Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 20.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното
заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Борислава
Мешинкова, като разгледа докладваното гр.д. №266/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от М.М.П., ЕГН **********, срещу А.Д.Д.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на
постановените с Решение по гр.д. №129/2018г. по описа на РС- Ихтиман
упражняване на родителски права, местоживеене на детето, режим на лични
отношения и издръжка на детето в следния смисъл: 1) предоставяне на
упражняването на родителските права по отношение на детето Б. М. П., ЕГН **********,
на бащата М.М.П., ЕГН **********, и определяне на местоживеене на детето на
адреса на бащата в гр. С., ул. „А. К.“ №28; 2) определяне режим на лични
отношения на майката А.Д.Д., ЕГН **********, с детето Б. М. П., ЕГН **********;
3) осъждане на майката А.Д.Д., ЕГН **********, да заплаща на детето Б. М. П.,
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.М.П., ЕГН **********,
месечна издръжка.
Ищецът твърди, че от връзката си с ответника имат
родено едно малолетно дете. Поддържа, че с Решение по гр.д. №129/2018г. по
описа на РС- Ихтиман упражняването на родителските е предоставено на ответника,
като на ищецът е определен режим на лични отношения и същият е осъден да
заплаща издръжка. Поддържа, че в изпълнение на съдебното решение детето е
живяло при майка си до 19.07.2020г., когато е взето от ищеца. Твърди, че са
настъпили изменения в обстоятелствата- влошаване на отношенията и емоционалната
връзка между детето и майката с начало лятото на 2020г.; нежелание на детето да
живее при майка си в гр. С.; създаване по отношение на детето на социална среда
и посещаване на училище в гр. С.. Поддържа, че след влизане в сила на
горецитираното съдебно решение майката рядко е общувала с детето, че същото е
гледано от баба си по майчина линия, която се е отнасяла грубо с него и е
ограничавала контактите му с бащата, че майката е удряла детето, че детето се е
чувствало само и изолирано. Твърди, че след като бащата на 19.07.2020г. е взел
детето при себе си за един месец, след което детето не е искало да се връща при
майката, като до датата на предявяване на исковата молба същото продължава да
живее при бащата в гр. С., комуникира с майка си основно по телефон и по
електронен път и рядко се среща с нея. Поддържа, че ответницата целенасочено
използва органите на полицията и Служба за закрила на детето, което застрашава
психическото състояние на детето и създава напрежение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който исковете се оспорват. Твърди, че страните са родители на
детето, както и че след влизане в сила на Решението по гр.д. №129/2018г. по
описа на РС- Ихтиман детето е престояло при майката около един месец, след
което бащата го е взел при себе си и повече не го е върнал. Поддържа, че
поведението на бащата спрямо детето е насочено към отчуждаването му от майката
и му се отразява негативно. Твърди, че детето продължава да се намира при
бащата в гр. С., че майката е търсила съдействие от компетентните органи, както
и че след лятото на 2020г. е виждала само два пъти детето си. Поддържа, че
майката е осигурявала необходимите грижи и условия на детето.
С влязло в сила определение от 27.04.2021г. е оставено
без уважение възражението за местна подсъдност на ответеницата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени
за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните следните
обстоятелства, които се установяват и от представените по делото доказателства,
а именно, че страните са родители на детето Б. М. П., ЕГН **********, както
и че считано от 19.07.2020г. детето живее в гр. С. при бащата.
От Решение №5/11.01.2019г. по гр.д. №129/2018г. по
описа на РС- Ихтиман, потвърдено с Решение №246/01.07.2019г. по гр.д.
№175/2019г. по описа на СОС- недопуснато до касационно обжалване с Определение
№264/08.04.2020г. по гр.д. №4359/2019г. на ВКС, се установява, че упражняването
на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката и е
местоживеенето му е определено при нея в гр. С.; на бащата е определен режим на
лични отношения и същият е осъден да заплаща издръжка.
От писмо на ДСП С. до ЧСИ се установява, че е
поискано съдействие за предаване на детето, като се посочва, че детето не желае
да тръгне с майката.
От молба- съобщение на ответницата до РП- С. се
установява, че е подаден сигнал до прокуратурата с твърдение за извършено
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
От молба на ответницата до директора на ДСП С. се
установява, че са изложени твърдения за неспазване от страна на бащата на
съдебното решение, касаещо детето.
От Удостоверение за брутен доход се установява, че
ответницата за шестмесечния период от м. октомври 2020г. до м. март 2021г. е
получила брутен доход от общо 3755,75лв..
От социален доклад на ДСП С. се установява, че
отношенията между страните са познати на дирекцията, като при среща с детето
през м. декември 2020г. същото се споделило, че не се е чувствало добре в гр. С.,
майката постоянно е работила, а бабата по майчина линия не се е държала добра с
него. Установява се също така, че след раздялата на родителите основните грижи
за детето се полагат от бащата в гр. С., където детето се чувства добре и са му
осигурени необходимите условия.
От социален доклад на ДСП С. се установява, че
детето е живяло при майката в гр. С. за кратък период от м. юни 2020г. до
19.07.2020г., след което отново е взето от бащата в гр. С. и не е върнато след
това. Установява се, че майката и бабата по майчина линия ползват първия етаж
от триетажна къща в гр. С., че жилището е с необходимите условия за отглеждане
на дете, че емоционалната връзка между детето и майката се поддържа, както и че
между родителите липсва сътрудничество по отношение на отглеждането на детето.
От служебна бележка от 05.04.2021г. се установява,
че детето е редовен ученик в „3а“ клас за учебната 2020/2021г. в ОУ „Св. Св. К.
М.“, гр. С..
От удостоверение за изплатени трудови
възнаграждение се установява, че бащата за едногодишния период от м.04.2020г.
до м.03.2021г. е получил брутно трудово възнаграждение от 8033,94лв..
От представена кореспонденция между родителите и
различни държавни институции, както и от докладни записки и предупредителни
протоколи, се установява подаването на сигнали, неуспешните опити на майката да
вземе детето при себе си и провеждането на срещи във връзка с отношенията между
тях самите, както и с детето.
От копие на изп.д. №20219280400003 по описа на ЧСИ
Магдалена Стоянова се установява, че майката е поискала съдействие във връзка с
предаване на детето, че са проведени няколко срещи с участието на детето и
същото е споделило за лошо отношение от страна на майката и бабата по майчина
линия, както и че не желае да ходи в гр. С.. От приложен към изпълнителното
дело становище на детско- юношески психолог, специален педагог, предучилищен и
начален учител се установява, че интелектуалното развитие на детето е нормално,
същото е интелигентно, Към изпълнителното дело е приложен протокол от проведена
психологическа консултация, характеристични справки на майката и социални
доклади от ДПС, преповтарящи факти и обстоятелства, които се установяват и от
останалите доказателства по делото.
От представена онлайн кореспонденция между майката и детето, неоспорена от ответницата, се установява, че е налице неразбирателство между тях по отношение на отиването на детето в гр. С. и вижданията помежду им, както и опити на майката за емоционален натиск върху детето („може и да не идваш, не е необходимо“, „и пак ти казвам не е необходимо да си правиш труда да идваш в С.“, „не знам кога ще се видим“, „нищо няма да ми липсва“, „засега чао момиче, после сбогом“, „ако очакваш аз да идвам, просто не го очаквай това“, „защото няма да дойда“, „крайно неуважение е Б. да се сещаш за майка ти от време на време“, „ако не желаеш да съм ти майка кажи“, „като станеш на 18 год. ще се видим, на бала ти обещавам да дойда, преди това не“, „ако желаеш може да забравиш за мен дете“, „няма да чуеш за мен“).
От показанията на св. А. В.се установява, че детето
от съвсем малко живее в къщата на бащата в гр. С., че отношенията между
родителите са напрегнати, че от страна на бащата за детето се полагат добри
грижи и са му осигурени необходимите условия, както и че детето е привързано
към баща си и няма желание да живее при майка си в гр. С.. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в частта, в която заявява, че бащата спазва съдебното
решение, тъй като противоречат на останалите доказателства по делото.
От показанията на св. Я. Р.се установява, че детето
живее при бащата, че не се е чувствало добре, когато е пребивавало при майката
в гр. С., че детето посещава различни занимания, привързано е към баща си и
иска да живее при него в гр. С..
От показанията на св. В. М.се установява, че детето
живее при бащата в гр. С. от раждането си, че след съдебно решение е заживяло
при майката за около месец, след което бащата го е взел и не го е върнал, че
според майката бащата е убеждавал детето да не се връща при майката, че майката
е правила опити да вземе детето при себе си, че в гр. С. и в гр. С. са
осигурени добри жилищни условия на детето, че детето комуникира често с баща
си, както и че понастоящем ответницата разполага с повече свободно време в
сравнение с преди няколко години. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел в частта, в която заявява, че детето е било радостно по време на престоя
си в гр. С., тъй като са в противоречие с останалите събрани по делото
доказателства.
От показанията на св. А. М.се установява, че детето
живее при бащата в гр. С. от раждането си, че когато майката се вижда с детето
в гр. С. бащата винаги присъства, че в дома на майката в гр. С. има детска
стая, че бащата е взел детето от гр. С. и повече не го е върнал въпреки
подавани от майката сигнали до различни институции, че детето често комуникира
с бащата, както и че в момента майката разполага с повече свободно време в
сравнение с преди няколко години. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел в частта, в която заявява, че детето скоро е изразило предпочитание да
живее в гр. С., тъй като противоречат на останалите доказателства по делото.
От показанията на св. Т. П., сестра на ищеца,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че отношенията между
родителите са напрегнати, че детето от раждането си живее в гр. С., включително
и след раздялата на родителите, че детето не желае да живее в гр. С. и реагира
емоционално в тази връзка, че детето е споделило за причините да не иска да
живее в гр. С.- липсата на свободно време на майката и промяна в отношението на
бабата по майчина линия, както и че една от причините бащата да не предаде
детето на майката е именно нежеланието на детето да живее в гр. С., от което
майката е била афектирана и това се е отразило на комуникацията й с детето.
Установява се също така, че след завеждане на настоящото дело отношенията между
майката и детето са се подобрили, комуникацията е положителна, както и че в гр.
С. са осигурени необходимите условия за живот на детето и същото се чувства
спокойно с бащата.
От показанията на св. В. Г., майка на ищеца,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че след раздялата на
родителите през 2016г. детето е останало при бащата в гр. С., че след съдебното
решение детето е останало за около месец при майката в гр. С., но впоследствие
не е искало да се върне обратно там и е било разстроено, като до момента
продължава да живее в гр. С. при бащата, към когото е силно привързано и където
са осигурени необходимите условия. Установява се също така, че детето не харесва
отношението, което е получавало от страна на бабата по майчина линия в гр. С..
От показанията на св. Н. Г.се установява, че след
съдебното решение детето за кратък период от време е заживяло в гр. С. при
майката, след което бащата го е взел и повече не го е върнал, че детето често е
комуникирало с бащата по време на престоя си в гр. С., както и че майката не
прекарва време сама с детето, когато се виждат в гр. С.. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел в частта, в която заявява, че детето е се е
чувствало спокойно в гр. С., тъй като противоречат на останалите доказателства
по делото.
От показанията на св. С. С. се установява, че след
съдебното решение за родителските права детето за кратък период от време е
заживяло при майката в гр. С., след това бащата го е взел и повече не го е
върнал, поради което се налага майката често да пътува до гр. С., за да се
вижда с детето. Установява се също така, че в гр. С. на детето са осигурени
необходимите жилищни условия.
От заключението на приетата по делото съдебно-
психологическа експертиза, изготвена след срещи с родителите и детето, която
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изгответно, както и от
изслушването на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че на детето ще
са му необходими значителни усилия да се приспособи в нова среда, тъй като е
доста емоционално зависимо от сегашната си среда, не е самостоятелно и е с
лимитиран приятелски кръг. Според вещите лица за адаптация на детето към
средата в гр. С. се изисква сериозен ресурс, време, грижи и подкрепа от страна
и на двамата родители. Установява се също така, че детето без посочване на
много факти изразява негативни чувства към майката поради липсата на
достатъчно внимание и неразбирателства в общуването, както и е споделило по
отношение на бабата по майчина линия, че последната не му вярва, обижда бащата
и не поддържа необходимата хигиена. Установява се, че детето е объркано- от
една страна заявява, че му харесва да живее при майката, след това, че иска да
живее в двамата родители и накрая, че й харесва да живее при бащата и майката
да идва в гр. С., за да се виждат там. Същевременно детето е споделило, че не
иска да живее в гр. С., защото средата не му харесва и жилището е мръсно, както
и че с баща си се разбира повече, отколкото с майка си. Според вещите лица в
гр. С. детето има добра връзка с бащата, но се отглежда от бащата в
контролирана среда с ограничен приятелски кръг и липса на достатъчно
самостоятелност, страхува се, че ще нарани бащата, ако отиде да живее в гр. С.,
налице е конфликт на лоялност спрямо двамата родители, нагласите на детето към
майката и бабата по майчина линия са с негативни елементи, като причина за това
е неумението на родителите след раздялата им да намерят начин да упражняват
съвместно родителството си. Същевременно обаче детето се чувства добре,
когато прекарва време с майката, но в същото време й е ядосано, че е
напуснала семейството. Установява се, че ако липсата на редовни контакти
между детето и майката продължи е налице риск от процес на отчуждаване и
намаляване на значението на майката в живота на детето, като към момента този
процес на родителско отчуждение спрямо майката е в начален етап и все
още може да бъде повлиян. Вещите лица са категорични, че детето иска родителите
да се съберат, но ако това не стане- детето предпочита да живее в гр. С. при
бащата. Вещите лица заявяват, че детето може да се адаптира към нова среда в
рамките на една година, но само при положение, че отношенията между
родителите не са изпълнени с напрежение, налице е подкрепа от страна и на
двамата родители, детето не е настройвано против единия или другия родител.
Вещите лица посочват, че ако ситуацията не бъде променена значението на майката
в живота на детето ще продължи да намалява и отчуждаването от майката ще се
задълбочи.
От изслушването на детето по реда на Закона за закрила на детето в присъствието на социален работник се установява, че детето не иска да ходи в гр. С., а предпочита майката да идва в гр. С.. Детето заявява, че когато е било в гр. С. майката постоянно е работила и не му е позволявала да се чува с бащата, а бабата по майчина линия е обиждала бащата и е отказала веднъж да направи храна на детето. Детето заявява, че дори за кратко не иска да ходи в гр. С.. Детето посочва, че когато майката го посещава в гр. С. прекарват време заедно само двете и детето спи при майката в хотела, където последната отсяда.
От изслушването на майката по реда на чл. 59, ал. 6 от СК в съдебно заседание се установява, че същата смята себе си за по- добрия родител, както и че бащата затруднява комуникацията на майката с детето като не ги оставя да прекарват време насаме (макар това да се е променило по време на настоящото производство) и е заявявал на детето, че ще „умре“ ако детето отиде да живее в гр. С.. Установява се също така, че по време на настоящото производство майката е започнала по- често да посещава гр. С., за да прекарва време с детето и същото се чувства добре с нея, както и че майката обмисля да се премести да живее в гр. С., за да е по- близо до детето.
Съдът не кредитира заявеното от майката в частта, в която посочва, че детето се е чувствало щастливо в гр. С., тъй като не се подкрепя от останалите доказателства по делото.
От изслушването на бащата по реда на чл. 59, ал. 6 от СК в съдебно заседание се установява, че същият смята за себе си за по- добрия родител, както и че самото дете не е пожелало да остане в гр. С. при майката.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема за установено следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на постановените с Решение по гр.д. №129/2018г. по описа на РС-
Ихтиман упражняване на родителски права, местоживеене на детето, режим на лични
отношения и издръжка на детето поради изменение на обстоятелствата. Ищецът носи
тежестта да докаже такова изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал.
