е изричен , а не мълчалив, и да бъде доведен до знанието на
насрещната страна.Отказът от договора направен от ответницата с отговора на
исковата молба е далеч след изтичане на
посочените по-горе срокове, в които същата е следвала да упражни предоставеното
й от закона право, поради което и не следва да бъде зачетен.
Следователно и с оглед на така установеното
недобросъвестно поведение от страна на ответницата същата следва да възстанови
на търговеца всички разходите по изпращането
и връщането на поръчания артикул възлизащи в размер от 25,65 лева и съгласно чл.14,ал.5
от ОУ на търговското дружество според
които , ако клиента прояви
недобросъвестно поведение , като не осигури възможност
на куриера да му достави стоката
и същата, след изтичане на съответния срок за доставка бъде върната на БМГ 2007, разходите по
изпращането и връщането на артикулите са за сметка на клиента.
Клаузата на общите условия не е ограничаваща
или изключваща законните права на потребителя, като ОУ на ищцовото дружество съдържат достатъчно гаранции за спазване на
правата на клиента, включително правото му на отказ от договора и
освобождаване от задължението да заплаща
разходи по доставка на поръчката. С
оглед на тези съображения бланкетното
оплакване на ответницата в отговора на исковата молба за нищожност на клаузата
чл.14,ал.5 от ОУ, е неоснователно и
същата следва да бъде зачетена и приложена.
Дори да се приеме за ненаписана тази клауза ,
то са налице основанията за санкциониране на недобросъвестното поведение на
ответницата , на основание чл.82,ал.1 от ЗЗД , като са налице всички елементи от фактическия състав на
правната норма, обуславящ отговорността й за обезщетение на ищеца за причинените имуществени вреди а
именно: - наличие на облигационно правоотношение, неизпълнение на задължение по
правоотношението, дължащо се на причини, за които ответницата отговаря,
настъпване на вреди за кредитора, причинна връзка между неизпълнението и вредите.
В процесния случай вследствие на
установеното неизпълнение от ответника да се яви да получи поръчаната и
изпратената от ищцовото дружество пратка,след като не се е отказал по
предвидения в закона ред от договора , за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в
стойността на разходите, които е
заплатил за нейното транспортиране.Установен е и размерът на причинените вреди,
като според неоспорените фискални
бонове възлизат в общ размер на сумата от общо 25,26 лева,
която сума съставлява разликата между
имуществото, което кредиторът би имал, ако задължението беше изпълнено, и
имотното му състояние след неизпълнението. С оглед изложеното съдът намира,че
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за причинените на ищеца вреди в размер на сумата от 25,26 лева,а предявеният иск като основателен и
доказан следва да бъде уважен.Сумата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва начиная от датата на подаване на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда 21.08.2019г.
до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното
обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
На основание чл. 78,ал.1 ГПК на търговското дружество следва да се присъдят
направените за двете инстанции разноски в размер общо на 661 лв., включващи
заплатени за производствата държавни такси и адвокатски възнаграждения, както и тези направени в заповедното
производство в общ размер от 175
лева-внесена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОТМЕНЯ изцяло решение №260368 от 14.09.2020 г. постановено по
гражданско дело № 18329 по описа за 2019
г. на Пловдивски районен съд, ХІХ гр. състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено,че А.И.П.
, с ЕГН ********** ***, дължи на „БМГ 2007“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" № 149, представлявано от управителя
Ю. Л. сумата от 25,65 лева, съставляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди , изразяващи се в стойността
на разходите направени от ищцовото дружество за транспорт на
поръчана, но непотърсена от ответницата
стока - Сауна за лице, код LA131204, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от
21.08.2019г.-датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение №8131/20.09.2019г. по ч.гр.д. № 13671/2019 г. по описа на ПРС, ІV–ти гр. с.
ОСЪЖДА А.И.П. , с ЕГН ********** ***,да заплати
на „БМГ 2007“ ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Евлоги и Христо
Георгиеви" № 149, представлявано от управителя
Ю. Л., сумата от 661 лева- разноски по делото за
двете съдебни инстанции, както и направените в заповедното производство
разноски в размер от 175 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
|
|
|
|
2.