Решение по дело №157/2020 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е   № 108

 

Гр. Разград, 06 октомври 2020 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                  

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора …………..  разгледа докладваното от съдията дело №157 по описа за 2020 год.  и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на А. Н. Р. от с. С. с., обл.Р. против Решение №Ц1012-16-40/1 от 06.08.2020г. на Директора на ТП на НОИ Разград, с което са потвърдени дадените Задължителни предписания №ЗД-1-16-00770139/17.06.2020г. на началник сектор в ТП на НОИ –Разград.   

Жалбоподателят счита, че тези актове се явяват незаконосъобразни и моли съда да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. По същество развива доводи, че реално е осъществявал дейност като регистриран земеделски производител и е внасял необходимите осигурителни вноски в това си качество, поради което няма основание да подава заличаваща Декларация обр.1.   

          Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

          Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО,  от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:

          Събраните писмени доказателства установяват следното:

По повод постъпил сигнал е извършена проверка относно зачитане на осигурителен стаж и доход на А. Н. Р. за периода от 08.04.2019г. до 29.02.2020г. При нея е установено, че той е регистриран в Областна дирекция“ Земеделие“- Разград като земеделски стопанин, считано от 08.04.2019г., като е декларирал, че ще обработва зеленчукова градина от 0, 0200 ха, находяща се в с. Старо селище, обл.Разград. През периода лицето не е регистрирало наети от него лица за упражняване на стопанската му дейност и не е подало декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. Подало е единствено Декларация обр.1 за самоосигуряващо се лице, в която е посочило, че упражнява дейност, считано от 08.04.2020г. и ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. В регистъра на осигурените лица е подавана информация по чл.5, ал.4 от КСО, внасяни са и съответните осигурителни вноски.

Проверяващите са изискали информация от МВР за пребиваването на жалбоподателя на територията на Република България през процесния период. Видно от Писмо изх. №УРИ- 13821/01.06.2020г. (л.62) той е пребивавал на територията на Република България единствено и само за времето от 01, 25 часа на 06.04.2019г. до 14, 55 часа на 08.04.2019г.; от 23.55 часа на 29.11.2019г. до 12.52 часа на 01.12.2019г. и от 10.52 часа на 04.01.2020г. до 13.37 часа на 12.01.2020г. Въз основа на тези констатации е прието, че А. Р. реално не е осъществявал трудова дейност и не са налице законовите предпоставки за да се приеме за самоосигуряващо се лице- земеделски стопанин, поради което следва да подаде декларация за заличаване на данните. Тези констатации са отразени в Констативен протокол №КВ-5-16-00770047/17.06.2020г. и въз основа на тях са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-16-00770139/17.06.2020г. на началник сектор в ТП на НОИ –Разград. Същите са били обжалвани пред Директора   на ТП на НОИ-Разград по реда на чл.117 от КСО и потвърдени с негово Решение №ц1012-16-40/1 06.08.2020г., който изцяло е възприел изложените там изводи. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и норми. Налице са били фактическите и правни основания, визирани в него, поради което той се явява постановен в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.

Представените писмени доказателства от Областна дирекция „Земеделие“- Разград установяват, че жалбоподателят е подал необходимите документи за регистрацията му като земеделски стопанин на 08.04.2019г., като на същата дата в 14, 55 часа е напуснал българската граница през ГКПП Малко Търново. След тази дата той е пребивавал в пределите на Република България за ден и половина в периода от 23.55 часа на 29.11.2019г. до 12.52 часа на 01.12.2019г. и съответно за осем дни в периода от 10.52 часа на 04.01.2020г. до 13.37 часа на 12.01.2020г.

При тези данни правилно и обосновано е прието от административния орган, че е обективно невъзможно А. Р. реално да е упражнявал трудова дейност като земеделски производител. Той твърди, че е отглеждал кръмно цвекло, което е продал. Това е положителен, благоприятен за него факт и в негова тежест е да го докаже по категоричен и еднозначен начин, в който смисъл са и дадените от съда изрични указания.

Не са ангажирани доказателства от оспорващия, които да установяват упражняването на заявената от него дейност  като земеделски производител в периода от 10.52 часа на 04.01.2020г. до 13.37 часа на 12.01.2020г.. В подкрепа на твърденията си той е представил Фактура от 30.11.2019г. (л.26) и Приемно-предавателен протокол (л.27) за продажба на 5 тона кръмно цвекло. Само въз основа на тези писмени доказателства не може да се приеме за безспорно установено, че това е продукция, произведена от него, дори и да се приеме, че има реална продажба.

Разпитани са и свидетели.  Техните показания обаче са общи, а не точни и конкретни от една страна, а от друга страна сочат, че дворното място се е обработвало предимно от близки на жалбоподателя. Производството на растителна продукция е продължителен процес, който включва различни дейности - подготовка на почвата за сеитба, сеитба, валиране, копаене, торене, поливане, прибиране на реколтата. От показанията на свидетелите, не се установява, че жалбоподателят е участвал в този процес. Въз основа на така изложеното съдът намира, че в хода на производството не се доказа, че А. Р. реално е осъществявал трудова дейност като земеделски производител през процесния период, поради което не се явява осигурено лице по смисъла на закона.

Според легалното определение, дадено с разпоредбата на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В този смисъл е и разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Наред с това,  силата на  §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО „регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Анализът на тези норми сочи, че за да се приеме, че жалбоподателят е осигурено лице, той следва да е регистриран като земеделски стопанин по съответния ред, реално да осъществява трудова дейност във връзка с производството на селскостопанска продукция, предназначена за продажба, а не за задоволяване на лични нужди и за тази дейност  да са внесени или дължими осигурителни вноски.  Следователно регистрацията като земеделски стопанин и внасянето на осигурителните вноски е необходимо, но не достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, а следва физическото лице реално да осъществява трудова дейност като такъв.   

Въз основа на така изложеното съдът приема, че са били налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорените актове и правилно и обосновано е разпоредено от административните органи на А.Р. да подаде заличаваща декларация. С оглед на това  подадената от него жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.     

Мотивиран така Разградският административен съд

 

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. Р. от с. С. с., обл.Р. против Решение №Ц1012-16-40/1 от 06.08.2020г. на Директора на ТП на НОИ Разград, с което са потвърдени дадените Задължителни предписания №ЗД-1-16-00770139/17.06.2020г. на началник сектор в ТП на НОИ –Разград.   

Решението подлежи на касационноно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/