№ 1037
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500203 по описа за 2022 година
Производство по чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба по чл.248, ал.1 ГПК от ЕМ. В. АНТ., чрез адв.А.В., АК-
Пазарджик, с което се иска изменение на постановеното решение по делото, в
частта на разноските на основание чл.248 ГПК. В тази насока искането се
мотивира с обстоятелството, че процесуалният представител на ищцата в
проведеното съдебно заседание във въззивното производство е оттеглил
въззивната жалба в частта на разноските, което е записано в протокола от
съдебното заседание. С оглед на това се счита за незаконосъобразно след
наличието на валидно направено волеизявление от ищеца за оттегляне на
подадената от него жалба в тази част, решаващият състав на съда да се
произнася по същество по жалбата при постановяване на съдебен акт, който е
окончателен и не създава възможност за насрещната страна да се защити. С
оглед на това молителят е поставен пред единствения допустим способ за
защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез изменение на
съдебния акт при неправилно определяне на разноските, в каквато насока се
извършва позоваване на съдебна практика на ВКС.
Постъпило е писмено становище от адв.Д.Н. А., като пълномощник на К.
Н.С., с което заявява, че изявлението за неподдържане на жалбата по реда на
чл.248, ал.1 ГПК, направено с оглед процесуална икономия, поради което и
1
искането е оттеглено. Решението на въззивния съд съдържа диспозитив, с
който решава спора по същество, като се уважава жалбата на въззивника, а не
поради оплакването по смисъла на чл.248 ГПК, като на основание чл.78, ал.1
ГПК въззивният съд се е произнесъл в частта на разноските, възприемайки и
прилагането на последствията от отмененото решение в обжалваната му част.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Молбата изхожда от надлежна страна и е в срока по чл.248, ал.1 ГПК, явява
се процесуално допустима. По същество молбата е неоснователна.
С въззивната жалба на К. Н. С. чрез адв.Д.Н. А., САК – Пловдив,
формулираното оплакване относно обжалваното решение в частта на
разноските с характер на искане по чл.248, ал.1 ГПК , оттеглено в процеса, е
въз основа на обстоятелството, че съдът не е осъдил ответника да заплати
разноски за първоинстанционното производство за заплатен адв.хонорар.
С постановеното решение от въззивния съд във връзка с доводите във
въззивната жалба е постановено присъждане на различен от определения от
районния съд размер на дължимата издръжка в увеличение и чрез уважаване
изцяло на така предявения иск в пълен размер. С оглед на това и на основание
чл.78, ал.1 ГПК поради основателност на предявения иск са определени като
дължими изцяло направените разноски за производството по делото, вкл. за
направените разходи за адв. възнаграждение за проц.представител на ищцата
и разноски за ДТ за въззивната инстанция, като законна последица от
уважаване на иска изцяло.
По така изложените съображения, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 8140/ 28.03.2022г. от ЕМ. В. АНТ.,
чрез адв.А.В., АК-Пазарджик, с което се иска изменение на постановеното
Решение № 318/ 11.03.2022г. по делото, в частта на разноските на основание
чл.248,ал.1 ГПК, като неоснователна.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му пред Aпелативен съд-Пловдив.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3