Решение по дело №135/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 414
Дата: 21 април 2023 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20237040700135
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  414                                     от 21.04.2023 г.                                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, дванадесети  състав, на пети април две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

 

               Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Йовка Банкова  като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 135 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството e по реда на чл.76, ал.3 от Закона за здравното осигуряване, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №73, представлявано от д-р Б. М.– изпълнителен директор, против Заповед за налагане на санкции №РД – 25-20/04.01.2023г., издадена от директора на РЗОК Бургас, в частта по т.т.2.2, 2.3, 2.5 и 3.1, с която на дружеството, на основание чл.416, ал. 3 от НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 г., е наложена имуществена санкция –финансова неустойка в общ размер на 800 лв., по 200 лв. за всяка едно от нарушенията на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380 от НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 г. и чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380, чл.384, т.1 и чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 от НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 г.

Жалбоподателят счита, че заповедта, в оспорената ѝ част е незаконосъобразна. Изтъква доводи, че не е налице нарушение, а по-скоро се касае за допуснати технически грешки и маловажен случай. Направено  е искане за отмяна на заповедта в оспорената част с аргументи, че констатациите на проверяващия орган са неправилни и  незаконосъобразни. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт П., която поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта в оспорената ѝ част. По отношение нарушенията по т.2.2, т.2.3 и т.2.5 сочи, че не е допуснато нарушение на посочените разпоредби на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО и чл.380 от НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 г., а относно нарушението по т.3.1 от заповедта намира, че е налице техническа грешка при попълване на медицинската документация, поради което иска прилагане на чл.408, ал.4 от НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 г. за маловажен случай. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът по оспорването – директор на РЗОК гр. Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалба.  Счита, че нарушенията не са технически греши и не са маловажни, поради което моли съда да потвърди заповед, в обжалвана част,  като законосъобразна и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта, в предвидения от закона срок.

І. ФАКТИТЕ:

На 18.02.2020 г. между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК – гр. Бургас и „Университетска многопрофилна болница за активно лечение –Бургас“ АД е сключен договор №020607/18.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК (л. 82-114).

            Със Заповед №РД-25-1394/04.10.2022 г. (л. 29) директорът на РЗОК – Бургас разпоредил извършването на тематична проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение –Бургас“ АД, със срок до 30.11.2022 г., със следните задачи: 1.Контрол относно спазване на изискванията на НРД за сключване на договор за медицинските дейности за 2020-2022г. и ЗЗО по отношение дейности м.август и септември 2022г. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП.; 2. Контрол относно спазване на изискванията на НРД за сключване на договор за медицинските дейности за 2020-2022г. и ЗЗО по отношение дейности м.август и септември 2022г. по КП № 104 по лечение на пациенти с доказан Ковид.; 3. Контрол по жалба с вх.№ 94-01-54/23.08.2022г.; 4. Контрол по писма от Управителя на лечебното заведение.; 5. Контрол по справки от РЗОК – Бургас. Административният орган определил и лицата, които да извършат проверката – двама контрольори от отдел ДИОКМДПА в РЗОК – Бургас.

За резултатите от проверката бил съставен протокол № 1134 от 15.11.2022 г. (л. 38-43).  С протокола били констатирани 8 (осем) нарушения на установените изисквания за работа с първични документи, сред които и оспорените в настоящото съдебно производство. Според изложеното в т.2.2, т.2.3, т.2.5, проверяващите са констатирали нарушение при работа с първичен документ „История на заболяването“ /ИЗ/ по КП № 104, подробно описани в протокола, изразяващо се в разминаване на посочена в първични медицински документа информация, като са установили, че съгласно документацията в ИЗ /епикриза и НХ/, е посочен прием на пациента след 24 часа от постъпването от началото на заболяването за спешни случаи, а в част Блок „Изпратен по спешност“ – стр.1 /титулна страница/ на ИЗ като задължителния реквизит „спешен прием“ е посочен прием от 6 до 24 часа.

