Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …...../…………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на седемнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2302 по описа
за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Е.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище ***,
подадена чрез управителя В.С., против НП № 432614-F480456/30.04.2019год. на
началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на търговеца е
наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 800лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС
за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, необосновано и не съответства с целите на закона,
заявява, че оспорва констатациите по акта и моли НП да бъде отменено.
Алтернативно отправя искане за намаляване размера на наложеното наказание до
минималния предвиден в закона.
В съдебно заседание за
въззивнотод9ружество редовно призовано, представител не се явява. По делото е
постъпило писмено становище от упълномощен защитник в което по същество се
сочи, че реалната разлика била в размер на 27лв. и се дължала на бакшиши
оставени от клиенти като се излагат доводи за маловажност на нарушението по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП и алтернативно за намаляване
размера на наложената санкция до минималния предвиден в закона.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество изразява
становище, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин
извършеното нарушение и в хода на производството не са били допуснати
процесуални нарушения. Моли НП да бъде потвърдено.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
На 01.04.2019год. около
17:36часа, свидетелите К. и К. и двамата инспектори по приходите в НАП при ЦУ
на НАП, извършили проверка в търговски обект – вулканизатор, находящ се в
гр.Варна, ул.“Младежка“ № 27 и стопанисван от въззивното дружество. В хода на
проверката проверяващите установили, че в обекта има въведено в експлоатация ФУ
– ЕКАФП ДАТЕКС с ИН DT760717 и ФП № 02760717 и извели междинен финансов отчет,
а управителят на въззивното дружество изброил и наличните пари в касата. При
съпоставка между фактическата касовата наличност и тази отразена на едно от
фискалните устройства проверяващите установили положителна разлика в размер на
44лв. Сумата отразена на апарата като налична била в размер на 292лв., а
фактическата наличност в касата била в размер на 336лв. Проверяващите констатирали
че ФУ разполага с функциите служебно въведени/изведени суми както и това, че
отразяване на изведени суми няма (0лв.), а служебно въведените били в размер на
17лв. Разликата от 44лв. не била отразена на касовия апарат чрез функцията
„служебно въведени/изведени” суми.
Констатациите от проверката били
обективирани в КП № 0349838/01.04.2019год.
На 04.04.2019год.
срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 0078778, в който било посочено,
че същото е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на
МФ.
Актът бил предявен и връчен на
представляващият дружеството.
На 30.04.2019год., въз основа на
акта било издадено атакуваното НП, в което АНО е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел е, че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ, но нарушението не
води до неотразяване на приходи и на основание чл.185, ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена
санкция в размер на 800лв.
Като свидетели в хода на съдебното
следствие показания са дали актосъставителя и свидетеля по акта, които
възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка на въззивното дружество
и констатациите от нея с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Заповед № ЗЦУ/928/05.07.2018год. на главния секретар на НАП,
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018год. на ИД на НАП, Протокол за извършена
проверка № 0349838, опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката и дневен финансов отчет.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
При извършена
служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че
същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението за което повдигнато обвинение от
обективна страна, посочени са нарушената законова норма, както и
обстоятелствата при които е било извършено нарушението в това число и дата и
място на неговото извършване 01.04.2019год. в гр.Варна вулканизатор находящ се
***.
Съдът след като прецени всички доказателства
релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прие, че е налице
извършено нарушение по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год.
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
В случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин
от събраните писмени и гласни доказателства бе установено, че към момента на
проверката в стопанисвания от въззивното дружество обект, в касата към фискално
устройство фактически имало сума в
размер на 336лв., а сумата регистрирана на касовия апарат като налична е била в
размер на 292лв. или фактическата
наличност е била с 44лв. повече от тази отразена като налична на касовия
апарат.
В тази насока са приложените към АНП дневен финансов отчет от ФУ
DT760717, опис на фактически наличните парични средства в касата на това ФУ,
както и протокола от извършена проверка. В подкрепа на тези писмени
доказателства са и показанията на свидетелите К. и К. разпитани по делото. В
контекста на изложеното съдът не споделя направената в писменото становище на
защитата интерпретация на разликата между фактическа и касова наличност. От сумата констатирана
като разлика не следва да се изважда сумата на служебно въведените пари както
счита защитата, защото тази сума фигурира като отразена на касовия апарат като
въведена и е включена в общата сума на налични пари по касов апарат – видно от
отчета там са отразени 275лв. като получени в брой + 17лв. като служебно
въведени и общ сбор на наличните средства 292лв. (275лв.+17лв. = 292лв.).
От друга страна по безспорен и категоричен начин от приложения към
преписката междинен отчет се установява и това че това ФУ въведено в
експлоатация в обекта е разполагало с функции служебно въведени/изведени суми.
Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год.
на МФ и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
В същност
видно и от съдържанието на въззивната жалба, фактите описани по-горе не се
оспорват, а изявлението на защитата в горната насока е само формално.
В случая
АНО правилно е отчел, че нерегистрираната сума не е резултат от реализирани
сделки, доколкото доказателства за това не са били налице (напротив видно от
протокола за извършена проверка преди фактическото и започване, проверяващите
са извършили контролна покупка, за която е бил издаден фискален касов бон), а и
в писменото становище депозирано по делото въззивника чрез своя защитник сам е
посочил, че сумата представлява дребни бакшиши оставяни от клиенти, съответно
нарушението не е свързано с неотразяването на приходи, дал е правилна
квалификация на деянието като такова по чл. 185, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДДС и му е наложил наказание в размер между минималния и средния
предвиден в закона – имуществена санкция в размер на 800лв.
Като
отчете обаче, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на
наложеното наказание от една страна и от друга предвид на това, че нарушението
е първо за въззивника (така е приел и АНО) съдът счете, че така наложеното на
въззивното дружество наказание е завишено. Прецени, че в случая дори наказание
наложено в минимален размер ще постигне целите на адм.
наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и счете, че
следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена
санкция от 800лв. на 500лв. Що се касае до изложеното в писменото становище от
защитника на въззивното дружество становище за маловажност на нарушението по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, то не се споделя от съда доколкото данни които да
сочат, че процесното неизпълнение на задължението регламентирано с нормата на
чл. 33 от Наредбата притежава значително по-ниска обществена опасност от
обичайните случаи на подобни нарушения. Напротив случаят е типичен. В тази
връзка факта, че нарушението не води до неотразяване на приходи няма как сам по
себе си да обуслови извод за маловажност защото именно този факт е предпоставка
за налагане на санкция по по-леко наказуемия състав на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, а
не по основния на чл. 185, ал.2 от същия закон. От друга страна
обстоятелственото, че нарушението е първо също само по себе си не води да извод
за по-ниска степен на обществена опасност на деянието от обичайните такива. То
може да бъде взето предвид при преценката по чл.27, ал.2 от ЗАНН досежно
размера на наказанието което следва да бъде наложено. И най-накрая нарушението
по чл.33 от наредбата за отбелязване на всяка промяна в касовата наличност
съществено уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните закони и
насочени към формирането и несмущаването разходване на държавния бюджет, което
е взето предвид и от законодателя с оглед фиксирания минимум на наказанието и
то в не малък размер, поради което и за да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН за конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни
обстоятелства отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а такива
по делото не са установени.
Предвид на
всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на
наложеното наказание имуществена санкция от 800лв. на 500лв..
Водим от
горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
432614-F480456/30.04.2019год. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на
НАП, с което на „Екс – С.“ ЕООД ЕИК ********* е
наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 800лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС
за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ като намалява размера на
наложеното наказание на 500лв..
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: