№ 3674
гр. Варна, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110100192 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. С. А.,
ЕГН:********** с адрес:***, с която срещу Прокуратурата на Република
България, e предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение, вследствие на воденото срещу последния
ДП 836/2020г., по описа на Трето РУ ОД на МВР-Варна, приключило с
постановление за прекратяване от 30.09.2021 г. на прокурор на РП-Варна,
ведно със законната лихва от 30.09.2021 г. до окончателното й заплащане
Ищецът твърди, че с постановление от 15.07.2020 г., е привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 836/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на
МВР Варна за две престъпления, съответно по чл. 198, ал. от НК и по чл.354а,
ал.З, т.1 от НК, за това, че на 12.07.2020 г. в гр.Варна, отнел чужда движима
вещ-парична сума в размер на 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева / от
владението на Д. В. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това заплашване с пистолет - престъпление по чл.198, ал.1 от
НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода от три до десет
години", както и за това, че на 14.07.2020 г. в гр.Варна, без надлежно
разрешително държи високо рисково вещество-марихуана с нетно тегло 2.82
грама - престъпление по чл.354а, вр. ал.З, т1 от НК, за което се предвижда
наказание „ Лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две
хиляди до десет хиляда лева".
Сочи, че с Постановление № 9838/ 15.07.2020 г. на прокурор при РП-
Варна, А. е задържан за 72 часа, a nа 16.07.2020 г. и по отношение на него е
1
взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража". Срокът за
извършване на разследването по ДП 836/2020 г. по описа на Трето РУ ОД
МВР-Варна бил многократно удължаван. С постановление от 26.10.2020 г. на
прокурор на РП -Варна, влязло в законна сила на 04.11.2020 г.. е изменена най-
тежката МНО „Задържане под стража" в „Подписка".
Ищецът излага твърдения още, че след година и три месеца разследване
с постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.09.2021 г.
на прокурор на РП- Варна., досъдебното производство е прекратено и по двете
повдигнати обвинения, като по отношение на второто обвинение, същото е
прекратено поради липса на доказуемост от субективна страна, явно
незначителна обществена опасност, малозначителност на деянието и
непредставляващо престъпление. Обвинението по чл. 198, ал. от НК е
прекратено поради липса на престъпление от общ характер.
В обобщение ищецът сочи, че наказателното производство срещу него е
продължило година и три месеца, по време на което е търпял най-тежката
МНО „Задържане под стража" в продължение на 103 дни и е участвал в
множество действия по разследване: повдигане на обвинение; при изготвяне
на ДНК експертиза, при изготвяне на съдебно видео-техническа експертиза и
лицево-идентификационна експертиза.
Твърди че, повдигнатото обвинение е довело до тежко емоционално
състояние, създало чувство за несигурност, накърняване на доброто му име,
достойнство и репутация сред познати и роднини. Образуваното наказателно
производство и наложената най-тежка мярка за неотклонение за период от 103
дни, са допринесли до ограничаване възможността за свободното му
придвижване. Подложен на такава репресия, ищецът сочи, че е изпитвал
притеснения, несигурност, стрес, неудобство, напрежение в семейния,
социалния и приятелски кръг. Преживял е и притеснения във финансов план,
професионална реализация и безперспективност. Бил му нанесен и
емоционален стрес, започнал да страда от повишена тревожност, потиснатост,
безсъние. Изпитвал страх от възможно осъждане. След случилото се станал
нервен и избухлив и се затворил в себе си. Имал оплаквания от общо
безпокойство, напрегнатост и безсъние. Спрял да се храни и да спи, като
загубил около 10 кг. от теглото си. Затваряйки се в себе си, твърди, че изгубил
редица от приятелските и социалните си контакти. По гореизложените
съображения обосновава искането си за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за твърдените неимуществени вреди в претендирания размер от
10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване и сторените съдебно-деловодни
разноски в производството.
В рамките на срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
Прокуратурата на Република България, с който се изразява становище за
нередовност на исковата молба, тъй като не е представено надлежно заверено
копие на постановлението за прекратяване на наказателното производство с
отбелязване на датата на влизането му в сила. Оспорва основателността на
иска за присъждане на обезщетение по основание и размер, като сочи, че с
2
него се претендират неимуществени вреди, които не представляват пряка и
непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на
Прокуратурата. Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства за
установяване на действително претърпени неимуществени вреди от вида на
посочените в исковата молба, като пряк резултат от незаконосъобразно водено
срещу него наказателно производство и твърденията му в тази насока били
необосновани. Липсвали и доказателства относно броя, интензитета и вида на
процесуално-следствените действия с участието на ищеца, които са
извършени по делото, което е от съществено значение при преценката за
основателността на иска и размера на обезщетението. В допълнение сочи, че
размерът на последния е силно завишен и не съответствал на принципа за
справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на икономическия стандарт в
България и на трайната съдебна практика, включително и на ЕСПЧ. Ищецът
не изпълнявал доказателствената си тежест да установи как обвинението се е
отразило върху неимуществената му сфера и по какъв начин е довело до
прякото причиняване на конкретно посочените от него неимуществени вреди.
Дори и да не била доказана точната продължителност на досъдебното
производство, то при всички случаи следвало да се заключи, че последното е
приключило в разумен срок. Следвало да се вземе предвид, че мярката за
неотклонение „Задържане под стража" била взета от съда, а не от прокурор, и
да се отчете процесуалното поведение на наблюдаващия прокурор, който
веднага след като в хода на разследването е било установено, че тази мярка
вече се явява неадекватна, я е изменил в най-леката такава - „Подписка".
Счита, че искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е неоснователно, с оглед акцесорния
му характер, а претенцията за периода, считано от датата на издаване на това
постановление - 30.09.2021 г. - напълно недопустима и неоснователна, с оглед
липсата на доказателства за датата на влизане в сила на постановлението. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции в цялост.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. II от ЗОДОВ, съгласно която Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Следователно
предпоставките за уважаване на иска са срещу ищецът да е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление и постановено прекратяване на
производството на посочените основания.
От приложеното като доказателство по делото ДП № 836/2020 г. по
описа на Трето РУ при ОД на МВР се установява, че с постановление от
15.07.2020 г. А. С. А. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени
престъпления по чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за това, че на
12.07.2020 г. в гр.Варна, отнел чужда движима вещ-парична сума в размер на
3
240 лева от владението на Д. В. Д., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това заплашване с пистолет, за което се предвижда
наказание „Лишаване от свобода от три до десет години". А по второто
повдигнато обвинение, за това, че на 14.07.2020 г. в гр.Варна, без надлежно
разрешително държи високо рисково вещество-марихуана с нетно тегло 2.82
грама, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода от една до шест
години и с глоба от две хиляди до десет хиляда лева".
По силата на Постановление № 9838/ 15.07.2020 г. на прокурор при РП-
Варна, ищецът е задържан за 72 часа. По искане на наблюдаващия прокурор, с
протоколно определение № 1212 на 16.07.2020 г. по ЧНД № 2858/2020 г. по
отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража". С
постановление от 26.10.2020 г. на прокурор на РП –Варна, същата е изменена
в „Подписка".
След неколкократни удължавания на срока за извършване на
разследването, наказателното производството ДП № 836/2020 г. по описа на
Трето РУ при ОД на МВР е прекратено с постановление от 30.09.2021 г. на
наблюдаващия прокурор, поради липса на извършено престъпление от общ
характер. Видно от приложените по делото обратни разписки за неговото
връчване до А. А. и Д. Д., същото е влязло в сила на 23.11.2021 г., като
необжалвано.
Следователно наказателното преследване спрямо ищеца е продължило
една година, четири месеца и една седмица, като спрямо него е взета най-
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период от 103 дена,
през което време същият е бил лишен от свобода.
С оглед всичко гореизложено се достига до извода, че
правопораждащите факти на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. II
от ЗОДОВ са безспорно установени по делото, а именно срещу ищеца е
водено наказателно производство в качеството му на обвиняем, което
впоследствие в прекратено на основание чл.244 чл.2 вр.243 ал.1 т.2 от НПК с
влязло в сила прокурорско постановление. Поради това приложение намира
даденото с ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО тълкуване, че Прокуратурата на
Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по
ЗОДОВ, по които е ответник, и за които е приложим редът, предвиден в ГПК
(чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ), упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки
че не е длъжник по спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който
отговаря пред съда в изпълнение на компетентност, възложена от
Конституцията на Република България и предвидена в нормативните актове.
Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие
на изчерпателно посочените в закона основания, които в настоящото
производство са доказани главно и пълно.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Изложеното обуславя извод, че отговорността по ЗОДОВ
е обективна, като обективността на отговорността се заключава в
4
обстоятелството, че ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган, схващана като определено субективно
отношение към техния резултат. Поради това Държавата ще отговаря по
доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у
правозащитния си орган, като тази липса или наличие на вина ще има
значение само за регресната отговорност на виновните длъжностни лица
спрямо държавата. Обективната отговорност се дефинира в доктрината като
просто носене на риска от действия и бездействия, но никъде тази нейна
особеност не се свързва със законова презумпция, че с осъществяването на
деянието настъпват вреди и този факт не трябва да се доказва. Общият
принцип на отговорност за реално предизвикани вредоносни последици не се
дерогира от ЗОДОВ, нито се създава по някакъв начин законова презумпция за
настъпването на такива вредоносни последици и така чрез нея да се размести
тежестта на доказване от ищеца върху ответника.
С оглед извода за доказаност на пасивната материална легитимация на
ответника по ЗОДОВ, съобразно константната съдебна практика, ищецът
винаги претърпява неимуществени вреди при повдигнато му незаконно
обвинение, които се квалифицират като „обичайните вреди“ от
неправомерното деяние, обуславящо ангажирането на обективната
отговорност на Прокуратурата. По-конкретно при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди при иска по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления и дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за
неотклонение; съдебното му минало, разгласяването и публичността на
обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му- здравословно състояние,
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.
В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо,
което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, по отношение на
което наказателното производство, с което искът е доказан по основание. В
този случай е в тежест на ищеца да докаже всяко свое негативно изживяване.
Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката
на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на
деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за
които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията
и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий
за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Константно се приема, че всякога незаконно обвиненото лице търпи
болки, страдания, притеснения и стрес от обвинението, но когато се твърди
причиняване на такива над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
5
обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите
когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът
може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на
вредите и причинната връзка.
За установяване на конкретните негативни проявления в
неимуществената сфера на А. А. от незаконното обвинение са ангажирани
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели. От
показанията на неговата майка Д. П., ценени от съда съобразно правило на чл.
172 от ГПК, се установява, че А. бил задържан на 15.07.2020 г., като са го
освободили на 04.11.2020 г. Периодът за него бил тежък – чувствал се е зле,
потиснат и тъжен. Отслабнал много, не можел да спи и седял цяла нощ буден
в килията. Започнал да споделя суицидни мисли. След като се прибрал у дома,
продължил да бъде потиснат, не искал да излиза, защото в квартала се носел
слух, че е лежал в затвора. Бил много депресиран, не искал да се храни и не
можел да спи. Работил като заварчик преди ареста, но след като го освободили
не могъл да си намери работа, поради което заминал за Федерална Република
Германия. Понастоящем все още се притеснява и не се чувства добре, заради
което не желае да се завърне в Република България, защото счита, че хората
говорят за набеждаването му в извършване на престъпленията.
От разпита на свидетеля С. Т. се установява,че А. А. е бил задържан
средата на месец юли 2020 г. за около три месеца и половина. Свидетелката е
ходила често на свиждания в ареста, при които е виждала ищеца, който се
чувствал много зле, нямал желание за нищо и се притеснявал, че ще го осъдят
за престъпление, което не е извършил. Бил е в дупка, депресия и нямал
желание за нищо и не знаел какво ще се случи с него. След като го освободили
се чувствал много зле, срамувал се е, че е бил задържан и нямал никакво
самочувствие, заради което и не искал да се вижда с никого. Имал желание за
работа за да се оправи, но не си намерил такава, което го принудило да замине
да живее във Федерална Република Германия.
