Р Е Ш
Е Н И Е
гр. СОФИЯ, 28.07.2020
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 372 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
решение № 59 от 04.03.2020 год. по гр. дело № 1284/2019 год. Б.ският районен съд е признал уволнението на К.Г.Ц. ***,
извършено със заповед № РД 07-21/26.06.2019 год., с която на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ вр. чл. 336, чл. 195, ал. 3 и чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ във
връзка с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № РД
12-4/26.06.2019 год. по чл. 188, т. 3 от КТ, издадени от Началника на РУО –
София регион е прекратено трудовото правоотношение като директор на Техническа
професионална гимназия „С. П.“, гр. Б. и го е отменил; възстановил е ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „директор“ и е осъдил ответника да заплати
на ищцата сумата 6 601,58 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ за
това, че е останала без работа в резултат на уволнението за периода 27.06.2019 год. – 08.07.2019 год. и за
периода 09.07.2019 год. – 27.12.2019 год. е работила на основание срочни
трудови договори с по-ниско трудово възнаграждение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2019
год. до окончателното изплащане, като съдът е отхвърлил иска за разликата над
6601,58 лв. до пълния предявен размер от 12 341,52 лв., като
неоснователен. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата
1421 лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в частта, с
която са уважени предявените искове с твърдения, че същото противоречи на
материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени
и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Ответницата
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на
основание проведен конкурс и съгласно Споразумение № РД-08-358/06.07.2018 год.,
считано от 09.07.2018 год. ищцата е заемала длъжността „Директор“ на Техническа
професионална гимназия „С. П.“, гр. Б.. С допълнително споразумение от 29.05.2019
год. трудовото й правоотношение е изменено, като е увеличен размерът на
трудовото възнаграждение. На 30.04.2019 год. в брой 18 на вестник „Б.ски вести
плюс“ е публикувано нейно интервю за печатното издание, в което ищцата изложила
своите виждания върху цялостния образователен процес и проблемите в
образователната система в страната. През периода 21.03.2019 год. – 21.06.2019 год. са
извършени пет броя проверки от РУО София-регион в гимназията, за които са
издадени съответни констативни протоколи.
Със
заповед № РД-12-4/26.06.2019 год. на Началника на РУО – София-регион е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата К.Ц. на длъжността директор на Т.
„С.П.“***, за това, че:
1.
На 30.04.2019 год. в бр. 18 на вестник „Б.ски вести плюс“ предоставила
информация, без да е оправомощена и без същото да е съгласувано с началника на
РУО – София регион, за съотношението на присъстващи и неприсъстващи ученици в
училищата на територията на община Б. – 50:50, която била невярна. Наред с това
в проведеното интервю относно приетите на второ четене промени в ЗСП изразила
личното си мнение, което било недопустимо с оглед служебното й положение; в
периода 21.06.-25.06.2019 год., отново без да е оправомощена и без съгласуване
с РУО, участвала в предавания на местни и национални медии /обедните новини на
БТВ и сутрешния блок на Нова телевизия/, като отново изложила неверни
твърдения. Тези действия представляват злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на образователната институция и РУО – нарушения по чл. 187, ал. 1,
т. 8 от КТ;
2.
При извършени проверки от старши експерти от отдел ОМДК, РУО София-регион в
гимназията на 08.05.2019 год. и 21.06.2019 год. са установени следните
нарушения: при извършената проверка на 08.05.2019 год. е установено, че в
учебното заведение се обучават 342 ученици дневна форма на обучение, разделени
в 16 паралелки, като отсъстващите за деня от учебното заведение ученици са 231,
които са 67,54% от записаните; при извършена проверка на 21.06.2019 год. е
констатирано, че в учебното заведение се обучават 295 ученици, разпределени в
13 паралелки, като отсъстващите за деня са 168 ученици, което представлява
56,95% от записаните. Посочено е, че въпреки отразените в констативните
протоколи от проверките предписани мерки, ищцата е нарушила чл. 258, ал. 1 от
Закона за предучилищно и училищно образование и чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 6
от Наредба № 12 от 01.09.2016 год. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти и не е изпълнила
основното си задължение по т. 11 на раздел III от длъжностната си
характеристика, като не е организирала и не е контролирала в необходимата
степен дейностите, свързани със задържане на подлежащите на задължително
обучение ученици, като по този начин е нарушила трудовата дисциплина по чл.
187, т. 3 и т. 10 от КТ – неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на
трудовите задължения, предвидени в нормативните актове и длъжностната
характеристика. Посочено е също така, че това е довело до нецелесъобразно
изразходване на публични финансови средства от държавния бюджет на РБългария, което е
нарушение на трудовата и финансова дисциплина – чл. 19, ал. 3, т. 13 от
цитираната Наредба. Констатираното нарушение относно установеното трайно
неприсъствие на учениците в учебни часове има пряко отношение към крайните
резултати и качеството на образователния процес в гимназията, като резултатите
на завършилите средно образование в края на учебната 2018-2019 год. ученици от
12-ти клас от положените държавни зрелостни изпити са незадоволителни /среден
успех – 2,87/. Това сочи, че ищцата е нарушила задължението си от раздел V, т. 1, т.1.1 от длъжностната характеристика за осигуряване
на качеството и резултатите от образователния процес.
3.
При извършената проверка на 21.06.2019 год. е констатирано, че голям брой
ученици пътуват всяка сутрин от съседни населени места в общините Б. и П. с автобуси от градската транспортна
схема и закъсняват ежедневно, което не се отразява в задължителната училищна
документация. За това ищцата не е внесла писмен доклад и не е уведомила
началника на РУО София регион, с което умишлено не е упражнила контролните си
функции за коректно отразяване присъствието на учениците от страна на учителите
от повереното й училище, като по този начин не е изпълнила задълженията си по
чл. 19, ал. 2, т. 14 от цитираната Наредба.
4.
При извършената на 21.06.2019 год. проверка не е оказала пълно съдействие на
експертите на РУО София-регион в хода на извършване на проверката при
организиране и синхронизиране на действията на ръководството на училището на
реда за преброяване на учениците и неосигуряване на условия за нормално
провеждане на извършената проверка – нарушение на чл. 19, ал. 2, т. 15 от
Наредбата, като по този начин не е изпълнила и задължението си по т. 27, раздел
III
от длъжностната характеристика.
Заповедта
е връчена лично на ищцата на 27.06.2019 год.
Издадена
е и заповед № РД 07-21/26.06.2019 год. на началника на РУО – София регион за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата без предизвестие, на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 336, чл. 195, ал. 3 и чл. 335, ал. 2, т.
3 от КТ, чрез налагане на поради дисциплинарно наказание „уволнение“, считано
от 27.06.2019 год.
От
ищцата са поискани обяснения от Началника на РУО с писмо изх. № РД 20-776/24.06.2019
год. /погрешно е посочена датата „24.07.2019 год.“/ във връзка с извършена
проверка за присъствието на учениците и предприетите мерки от страна на
ръководството на гимназията за тяхното задържане, като са посочени датите на
проверите и констатирания брой отсъстващи ученици и е предоставен срок до
25.06.2019 год. за даване на обясненията, на основание чл. 193, ал. 1 от КТ.
Изискани са и обяснения относно неоказано пълно съдействие на експертите от РУО
– София регион в хода на проверката и неосигуряване на условия за нормалното й
провеждане; неуведомяване на РУО относно установения при проверката на
21.06.2019 год. проблем с транспортната схема на община Б. и невъзможността
учениците да пристигат навреме за учебните занимания; създаденото напрежение по
време на проверката от страна на заместник-директора на гимназията и
педагогическите специалисти, с което било възпрепятствано извършването на
проверката.
С
писмо вх. № 9114-304/28.05.2019 год. от
РУО от ищцата са поискани обяснения за изявленията й пред вестник „Б.ски вести
плюс“ от 30.04.2019 год. по повод промените в ЗСП, както и относно
съотношението присъстващи-неприсъстващи ученици в община Б. /50:50/, което не
отговаря на истината, както и причините за липсата на съгласуване на
изявленията на ищцата с МОН или РУО, на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, като е
предоставен тридневен срок за даване на обяснени, считано от получаване на
писмото. Ищцата е депозирала писмени
обяснения на 30.05.2019 год., в които заявява, че е изразила нейно лично
мнение, основаващо се на нейни наблюдения, като не е посочила, че статистиката
е на РУО или МОН, както и че изявлението й се отнася за определена група деца
на 15-16 години от средното образование, които не могат да пишат и да четат, а не е визирала всички ученици.
Сочи също така, че липсва нормативна или др. регламентация, въз основа на която
да е въведено изискване да съгласува изявленията си пред медиите с определени
институции. Представен е и доклад на 25.06.2019 год. на ищцата относно
извършените проверки за присъствието на учениците и предприетите мерки от
страна на ръководството.
Съгласно
констативен протокол № КМД 05-120/13.05.2019 год., издаден от комисия в РУО
София регион, на 08.05.2019 год. е извършена проверка в ответното училище
относно присъствието на учениците и отразяването на отсъствията в училищната
документация. Констатирано е, че на проверяващите е осигурена цялата необходима
задължителна документация, от която се установява извършената контролна дейност
от директора – извършени проверки, констатациите от които са отразени в
специална книга, придружена с констативни протоколи. Посочено е, че в
дневниците редовно се вписват отсъствията на учениците с посочване на причините
за извиняването им с прилагане на съответните документи. Установено е
изпълнение на задълженията на класните ръководители да контролират
посещаемостта на учебните часове. Отразени са и дейността на педагогическия
съвет за ограничаване на безпричинните отсъствия и посещенията на класните
ръководители по домовете на рисковите ученици и провежданите разговори с
родителите и др.
Според
констативен протокол № КМД 05-166/21.06.2019 год., издаден от комисия към РУО
София – регион, при проведената проверка на 21.06.2019 год. е констатирано
следното: на проверяващите е осигурен достъп до задължителната документация,
отразена е дейността на директора като контролиращ орган във връзка с
училищната посещаемост на децата, увеличения брой на извършваните от директора
проверки и др. Отразените обстоятелства са като тези при предходната проверка.
Не са констатирани слабости и пропуски в работата на директора. Единствено е
посочено, че по време на проверката се е
създало напрежение у педагогическите специалисти, което е наложило да се
съкрати обема на проверката.
Според
показанията на св. А., която е работила като учител по английски език и като
зам.-директор в ответната гимназия, в последната са учили деца, които над 90%
са от ромски произход и от семейства с нисък социален статус, като по-голямата
част от учениците са от селата от община П., като за тях са осигурявани
безплатни карти за пътуване с обществения транспорт. От провежданите разговори
с родителите е установено, че основните причини за ниската посещаемост е
липсата на финансови възможности за обучение и закупуване на дрехи на децата.
Основно задължение на класния ръководител било да уведоми незабавно родителя
при отсъствие на детето без посочване на уважителна причина. В края на всеки
месец се предава необходимата статистика за отсъствията на учениците и се
уведомява съответната община за вземане на мерки по места. Община Б. е
съставяла актове и е налагала глоби на родителите. Освен това редовно лично
класните ръководители са посещавали домовете на деца в риск, за да разговарят с
родителите. По отношение на самите ученици също са налагани наказания и са
прехвърляни в самостоятелна форма на обучение. Според свидетелката ищцата като
ръководител е контролирала цялостната дейност в училището и е осигурила всичко
възможно за нормалното обучение на децата.
От
представените по делото трудови договори и допълнителни споразумения се
установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното
училище на 27.06.2019 год., през периода 09.07.2019 год. – 31.08.2019 год.
ищцата е заемала длъжността „офис-мениджър“ с трудово възнаграждение в размер
на 660 лв., а от 01.09.2019 год. работи като старши учител в ОУ „В.Л.“, гр. П.
с трудово възнаграждение в размер на 985 лв. за периода 01.09.2019 год. –
30.09.2019 год. и 1156,90 лв. за периода от 01.10.2019 год. до 27.12.2019 год.
Видно
от допълнително споразумение от 29.05.2019 год., брутното трудово
възнаграждение на ищцата като директор на ответното училище е 2020,92 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Съдът намира, че исковете са предявени срещу надлежно пасивно
процесуално легитимиран ответник – работодателя на ищцата Т. „С.П.“***. Според Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК надлежен ответник по исковете по чл.
344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е
сключен при условията на чл.
61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят, а не горестоящият
спрямо него орган. В тези случаи
законът овластява висшестоящия спрямо работодателя /юридическо лице/ едноличен орган на изпълнителната
власт да сключва трудовите договори за длъжности,
в чиито трудови функции се включва
и представляването на работодателя по трудовите правоотношения с него, т. е. упражняването
на работодателска власт. По изричната разпоредба
на закона - чл. 61,
ал. 2, изречение
второ КТ - и в този случай трудовото
правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което
се предоставя работната сила, където се полага
наемният труд, т. е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици
от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на
висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител
по смисъла на чл. 36
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вкл. при
прекратяване на трудовото правоотношение. В случая ответник по делото е юридическото
лице - Т. „С.П.“***,
което е призовавано и участвало в процеса чрез законния си представител –
Началника на РУО София-регион, поради което оплакванията на жалбоподателя за
недопустимост на исковете, са неоснователни.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът намира следното:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение
на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на
работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез
налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от
работодателя на редица установени от закона формални изисквания относно:
установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина и в тази насока относно
изслушване или приемане на обясненията на
работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл.
193, ал. 1 от КТ, относно съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта
съобразно нормата на чл. 195 от КТ.
Дисциплинарното производство започва с установяване
факта на нарушението на трудовата
дисциплина. В тази насока и съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят е
длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме неговите писмени
обяснения относно всяко едно от дисциплинарните нарушения. В конкретния случай
от доказателствата по делото безспорно се установява, че от въззиваемата
не са поискани обяснения за част от визираните в заповедта за уволнение
нарушения, а именно: 1.нецелесъобразно изразходване на публични финансови
средства от държавния бюджет на РБългария, което е нарушение на трудовата и финансова
дисциплина – чл. 19, ал. 3, т. 13 от Наредба № 12 от 01.09.2016 год. за статута
и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти; 2. в периода 21.06.-25.06.2019 год., без да е оправомощена и без
съгласуване с РУО, участвала в предавания на местни и национални медии
/обедните новини на БТВ и сутрешния блок на Нова телевизия/, като изложила
неверни твърдения нарушения, представляващи злоупотреба с доверието и уронване
на доброто име на образователната институция и РУО по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ; 3. нарушение на
задължението от раздел V, т. 1, т.1.1
от длъжностната характеристика за осигуряване на качеството и
резултатите от образователния процес. За тези нарушения не са искани, съответно
давани обяснения от ищцата. Неспазването на това императивно изискване на
закона е въздигнато от законодателя в абсолютно основание за отмяна на
наложеното дисциплинарно наказание без да се разглежда спора по същество /чл.
193, ал. 2 от КТ/.
При
това положение съдът следва да разгледа трудовия спор само за останалите
нарушения, за което са изпълнени изискванията на чл. 193 и чл. 195 от КТ /в
този смисъл реш. № 1431/2004 г., на ВКС по гр. д. №
2460/2002 г. и др./.
По
въпроса кога е налице злоупотреба с доверието на работодателя съдебната
практиката е уеднаквена от ВКС с решения, постановени на основание чл.291 от ГПК (срв. решение на ВКС, ІV г.о. № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 1734/ 2009
г., решение на ВКС ІV г.о. № 55 от 05.04.2012 г. и цитираните в него други
съдебни актове). Според тази практика, за да се квалифицира дадено поведение
като злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо деянието да е
умишлено, да цели извличане на облага или от него за работодателя да са
настъпили имуществени вреди. От характеристиката на трудовоправната
връзка следва, че по нея се предполага отношение на лоялност между страните.
Когато това отношение бъде накърнено, т.е. при неизпълнение на задължението за
лоялност към работодателя, работникът злоупотребява с неговото доверие.
Преднамерените действия с цел извличане на имотна облага са такава злоупотреба,
но злоупотреба е налице и когато, без да е извлечена имотна облага, с
поведението си работникът не оправдава оказаното от работодателя доверие. Това
е възможно и при неумишлено поведение на работника, когато в резултат на
неполагане на дължимата грижа последният засегне съществено интересите на
работодателя. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите,
когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му
доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица,
независимо дали действията са извършени умишлено.
