№ 1312
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110217918 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя му *** депозирана чрез адв. Т. П. – от Адвокатска колегия - Варна срещу
Наказателно постановление № СОА21-РД11-2783/08.11.2021 г., издадено от ДХХ –
Заместник-кмет на Столична община, с което на „ХХ“ ЕООД, на основание чл. 22, ал. 5 от
Закон за местното самоуправление и местната администрация и чл. 36, ал. 1 от Наредба за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
/НРУИТДТСО/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
600 /шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е санкционираното
юридическо лице „ХХ“ ЕООД, което в подадена чрез адв. Т. П. – АК – Варна, жалба
релевира доводи за отмяната му. Сочи се, че между словесното описание на нарушението и
неговата правна /цифрова/ квалификация е налице несъответствие. Изтъква се, че към
момента на издаване на оспореното наказателно постановление е била налице промяна на
лицето, което представлява дружеството, която не е съобразена от наказващия орган.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество дружеството
жалбоподател „ХХ“ ЕООД, редовно призовано, не се явява, като не се явява и адв. Т. П. от
АК - Варна.
Въззиваемата страна – Заместник-кмет на Столична община, редовно призована, се
представлява от юрк. ХХХ с пълномощно по делото. Същата пледира съдът да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
На 06.04.2021 г., свидетелят Н. Б., на длъжност „старши експерт“, в район „Средец“,
отдел „Регистрация и контрол на търговската дейност“ към Столична община, заедно със
ХХХв от Столична община извършили проверка в гр. София, в района на метростанция
„Стадион „Васил Левски“, за наличието на лица, които извършват търговска дейност на
открито.
Пред входа на метростанцията, контролните органи установили, че на терен
публична общинска собственост, било поставено мобилно съоръжение за продажба на
палачинки, заемащо около 5 кв./м. площ, за което не било издадено разрешение от кмета на
район „Средец“ за за ползваното място за извършване на търговия на открито. На място
била установена и самоличността на служителя в обекта - лицето ХХ В хода на проверката
Х посочила, че обектът се стопанисва от дружеството „ХХ“ ЕООД. За извършената проверка
бил съставен Констативен протокол № 86/06.04.2021 г., който бил връчен на служителя на
дружеството.
На 08.04.2021 г., свидетелят Н. Б., в присъствието на ХХХв и без представител на
дружеството, съставила срещу „ХХ“ ЕООД, ЕИК ********* акт за установяване на
административно нарушение № 0000176, в който било прието за установено, че на
06.04.2021 г., в гр. София, пред входа на метростанция „Стадион „Васил Левски“, на терен
публична общинска собственост, около 5 кв./м., дружеството „ХХ“ ЕООД, е поставило
работещо мобилно търговско съоръжение за продажба на палачинки, без да има издадено
разрешение от кмета на район „Средец“, за ползване на място за търговия на открито върху
терен общинска собственост – нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО. Актът бил връчен на
представител на дружеството жалбоподател на 28.07.2021 г.
На 08.11.2021 г., Заместник-кмета на Столична община, въз основа на така
съставения АУАН, при идентично описание на нарушението и правна квалификация, издал
оспореното Наказателно постановление № СОА21-РД11-2783, с който на основание чл. 36,
ал. 1 от Наредбата, наложил на „ХХ“ ЕООД, ЕИК ********* „имуществена санкция“ в
размер на 600 лева за нарушение на чл. 23 от Наредбата. Постановлението било връчено на
15.11.2021 г.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел Н. Б., както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – констативен протокол за
извършена проверка, фискална касова бележка, Заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г.,
известие за доставяне, покана за получаване на АУАН, писмо от МВР, областна дирекция
гр. Добрич.
Съдът кредитира показанията на свид. Н. Б., които са логични и последователни, а от
2
тях се изясняват обстоятелства по извършената спрямо дружеството проверка, място, на
което е било разположено мобилно съоръжение за осъществяване на търговска дейност,
както и заварения на място служител. Посочените обстоятелства се потвърждават и от
приложения Констативен протокол и касова бележка. Свидетелят споделя, че актът е
съставен в отсъствието на представител на дружеството, което се извежда и от писмо с рег.
№ 171700-4990/29.07.2021 г., на началник на 01 РУ-Дорбич, от което се удостоверява, че
актът е връчен на представител на дружеството, чрез органите на реда.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че остава недоказано, че към момента на
проверката, дружеството, чрез своя служител е осъществявал търговска дейност, доколкото
не е налице извършена контролна покупка от проверяващите, както и същите не са
наблюдавали извършването на продажба на определена стока от мобилното съоръжение
срещу насрещно парично възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
тя е основателна.