При преценка на посочените гласни доказателствени средства се достига
до извод, че освен обичайните неимуществени вреди, които настъпват за
всеки, който е незаконно обвинен в извършване на престъпление, а именно
притеснение, стрес, безпокойство, потиснатост и пр., в хода на производството
ищецът е доказал, че воденото срещу него наказателно производство го е
депресирало, страдал е от безсъние и се е отразило негативно на самооценката
му относно това, как задържането ще се отрази на доброто му име в
обществото, затворил се е в себе си и е загубил работата си като заварчик.
Срамът от узнаването от околните за повдигнатите обвинения са допринесли
да вземе решение да живее и търси работа в чужбина.
От друга страна, съдът не кредитира показанията в частта им, в която
свидетелите заявява, че обвиненията са били единственото основание той да
не може да си намери такава в пределите на Република България, тъй като в
тази част те са общи, липсва конкретика за полагани опити и последвали
откази да бъде нает от български работодател, като свид. Т. изрично заявява,
6
че не знае за такива случаи, в които той е бил възпрепятстван да го стори.
Дори и воденето наказателно производство косвено да е допринесло за
решенето на А. А. да смени местоживеенето си и да работи във Федерална
Република Германия, то от изложеното би било напълно необосновано да се
приеме, че именно незаконното обвинение е било единствената пряка причина
той да не може да си намери работа в страната, още повече, че дори и
посочена невъзможност не е установена главно и пълно. Поради това и при
приложение на правило за преценка относно наличието на пряка причинно-
следствена връзка на необходимото условие /sine qua non/, следва да се
приеме, че показанията в тази част не са достатъчни за да бъде прието за
доказано, че именно воденото наказателно производство е причината ищецът
да не може да си намери работа в Република България.
Гореизложеното, наред с тежестта на предвидените наказание за
престъпленията по чл.198, ал.1 от НК- от две до осем години Лишаване от
свобода и по чл.354а, вр. ал.3 , т. 1 от НК - от една до шест години Лишаване
от свобода и Глоба в размер от две хиляди до десет хиляда лева, лишаването
му от свобода въз основа на наложената МНО за периода от 16.07.2020 г. до
26.10.2020 г., преценени с оглед икономическото положение в страната и
протеклите инфлационни процеси, обосновават решаващият извод на съда, че
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява обезщетение в размер на
4500 лева. Обезщетение в посочения размер напълно ще репарира доказаните
в производството неимуществени вреди, поради което искът за разликата до
пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като
основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е
поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с
оправдателна присъда, като именно с влизането в сила на постановлението
ответникът изпада в забава по отношение на дължимостта на обезщетението
за причинените от наказателното производство вреди. В деня, следващ
влизането на 23.11.2021 г. в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, Прокуратурата е изпаднала в забава по
отношение на задължението си за интегрална репарация на причнените вреди,
поради което от 24.11.2021 г. за ответника е възникнала и дължимостта на
законната лихва върху главното задължение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева за заплатена държавна такса,
както и за заплатена държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5
лева.
Предвид осъществяването на безплатна адвокатска защита, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в полза на адв. Андонов подлежи на
присъждане дължимото, съобразно уважената част от иска, възнаграждение,
7
възлизащо на 750 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 да заплати на А. С. А., ЕГН:**********, с
адрес *** сумата от 4500 /четири хиляди и пет стотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато
обвинение, вследствие на воденото срещу последния ДП 836/2020г., по описа
на Трето РУ ОД на МВР-Варна, приключило с постановление за прекратяване
от 30.09.2021 г. на прокурор на РП-Варна, ведно със законната лихва от
24.11.2021 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
присъдения размер от 4500 лева до пълния претендиран размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 да заплати на А. С. А., ЕГН:**********, с
адрес *** сумата от 15 лева, представляваща сторените-съдебно деловодни
разноски в производството, на основание чл. чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№2 да заплати на адв. С. В. Д., ВАК, личен №
**********, сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ
на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8