РЕШЕНИЕ
№ 916
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330203643 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И. С. П. против Наказателно постановление
№ 21-1030-003160, издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив,
сектор Пътна полиция, с което на И. С. П. е наложена:
-глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП;
-глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП- оспорва се приетата за установена фактическа обстановка и се
навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Моли за отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на
НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
на 27.03.2021 г., в 14:15 часа, в гр.Пловдив, на бул. Кукленско шосе, в
района на бензиностанция "Еко", И. С. П. управлява личния си мотоциклет
Сузуки ГСХ600 с per. № ... като извършва следните нарушения:
1. Управлява технически неизправно МПС. Технически неизправно е
шумозаглушителното устройство, с което се нарушават нормите за
допустимост на шум.
2. Не носи СУМПС и контролен талон към него.
Съдът намира, че извършването на съставомерно деяние, с
фактическите белези очертани в АУАН и НП остана недоказано по
делото.
Съгласно задължителните указания дадени с ППВС 10/1973 и ППВС
2/1978 АУАН губят презумптивната си доказателствена сила при
оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата
отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично
оспорена с жалбата, поради което и АУАН няма презумптивна
доказателствена стойност.
Което е по-важно обаче, констатациите в АУАН не само, че не се
потвърждават от разпита на актосъставителя, но и се опровергават от
него.
Относно нарушението по чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП, разпитан
непосредствено от съда, актосъставителят изрично потвърди, че е установил
„нарушението“ „по слух“, доколкото шумът издаван от мотора му се
сторил висок. Актосъставителят също така потвърди, че непосредствена
проверка за изправността на шумозаглушителя не е извършвана, не е
извършван и преглед на мотора с техническо средство. Нещо повече не са
били нарочно замерени и конкретните децибели на шума. Тоест в случая
не може да се говори за каквото и да било установяване на нарушението въз
основа на обективни доказателства. Единствените данни, които съществуват
2
са изцяло субективните възприятия на актосъставителя, които в най-
добрия случай създават само едно предположение за извършено нарушение, а
както е ноторно известно административнонаказателната отговорност не
може да почива на предположения.
От друга страна относно нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП
актосъставителят изрично заяви, че е станала техническа грешка с
неговото отразяване, но такова не е извършвано. Тези показания на
актосъставителя съдът кредитира, доколкото кореспондират с отбелязванията
в АУАН, в който надлежно е вписан номер на СУМПС.
От гореизложеното е видно, че извършването и на двете нарушения
остава недоказано при тежест лежаща върху наказващия орган, поради което
НП следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото
реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да
бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
3
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито пълномощно в полза на адвокат;
-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен,
-нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и
съдействие, поради което и разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743
от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-003160, издадено от
началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на И.
С. П. е наложена:
-глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП;
-глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4