Решение по дело №7561/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1693
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Ирина Стоева Стоева
Дело: 20221110107561
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1693
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110107561 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищцата С.
М. срещу ответника „Б.Е. АД (с предишно наименование „БЪЛГАРИЯ ЕР”
АД) за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата в
размер на 250,00 евро, представляваща обезщетение за изпълнен с повече от
три часа закъснение полет, извършван от ответника по направление Летище
Варна, България – Летище Тел Авив, Израел на 12.09.2018 г. на основание чл.
7, параг. 1, б. „а” от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (13.09.2021 г.) до
окончателното плащане, и за сумата в размер на 98,89 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 13.09.2019 г. до 06.09.2021 г., за което е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
25.10.2021 г. по ч.гр.д. № 53288 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав.
В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че е налице сключен
договор за въздушен превоз с ответника за полет FB6881 по направление
Летище Варна, България – Летище Тел Авив, Израел, за 12.09.2018 г. с
планирани час на излитане 00:35 часа местно време и час на кацане 02:55 часа
местно време на 12.09.2018 г. Посочва се, че ищцата се явила навреме за
полета на Летище Варна и е преминала надлежно всички контролни и
регистрационни процедури. Твърди се виновно забавяне на ответника при
изпълнение на задължението му за извършване на въздушния полет и
пристигане в крайния пункт по направлението с повече от три часа
закъснение от планирания час на кацане. Сочи се, че към момента на
подаване на исковата молба на ищцата не е заплатено обезщетение от
ответното дружество. Излагат се твърдения, че разстоянието между двете
летища е 1391 км, изчислено по метода на дъгата на големия кръг. Направено
е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество. В становище след този срок ответникът е релевирал
1
свои оспорвания и възражения, като е направил искане за отхвърляне на
исковите претенции.
В открито съдебно заседание ищцата не се е явила лично, а е била
представлявана от упълномощен адвокат. На етап ход на устните състезания
пълномощникът е преповторил искането за уважаване на исковите претенции
и за присъждане на разноски, сторени в производството. Ответното
дружество, редовно призовано, не е изпратило процесуален представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление с вх. № 53642/13.09.2021 г. ищецът е направил искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесните суми.
Такава е била издадена на 25.10.2021 г. по ч.гр.д. № 53288 по описа за 2021 г.
на СРС, ГО, 24-ти състав. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е било подадено
възражение от длъжника. На ищеца е било указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В едномесечния срок е била депозирана
исковата молба по делото.
По делото е представено писмо с изх. № FR-OUT-VAR-1095, видно от
което полет FB6881 с дата на изпълнение 12.09.2018 г. по направление Варна
– Тел Авив, Израел, е излетял от Летище Варна в 04:08 часа местно време.
Към исковата молба е представено извлечение от интернет страница в превод,
видно от което посоченият полет е бил планиран за 00:35 часа местно време,
но е излетял в 04:08 часа местно време. Времето на кацане е било планирано
за 02:55 часа, но самолетът е кацнал в Тел Авив, Израел в 06:13 часа.
Представено е и извлечение за пресмятане по метода на дъгата на големия
кръг за разстоянието между Летище Варна и Летище Тел Авив, видно от
което разстоянието възлиза на 1391 км. По делото липсва своевременно
направено възражение от ответника, с което да са оспорени електронните
извлечения и данните, съдържащи се в него.
Като писмено доказателство е бил приет електронен билет на ищцата за
процесния полет в твърдения времеви интервал и по твърдяното направление,
ведно с превод към него. Следва да се отбележи, че в превода на български
език е отбелязан полет FB6816, а в електронния билет в съответната графа със
съответните данни за направление и дата – FB6881. Съдът счита, че е налице
техническа грешка при изписване на последните две цифри при превода.
Доколкото преводът следва приоритетно да обхваща текстовата част, а в
настоящия случай е възпроизведена номерация на полет, за което така или
иначе не е необходимо превод, посоченото разминаване не е съществено за
преценката за опровергаване верността на превода.