От
събраните по делото доказателства не се установи с изявленията си в даденото
интервю ищцата да е злепоставила работодателя. От приложената извадка от бр. 18 от 30.04.2019 год. на
вестник „Б.ски вести плюс“ се
установява, че е публикувано интервю с ищцата във връзка с приетите на второ
четене промени в ЗСП относно спиране на детските надбавки на родителите за една година при 5 неизвинени
отсъствия на детето от училище. В изявлението е отразено, че ищцата изразява
личното си мнение и прави анализ на случващото се в поверената й гимназия;
изнася данни за това какви според нея са причините за отсъствията на децата от
училище, като е дала за пример следното: „Само ще дам една статистика: в Б.ска община съотношението
присъстващи-неприсъстващи в училище е 50:50. Става дума не за деца в риск,
става дума просто за изгубени за образованието деца. Уточнявам обаче, че става
дума за средното образование“. Съдът намира, че с това свое изказване ищцата е
изразила личното си мнение по поставените въпроси, вкл. за това дали приетите
промени в ЗСП според нея ще дадат резултат, изхождайки от личните си
наблюдения, от разговори с родители и
ученици. С изказването си същата по никакъв начин не е уронила доброто име на
институцията, която представлява, като не е отправяла критики и не е давала
отрицателни оценки за работодателя или РУО София-регион. Изразената позиция се
основава на нейни наблюдения, като никъде ищцата не е посочила, че изнася
официална статистика на РУО или МОН, а изявлението й се отнася за определена
група деца на 15-16 години от средното образование, които не могат да пишат и
да четат, а не визирала всички ученици и
то от повереното й училище. Не се установи също така ищцата да е имала задължение по
длъжностна характеристика или нормативен акт да съгласува изявлението си с
Началника на РУО или МОН. С оглед това съдът намира, че с изявленията си ищцата не е
извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1 т. 8 от КТ, което
да обуславя налагане на дисциплинарно наказание.
По второто визирано в заповедта нарушение, а именно -
че въпреки отразените в констативните протоколи от проверките на 08.5.2019 год.
и на 21.06.2019 год. предписани мерки, ищцата е нарушила чл. 258, ал. 1 от
Закона за предучилищно и училищно образование и чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 6
от Наредба № 12 от 01.09.2016 год. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти и не е изпълнил
основното си задължение по т. 11 на раздел III от длъжностната си характеристика, като не е
организирала и не е контролирала в необходимата степен дейностите, свързани със
задържане на подлежащите на задължително обучение ученици, като по този начин
ищцата е нарушила трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 и т. 10 от КТ –
неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на трудовите задължения,
предвидени в нормативните актове и длъжностната характеристика, съдът намира
следното:
Предвид изхода на спора по главния иск основателен се
явява и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на Техническа
професионална гимназия „С. П.“, гр. Б. по безсрочното трудово правоотношение.
Съдът
намира за частично основателен и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ за заплащане на ищцата на обезщетение по чл. 225 от КТ за период от шест
месеца след уволнението. Установи се, че ищцата е останала без работа през
периода 27.06.2019 год. – 08.07.2019 год., а през периода 09.07.2019 год. –
27.12.2019 год. е работила на основание трудов договор с по-ниско трудово
възнаграждение /видно от приложените по делото копия от трудови договори и
трудова книжка/, като обезщетението възлиза на 6 601,58 лв., изчислено на
база последното получено от ищцата БТВ за месеца, предхождащ уволнението – м.
май 2019 год. Съдът споделя и препраща към мотивите на районния съд относно
размера и начина на изчисляване на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, на основание чл. 272 от ГПК.
Тъй като изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд,
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Настоящият състав
споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на
основание чл. 272 от ГПК.
При този изход на спора въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
сумата 2000 лв., представляваща направените по делото разноски съгласно
представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и
фактура, удостоверяваща реалното заплащане на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за неговото намаляване, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, с
оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА решение №
59 от 04.03.2020 год. по гр.д. № 1284/2019 год. на Б.ския
районен съд в ЧАСТИТЕ, с които съдът е признал за незаконно уволнението на К.Г.Ц.
***, извършено със заповед № РД 07-21/26.06.2019 год., с която на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. чл. 336, чл. 195, ал. 3 и
чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ във връзка с наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ със заповед № РД 12-4/26.06.2019 год. по чл. 188, т. 3 от КТ,
издадени от Началника на РУО – София регион е прекратено трудовото
правоотношение като директор на Техническа професионална гимназия „С. П.“, гр. Б.
и го е отменил; възстановил е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„директор“ и е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата 6 601,58 лв. –
обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ за това, че е останала без работа в
резултат на уволнението за периода
27.06.2019 год. – 08.07.2019 год., а за периода 09.07.2019 год. –
27.12.2019 год. е работила на основание срочни трудови договори с по-ниско
трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.07.2019 год. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата
сумата 1421 лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, както и да заплати по сметка на БРС сумата 364,06
лв. държавна такса.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло
в сила.