Съгласно т.3.1 от протокола, проверяващите са констатирали нарушение при работата с първичен медицински документ – „Направление за хоспитализация“ към ИЗ № 13198 на ЗОЛ Г.Д.Щ., хоспитализиран от 08.07.2022г. до 20.07.2022г. по КП № 104, а именно в НХ не е вписан задължителен реквизит – вид прием /спешен или планов/, което не е вписано в част III „Данни, попълвани при постъпване на пациент в лечебно заведение“, съгласно изискванията на „Указания за попълване на направление за хоспитализация“ – Приложение 2б към НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.

За установяване на тези факти са били проверени медицински документи, подробно описани в протокола и приложени по делото.

Въз основа на посочените обстоятелства проверяващите контрольори приели, че са допуснати 8 нарушения по договора и ЗЗО – нарушени са чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380 от НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 г. и чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380, чл.384, т.1 и чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 г.

Протоколът бил връчен на заместник директора на дружеството на 16.11.2022г. (л.43), с указание за правото на дружеството да даде писмено становище пред директора на РЗОК - Бургас по направените констатации в 7-дневен срок от връчването му.

На 23.11.2022г. е постъпило писмено становище срещу протокол № 1134/15.11.2022г., с което се възразява срещу посочените в протокола констатации за нарушения и се излагат доводи за тяхната неоснователност и незаконосъобразност (л.36-38).

С писмо изх.№ 62-01-70/25.11.2022г. е изпратено искане до председателя на БЛС гр.Бургас, на основание чл. 75, ал. 5 от ЗЗО за определяне на членове за участие в арбитражната комисия. Писмото е получено на 29.11.2022 г. (л.45-46). В двуседмичният срок, съгласно чл. 75, ал. 6 от ЗЗО, считано от връчване на писмото /покана/, съсловната организация - РК на БЛС - гр.Бургас не е излъчила представители за исканата арбитражна комисия, тъй като подобни факти не са установени от доказателствата, нито има твърдения от страните, че такива представители са били определени.

Въз основа на протокола, съставен в хода на извършената проверка, членовете на проверяващата комисия съставили доклад, в който посочили подробно установеното при проверката, описаните констатирани нарушения и всяка една от санкциите, на които подлежи изпълнителят (л. 47-52).

На 04.01.2023г. директорът на РЗОК Бургас издал оспорената заповед, с която на основание чл.75, ал.6 от ЗЗО и чл.423, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г., въз основа на фактите, установени с протокол №1134/15.11.2022г., приел за доказани извършените осем нарушения, като наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. за всяко едно от тях (л.8-12).

ІІ. ПРАВОТО:

Оспореният административен акт е издаден от директора на РЗОК Бургас, който е компетентен орган по смисъла на чл. 76, ал.4 от ЗЗО, в предвидената от закона форма.

В заповедта са изложени приетите за установени от административния орган факти и са посочени приложимите правни норми.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са  допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО за резултатите от извършената тематична проверка на дружеството е съставен протокол. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на протокола и се е възползвал от правото си на възражение срещу констатациите в него. Въз основа на тези констатации е издадена и оспорената в настоящото производство заповед за налагане на санкции.

От представената по делото преписка се установява, че органът е спазил разпоредбата на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО. Съгласно този текст, директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от арбитражна комисия, но само ако същата не се е формирала в срока по  чл. 75, ал. 6 от ЗЗО. Следователно, за да има право директорът на РЗОК да издаде заповед за налагане на санкции, е необходимо да изтече срокът за формиране на арбитражна комисия и едва след това

 

в зависимост от сформирането й такава заповед може да бъде издадена или не. Налице са нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им опорочава тази процедура. Съгласно чл. 75, ал. 6 от ЗЗО арбитражната комисия не е задължителна освен ако не се е сформирала в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. Именно такъв е случая, поради което при липсата на сформирана в двуседмичния срок арбитражна комисия, органът е пристъпил към издаване на оспорената заповед.

Съдът намира, че материалният закон е  приложен правилно.

Според разпоредбата на чл.416, ал.3 от НРД за медицинските дейности между за 2020 – 2022 г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, националните рамкови договори съдържат отделните видове медицинска помощ по чл. 45 и условията и реда за оказване на помощта по отделните видове медицинска помощ по чл. 45.

Според чл. 380 от НРД за медицинските дейности 2020 – 2022г., документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите по чл. 294, първични медицински документи по приложение № 2б и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството.

Разпоредбата на чл.384, т.1 от НРД за медицинските дейности 2020 – 2022г. сочи, че първичните медицински документи са "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7).

Нормите на чл. 385, ал. 1 и ал. 4, т. 2 от НРД за медицинските дейности 2020 – 2022г. предвиждат, "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8) и "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8А) се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 2б. Документите се попълват в съответния брой екземпляри, както следва - регистрационните и медицинските данни в документа относно приемането за хоспитализация и болничното лечение на ЗОЛ се попълват от лечебното заведение.

Относно нарушенията по т.2.2, т.2.3 и т.2.5 от заповедта, съдът съобрази следното:

Действително се установява несъответствие между посочените данни за прием на пациента в титулната страница на ИЗ и направлението за хоспитализация и епикриза, като в ИЗ е посочен прием от 6 до 24 часа, а в направлението за хоспитализация и епикризата е посочен прием на пациента след 24 часа постъпване от началото на заболяването за спешни случаи (л.13-22). От цитираните правни норми и указанията в НРД се установява, че за да е налице правомерен прием на пациент в лечебно заведение, трябва да има съответствие между посочените в първичните медицински документи данни. В случая, при проверката от РЗОК е установено, че такова съответствие в данните на първичните медицински документа относно изминало време в часове от началото на заболяването до постъпването в болнично лечебно заведение липсва.

 

Относно изминалото време в часове от началото на заболяването до постъпването в болнично лечебно заведение, което следва да се отбележи се с “Х” в съответното квадратче само при спешните случаи на хоспитализация реално е налице отбелязване и в двата документа – и в направлението за хоспитализация и в ИЗ. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че за нарушенията, описани в заповедта по т. 2.2, т.2.3 и т.2.5, лечебното заведение не е допуснало нарушение на посочените разпоредби на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО и чл.380 от НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 г., тъй като в представените по делото направления за хоспитализация за всеки от пациентите по т. 2.2, т.2.3 и т.2.5 е посочен вид прием на пациент - спешен прием, степента на тежест на състоянието на пациента, както и постъпването му в лечебното заведение в началото на заболяването за спешните случаи, поради което допуснатите нарушения, посочени в констатацията, представляват технически грешки в медицинската документация и в случая се касае за маловажен случай на допуснато административно нарушение.

Съдът намира, че в случая би могло да се приеме, че се касае за явна фактическа грешка, която според чл. 416, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. изключва възможността за налагане на санкция. В НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., както и в ЗЗО, не се съдържа легално определение на "явна фактическа грешка", поради което и предвид общите правила в АПК, съдът счита, че явната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната действителна воля на субекта и нейното външно изразяване в писмения текст. Тази хипотеза е налице в случая, защото с оглед цялостната медицинска документация, съдържаща се в документацията в История на заболяването на пациентите по т.т.2.2, 2.3 и 2.5 /направление за хоспитализация, епикриза и ИЗ/ може да се направи безпротиворечив извод, че се касае до спешен прием на пациенти. Съгласно указанията за попълване на направлението за хоспитализация и история на заболяването в приложение № 2б "Първични медицински документи" към НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 г., само при спешните случаи на хоспитализация при попълване на медицинската документация следва да се отбележи изминалото време в часове от началото на заболяването до постъпването в болнично лечебно заведение. От направлението за хоспитализация и от снетата и описана в епикризата анамнеза става ясно, че и в трите случая по т.2.2, т.2.3 и т.2.5 пациентите постъпват в лечебното заведение след 24 часа от началото на заболяването им, както е отбелязано и в направлението за хоспитализация. Предвид това няма причина, поради която отразения в титулната страница на ИЗ прием на пациентите от 6 до 24 часа постъпването от началото на заболяването, да не се счита за явна фактическа грешка или за техническа такава, съобразно § 1, т. 4. 2, буква „б“ от ДР на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., отразявайки маловажните случаи по чл.408 от същия. Установеното разминаване не може да послужи като основание за подобно санкциониране, при положение, че обект на защита са установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, т.е. в случаите по т.2.2, т.2.3 и т.2.5 не е налице неизпълнение на тези изискания. За разлика от нарушението по т.3.1 от заповедта, където се установява липса на задължителен реквизит при попълване на медицинската документация, тук се установява разминаване между реално установеното и външното му отразяване. Така установеното несъответствие не може да попречи и да окаже някакво влияние върху осъществяването на контрол относно спазени ли са реда и условията за указване на медицинска помощ за конкретните случаи, свързани с клиничното проследяване на състоянието на пациента и извършените диагностично-лечебни дейности. При тези констатации се обосновава извод, че наложените санкции по т.2.2, т.2.3 и т.2.5 от заповедта  се явяват незаконосъобразни и в тази част заповедта следва да бъде отменена.

Относно нарушението по т.3.1 от заповедта, спорът е дали е налице техническа грешка, допусната от лечебното заведение при оформянето на направлението за хоспитализация и дали нарушението, установено от контрольорите, представлява "маловажен случай", обуславящ приложението на чл. 408, ал. 4 – 5 от НРД за медицинските дейности 2020 - 2022.

            В приложение № 2б "Първични медицински документи" към НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 се съдържат указания за попълването на "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7). Според указанията, в част II "Данни, попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение", в блок "Приемащо лечебно заведение" – вид прием – се отбелязва с "х", дали пациентът се приема по спешност или планово. В случая, неправилно посочената от органа част III „Данни, попълвани при постъпване на пациент в лечебно заведение“, съдът намира за техническа грешка, която не води до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател или до нарушение на материалноправните разпоредби, доколкото от словесното описание на нарушението ясно се установява в какво се изразява то и какво е била волята на органа. От цитираните правни норми и указанията в НРД изрично се установява, че трябва да има нарочно отбелязване на основанието за хоспитализирането  на пациента (планово или по спешност). Попълването на блоковете от направлението за хоспитализация не е задължение на пациента, а на медицинските заведения или съответните специалисти в тях, които приемат лицето за лечение, поради което съдът счита, че с непопълването на този задължителен реквизит лечебното заведение не води надлежно медицинската си документация, поради което е допуснато  нарушение.

В конкретният случай е безспорно установено, че в направлението за хоспитализация към ИЗ № 13198 на ЗОЛ Г.Д.Щ. (л.27) в блок "Приемащо лечебно заведение" полето, относно вида на приема (спешен или планов) не е попълнено. Констатираният порок при водене на документацията не може да се преодолее при наличие на други обективни критерии като съпоставка. Попълването на медицинска документация е формален процес, а констатираните нарушения от проверката касаят липса на задължителен реквизит при попълване на медицинската документация, което е безспорно установено от контролните органи. Съдът намира, че пропуските в попълването на информацията не следва да се квалифицират като „технически пропуск“, доколкото такъв извод не може да бъде формиран от приложимите разпоредби на ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.

Лечебното заведение като изпълнител на специализирана болнична медицинска помощ е извършило нарушение свързано с изискванията за работа с медицинска документация – нарушение по чл.416, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., във вр. с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО и чл.380, чл.384, т.1 и чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 г., за което правилно е наложена санкция „финансова неустойка“, в размер на 200,00 лв., като санкцията е  в предвидения диапазон и е в минимален размер.

