№ 60
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000601065 по описа за 2022 година
С присъда № 260041 от 27.06.2022г. по НОХД № 4497/20г. Софийски градски съд, НО,
31 с-в е признал подсъдимата Е. И. Л. /със снета по делото самоличност/ за виновна в това,
че на 27.07.2019г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление - с четири
деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, използвала данни от платежен инструмент - банкова дебитна карта с №
516976******7289, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД на името на В. В. В., както следва:
на 27.07.2019г. в 05:46:57 часа в гр.София, на ПОС терминал № 93940992 на търговец
DANSE BAR, използвала данни от банкова карта-№ 516976******7289, чрез които от
сметката на В. В. В. успешно заплатила по сметката на посочения търговец сумата от
50,00 лева,
на 27.07.2019г. в 06:14:06 часа в гр.София, на ПОС терминал № 93940992 на търговец
DANSE BAR, използвала данни от банкова карта № 516976******7289, чрез които от
сметката на В. В. В. успешно заплатила по сметката на посочения търговец сумата от
50,00 лева,
на 27.07.2019г. в 06:25:59 часа в гр.София, на ПОС терминал № 93940992 на търговец
DANSE BAR, използвала данни от банкова карта №516976******7289, чрез които от
1
сметката на В. В. В. успешно заплатила по сметката на посочения търговец сумата от
42,00 лева,
на 27.07.2019г. в 06:30:23 часа в гр.София, на ПОС терминал № 93940992 на
търговец DANSE BAR, използвала данни от банкова карта № № 516976******7289,
чрез които от сметката на В. В. В. успешно заплатила по сметката на посочения
търговец сумата от 49,00 лева, без да получи съгласието на титуляра по банковата
карта В. В. В., като деянието не представлява по-тежко престъпление, поради което и
на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, както и наказание „глоба“в
размер на 200 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.
На основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК съдът е осъдил Е. Й. Л. да заплати
направените по делото разноски в размер на 82,77 лева по сметка на СДВР, сумата от 100
лева по сметка на Софийски градски съд, както и държавна такса в размер на по 5 лева за
всеки издаден изпълнителен лист.
За проверка на така постановената присъда в законния срок е постъпила въззивна
жалба от адв.Х. Х. – защитник на подсъдимата Е. И. Л.. В жалбата се поддържа, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на
материалния закон и процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо.
Счита, че не са изяснени и доказани всички обстоятелства от предмета на доказване във
връзка с престъпното деяние, както изисква разпоредбата на чл.13 от НПК. Сочи, че
деянието не е доказано от субективна страна. Било е необходимо да бъдат събрани
достатъчно доказателства, а не съдът да се позовава на някаква логика в актовете си. Всяко
съмнение във виновността на подсъдимия било нарушение на материалния и процесуалния
закон, а наложеното му наказание явно несправедливо поради недоказаността на
обвинението.
Моли присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде оправдана по предявеното й
обвинение.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания, не се сочат други доказателства.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК не са допуснати от
въззивния състав разпит на подсъдимата или събиране на други доказателствени материали.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП счита, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа, че първоинстанционната
присъда е правилна и законосъобразна. Събрани са достатъчно доказателства, че
подсъдимата е извършила престъплението, за което е обвинена. В мотивите на присъдата е
посочена възприетата фактическа обстановка и доказателствата, които я подкрепят. Твърди,
че не са допуснати процесуални нарушения. Счита, че престъплението е извършено от
подсъдимата от обективна и субективна страна. Престъплението не изисква лично
2
облагодетелстване, а е достатъчно използването на данни от чужд платежен инструмент.
Моли присъдата да бъде потвърдена.
В пледоарията си пред въззивния съд защитата поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея. Счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, и най-
вече обясненията на подсъдимата, който порок следва да бъде коригиран от въззивната
инстанция. Счита за недоказано престъплението от субективна страна, при липсата на спор
по фактите. Подсъдимата е използвала картата със съзнанието, че има съгласието на нейния
собственик. Моли да бъде постановен нов съдебен акт, с който подсъдимата да бъде
призната за невиновна. Алтернативно моли да бъде намален размерът на наложеното й
наказание, което счита за несправедливо завишено.
В лична защита подс.Л. поддържа казаното от адвоката си. Изразява съжаление и заявява,
че никога не би използвала картата, ако е знаела, че не е на притежателя й.
В последната си дума пред въззивния съд подс.Л. моли съдът да вземе справедливо
решение.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в жалбата и
допълнението към нея доводи, като взе предвид становищата на страните, изложени в
откритото въззивно съдебно заседание, и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са
събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред всички доказателства, нужни
за неговото правилно решаване. Безспорно са установени всички факти, включени в
предмета на доказване, като въз основа на тях са направени правилни фактически изводи.
Поради това въззивната съдебна инстанция като цяло възприема фактическата обстановка,
установена от Софийски градски съд. Фактическите констатации на първоинстанционния
съд са изградени след анализ на събраните доказателствени източници: гласни
доказателствени средства – обясненията на подс.Л. /частично/, показанията на свидетелите
В. Х., В. В. и Б. Д., писмени доказателствени средства – справки от „Уникредит булбанк“
АД /л.40, л.41 от д.пр./, протокол за доброволно предаване на видеозаписи от камери /л.42 от
д.пр./, писмо от „Уникредит булбанк“ АД и Информация за сметк /л.63-65 от д.пр./, заверени
копия от банкови документи за издаване на дебитна карта от „Уникредит булбанк“ АД
/л.66-83 от д.пр./, заведени копия от трудов договор, допълнителни споразумения, протокол
за встъпване в длъжност, молба и заповед за прекратяване на трудов договор на подс.Л.
/л.127-129, л.131, л.133, л.135, л.137, л.138 от д.пр./, справка за съдимост на подсъдимата
/л.146 от д.пр./, способи на доказване – видеотехническа и лицевоидентификационна
експертиза и веществено доказателство – един брой оптичен носител на информация –
ДВД.
Въз основа на посочените доказателства и доказателствени средства, по делото се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Е. И. Л. е родена на **********г. в гр.***, българка, български гражданин.
3
С висше образование, неомъжена, неосъждан, понастоящем безработна, с ЕГН **********.
На основание трудов договор и допълнителни споразумения към него с „Денс бар“ ЕООД,
към месец юли 2019г. подсъдимата Е. И. Л. работела като „***“ в бар „Тел ми“, находящ се
в гр.***, ул.“***“ № 12, ет.1, стопанисван от посоченото дружество, с управител св.В. Х..
На 26.07.2019г. подс.Л. била нощна смяна в бара от 22,00 часа до 04,00 часа на
27.07.2019г., заедно с В. Е. П., който бил на същата длъжност - „***“. Около 04,00 часа в
заведението се намирали свидетелите В. В. и Б. Д., които поръчали две водки със сода, и
подсъдимата ги обслужила. Свидетелят В. В. попитал може ли да плати с банкова карта,
подсъдимата отговорила, че може и му предоставила терминала в заведението, за да
извърши плащането. Свидетелят В. В. извадил банковата си карта с номер
516976******7289 и осъществил безконтактно плащане на стойност 14,00 лева, но поради
обстоятелството, че бил употребил алкохол, забравил да прибере банковата си карта.
Подсъдимата Е. И. Л. забелязала, че свидетелят В. В. е забравил банковата си карта,
прибрала я при себе си и решила да се възползва. Разбрала, че картата е безконтактна и може
да осъществява безконтактни плащания. Така подсъдимата на ПОС терминал № 93940992 на
търговец DANSE BAR, от банкова карта № 516976******7289 от сметката на В. В. В.
успешно заплатила по сметката на посочения търговец сметки на други, неустановени по
делото лица, посредством четири отделни транзакции, както следва:
1.на 27.07.2019г. в 05:46:57 часа сумата от 50,00 лева,
2.на 27.07.2019г. в 06:14:06 часа сумата от 50,00 лева,
3.на 27.07.2019г. в 06:25:59 часа сумата от 42,00 лева,
4.на 27.07.2019г. в 06:30:23 часа сумата от 49,00 лева.
Около 07,00 часа на 27.07.2019г. свидетелят В. В. си тръгнал от заведението „Тел ми“ и
спрял таксиметров автомобил, за да го закара до дома му в гр.***, ул.“***“. Същият
помолил водача на таксиметровия автомобил да спре до банкомат, за да изтегли пари и да му
заплати. Когато отишъл до банкомата, свидетелят В. В. установил, че банковата му карта
липсва, поради което влязъл в дома си, взел пари и заплатил на таксиметровия водач.
Веднага след това, чрез мобилното банкиране блокирал картата си. По-късно се обадил в
„Уникредит Булбанк“ АД и при проведения разговор разбрал за неправомерно
осъществените транзакции.
На 30.07.2019г. свидетелят В. В. оспорил четирите транзакции и след извършена проверка
от банката на 01.08.2019г. по сметката му била възстановена сумата от 191,00 лева.
След разкриване на случая, управителят на „Денс бар“ В. Х. с протокол за доброволно
предаване предала на полицейския орган един брой оптичен носител DVD+R, съдържащ
видеозаписи от охранителните камери в бара.
По делото е изготвена видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза по
протокол № 525/2020 с обект посочения оптичен носител. Експертите дават заключение, че
не се установяват физически дефекти и наранявания, които биха могли да окажат влияние
4
на изследването, че на кадрите е заснето конкретно лице от женски пол и че от проведеното
лицево-идентификационно изследване може да се направи извод, че на изследваните
фотокопия и снимка - сравнителен материал, най-вероятно е заснето едно и също лице,
посочено като Е. И. Л.. Изследването е онагледено с експортирани снимкови кадри.
Св.В. Х. след преглеждане на записа и уверявайки се, че транзакциите от терминала на
бара се извършват от подс.Л., й предложила да напусне работа.
Със заповед № 04/15.07.2019г., по молба на подсъдимата, трудовият й договор бил
прекратен.
Доказателственият анализ, извършен от първостепенния съд не е подробен, но макар и
словно пестеливо, става ясно, че свидетелските показания напълно са кредитирани като
логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на други доказателства. СГС
отделно е обсъдил обясненията на подсъдимата и не ги е възприел в частта им, в която се
поддържа версия относно начина, по който дебитната карта е попаднала у нея – дадена й
била от човек извън бара да заплати сметките му.
САС в изпълнение на задължението си като втора инстанция по фактите и извърши
собствена преценка на приобщената по делото доказателствена съвкупност и намери, че
наличните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиво установяват
следните факти и обстоятелства:
-че към инкриминираната дата подс.Л. е заемала длъжността „***“ в БАР „Тел ми“,
стопанисван от „Денс бар“ ЕООД, с управител св.В. Х..
-че на инкриминираната дата подс.Л. е била нощна смяна и към часовете на извършените
транзакции е имала достъп до ПОС терминал № 93940992 на търговец DANSE BAR,
-че св.В. В. В. е собственик на банкова дебитна карта с № 516976******7289, издадена от
„Уникредит Булбанк“ АД,
-че на инкриминираната дата пострадалият св.В. В. е посетил заведението „Тел ми“ и е
осъществил еднократно плащане на своя сметка в размер на 14 лева чрез посочената
банкова дебитна карта,
-че на 27.07.2019г. чрез ПОС терминал № 93940992 на търговец DANSE BAR, със същата
банкова карта, собственост на В. В. В., са извършени още четири транзакции, както следва:
в 05:46:57 часа за сумата от 50,00 лева, в 06:14:06 часа за сумата от 50,00 лева, в 06:25:59
часа за сумата от 42,00 лева и в 06:30:23 часа сумата от 49,00 лева.
Преди всичко, несъмнено по делото обстоятелство е, че титуляр на инкриминираната
дебитна карта е св.В. В.. В тази насока са не само показанията на посоченото лице, но и
приобщените по делото писмени доказателства - справки, писма и извлечения от сметки от
банката, издател на тази карта - „Уникредит Булбанк“ АД. Безспорно установени от
банковите документи са и инкриминираните четири отделни банкови транзакции,
индивидуализирани като време /час, минута и секунда / и място със съответен
административен адрес, собственик и номер на ПОС терминала за извършването им.
5
Длъжностното качество на подсъдимата и обема на задълженията й като „***“ са
релевантни по делото обстоятелства, доколкото те обясняват достъпа й до използваното
устройство за извършване на неправомерните плащания. Така от приложените по делото
неин трудов договор и допълнителни споразумения, както и от показанията на свидетелката
Х. – управител на бара и на търговското дружество-работодател, се установява, че именно в
качеството си на „***“ подсъдимата е осъществявала /приемала/ плащания на сметки на
клиенти на заведението с банкови карти чрез терминала на търговеца.
При обосноваване на значимите и включени в предмета на обвинението фактически
обстоятелства, въззивният съд кредитира като истинни твърденията на св.В., че
инкриминираните четири транзакции не са извършени от него, респ. без негово съгласие.
Подробно и в хронологична подреденост свидетелят съобщава за посещението си в бар „Тел
ми“, за поръчаните от него напитки и начина, по който е заплатил сметката си. В тази част
показанията му кореспондират и на тези на св.Б. Д., която по същото време е била в
неговата компания. САС кредитира и посоченото от В., че въпросната вечер не е извършвал
повече плащания с дебитната си карта. Подробно свидетелят съобщава за обстоятелствата,
при които е констатирал, че дебитната му карта липсва. Показанията му кореспондират на
приложените по делото заверени копия от банкови документи, вкл. отразеното от него във
формуляр за рекламация към банката картоиздадел. Посредством разпита на този свидетел
не са установени обстоятелствата, при които неговата дебитна карта е попаднала в държане
на подсъдимата, но логиката на събитията, хронологията на извършените неправомерни
транзакции в часови интервал, заключен между последното използване на картата от св.В. и
установяване, че същата липсва, несъмнено свързват използването й с личността на Л..
Осъществяването на деянието е било възможно поради обстоятелството, че предвид сумите
на транзакциите, същите са протекли без въвеждане на ПИН код.
Във връзка с авторството на деянието, доказателствено значение има приетата по
делото видеотехническа експертиза. Същата е изготвена от вещите лица Ч.С. и К.Г. -
специалисти в областта на криминалистиката в 01 РУ-СДВР. Предмет на изследването е бил
1 брой оптичен носител на информация, приложен по делото като веществено доказателство
/л.57 от д.п./. Преди всичко следва да се посочи, че записите от охранителните камери в
заведението, предмет на изследването, са били приобщени към доказателствата по делото по
реда, предвиден в НПК, чрез протокол за доброволното им предаване от В. Х. – управител
на бар „Тел ми“ /л.42 от д.пр./. Приобщаването на вещественото доказателство е извършено
по реда, установен в разпоредбата на чл.110 от НПК, тъй като е подробно описано в
посочения протокол, като са взети мерки да не се повреди или измени. Несъмнено така
приобщеният по делото оптичен носител има характеристиките на веществено
доказателство по смисъла на чл.109 от НПК. Съдилищата имат утвърдена практика, че
снимки от видеокамерите от времето на престъплението следва да се третират като
веществени доказателства в качеството им на предмети, върху които има следи от
престъплението. Евентуални съмнения за достоверността им поради манипулации може да
бъде проверена чрез други доказателства, вкл. и чрез способа на техническата експертиза.
6
Няма спор, че записите от този диск не са направени по реда на НПК и за целите на
наказателното производство. Както бе посочено обаче, налице е значителна по обем и
последователна съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в
производството и да се ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти. В
конкретния случай записите са направени от поставени на обществено място охранителни
камери, изискани са и предоставени за целите на наказателното производство, респ.
надлежно е приобщен носителя им към доказателствените материали като веществено
доказателство. Тези записи са били обект на експертно изследване посредством
видеотехническата експертиза, заключението на която е установило, че на тях най-вероятно
е заснето едно и също лице, посочено като Е. И. Л.. Експертите са обяснили причината,
поради която не са имали възможност да дадат категорично лицево идентифициране на
заснетото на видеозаписите лице - поради недостатъчно качество на изображенията, както и
обстоятелството, че снимките, извлечени от видеозаписа и снимката-сравнителен образец,
са заснети в различен ракурс на кадъра.
Отсъствието на категоричност при идентифицирането на подсъдимата в случая не
разколебава извода относно авторството на деянието. Обсъдените по-горе обстоятелства,
свързани с длъжностното качество на Л. и изпълнението на задълженията й като *** във
времевия интервал на извършване на неправомерните транзакции, респ. достъпа й до ПОС
терминала на търговеца, кореспондират на установеното от експертите при прегледа на
записа, че е заснето лице от женски пол със сходни общи черти на главата и лицето с тези на
представения като снимков материал снимка на Е. Л.. В тази връзка следва да се посочи, че
в обясненията си, самата подсъдима не оспорва факта, че инкриминираните транзакции са
извършени от нея, а лансира версия според която банковата карта й била дадена от клиент
на заведението, неустановено по делото лице. Първостепенният съд е подложил на
обсъждане обясненията на подсъдимата и не ги е кредитирал в частта им, в която същата
поддържа, че дебитната карта й била дадена от човек, който не познава, извън бара, с молба
да му плати сметките. Внимателният прочит на обясненията на подсъдимата налага извод за
тяхната нелогичност и вътрешна противоречивост. На първо място, лишено от житейска
логика е клиент на заведение, макар и „почерпен“ според твърденията на подсъдимата, да
предостави платежния си документ на ***а за плащане на сметката му, при това без те да се
познават отпреди. Обяснението, което подсъдимата дава за причината, поради която е
заплатила двете сметки на неустановеното „момче“ с четири отделни транзакции, в още по-
голяма степен дискредитира истинността на разказа й. От една страна твърди, че е изчаквала
да дойде клиента, а от друга – все пак е била наясно, че картата има лимит, което е наложило
да приключи сметките с отделни транзакции в рамките на този лимит.Цялото й поведение е
нелогично, при положение, че е било възможно да уведоми клиента, който да заплати
сметките въвеждайки ПИН кода си. Не става ясно каква е съдбата на банкова карта, която
била оставената от нея на бара, след като твърдяното момче така и не е дошло да си я вземе.
По изложените съображения САС не кредитира обясненията на подсъдимата в обсъдената
част и ги отхвърли като нейна защитна теза.
7
След този анализ на доказателствените източници, въз основа на така изложените по-горе
и възприети и от въззивната инстанция като установени фактически положения, се налага
правният извод, че подсъдимата Е. Л. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което първостепенният
съд я е признала за виновна, а именно, че на 27.07.2019г. в гр.София, за времето от 05.46.57
часа до 06.30.23 часа, на ПОС терминал № 93940992 на търговец „DANS BAR“, с четири
отделни деяния, използвала данни от платежен инструмент - банкова дебитна карта с №
516976******7289, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, без съгласието на титуляра В. В.
В..
Инкриминираната дебитна карта с № 516976******7289 е „платежен инструменти”
по смисъла на закона, тъй като по естеството и предназначението си тя представляват
средство за т.нар „безкасови плащания”. Съгласно легалното определение на чл.93, т.24 от
НК „платежен инструмент“ е веществено средство, което позволява самостоятелно, или във
връзка с друго средство, да се прехвърлят пари или парични стойности. В §1, т.16 от
Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи (ред.
ДВ, бр. 87 от 3.11.2009г.) понятието „платежен инструмент“ е регламентирано по сходен
начин - персонализирано/персонализирани устройство/устройства и/или набор от
процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни
услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно
нареждане.
Правилно и законосъобразно Софийски градски съд е квалифицирал престъплението
като продължавана престъпна дейност, тъй като са налице повече от две деяния /четири/,
които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Следва да бъдат споделени и изводите относно субективната страна на престъплението.
Поначало за формата на вината, за наличието или липсата на умисъл, се съди по действията
на извършителя. Ето защо и след внимателен анализ на действията на подсъдимата при
осъществяване на отделните деяния, и въззивният съд счете, че в съзнанието й са били
оформени ясни представи, че дебитната карта е издадена на друг титуляр, че няма неговото
съгласие за ползване, че прави плащания от чужда сметка. Тя е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните последици.
При индивидуализация на наказанието на подс.Л., СГС е отчел единствено смекчаващи
отговорността й обстоятелства, а именно: чистото й съдебно минало, трудова ангажираност
и изразено желание да възстанови сумата. При отсъствието на отегчаващи отговорността й
обстоятелства, първостепенният съд е счел, че в случая са налице условия за приложението
на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказанието лишаване от свобода под предвидения
в закона размер, който е две години, а именно - една година лишаване от свобода.
8
Въззивната инстанция се съгласява с изводите на СГС във връзка с приложението на чл.55
от НК, тъй като действително са налице многобройни смекчаващи отговорността на Л.
обстоятелства, като едновременно и най-ниското по размер наказание, което в случая е две
години лишаване от свобода, в случая би било несъразмерно тежко. Въззивната инстанция
намери основания за още по-голяма снизходителност по отношение на подс.Л.. Като
допълнителни обстоятелства в тази насока САС отчете младата възраст на подсъдимата,
ниския размер на сумата, предмет на неправомерни транзакции, както и конкретната
обстановка, при която е извършено деянието - тя се е възползвала от забравената банкова
карта, без да има каквито и да е действия да се снабди с нея. В този смисъл се касае за
нетипичен случай на неправомерно използване на платежен инструмент, който при това се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност. Независимо, че не е признала
вината си, подсъдимата все пак е давала подробни обяснения, с които несъмнено е
допринесла за изясняване на обективната истина по делото, и най-вече относно самото
изпълнително деяние по използване на дебитната карта, което тя не отрича. Цялостното
процесуално поведение на подсъдимата е било изрядно. Тя освен, че е изразила готовност да
възстанови сумите още на досъдебното производство, в хода на делото е изразила
съжаление за причинените на собственика на картата неприятности. С оглед на тези
съображения САС намери, че наказанието лишаване от свобода на подс.Л. следва да бъде
смекчено и определено на минималния предвиден в закона размер, а именно от три месеца,
в какъвто смисъл следва да бъде изменена първоинстанционната присъда.
Правилно СГС не е приложил по отношение на подс.Л. предвидената в чл.55, ал.3 от НК
възможност да не наложи по-лекото предвидено в закона наказание, наред с наказанието
лишаване от свобода. Отмерената глоба от 200 лева освен, че е съобразена със закона /до
двойния размер на получената сума/, е адекватна и на посочените по-горе релевантни за
отговорността обстоятелства, вкл. тези по чл.47, ал.1 от НК, касаещи имуществено
положение на подсъдимата, която е с прекратен трудов договор и при снемане на
самоличност е заявила, че е безработна.
САС счете, че присъдата на СГС не следва да претърпи корекция в частта относно
приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. В случая безспорно са налице
условията на посочената разпоредба за отлагане изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода спрямо подсъдимата Л., при това не само от формална страна. За
поправянето на подсъдимата, която е лице с ниска степен на обществена опасност, не е
наложително тя да изтърпи така наложеното й наказание лишаване от свобода изолирана от
обществото. Определеният минимален размер на изпитателния срок от три години
безспорно ще допринесе за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, въздействайки
предупредително и възпиращо по отношение на подсъдимата при по-нататъшния й избор на
поведение.
По възраженията на защитата:
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на присъдата, както и че същата е постановена в нарушение на материалния и
9
процесуалния закон. Конкретни доводи се излагат във връзка със субективната страна на
престъплението, като се поддържа, че не са събрани доказателства, които да я обосновават.
Настоящият състав намери тези оплаквания за неоснователни. При обсъждане на
доказателствата контролиращият съд посочи и изложи съображенията си защо не приема за
достоверна лансираната от подсъдимата версия във връзка с използваната от нея банкова
карта. Нелогична и житейски неоправдана е описаната от нея ситуация на предадена й карта
от непознат за нея клиент на заведението за заплащане на сметките му, която карта
впоследствие се е оказала собственост на св.В.. Няма друго оправдание четирикратното
използване на картата, освен с факта, че същата има лимит на плащания без ПИН код.
Относно начина й на процедиране с предадената й банковата карта, подсъдимата не дава
задоволително и адекватно на трудовия й стаж като *** обяснение. Такова не може да бъде
и обстоятелството, че клиентът, когото тя нарича „момче“, бил пиян и най-вече агресивен,
второто от които логично би било по-скоро основание да положи усилия да му върне
картата, вместо да го чака той да дойде да си я вземе от бара. Твърдението й, че оставянето
на банкови карти на бара било обичайна практика в баровете в България и по света,
изглежда несериозно и няма за какво да се коментира. И накрая, напълно непрофесионално
от нейна страна би било банкова карта, с която могат да се извършват плащания, да бъде
оставена просто „на бара“, без каквато и да е заинтересованост за по-нататъшната й съдба.
По изложените съображения САС отхвърли като напълно недостоверна поддържаната от
подсъдимата версия относно причината и съзнанието, с което е извършила
инкриминираните транзакции. Обратно, доказателства за наличието на представи, че е
използван чужд платежен инструмент се откриват в показанията на св.В., където са описани
обстоятелствата, при които той е извършил плащане на бара в присъствието на
подсъдимата, изпълняваща задълженията си на ***. Именно този банков документ в по-
късните часове е използван от нея, без съгласието на В..
В допълнението към въззивната жалба се излагат доводи, че деянието не е било
извършено с користна цел, да се облагодетелства подсъдимата, тъй като са платени сметки
на клиенти в бара. В тази връзка следва да се отбележи, че за съставомерността на
престъплението по чл.249, ал.1 от НК е достатъчно да е използван платежния инструмент
без съгласието на титуляра. Престъплението е формално по своята правна природа, като
практиката по приложението на тази разпоредба е последователна, че същото е довършено
дори и при неуспешни транзакции или такива само по проверка на наличност и др. услуги.
Не се изисква лично облагодетелстване на извършителя, а единствено използването на
банковата карта в качеството й на платежен инструмент чрез годно за целта устройство –
ПОС терминал, АТМ устройство или др.
В заключение, САС отхвърли като неоснователни възраженията на защитата, че
присъдата почива на предположения. Съвкупният анализ на доказателствата е довел първия
съд до обосновани изводи относно авторството и вината на подсъдимата, поради което и в
нейната наказателноправна част същата следва да бъде потвърдена.
В жалбата и пледоарията на защитата на подсъдимата се развиват доводи за
10
несправедливост на наложеното наказание. Въззивната инстанция намери същите за
основателни и след като отчете допълнителни смекчаващи отговорността на Л.
обстоятелства, счете, че следва да се измени присъдата в нейната санкционна част, като се
намали лишаването от свобода до предвидения в закона минимум от три месеца.
При извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на атакуваната
присъдата САС не намери други основания за изменението или отмяната й.
Воден от горното и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр.чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от
НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 7-ми с-в
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260041 от 27.06.2022г. по НОХД № 4497/20г. на Софийски градски
съд, НО, 31 с-в, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимата Е. И. Л.
наказание лишаване от свобода от една година на ТРИ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в петнадесет дневен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11