На основание чл. 161 от ГПК съдът приема, че ищцата се е явила и
регистрирала на Летище Варна най-малко 45 минути преди определения час
за излитане, доколкото ответникът, въпреки разпорежданията на съда в тази
насока, не е представил списък на пътниците с данни за часа на
регистрацията. Със становище с вх. № 203474/29.09.2022 г., имаща характера
на молба, ответникът е заявил, че не може да представи изискания списък на
пътниците на процесния полет, тъй като от полета са изминали над 36 месеца,
какъвто е срокът за съхранение на изискания документ. От страна на същия
не са представени доказателства, от които да е видно, че е издаден акт, с
който да е унищожен изисканият документ, и които да удостоверят наличието
на сочения от ответника обективен факт за непредставянето му по делото.
Списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и за къде
пътуват, е документ, който трябва да се намира на борда на всяко
2
въздухоплавателното средство, изпълняващо международни полети (чл. 29, б.
„f“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана
в Чикаго на 07.12.1944 год., ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 год. на
Президиума на НС за присъединяване, както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за
гражданското въздухоплаване). Предвид това и на основание чл. 161 от
ГПК съдът приема за доказан фактът, че ищцата е била на гишето за
регистрация, за полет FB6881 на Летище Варна от поне 45 минути преди
определения час на излитане, надлежно е издадена бордна карта и е
допусната до борда на самолета.
По делото е представена имейл-кореспонденция от 13.08.2019 г. и
пълномощно от ищцата в полза на Компенсер ЛТД (Compensair LTD). Видно
от електронното писмо ищцата чрез упълномощеното дружество е поканила
ответникът да заплати обезщетение в размер на 250,00 евро като обезщетение
по закъснелия полет. Поканата е била изпратена до ответника на електронния
му адрес. От информацията, публикувана на уебстраницата на ответника, е
обществено известно, включително и на настоящия съдебен състав, че
посоченият в писмото имейл адрес „****@***.**” е именно на ответното
дружество касателно подаване на жалби за нарушени права на пътниците.
Ответникът не е навел своевременно оспорвания в тази насока, включително
и че не е получил поканата. Предвид това следва да се приеме, че същият е
бил поканен на 13.08.2019 г. да заплати търсеното в настоящото производство
обезщетение в размер на 250,00 евро. По делото не са били представени
доказателства за настъпило плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 7, параграф 1, б. „а” от
Регламент (ЕО) 261/2004. За да възникне право на обезщетение на посоченото
основание в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно
правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът
има потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа, както и че
ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди
часа на излитане. Регламентът определя конкретен размер на дължимото
парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета – 250,00 евро
при полет с разстояние до 1500 км, какъвто е настоящият случай, при начална
дестинация в държава в Общността, но крайна дестинация – в държава извън
територията на Общността. Според Решение от 19.11.2009 г. по дело № С–
402/07, право на обезщетение имат и пътниците на закъснели полети със
закъснение три часа или повече, каквато се твърди, че е настоящата хипотеза.
Съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест
по чл. 154 от ГПК, настоящият съд още в определението си по чл. 140 от
ГПК е посочил, че в тежест на ищцата е установяването при условие на пълно
и главно доказване наличието на следните правопораждащи факти: валидно
договорно правоотношение между страните, по който ответникът е следвало
да престира, и забава в изпълнението - закъснение на полета с повече от три
часа.
Софийски районен съд намира, че ищцата при условията на пълно и
главно доказване е установява обстоятелствата, че полет FB6881 е бил
насрочен за излитане и кацане в определени часове, но е бил изпълнен от
ответната авиокомпания с повече от три часа закъснение, предвид
представените писмени доказателства. По делото успешно се установява, че
разстоянието между началната и крайната дестинация на процесния полет е
под 1500 км.
3
Горепосоченият регламент очертава фактическия състав на правото на
парично обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в
полза на пътника - същият да има потвърдена резервация за полет, който се е
осъществил с над три часа закъснение и пътникът да се е явил на гишето за
резервация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане - чл. 3,
т. 2, б. „а” от Регламента. Смисълът на посочената разпоредба е правото на
обезщетение да възниква единствено в полза на пътниците, които са
изпълнили своите задължения по договора с въздушния превозвач и са се
явили навреме за изпълнение на уговорения полет, така че, от една страна,
същите не са допринесли за последвалото закъснение със собственото си
поведение, а от друга страна, явявайки се навреме на летището те несъмнено
са претърпели вредата от загуба на време от минимум три часа предвид
последвалото закъснение на полета.
Доказано е наличието на договорно правоотношение между ищеца и
ответника за осъществяване на въздушен превоз, изводимо от представения
електронен билет. Съгласно чл. 2, б. „е” и „ж” от Регламент (ЕО) 261/2004
„билет” е валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо
еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден
или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител, а
според разпоредбата на б. „ж” „резервация” означава факта, че пътникът има
билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и
регистрирана от въздушния превозвач или туроператор. В посоченото
писмено доказателство са обозначени ясно и по недвусмислен начин имената
на ищеца, датата на полета, номера на полета и маршрута му. В този смисъл
неоснователно се явява възражението на ответника, че по делото не било
доказано наличието на договорно правоотношение между страните за
извършване на въздушния превоз.
Обстоятелството, че ищцата се е явила навреме на летището, касае
доказването на положителен факт, на който ищцовата страна основава своята
претенция, поради което и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК именно тя носи
тежестта да го докаже пълно и главно. Предвид възприетото по-горе от
фактическа страна, на основание чл. 161 от ГПК съдът счита, че е доказано
явяването на ищцата 45 минути преди полета и качването ѝ на същия.
Съдът счита за преклудирано възражението на ответника за погасяване
на претенцията по давност, доколкото същото не е било заявено в срока по чл.
131 от ГПК, поради което същото не следва да бъде разглеждано.
Водим от горепосоченото, съдът намира за основателна претенцията на
ищеца за заплащане на парично обезщетение в размер на 250,00 евро, който е
фиксиран в регламента, поради неизпълнение на задължението на ответника
да изпълни полета до крайната дестинация в предварително уговореното
часово време на пристигане. Основателна се явява и претенцията за законна
лихва, доколкото същата представлява последица от завеждане и уважаване
на исковата претенция. Следва да бъде уважен и искът за мораторна лихва,
доколкото по делото успешно се установява, че преди сезиране на съда с
исковата претенция ответникът е бил поканен от ищеца за заплащане на
обезщетението, с което последният е изпаднал в забава, а по делото не са
налице доказателства за настъпило плащане. На основание чл. 162 от ГПК и с
помощта на лихвен калкулатор лихвата за забава върху сумата в размер на
250,00 евро за периода от 13.09.2019 г. до 06.09.2021 г. възлиза в размер на
98,47 лева. До този размер искът следва да бъде уважен, а за остатъка до
пълния предявен размер от 98,89 лева – отхвърлен.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
4
се дължат разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, включващ
разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева. Съдът счита, че в полза на ищцата следва да бъде присъдена само
сумата за държавна такса, доколкото видно по делото липсват доказателства
за заплащането на претендираните разноски за адвокатски хонорар. Видно от
договора за правна помощ и процесуално представителство, находящ се на л.
60 от делото, между страните е било уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лева или 153,39 евро, платимо по банков път. Доказателства
за плащане по банков път не са били представени. Предвид изложеното и с
оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски за държавна
такса в размер на 99,93 лева. Ответникът не е претендирал разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК от С. Махлев, гражданин на Израел, родена на ********** г., със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано” № 9, бл. 1, вх. „б”, ет. 2, офис 4,
срещу „Б.Е. АД (с предишно наименование „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Слатина,
Аерогара София, искове с правно основание чл. 7, параг. 1, б. „а” от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г., и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „Б.Е. АД, с ЕИК
*********, дължи на С. Махлев, гражданин на Израел, родена на **********
г., сумата в размер на 250,00 (двеста и петдесет) евро, представляваща
обезщетение за изпълнен с повече от три часа закъснение полет FB6881,
извършван от ответника по направление Летище Варна, България – Летище
Тел Авив, Израел на 12.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (13.09.2021 г.) до окончателното
плащане, и сумата в размер на 98,47 лева (деветдесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
от 13.09.2019 г. до 06.09.2021 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.10.2021 г. по
ч.гр.д. № 53288 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над присъдения размер до
пълно предявения размер от 98,89 лева.
ОСЪЖДА „Б.Е. АД (с предишно наименование „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Слатина, Аерогара София, да заплати на С. Махлев, гражданин на Израел,
родена на ********** г., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано” № 9,
бл. 1, вх. „б”, ет. 2, офис 4, сумата в размер на 99,93 лева (деветдесет и девет
лева и деветдесет и три стотинки), представляваща разноски за държавна
такса в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от
исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5