Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното ч.гр.д. № 8133/2020
г., установи от фактическа и правна страна следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано по жалба на Окръжен съд - Х.срещу Постановление
за прекратяване на изпълнително дело 122/2018 година на СИС към СРС, 3-то
отделение, 15-ти участък от 21.01.2020
година на съдебен изпълнител П.Б., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят намира отказа за незаконосъобразен и
иска неговата отмяна.
В мотивите си по чл. 436,
ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител обосновава неоснователност на жалбата.
Жалбата е допустима, а по
същество - неоснователна. От материалите по делото се установява следното.
Изпълнителното
производство пред СИС – СРС е образувано на 16.01.2018 год., след
като е продължено изпълнението по изп.дело № 10191/2017 година на СИС - Плевен,
като ОС – Х.е уведомен на 29.01.2018 година. Изпълнително дело 10191/2017
година, от своя страна, е започнало по молба от 30.06.2017 година, видно
от която в същата не са посочени начини на изпълнение, съобразно изискването на
чл. 426, ал. 2 ГПК. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнеие
Последващи молби за
извършване на изпълнителни действия няма.
В хипотезата по чл. 433,
ал. 1, т . 8 ГПК, т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, като в този
смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само
декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на
настъпването му.
В конкретния случай, са били
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство.
В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят бездейства и не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява. В изпълнителния процес, за разлика от исковия, лицето, по чието
искане е образуван – взискателят - е задължен да проявява активност и със своите
действия да поддържа висящността на производството, която не е обусловена само
от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване /същият следва да посочи конкретен изпълнителен
способ, да поиска извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на
този изпълнителен способ, да поиска повтаряне на неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива и т.н./. В случая, след молбата за образуване
на изпълнителното производство, не е проявена каквато и да е активност от
взискателя по него.
Следователно е изтекъл
непрекъснат двугодишен срок, в който не са извършени изпълнителни действия /при
това такива, които са сред прекъсващите срока изпълнителни действия, посочени в
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г./, съответно – взискателят не е
отправял нарочно искане за това.
Предвид изложеното,
отказът на съдебния изпълнител е законосъобразен, а жалбата неоснователна.
Горното, обаче, не е
пречка за образуване на ново изпълнително производство след връщане на
оригинала на изпълнителния лист за събиране на процесното вземане.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Окръжен съд - Х.срещу Постановление за прекратяване
на изпълнително дело 122/2018 година на СИС към СРС, 3-то отделение, 15-ти
участък от 21.01.2020 година на съдебен изпълнител П.Б., на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.