№ 2125
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100509547 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 172547 от 10.08.2020 г. по гр.д. № 31346/2018 г. Софийски
районен съд, 123 състав:
Осъдил „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на М. СТ. Ц., ЕГН
**********, на основание чл. 200 КТ вр. чл. 52 ЗЗД сумата 200 000 лв. –
парично обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
смъртта на нейния съпруг Е.Л.Ц., настъпила на 25.07.2015 г. вследствие
трудова злополука от 24.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.05.2018 г. до окончателното й плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 000 лв. – направени по делото разноски
за възнаграждение на един адвокат;
Осъдил „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на С. ЕМ. Й., ЕГН
**********, на основание чл. 200 КТ вр. чл. 52 ЗЗД сумата 200 000 лв. –
парично обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
смъртта на нейния баща Е.Л.Ц., настъпила на 25.07.2015 г. вследствие
трудова злополука от 24.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
1
сума, считано от 15.05.2018 г. до окончателното й плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 000 лв. – направени по делото
разноски за възнаграждение на един адвокат;
Осъдил „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на Н. Т. Л., ЕГН **********,
на основание чл. 200 КТ вр. чл. 52 ЗЗД сумата 50 000 лв. – парично
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на
нейния син Е.Л.Ц., настъпила на 25.07.2015 г. вследствие трудова злополука
от 24.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.05.2018 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 2 000 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на
един адвокат;
Осъдил „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на Л. Ц. Л., ЕГН **********,
на основание чл. 200 КТ вр. чл. 52 ЗЗД сумата 50 000 лв. – парично
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на
неговия син Е.Л.Ц., настъпила на 25.07.2015 г. вследствие трудова злополука
от 24.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.05.2018 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 2 000 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на
един адвокат;
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 20 000 лв. – държавна такса.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Н.С.“ ЕАД,
който го обжалва изцяло при твърдения същото да е недопустимо и
неправилно. Наследодателят на ищците, също като ръководителя на ХТР –
В.Д.М., бил отговорен за настъпилата трудова злополука, тъй като по никакъв
начин не попречил и дори не се опитал да попречи за настъпването й. Същият
бил инструктиран, че при влизане в шахтата с дълбочина по-голяма от 2
метра следва да са обезопасени с колани, каски и въжета, в присъствието на
двама наблюдаващи работници на повърхността, съгласно Инструкция № 5 за
безопасна работа при експлоатация на напорни водопроводи, дюкери и
шахти. Освен това по никакъв начин не се налагало монтаж на механичната
част на помпата, тъй като нямало доставен електрически двигател, такъв бил
осигурен едва през 2016 г., т.е. помпата, дори и с монтирана механична част,
не можело да бъде приведена в работен режим. С оглед самоволните
2
действия на Е.Л.Ц., както и изключващите вината обстоятелства на
дружеството, моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и
вместо това постанови друго, с което да отхвърли исковете. Не претендира
разноски.
Въззиваемите страни М. СТ. Ц., С. ЕМ. Й., Н. Т. Л. и Л. Ц. Л., чрез
процесуален представител с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват
жалбата и молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно.
Претендират разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80
ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира за установено следното:
Съдът е сезиран със субективно активно съединени искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени от ищците в резултат смъртта на Е.Л.Ц., настъпила на 25.07.2015
г. вследствие трудова злополука от 24.07.2015 г.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявените искове при твърдения, че трудовата
злополука е настъпила изцяло по вина на В.Д.М., който, допускайки груба
небрежност, нарушил правилата за здравословни и безопасни условия на
труд, като наредил на негови подчинени да влязат в шахтата и да монтират
помпа, без преди това да са направени необходимите изследвания за
отсъствие на вредни пари и газове в шахтата, което довело до трагичния
инцидент. С молба от 19.11.2018 г. ответникът е уточнил възражението си,
като твърди, че Е.Л.Ц. също бил отговорен за настъпилата трудова злополука,
тъй като по никакъв начин не попречил и дори не опитал да попречи за
настъпването й. Същият бил инструктиран, че при влизане в шахтата с
дълбочна повече от 2 м следва да са обезопасени с колани, каски и въжета, в
присъствието на двама наблюдаващи работници на повърхността, съгласно
Инструкция № 5 за безопасна работа при експлоатация на напорни
3
водопроводи, дюкери и шахти. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. С оглед оплакванията в
жалбата въззивният съд го намира за частично неправилно по следните
съображения:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50% или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване - ал. 3 на чл. 200.
Следователно фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя, имаща обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1. Наличие на трудово правоотношение между
ищеца (или наследодателя му) и ответника; 2. професионално заболяване или
трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт; 3. вреда - имуществена и/или
неимуществена, и 4. причинна връзка между професионалното заболяване
или трудовата злополука и вредата. Характерът на злополуката като „трудова”
следва да бъде установен по предвидения в чл. 55 и сл. КСО ред, с
разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО. Липсата на влязъл в сила
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука
е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя по този законов текст.
В случая не е било спорно и от събраните доказателства се установява,
4
че в периода от 06.01.1993 г. до 24.07.2015 г. вкл. Е.Л.Ц. е работил при
ответника, като считано от 02.01.2014 г. е заемал длъжността „монтьор на
съоръжения ОПС“ в ХТР „Дунав“ при „Н.С.“ ЕАД, до смъртта му на
25.07.2015 г. в резултат на злополука от 24.07.2015 г., която с разпореждане
№ 5104-14-5 от 03.08.2015 г. на длъжностно лице при НОИ – ТП – Плевен е
приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
От приетите удостоверение за наследници и удостоверение за съпруга и
родствени връзки се установява, че след смъртта си на 25.07.2015 г. Е.Л.Ц. е
оставил за наследници по закон: М. СТ. Ц., съпруга, Л.Е. Л., син, С.Е. Л. (сега
Й.), дъщеря, а ищците Н. Т. Л. и Л.Е. Л. са негови родители.
От приетите по делото писмени доказателства - протокол за резултатите
от извършеното разследване на злополуката и постановление за прекратяване
на наказателното производство от 21.04.2017 г. на ОП - Плевен, се
установява, че на 24.07.2015 г., при предприети действия за извършване на
монтаж на помпа на ОПС Карабоаз, с. Гулянци, е настъпила трудова
злополука, при която са пострадали лицата В.Д.М., заемащ длъжността
„ръководител звено ХТР“, и Е.Л.Ц., на длъжност „монтьор на съоръжения
ОПС (отводнителна помпена станция)“, като първият от тях е починал в деня
на злополуката поради асфикция, а вторият е починал на 25.07.2017 г. поради
интоксикация със сероводород и черепно-мозъчна травма.
Причините за настъпването на смъртта на Е.Л.Ц. са установени от
протокола от 31.07.2015 г. за резултатите от извършеното разследване по чл.
58 КСО, според който специфичните физически действия, извършвани от
него в момента на злополуката са следните: В 8.00 часа на 24.07.2015 г. Е.Л.Ц.
и Д.И.О., преди да предприемат поставянето на помпата в шахтата в ПС
„Карабоаз“, влезли в нея за да проверят нивото на канала и да преценят дали
ще могат да работят, но след около 20 секунди предприели излизане, тъй като
им станало лошо и започнали да се задушават; Ойнаков чул как Е.Ц. се качва
след него по стълбата, но 4-5 стъпала преди да излезе от шахтата се пуснал от
стълбата и паднал; установено е, че размерите на процесната бетонова шахта
са 1.4 м х 3.00 м и дълбочина 5 м; установено е, че двамата работници не са
били обезопасени с каски и въжета и че са предприели влизането в шахтата в
отсъствие на ръководителя на групата В.М. и на други двама служители на
дружеството, които са били на обекта, но извън сградата на станцията;
5
установено е, че работодателят е осигурил необходимите лични предпазни
средства, като в ХТР-Гулянци са разполагали с 2 бр. защитни каски и с 3 бр.
въжета; установено е също, че на Е.Ц. е бил проведен последен периодичен
инструктаж на 01.07.2015 г.
Съгласно раздел втори, т. 6 от приетата Инструкция № 5 за безопасна
работа при експлоатация на напорни водопроводи, дюкери и шахти,
утвърдена от работодателя, забранено е влизането в шахтите, докато
ръководителят по експлоатацията или ръководителят на групата по ремонта
не се убеди в отсъствието на вредни газове и пари, чрез газоанализатори или
биологичен експеримент и наличие на кислородна достатъчност на въздуха в
шахтата, чрез индикатор за недостиг на кислород или фенер, свещ или др.,
поднесени индиректно; Съгласно т. 7 от раздел втори, при влизане в шахтата
с дълбочина по-голяма от 2 метра работещите следва да са обезопасени с
колани, каски и въжета и в присъствие на двама наблюдаващи работници на
повърхността.
Съгласно протокола за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, работодателят е допуснал нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 7 ЗЗБУТ,
чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите на
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както
и на чл. 167, ал. 2, чл. 202, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 2, т. 6 и т. 7 от Наредба №
7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване,
които му вменяват следните задължения: да не допуска до места, където
съществува сериозна или специфична опасност за живота и здравето лица,
които не са подходящо инструктирани и екипирани; провеждане на
извънреден инструктаж на работещите при организиране на ремонтни
дейности, които изискват специфични мерки за безопасност, преди започване
на изпълнението на задачите; проверка за отсъствие на вредности и за
обезопасяване на работното място при извършване на ремонтни работи,
свързани с риск за работещи и осигуряване на предпазни колани и
осигурително въже при извършване на ремонтни работи в затворени съдове.
Нарушения на чл. 33 ЗЗБУТ са допуснати и от В.Д.М., в качеството му на
„ръководител звено ХТР“, и от Е.Л.Ц., на длъжност „монтьор на съоръжения
ОПС“, които не са положили грижи за здравето и безопасността си, в
6
съответствие с квалификацията им и дадените от работодателя инструкции.
С оглед така установеното, налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на работодателя за претърпените от ищците неимуществени
вреди вследствие смъртта на Е.Ц. в резултат процесната трудова злополука. С
оглед доводите в жалбата, спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали
починалият Е.Ц. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат при
допусната от него груба небрежност, съответно следва ли да се намали и в
каква степен отговорността на работодателя съобразно чл. 201, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност (така решение № 189
от 17.10.2019 г. по гр.д. № 1446/2019 г., ІV ГО на ВКС, решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г., ІV ГО на ВКС, решение № 178 от
02.01.2019 г. по гр.д. № 4579/2017 г., ІІІ ГО на ВКС, решение № 186 от
21.10.2019 г. по гр.д. № 246/2019 г., ІІІ ГО на ВКС).
По отношение критериите за намаляване на обезщетението, когато
поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ по
релевирано от работодателя възражение в практиката на ВКС се приема, че
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
7
обстоятелства. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на
вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното
обезщетяване. При определяне на степента на съпричиняване съдът е длъжен
да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност,
които е допуснал или извършил работодателят.
С решение № 218 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/2020 г., ІV ГО на
ВКС (постановено във връзка с предявен иск по чл. 200 КТ от неучастващия в
настоящото производство наследник на Е.Л.Ц. – синът му Л.Е. Л.) е прието,
че в случай на знание от страна на пострадалия, че работодателят не е
осигурил безопасни условия за изпълнение на работата, но въпреки това е
предприел изпълнението й при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегвайки основни правила за безопасност, т.е. когато не е положил
дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил, е налице
съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука.
Съобразявайки цитираната практика и установеното по настоящото
дело, въззивният съд приема, че в случая причини за настъпването на
трудовата злополука се намират както у работодателя, така и у работника.
Работодателят, в лицето на служителя си В.М., на когото е било възложено да
осигури безопасни условия на работа при ремонта на помпата чрез
извършване на проверка за отсъствие на вредни газове и пари и за наличие на
кислородна достатъчност, е допуснал нарушения на посочените по-горе
разпоредби на ЗЗБУТ и на Наредба № 7/23.09.1999 г., а работникът Е.Ц.,
въпреки че е знаел, че прекият му ръководител не е извършил такава
проверка, е предприел влизане в шахтата в отсъствие на наблюдаващи
работници на повърхността, вкл. и на прекия си ръководител, и без да
използва задължителните в случая предпазни средства - каска и въже, които
действия представляват грубо нарушение на основните изисквания за
безопасни условия на труд при ремонтни работи в шахта, разписани в
Инструкция № 5, издадена от работодателя, с които работникът е бил
запознат при провеждани му периодични инструктажи. Отчитайки
обективното съотношение на приносите за настъпване на трудовата
злополука от страна на работодателя в лицето на неговия служител В.М. и от
страна на работника Е.Ц., съдът приема, че процентът на съпричиняване на
злополуката от страна на последния е 30 %.
8
Във въззивната жалба няма оплаквания за допуснато от районния съд
нарушение на материалния закон при определяне размерите на обезщетенията
по реда на чл. 52 ЗЗД, поради което и съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
няма правомощие да проверява правилността на изводите на СРС относно
справедливия размер на обезщетенията. Ето защо, и при отчитане процента на
съпричиняване, исковете по чл. 200 КТ се явяват частично основателни –
предявените от М.Ц. и С.Й. - до размер от по 140 000 лв., а предявените от
Н.Л. и Л.Л. – до размер от по 35 000 лв. Обжалваното решение следва да бъде
отменено в частите, с които исковете са уважени за разликите над посочените
размери и вместо това се отхвърлят за същите разлики. Това налага отмяна на
решението и в частите, с които ответникът е осъден да заплати на М.Ц. и на
С.Й. разноски над сумата от по 3 500 лв., и на Н.Л. и Л.Л. – разноски над
сумата от по 1 400 лв. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която
ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на
СРС държавна такса над сумата от 14 000 лв. В останалите части решението
следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивното производство: При този изход, разноски се
следват и на двете страни, но такива са претендирани само от въззиваемите.
На основание чл. 78 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да им заплати
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
жалбата, съответно по 3 500 лв. – на въззиваемите М.Ц. и С.Й., и по 1 400 лв.
– на въззиваемите Н.Л. и Л.Л..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 172547 от 10.08.2020 г., постановено по гр.д. №
31346/2018 г. на Софийски районен съд, 123 състав в частта, с която „Н.С.“
ЕАД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на М. СТ. Ц., ЕГН **********, на
основание чл. 200 КТ вр. чл. 52 ЗЗД разликата над 140 000 лв. до 200 000 лв.
(равняваща се на 60 000 лв.), ведно със законната лихва върху тази разлика от
15.05.2018 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК - разноски над сумата 3 500 лв.; в частта, с която „Н.С.“ ЕАД,
ЕИК ****, е осъдено да заплати на С. ЕМ. Й., ЕГН **********, на основание
чл. 200 КТ вр. чл. 52 ЗЗД разликата над 140 000 лв. до 200 000 лв. (равняваща
9
се на 60 000 лв.), ведно със законната лихва върху тази разлика от 15.05.2018
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК -
разноски над сумата 3 500 лв.; в частта, с която „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ****, е
осъдено да заплати на Н. Т. Л., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ вр.
чл. 52 ЗЗД разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв. (равняваща се на 15 000 лв.),
ведно със законната лихва върху тази разлика от 15.05.2018 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - разноски над
сумата 1 400 лв.; в частта, с която „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ****, е осъдено да
заплати на Л. Ц. Л., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ вр. чл. 52 ЗЗД
разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв. (равняваща се на 15 000 лв.), ведно със
законната лихва върху тази разлика от 15.05.2018 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - разноски над сумата 1 400
лв., както и в частта, с която „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ****, е осъдено да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд държавна
такса над сумата от 14 000 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. СТ. Ц., ЕГН **********, срещу „Н.С.“
ЕАД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата над 140 000
лв. до 200 000 лв. (равняваща се на 60 000 лв.) – обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на нейния съпруг Е.Л.Ц.,
настъпила на 25.07.2015 г. вследствие трудова злополука от 24.07.2015 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. ЕМ. Й., ЕГН **********, срещу „Н.С.“
ЕАД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата над 140 000
лв. до 200 000 лв. (равняваща се на 60 000 лв.) – обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на нейния баща Е.Л.Ц.,
настъпила на 25.07.2015 г. вследствие трудова злополука от 24.07.2015 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Т. Л., ЕГН **********, срещу „Н.С.“
ЕАД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата над 35 000
лв. до 50 000 лв. (равняваща се на 15 000 лв.) – обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на нейния син Е.Л.Ц., настъпила
на 25.07.2015 г. вследствие трудова злополука от 24.07.2015 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Ц. Л., ЕГН **********, срещу „Н.С.“
10
ЕАД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата над 35 000
лв. до 50 000 лв. (равняваща се на 15 000 лв.) – обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на неговия син Е.Л.Ц., настъпила
на 25.07.2015 г. вследствие трудова злополука от 24.07.2015 г., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172547 от 10.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 31346/2018 г. на Софийски районен съд, 123 състав в останалите
части.
ОСЪЖДА „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, да заплати на М. СТ. Ц., ЕГН **********,, гр. Гулянци,
обл. Плевен, ул. ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 3 500 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, да заплати на С. ЕМ. Й., ЕГН **********, гр. Гулянци,
обл. Плевен, ул. ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 3 500 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, да заплати на Н. Т. Л., ЕГН **********, гр. Гулянци,
обл. Плевен, ул. ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 1 400 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, да заплати на Л. Ц. Л., ЕГН **********, гр. Гулянци,
обл. Плевен, ул. ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 1 400 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12