Нарушението по т.3.1 не следва да се определи и като "маловажен случай" по смисъла на чл. 408, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. Съгласно лимитативно изброените в § 1, т. 4. 2 от ДР на НРД за МД 2020-2022 г. хипотези, при болнична медицинска помощ маловажни са случаите, при които: а) липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар; б) липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни; в) технически грешки в медицинската документация; г) липса на печат върху епикризата. Непосочването в направлението за хоспитализация на вида на приема – спешен или планов в част II "Данни, попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение", в блок "Приемащо лечебно заведение", не е сред изчерпателно изброените хипотези, като нормата не следва да се тълкува разширително. Предвид изложеното, доводите на оспорващия, че неправилно ответникът не е приложил чл. 408 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г., са неоснователни.

Съдът счита, че липсата на посочения по-горе реквизит не се обхваща и от понятието „техническа грешка в медицинската документация“. Такива биха били грешките в номерацията, датата, здравния район, регистрационния номер на лечебното заведение, в пресмятането и др. подобни очевидни неточности, но не и пълна липса на задължителни реквизити. Разпоредбата на § 1, т. 4. 2., б. „в“ от ДР на НРД има предвид грешки, в чисто технически смисъл, които се отнасят до несъответствието между формираното изявление и външното му изразяване в писмения текст на документа, а в случая такова несъответствие не е налице, поради което и възраженията в тази насока, са неоснователни.

В обобщение на гореизложеното, съдът приема, че подадената жалба е частично основателна, като атакуваната заповед за налагане на санкции № РД – 25-20/ 04.01.2023г., издадена от директора на РЗОК – гр. Бургас в частта й по т. т. 2.2, 2.3 и 2.5 се явява незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде отменена в тази ѝ част. В останалата част, а именно относно нарушението  по т. 3.1, атакуваната заповед се явява законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу нея в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли. Съдът приема за доказано, че жалбоподателят е нарушил изискванията на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380, чл.384, т.1 и чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 г. Посоченото нарушение (т.3.1) касае нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация по приложение 2б към НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. Следователно органът правилно е приел наличието на основанието по чл. 416, ал. 3 от НРД за налагане на санкциите „финансова неустойка“ на изпълнителя на болнична медицинска помощ и то в минимално определения размер.

При този изход на спора и предвид изричната претенция на процесуалните представители и на двете страни за разноски, на същите следва да се присъдят направените от тях разноски, но съобразно с уважената част на жалбата, съответно съобразно отхвърлената част на жалбата. Направените и доказани от оспорващия разноски са в размер на 50 лева, заплатена държавна такса, а разноските за юрисконсултско възнаграждение, определени при съобразяване характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, са в размер на 100 лева. С оглед уважената част на жалбата /75%/ на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 113 лева.

Разноските на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение, определени при съобразяване характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, са в размер на 100 лева, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, съобразно отхвърлената част от жалбата /25%/, на страната се дължат разноски в размер на 25 лева.

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -  Бургас, дванадесети състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №73, представлявано от д-р Б. М.– изпълнителен директор, против Заповед за налагане на санкции №РД – 25-20/ 04.01.2023г., издадена от директора на РЗОК Бургас, в частта по т.2.2, т.2.3 и т.2.5, с която на дружеството е наложена имуществена санкция – финансова неустойка в общ размер на 600 лв., по 200 лв. за всяка едно от нарушенията на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380 от НРД за медицинските дейности 2020 – 2022 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата Университетска многопрофилна болница за активно лечение –Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №73, представлявано от д-р Б. М.– изпълнителен директор,  против Заповед за налагане на санкции №РД – 25-20/ 04.01.2023г., издадена от директора на РЗОК Бургас, в останала й̀ част, касаеща констатирано нарушение и наложена финансова неустойки по т. 3.1 от заповедта в размер на 200, 00 лева.

ОСЪЖДА РЗОК - Бургас да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение –Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №73, разноски в размер на 113,00 лева

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение –Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №73 да заплати на РЗОК – Бургас, разноски в размер на 25,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                        

 

                                                                          СЪДИЯ: