ОПРЕДЕЛЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в
закрито съдебно заседание на 09.01.2020
г., в състав:
Районен съдия: Иван И.
като
разгледа гражданско дело № 4666 от 2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 119 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. „Александър Стамболийски“ № 11 срещу Р.И.Г. с ЕГН ********** ***.
Искането към съда е да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на 693,65
лв., представляваща стойността на използвана вода и мораторна лихва в размер на
110,40 лв., за които е издадена заповед № 1769 от 15.07.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2848/2019 г. на
Врачански районен съд.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с във вр. с чл. 79, ал. 1,
предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК след измененията със Закона
за изменение и допълнение на ГПК (обн. в ДВ бр. 65, в сила от 07.08.2018 г.)
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния такъв. Според чл.
119, ал. 3 от ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК може да се повдига служебно
от съда до приключване на първото по делото заседание, т. е след 07.08.2018 г.
съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна подсъдност на спора
по отношение на искове на и срещу потребители, тъй като нормата за подсъдността
е императивна. В този смисъл: решение № 363 от 17.01.2019 г. по търг. дело №
1900/2018 г. на Върховния касационен съд, II т. о.
В настоящия случай е налице за спор между В и К оператор и
потребител по смисъла на §
13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите,
който следва да бъде разгледан от съда по настоящия адрес на ответника. От приложената
на л. 5 от ч. гр. дело № 1572/2019 г. на Районен съд гр. Монтана справка от Национална
база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на ответника към
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, съответно към датата на предявяване
на иск за съществуване на вземането (чл. 422, ал. 1 от ГПК) е в с. ********, т.
е. в района на Районен съд гр. Монтана.
Съгласно чл. 118
от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и
ако прецени, че не му е подсъдно, изпраща делото на компетентния съд.
Поради това производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено и да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд гр. Монтана.
Воден от горното и на основание чл. 119, ал. 3, във вр. с
чл. 113 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4666 от 2019 г. по описа на Врачанския районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: