Р Е Ш Е Н И Е № 108
Гр. Разград, 06 октомври 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …………..
разгледа докладваното от съдията дело №157 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на А. Н. Р. от с. С. с., обл.Р. против Решение
№Ц1012-16-40/1 от 06.08.2020г. на Директора на ТП на НОИ Разград, с което са
потвърдени дадените Задължителни предписания №ЗД-1-16-00770139/17.06.2020г. на
началник сектор в ТП на НОИ –Разград.
Жалбоподателят счита, че тези актове се явяват незаконосъобразни и моли съда
да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. По същество
развива доводи, че реално е осъществявал дейност като регистриран земеделски
производител и е внасял необходимите осигурителни вноски в това си качество,
поради което няма основание да подава заличаваща Декларация обр.1.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от
надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:
Събраните
писмени доказателства установяват следното:
По повод
постъпил сигнал е извършена проверка относно зачитане на осигурителен стаж и
доход на А. Н. Р. за периода от 08.04.2019г. до 29.02.2020г. При нея е
установено, че той е регистриран в Областна дирекция“ Земеделие“- Разград като
земеделски стопанин, считано от 08.04.2019г., като е декларирал, че ще
обработва зеленчукова градина от 0, 0200 ха, находяща се в с. Старо селище,
обл.Разград. През периода лицето не е регистрирало наети от него лица за
упражняване на стопанската му дейност и не е подало декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. Подало е единствено Декларация обр.1 за самоосигуряващо се лице, в която
е посочило, че упражнява дейност, считано от 08.04.2020г. и ще се осигурява за
инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. В регистъра на
осигурените лица е подавана информация по чл.5, ал.4 от КСО, внасяни са и съответните
осигурителни вноски.
Проверяващите
са изискали информация от МВР за пребиваването на жалбоподателя на територията
на Република България през процесния период. Видно от Писмо изх. №УРИ-
13821/01.06.2020г. (л.62) той е пребивавал на територията на Република България
единствено и само за времето от 01, 25 часа на 06.04.2019г. до 14, 55 часа на
08.04.2019г.; от 23.55 часа на 29.11.2019г. до 12.52 часа на 01.12.2019г. и от
10.52 часа на 04.01.2020г. до 13.37 часа на 12.01.2020г. Въз основа на тези
констатации е прието, че А. Р. реално не е осъществявал трудова дейност и не са
налице законовите предпоставки за да се приеме за самоосигуряващо се лице-
земеделски стопанин, поради което следва да подаде декларация за заличаване на
данните. Тези констатации са отразени в Констативен протокол
№КВ-5-16-00770047/17.06.2020г. и въз основа на тях са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-16-00770139/17.06.2020г. на началник сектор
в ТП на НОИ –Разград. Същите са били обжалвани пред Директора на ТП на НОИ-Разград по реда на чл.117 от КСО
и потвърдени с негово Решение №ц1012-16-40/1 06.08.2020г., който изцяло е
възприел изложените там изводи. Това решение е предмет на съдебен контрол в
настоящето производство.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и
норми. Налице са били фактическите и правни основания, визирани в него, поради
което той се явява постановен в съответствие с материалния закон и
преследваната от него цел.
Представените писмени доказателства от Областна дирекция
„Земеделие“- Разград установяват, че жалбоподателят е подал необходимите
документи за регистрацията му като земеделски стопанин на 08.04.2019г., като на
същата дата в 14, 55 часа е напуснал българската граница през ГКПП Малко
Търново. След тази дата той е пребивавал в пределите на Република България за
ден и половина в периода от 23.55 часа на 29.11.2019г. до 12.52 часа на
01.12.2019г. и съответно за осем дни в периода от 10.52 часа на 04.01.2020г. до
13.37 часа на 12.01.2020г.
При тези данни правилно и обосновано е прието от
административния орган, че е обективно невъзможно А. Р. реално да е упражнявал трудова
дейност като земеделски производител. Той твърди, че е отглеждал кръмно цвекло,
което е продал. Това е положителен, благоприятен за него факт и в негова тежест
е да го докаже по категоричен и еднозначен начин, в който смисъл са и дадените
от съда изрични указания.
Не са ангажирани доказателства от оспорващия, които да установяват упражняването на
заявената от него дейност като
земеделски производител в периода от 10.52 часа на 04.01.2020г. до 13.37 часа
на 12.01.2020г.. В подкрепа на твърденията си той е представил Фактура от
30.11.2019г. (л.26) и Приемно-предавателен протокол (л.27) за продажба на 5
тона кръмно цвекло. Само въз основа на тези писмени доказателства не може да се
приеме за безспорно установено, че това е продукция, произведена от него, дори
и да се приеме, че има реална продажба.
Разпитани са и свидетели.
Техните показания обаче са общи, а не точни и конкретни от една страна,
а от друга страна сочат, че дворното място се е обработвало предимно от близки
на жалбоподателя. Производството на растителна продукция е продължителен
процес, който включва различни дейности - подготовка на почвата за сеитба,
сеитба, валиране, копаене, торене, поливане, прибиране на реколтата. От
показанията на свидетелите, не се установява, че жалбоподателят е участвал в
този процес. Въз основа на така изложеното съдът намира, че в хода на
производството не се доказа, че А. Р. реално е осъществявал трудова дейност
като земеделски производител през процесния период, поради което не се явява
осигурено лице по смисъла на закона.
Според легалното определение, дадено с разпоредбата на §1,
ал.1, т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. В този смисъл е и разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, според
която осигуряването възниква от деня, в
който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал.
1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до
прекратяването й. Наред с това, силата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО „регистрирани
земеделски производители и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред.
Анализът на тези норми сочи, че за да се приеме, че жалбоподателят
е осигурено лице, той следва да е регистриран като земеделски стопанин по
съответния ред, реално да осъществява трудова дейност във връзка с
производството на селскостопанска продукция, предназначена за продажба, а не за
задоволяване на лични нужди и за тази дейност
да са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно регистрацията като земеделски стопанин
и внасянето на осигурителните вноски е необходимо, но не достатъчно условие за
възникване на осигурително правоотношение, а следва физическото лице реално да осъществява
трудова дейност като такъв.
Въз основа на така изложеното съдът приема, че са били
налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорените актове и
правилно и обосновано е разпоредено от административните органи на А.Р. да
подаде заличаваща декларация. С оглед на това
подадената от него жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да
се отхвърли.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. Р. от с. С. с., обл.Р. против Решение №Ц1012-16-40/1 от 06.08.2020г. на Директора на ТП на НОИ Разград, с което са потвърдени
дадените Задължителни предписания №ЗД-1-16-00770139/17.06.2020г. на началник
сектор в ТП на НОИ –Разград.
Решението подлежи на касационноно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/