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги
инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - актът е съставен от
старши инспектор към Столична община, в съответствие с чл. 35, ал. 1, т. 4, вр. чл. 34, ал. 2
и ал. 3 Наредбата. Наказателното постановление също е издадено от надлежно овластен
орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 Наредбата и Заповед № РД-09-
2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с която изрично заместник-кметът е
оправомощен да упражнява правомощията на наказващ орган.
В хода на административнонаказателното производство, обаче са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на оспореното
наказателно постановление.
На първо място, съгласно чл. 40 ЗАНН, актът за установяване на административно
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. Предвидена е хипотеза, в ал. 2 на
посочената разпоредба, която допуска актът да бъде съставен в отсъствие на нарушителя,
ако не може да се намери или след покана не се яви за съставянето на акта.
По делото не са установени действия на контролния орган, които да са били насочени
към това нарушителят да бъде открит и тези действия да са останали неуспешни. От друга
страна не е налице и надлежно връчена на законния представител на дружеството или
3
упълномощено от него лице, покана за явяване им за съставяне на АУАН.
Съдът не може да счете, че диспозитивната част на съставения в хода на проверката
Констативен протокол № 86/06.04.2021 г., представлява покана. В него е посочена дата, час
и място, на което да се яви представител на дружеството, за да бъдат представени
документи, удостоверяващи правото на дружеството да извършва търговска дейност на
общински терен. По делото липсват данни, протоколът да е достигнал до знанието на
представителя на дружеството, а от друга страна саморъчното описание в него, че при
неявяване, протоколът се счита за „покана по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН“ е недопустимо
разширяване на характера на този акт. Доколкото посочването на правна разпоредба, без
словесно описание не дава нужните гаранции за защита на правните субекти, а от друга
страна няма доказателства, които да удостоверяват, че същият е стигнал до знанието на
управителя на дружеството, то съдът намира, че актът не е съставен в хипотезата на чл. 40,
ал. 2 ЗАНН, а в нарушение на предвидения ред за съставяне на АУАН.
На следващо място, съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН - „Образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.“ Видно Актът е съставен на
08.04.2021 г., а оспореното Наказателно постановление на 08.11.2021 г. От датата на
съставяне на акта, до издаване на наказателното постановление, е изминал период от 7
месеца, от което следва, че същото е незаконосъобразно. Установените давностни срокове в
чл. 34 ЗАНН са насочени към дисциплиниране на контролните органи и тяхното неспазване,
възпрепятства ангажирането на отговорността на нарушителя.
С оглед служебния контрол, който дължи настоящият съдебен състав, то съдът
намира за нужно да разгледа спора и по същество, въпреки, че са налице основания за
отмяна на оспореното наказателно постановление.
Отговорността на „ХХ“ ЕООД, ЕИК ********* е ангажирана за нарушение на чл. 23
НРУИТДТСО.
Разпоредбата на чл. 23 Наредбата /валидна, към момента на извършване на деянието/,
гласи: „Търговията на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място
(по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността.“
За да е налице извършено нарушение, на посочената разпоредба, следва безспорно да
се е установило, че се е извършила продажба на стока или услуга срещу насрещно
възнаграждение, което реално запълва понятието „търговия“. От изложеното следва да се
приеме, че за да е налице извършена търговия, то следва да е налице и конкретна сделка по
покупко-продажба на стоки. От доказателствата по делото, обаче не бе установено да е
осъществена такава продажба, а приложеният фискален касов бон не отразява извършена
продажба, а единствено в него са посочени идентифициращите данни на дружеството-
жалбоподател. Воден от горното съдът намира, че не може да са направи обоснован извод,
че дружеството е осъществявало търговска дейност.
4
Само за пълнота следва да се посочи, че възраженията на жалбоподателя за
несъответствие между словесното описание на нарушението и посочената за нарушена
разпоредба, следва да се отхвърли като неоснователно, доколкото не е налице такова
разминаване. Субектът на нарушението е посочен достатъчно точно, така, че
обстоятелството, че в хода на процеса се е сменил представителят на дружеството и това не
е отразено в наказателното постановление, не съставлява съществено процесуално
нарушение, доколкото отговорността е ангажирана спрямо юридическото лице, а не спрямо
неговия представител.
Страните не са претендирали разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА21-РД11-2783/08.11.2021 г., издадено
от ДХХ – Заместник-кмет на Столична община, с което на „ХХ“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 22, ал. 5 от Закон за местното самоуправление и местната администрация и
чл. 36, ал. 1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община /НРУИТДТСО/ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева, за нарушение на чл. 23
НРУИТДТСО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5