9 от СК, което да обуслови промяна в определения режим на упражняване на
родителските права, местоживеене на детето, режим на лични отношения и издръжка
на детето.
В ППВС № 1/12.11.1974 г. са дадени задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, като под „изменение на
обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да
обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда
изключително от интересите на детето, които разрешения са актуални и при
действието на новия СК.
В задължителната практика - постановени по реда на
чл. 290 ГПК решения на ВКС, е прието, че по своето съдържание изменението на
обстоятелствата, респ. - новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна
форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните
качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на
децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за
лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата
след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във
всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразява, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на
мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е
интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на
упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне
възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на
двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да
общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични
отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като
отново се изхожда изключително от интереса на детето - с оглед спецификите на
конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти
следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от
роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В горния смисъл Определение №
1181 от 17.11.2014 г. по к. гр. д. № 4185 / 2014 г. на Върховен касационен съд.
Като последица от предоставяне на упражняването на
родителските права на единия родител, другият следва да бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите
възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот,
необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е
функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители
– чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.
По делото се установи, че и двамата родители
изразяват желание детето да живее при тях и всеки от двамата иска на него да
бъде предоставено упражняването на родителските права; че и двамата родители
обичат детето, че и двамата родители разполагат с необходимите жилищни условия,
че детето през почти целия си живот е живяло в гр. С., където е изградило свой
социален кръг и се чувства спокойно, както и че детето не желае към момента да
живее в гр. С., където е прекарало няколко седмици и не се е чувствало
комфортно.
Съдът намира, че и при двамата родители е налице
укоримо поведение, изразяващо се в опити да се неглижира значението и ролята на
другия родител чрез изразяване на негативни мнения и отношение към него в
присъствието на детето. Това укоримо поведение е рефлектирало върху детето,
същото е поставено в неестествена ситуация, при която да се налага лично да
избира между един от двамата си родители, вместо да бъде търсено решение как да
прекарва достатъчно време с всеки един от тях.
След влизане в сила на Решение по гр.д. №129/2018г.
по описа на РС- Ихтиман по време на краткия престой на детето в гр. С. същото е
било свидетел на негативно отношение към неговия баща от страна на майката и
бабата по майчина линия, а впоследствие и емоционален натиск от майката при
онлайн комуникацията между нея и детето, неоспорена от ответницата („може и да
не идваш, не е необходимо“, „и пак ти казвам не е необходимо да си правиш труда
да идваш в С.“, „не знам кога ще се видим“, „нищо няма да ми липсва“, „засега
чао момиче, после сбогом“, „ако очакваш аз да идвам, просто не го очаквай
това“, „защото няма да дойда“, „крайно неуважение е Б. да се сещаш за майка ти
от време на време“, „ако не желаеш да съм ти майка кажи“, „като станеш на 18
год. ще се видим, на бала ти обещавам да дойда, преди това не“, „ако желаеш
може да забравиш за мен дете“, „няма да чуеш за мен“). От друга страна бащата е
взел детето от майката, след което е отказал да го върне, оправдавайки се с
това, че детето не желае да се връща в гр. С.. В подобна ситуация несъмнено
поведението на майката не е способствало за адаптирането на детето към средата
в гр. С. и доброто му емоционално състояние, но същевременно и бащата с
предприетите от него действия да задържи детето при себе си в гр. С. значително
е допринесъл за задълбочаване на проблема и по никакъв начин не е улеснил
общуването между детето и майката, нарушавайки по този начин постановеното
съдебно решение. Именно въвличането на детето в конфликта между родителите,
без да се акцентира върху потребностите на самото дете да общува пълноценно и с
двамата родители, е натоварило и стресирало детето, като изолирането му от
майката от своя страна е довело до начален етап на родителско отчуждение
спрямо нея, което към настоящия момент е все още обратимо (в този смисъл е
и заключението на вещите лица по приетата съдебно- психологическа експертиза).
Вещите лица са категорични, че за адаптация на детето към средата в гр. С.
се изисква сериозен ресурс, време, грижи и подкрепа от страна и на двамата
родители, като процесът би отнел около една година. Тези изводи се
потвърждават и от изслушването на детето в съдебно заседание, по време на което
същото заяви, че не иска да ходи в гр. С. дори за кратко, а предпочита
майката да идва в гр. С. и да прекарват
време заедно само двете. Съдът намира, че всичко изложено до тук води до
извод за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 2 от СК
след влизане в сила на Решение по гр.д.
№129/2018г. по описа на РС- Ихтиман. Поведението на родителите и останалите
причини, които са довели до категоричното нежелание у детето да живее в гр. С.,
имат важно, но не решаващо значение при преценката за упражняването на
родителските права и на лични контакти, тъй като при тази преценка следва да се
изхожда изключително от интересите на детето, като се вземат предвид и се
зачетат чувствата му, и като се отчете ефектът на принудата при изпълнението на
съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и
зрелост, и най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално състояние.
Основната причина за развитието на синдрома на
родителско отчуждение у детето е поведението (съзнавано или несъзнавано) и на
двамата родители при техния дълбок междуличностен конфликт, поради което и
основното средство за преодоляването на проблема е промяна именно в поведението
на двамата родители. Двамата родители не умеят да общуват помежду си и да
поделят отговорността за отглеждането и възпитанието на детето, поставили са го
в дисфункционална среда, като са го направили свидетел на различни видове
манипулации в отношенията, което се отразява негативно върху неговото развитие.
Двамата родители проектират своя дълбок конфликт в отношенията си с детето и
продължават да го въвличат в него. Вместо да го подготвят за по-леко
преодоляване на стреса от разпада на семейството и раздялата с другия родител,
да го успокоят и да съдействат за възстановяване авторитета на другия родител,
те допълнително травмират, объркват и превръщат собственото си дете в буфер на
противоположни интереси и в средство за въздействие върху другия родител.
Поради това съдът приема, че не само дистанцирането
на майката, но и цялостното поведение на двамата родители е довело до
развитието у детето на синдрома на родителското отчуждение спрямо майката,
израз на което е и категоричното му нежелание на живее с нея в гр. С..
Съдът намира, че към настоящия момент в най- добър
интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено
на бащата и местоживеенето на детето да бъде при него в гр. С.. При
установените по делото факти и в съответствие със заключението на вещите лица
по приетата съдебно- психологическа експертиза съдът намира, че изключително
стресиращо за детето и негативно в емоционално отношение спрямо него ще е
решение, с което да се промени фактически установеното от самото раждане
местоживеене ***, където то има добри условия на живот и социална среда.
Една подобна външна промяна по принудителен за самото дете начин би му
причинила вреда и няма да способства за възстановяване и укрепване на
връзката с майката, а напротив- ще стресира детето с оглед отношението му към
гр. С. и крие риск да влоши връзката му с майката. Детето категорично
заявява своето нежелание да живее с майката в гр. С. и желание да живее с баща
си в гр. С., където майката да го посещава. Както вече беше посочено, съдът, не
е обвързан от това, но следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето,
както и да отчете ефекта на принудата, с оглед неговата 10-годишна възраст, и
най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално състояние. Възстановяването
на връзката с майката няма да може да се постигне с ново, „външно” за детето
решение, наложено му по принудителен начин, а именно ефективното възстановяване
на тази връзка несъмнено е в най- добър интерес на детето. Установените по
делото обстоятелства са такива, че с оглед висшата цел – благополучието на
детето, налагат упражняването на родителските права да бъде възложено на
бащата, който има родителския капацитет и възпитателски, емоционален и
материален ресурс за това, като съответно – и местоживеенето на детето следва
да бъде определено при бащата.
Констатациите на вещите лица за наличие на
контролирана среда при бащата в гр. С. действително сочат, че средата не е
перфектна, като наред с това следва да бъде посочено, че се касае за дете от
женски пол на 10 години, което несъмнено се нуждае от майчина грижа и подкрепа.
Същевременно обаче съдът намира, че промяна на основното местоживеене на детето
на този етап с оглед емоционалното му състояние ще бъде значително по-
стресиращо за него.
Както беше посочено, наложително е
възстановяване на отношенията на детето с майката, за което и двамата
родители са длъжни да окажат съдействие, като съдът намира за нужно да им укаже
да потърсят и професионална помощ, с оглед нормализиране на отношенията между
тях и с оглед оказване подкрепа на непълнолетното детето за справяне със
ситуацията. Предвид това, настоящият състав намира, че на майката следва да
бъде определен разширен режим на лични отношения с детето, но с оглед
възстановяване на прекъсната връзка, да се предвиди преходен период.
В съответствие с горните изводи за упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения е и
съдебната практика в сходни случаи – Решение № 243/08.07. 2014 г. по гр.
дело № 7289/2013 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 331/01.11. 2013 г. по гр. дело
№ 2181/2013 г. на ВКС, IV г.о..
Съдът намира, че режимът на лични отношения на
майката с детето следва да бъде съобразен и със заявеното от вещите лица,
изготвили съдебно- психологическата експертиза, че детето може да се адаптира към
нова среда в рамките на една година, но само при положение, че
отношенията между родителите не са изпълнени с напрежение, налице е подкрепа
от страна и на двамата родители, детето не е настройвано против единия или
другия родител. Поради това съдът намира, че следва да бъде определен следният
режим на лични отношения:
През първите три месеца, считано от влизане на
решението в сила, майката да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от края на учебните занятия в петък до 18,00ч. в неделя в гр. С.. По
този начин ще се продължи създаденото към момента фактическо положение на лични
отношения в гр. С., което майката и детето заявяват, че се отразява положително
на връзката им, като тази връзка ще се заздрави и майката ще има възможност
предварително да планира пътуванията си до гр. С..
През следващите три месеца майката да вижда детето
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от края на учебните занятия в
петък до 18,00ч. в неделя, като една от нощувките да бъде в гр. С., а другата в
гр. С.. По този начин вече заздравената връзка между майката и детето ще може
да бъде постепенно надградена, като детето започне да прекарва кратък период и
в гр. С..
След изтичане на шест месеца от влизане в сила на
решението майката да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от края на учебните занятия в петък до 18,00ч. в неделя с преспиване
изцяло в гр. С.. По този начин в рамките на посочения от вещите лица период от
около една година детето постепенно ще започне да прекарва по два уикенда от
месеца в гр. С. и ще може да се преодолее началната фаза на родителско
отчуждение, която е налична към момента, без детето да бъде подлагано на голям
стрес.
През целия период от влизане в сила на решението
майката да има право да взима детето (включително и в гр. С.) и един месец през
лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата, както и всяка четна календарна
година - за великденските и новогодишните празници, а всяка нечетна календарна
година - за майските и коледни празници, както и във всички останали случаи
извън този режим по взаимно съгласие на родителите. Прекарването от страна на
детето на време в гр. С. в празнична обстановка или заедно с майката по време
на отпуска й през лятото според настоящия съдебен състав ще способства за
окончателно заздравяване на връзката помежду им.
За осъществяване на личните контакти майката следва
да взима детето от дома, в който живеят бащата и детето, съответно – да го
връща в този дом.
Служителите от ангажираните със случая Дирекции
„Социално подпомагане” в гр. С. и в гр. С. могат при необходимост, ако интереса
на детето го налага, да предприемат нужните действия, включително да сезират
съда. Необходимо е и двамата родители да спазват предписанията на съда за
упражняване на родителските права и за личните отношения. При разногласия, да
търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и услугите на Дирекциите
„Социално подпомагане”. На детето и майката следва да бъде оказана помощ, като
съдът намира за обезпокоително и решително не в интерес на детето нежеланието
му да поддържа контакти с майката. За целта и с оглед благополучието на детето,
на него и на двамата родители следва да бъдат предложени подходящи услуги и
индивидуална работа от специалистите при Дирекциите „Социално подпомагане” в
гр. С. и в гр. С.. Следва да бъде разпоредено на двамата родители, на детето и
на техните близки да оказват съдействие на служителите при Дирекциите „Социално
подпомагане” при осъществяване на горните мерки.
Като последица от предоставяне родителските права
на бащата, майката следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка
на детето си.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите
възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот,
необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е
функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители
– чл. 142 ал. 1 от СК.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата,
която към днешна дата е в размер на 710лв..
Детето е навършило десет години и посещава училище,
като има разходи за храна и облекло. Възможностите на лицето, което дължи
издръжка, следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст,
образование, професионална квалификация, трудоспособност /в този смисъл е и
задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение №
199/17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г., ВКС, III г. о. и Решение № 154 от
16.07.2013 г. по гр. д. № 1435/2012 г., ВКС, III г. о./. В процесния случай
майката е в работоспособна възраст, работи и според заявеното от процесуалния й
представител в последното открито съдебно заседание по делото получава
възнаграждение от 710лв..
С оглед на нуждите на детето и материалните
възможностите на родителите съдът намира, че майката следва да заплаща за
детето месечна издръжка в минималния размер от 177,50лв., считано от
датата на предявяване на исковата молба, като останалите средства се поемат от
бащата, ведно със съответната част грижите по непосредственото отглеждане и
възпитание на детето. Така определената издръжка в посочения размер е
съобразена с нуждите на детето и възможностите на неговите родители. При
определяне на размера на издръжката съдът съобрази, че детето посещава училище
и различни извънкласни занимания.
На последно място отново следва да се посочи, че и
двамата родители са отговорни за накърненото психическото и емоционално здраве
на детето им. За преодоляване на създалата се ситуация родителите и детето
следва отговорно и системно да полагат усилия, включително и да ползват
съответните услуги на социалните служби, за да може постепенно да се преодолява
отчуждението на детето към майката и да бъде напълно възстановена връзката
помежду им.
По разноските:
Предвид характера и изхода на настоящия спор, всяка
страна следва да понесе разноските, които е сторила в производството.
Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация, приложима
при спор относно режим на лични отношения, предпоставен от невъзможност
родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се постановява за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора (в този смисъл Определение № 385 от
25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015г., I г. о., ГК и Решение № 2061
от 27.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 13432/2021 г.).
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с
оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда
върху присъдената издръжка в размер на 255,60 лв. (чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 ГПК и чл. 1, пр. 1 ТДТГПК.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 от СК Решение по гр.д.
№129/2018г. по описа на РС- Ихтиман в частта относно относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични контакти и
издръжката на детето, КАТО:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Б. М. П., ЕГН **********, на бащата М.М.П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето на адреса на бащата в гр. С.,
ул. „А. К.“ №28;
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката А.Д.Д.,
ЕГН **********, с детето Б. М. П., ЕГН **********:
През първите три месеца, считано от влизане на
решението в сила, майката да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от края на учебните занятия в петък до 18,00ч. в неделя в гр. С..
През следващите три месеца майката да вижда детето
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от края на учебните занятия в
петък до 18,00ч. в неделя, като една от нощувките да бъде в гр. С., а другата в
гр. С..
След изтичане на шест месеца от влизане в сила на
решението майката да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от края на учебните занятия в петък до 18,00ч. в неделя с преспиване
изцяло в гр. С..
През целия период от влизане в сила на решението
майката да има право да взима детето (включително и в гр. С.) един месец през
лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата, както и всяка четна календарна
година - за великденските и новогодишните празници, а всяка нечетна календарна
година - за майските и коледни празници, както и във всички останали случаи
извън този режим по взаимно съгласие на родителите.
За осъществяване на личните контакти майката следва
да взима детето от дома, в който живеят бащата и детето, съответно – да го
връща в този дом.
ОСЪЖДА майката А.Д.Д., ЕГН **********, да заплаща на
детето Б. М. П., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.М.П.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 177,50лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба- 20.01.2021г., до промяна на обстоятелствата,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС- Ихтиман сумата от 255,60 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: