Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Д., 21.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Д., гражданска колегия, двадесет и първи състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослава Н.
при секретаря С. Б.…………………………………………
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №1073 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на В.Д.С.,
ЕГН **********, постоянно пребиваваща във Ф.Р.Г., **, гр. ***, ***№**, чрез
адвокат В.К. ***, със съдебен адрес:*** срещу ЧСИ С.Р.С., рег. №** в КЧСИ, с район на действие ДОС, служебен
адрес: гр.Д., пл. „**” №**, ет.**.
Исковете са с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.74 от ЗЧСИ. Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 1571.51 лв.,
вследствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ С.С., изразяващи се в
поддържане на висящност на изп. дело №**, въпреки настъпване на перемпция,
образуване на горното изп. дело без наличие на изп. титул, оправомощаващ като
взискател И.Д.Р.и провеждане на изп. действия по соченото изп. дело срещу
ищцата – запор на вземанията по банковата и сметка в С.АД и събиране на сумата
от 1569.01 лв. /отделно се претендира сумата от 2.50 лв. за банков комисион/.
Ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 1571.51 лв. общо
за претърпени имуществени вреди, настъпили в периода от 17.12.2017г. до
30.03.2018г., вследствие незаконни действия на ЧСИ С.С. по изп. дело №**, по което
В. С. е длъжник.
В ИМ се
твърди, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 1571.51 лв., вследствие
незаконосъобразни действия на ответника в качеството му на съдебен изпълнител,
изразяващи се в поддържане висящвостта на изп. №**, въпреки настъпването на
перемпция, образуване на изп. д. №**, без наличие на изпълнителен титул,
оправомощаващ като взискател И.Д.Р.и провеждане на изпълнителни действия по
изп. дело №** срещу В. С., изразяващи се в запор на вземанията и по банкова
сметка ***.01 лв. от сметката и в „С.” АД, след като вече е имало запор по
сметката и в „П.Б.” АД и от там е била преведена дължимата сума, с което е била
увредена от ЧСИ С., тъй-като е събрана сума в повече по изпълнителното дело,
т.е. налице било надвнасяне.
Ищцата твърди, че горепосоченото
изпълнително дело не били извършвани изпълнителни действия повече от две години
и по същото, по силата на закона екс леге била настъпила перемпция. Още се
излага, че И.Р.не бил страна по гр. д. №685/2012г. по описа на ДОС, по което е
издаден изпълнителен лист срещу ищцата и той нямало как да бъде взискател по
изп. дело №**. По това дело нямало приложен договор за цесия, нямало и
ведомление до длъжника по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, следователно
извършените обезпечителни и изпълнителни действия от страна на ЧСИ С. по
горепосоченото изпълнително дело били неправомерни. Ищцата не оспорва
задължението по издадения изп. лист по гр. д. №685/2012г. на ДОС, но твърди, че
прехвърлянето на вземането и не и е било съобщено.
С разпореждане от 24.04.2018г., съдът е изпратил
преписи от исковата молба, ведно с приложенията и от уточняващите молби на
ответника.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор, в който
ЧСИ С. оспорва иска, счита го за неоснователен, оспорват се твърденията в ИМ
като неверни. Не са настъпили преки и непосредствени вреди за ищцата и нямало
основание за търсене на отговорност от ответника на осн. чл.74 от ЗЧСИ, защото
извършените от него действия по процесните изпълнителни дела били
законосъобразни /вдигнати са били наложените запори върху банковите сметки на
ищеца, а надвнесените суми били върнати/. Претендират се сторените съдебни
разноски.
С отговора на исковата молба е постъпило искане за
привличане на трето лице-помагач на ответника, а именно: „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул. „Г. Б.” №**, с оглед
твърдение за сключени договори за застраховки между ответника и горепосоченото
застрахователно дружество.
С Определение от 12.06.2018г. на осн. чл.219 от ГПК,
съдът е конституирал „ДЗИ – О.З.” ЕАД като трето лице помагач на странат на
ответника, с оглед своевременно направено искане за това и наличие от правен
интерес от исканото процесуално действие.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпила молба-становище
от „ДЗИ – О.З.” ЕАД, в което заявяват, че се присъединяват и поддържат
изложените от ответника доводи в отговора по исковата молба.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Гр. д. №1073/2018
г. на ДРС е образувано по повод искова молба, уточнена с молби вх. №6788/02.04.2018
г. /лист 20/ и с вх. №8018/23.04.2019г. /л.25/, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове от В.Д.С. срещу ЧСИ С.С., рег. №** в КЧСИ, с район
на действие ДОС, както следва: иск на основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във връзка
с чл.441, ал.1 от ГПК във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД за осъждане на ЧСИ да
заплати на ищцата В. С. суми в размер на: 1569.01
лв. - обезщетение за причинени на ищцата като длъжник имуществени вреди
вследствие неправомерни действия, довели до незаконосъобразно запориране на
банковите и сметки и надвнесени суми по изп. д. №** по описа на ЧСИ С.С.; 2.50 лв. - представляваща недължим банков комисион /такса превод/,
удържан от „С.Б.” АД на 28.03.2018г. при извършения превод на сумата от 1569.01
лв. от банковата сметка на ищеца В.Д.С. по сметката на ЧСИ С.Р.С..
Първоначално по повод два изпълнителни
листа, издадени по гр. д. №685/2012г. на ОС-Д.: в полза на кредитора Е. П. Т.
срещу солидарните длъжници В.С. и П.С. за сумата от 1250.00 лв. /присъдени
съдебни разноски по горепосоченото дело
на ДОС/, е образувано изп. д. № ** по описа на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС и в
полза на кредитора А. И. Т. срещу солидарните длъжници В.С. и П.С. за сумата от
750.00 лв. /присъдени съдебни разноски по горепосоченото дело на ДОС/, е образувано изп. д. №** по описа на ЧСИ С.С.
с район на действие ДОС. Предмет на изпълнителните титули по двете дела са
парични притезания - суми от 1250 лв. и от 750.00 лв.
С договор за продажба от 17.06.2016г. А.И.Т. е прехвърлил
вземането си срещу П.С. и В. С. по изп. д. №** по описа на ЧСИ С.С. на И.Д.Р., който става взискател
по цитираното дело. Изготвено е било уведомление до длъжниците на осн. чл.99,
ал.3 от ЗЗД /л.7/, което няма данни да е получено от адресатите. Видно от
документите, приложени по изп. д. №**,
ЧСИ С. е наложил запори по банковите сметки на длъжниците в няколко банки / „С.”
АД, „П.” АД и „ОББ” АД/ и е събрал дълга, като е прекратил изпълнителното дело
на 18.01.2018г., но е имало надвнесени суми, събрани от банковите сметки и на
двамата длъжника, които е довело до връщане от съдебния изпълнител на
надвнесеното с платежни нареждания, съответно на 16.01.2018г. за сумата от 1436.50
лв. по сметка на П.С. в ОББ АД /л.35/, с вписано основание: „надвнесени и.д. №**”
и за 1569.01 лв. на 29.03.2018г. по сметка на В. С. в „Ю.Б.” АД с посочено
основание: „надвнесени изп. д. №**” /л.170 по изп. дело/. На 28.03.2018г. ЧСИ С. е разпоредил на С.АД незабавно вдигане на наложените от него запори по банковите сметки на В. С. /л.41/.
Както
става ясно, действително действията на ЧСИ не са били напълно координирани по
изпълнителното дело и се е стигнало да надвнасяне, събиране в повече от
дължимите суми, но това е санирано с вдигане на запорите и връщане на събраното
в повече по сметките на длъжниците в кратки срокове. Не е достатъчно обаче да
се констатира неправомерност на действия или бездействия на ЧСИ, за да се уважи
искът. Фактическият състав на отговорността на ЧСИ по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във
връзка с чл.45 от ЗЗД обхваща не само неправомерни действия/бездействия на
съдебния изпълнител, но и настъпила пряка вреда от същите, както и
причинно-следствена връзка между действията, респ. бездействията и вредата. В
настоящата хипотеза не са налице останалите елементи от горния ФС- причинна
връзка и вреда. Въпреки запора върху банковата сметка на В. С. в С.АД и
извършен банков превод от нейната сметка по сметката на ответника, събраната в
повече сума от 1569.01 лв. и е възстановена в кратък срок. В този смисъл ищцата
В. Д. не доказа какви точно преки вреди са и причинени и е понесла и в какво те
се изразяват точно /освен удържането на банков комисион в размер на 2.50 лв./. Няма
пряка причинно-следствена връзка между налагането на 14.12.2017г. на запора на
вземанията и по банковата и сметка в С.АД и събиране на сумата от 1569.01 лв.
по процесното изпълнително дело, /с което дългът и е погасен и изпълнителното
дело прекратено с постановление от 18.01.2018г., влязло в сила на 07.02.2018г./,
защото към 14.12.2017г. вземанията по изп. дело още не са били погасени. Така, в тази последователност, след наложения
запор на 14.12.2017г., сумата от 1569.01 лв. от банковата сметка на длъжника В.
С. е постъпила по сметката на ответника на 02.01.2018г., като дългът и по изп.
дело към тази дата се погасява и съответно на 18.01.2018г. изпълнителното дело
е прекратено с акт на ЧСИ С.С. /л.138 по изп. д. №**/**г./. На 28.03.2018г.
сумата от 1569.01 лв. отново е преведена от С.АД от сметката на ищцата по
сметката на ответника, като ЧСИ С. на същата дата нарежда вдигане на запора на С.
в тази банка /л.41/ и на следващия ден – 29.03.2018г. връща повторно
преведената сума обратно по сметката на В.Д. /л.170 по изп. дело/. За да се
избегне горната ситуация е следвало към момента на прекратяване на изп. дело –
18.01.2018г., ЧСИ С. да е вдигнал запорите по банковите сметки на длъжника,
обстоятелство, което не е било сторено и поради това се е стигнало до
надвнасяне на дължимата сума по изп. дело.
Следва да
се отбележи, че исковата молба на ищеца е санирана в продължение на месеци /от
14.03.2018г. до 23.04.2018г./, в който период е извършено преводното нареждане
на сумата от 1569.01 лв. – 28.03.2018г. и съответно връщането и обратно на
ищцата от ответника на 29.03.2018г.
На
14.03.2018г. /чрез писмовна пратка/, ищцата В. Д. подава пред ДРС искова молба
срещу съдебния изпълнител с цена на исковете – 1571.50 лв. /1569.01 лв. плюс
2.50 лв. банков комисион/, по повод на което е образувано настоящото дело. На 29.03.2018г.
ответникът незабавно нарежда връщането на надвнесената на 28.03.2018г. сума от
1569.01 лв. по сметката на ищцата /л.170 по изп. дело/, като за основание за
превода посочва „надвнесени изпълнително дело №**”
и разпорежда незабавно вдигане на запорите по сметките на длъжника в С.АД /л.41/,
с което санира в рамките на един ден допуснатото неоснователно обогатяване за
сметка на длъжника.
Неоснователно
е твърдението на ищцата за настъпила перемпция по изп. д. №**. Видно от документите по делото, с Разпореждане от
24.02.2016г., ЧСИ С. е присъединил изп. д. №** към изп. д. №** и до ищцата е
била изпратена ПДИ. Изп. д. №** е образувано на 24.02.2016г. по молба на И.Д. Р.на
основание изпълнителен лист №21/17.02.2016г., издаден от ДОС по гр. д.
№685/2012г., с който В. С. и П.С. са осъдени да заплатят на А.Т. сумата от 750
лв. за съдебни разноски. Последният е прехвърлил вземането си по изп. лист на И.
Д. с договор за продажба на вземане от 17.02.2016г. В молбата си за образуване
на изп. дело И.Р.моли делото да се присъедини към изп. д. №**,
което е сторено от ЧСИ С..
В
случая, И.Р.има качеството на частен правоприемник на лицето /А. Т./, в чиято
полза е издаден ИЛ, на основание договора за цесия между двамата. Цедентът е
потвърдил писмено извършеното прехвърляне с подписването на уведомление по
чл.99 от ЗЗД, приложено към изп. дело. Така Р. се легитимира като кредитор,
съответно взискател по изп. дело. Прехвърлянето на вземането има сила между
страните по договора за цесия с подписването му, за което уведомяването на
длъжника не е предпоскавка. Последното има значение за редовността на
погасителния ефект на плащането на длъжника, но не рефлектира върху качеството
на цесионера като взискател по делото. Така Решение №209/28.11.2018г. по т. д.
№2530/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. – „Без значение за основателността на иска по
чл.439 от ГПК срещу конституирания в изп. производство нов кредитор /цесионер/
е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99 ал.4
от ЗЗД за извършената цесия, тъй-като този факт не рефлектира върху дължимостта
на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и
съответно отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на
съдебен контрол, така, че ако изпълни, чрез него в изп. производство, длъжникът
се освобождава от дълга.” Поради това, без значение е дали И.Р.се е легитимирал
като надлежен кредитор, притежаващ ИЛ.
Съдът е
длъжен да съобрази всички настъпили действия до момента на даване ход по
същество на спора при произнасяне на своя акт. Поради изплащане в хода на
процеса /на 29.03.2018г./ на сумата от 1569.01 лв. от сметката на ответника по
сметката на ищеца, претенцията на В. С. за горепосочената сума, както бе
посочено по-горе следва да бъде отхвърлена като неоснователна. На уважаване
обаче подлежи иска в размер на 2.50 лв., касателно банковия комисион /такса
превод/, удържан от „С.Б.” АД, понастоящем ОББ АД на 28.03.2018г. при
извършения превод на сумата от 1569.01 лв. от банковата сметка на ищеца В.Д.С.
по сметката на ЧСИ С.Р.С. /л.81 по делото, л.36 по изп. дело/. Ако не беше
направен този превод, банката съответно нямаше да начисли и такса банков
комисион. Сумата от 2.50 лв., /внесена в полза на банката за предоставената от
нея банкова услуга при наличие на основание за самата банка/ е удържана от
банковата сметка на ищцата по повод изпълнително действие на ЧСИ С. и следва да
бъде възстановена от последния на длъжника по процесното изпълнително дело.
За
акуратност трябва да се отбележи, че ищецът не претендира присъждане на законна
лихва върху размера на исковите си претенции, /видно от исковата молба и
уточняващите молби/, следователно съдът не дължи произнасяне по непредявен
акцесорен иск.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. /л.83 – договор за процесуално
представителство, правна защита и съдействие и пълномощно от 16.08.2018г./. Когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне, поради
настъпило от него плащане в хода на висящия процес, на ищеца се дължат
разноски, дори когато е направил отказ или е оттеглил предявения иск. Разноски
се дължат, както при прекратяване на производството, така и при отхвърляне на
иска, с оглед изпълнение на задължението на ответника след датата на исковата
молба, в този смисъл е Определение № 518/15.06.2012 год. по ч. т. д. № 156/2011
год. на ВКС, ІІ т.о.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля предявения
от В.Д.С., ЕГН **********, постоянно
пребиваваща във Ф.Р.Г., **, гр. ***, ***№**, чрез адвокат В.К. *** срещу ЧСИ С.Р.С., рег. №** в КЧСИ, с район на
действие ДОС, служебен адрес: гр.Д., пл. „**” №**, ет.** иск за осъждане на ЧСИ С.Р.С., рег. №** в КЧСИ да заплати
на В.Д.С., ЕГН ********** сумата от 1569.01 лв. -обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на неправомерни действия по изп. дело №** по описа на горепосочения
съдебен изпълнител, изразяващи се в поддържане на висящност
на изп. дело №**, въпреки настъпване на перемпция, образуване на горното
изпълнително дело без наличие на изп.ълнителен титул, оправомощаващ като
взискател И.Д.Р.и провеждане на изпълнителни действия по соченото изпълнително
дело срещу ищцата В.Д.С. – запор на вземанията по банковата и сметка в С.АД и
неправомерно събиране на сумата от 1569.01 лв. /отделно се претендира сумата от
2.50 лв. за банков комисион/.
ОСЪЖДА ЧСИ С.Р.С., рег. №** в КЧСИ, с район на
действие ДОС, служебен адрес: гр.Д., пл. „**” №**, ет.** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.С.,
ЕГН **********, постоянно пребиваваща във Ф.Р.Г., **, гр. ***, ***№** сумата от
2.50 лв. /два лева и петдесет
стотинки/, представляваща банков комисион /такса превод/, удържан от „С.Б.” АД
на 28.03.2018г. при извършения превод на сумата от 1569.01 лв. от банковата
сметка на ищеца В.Д.С. по сметката на ЧСИ С.Р.С..
ОСЪЖДА ЧСИ С.Р.С.,
рег. №** в КЧСИ, с район на действие ДОС, служебен адрес: гр.Д., пл. „**” №**,
ет.** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.С., ЕГН **********, постоянно
пребиваваща във Ф.Р.Г., **, гр. ***, ***№**
направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер от 300.00 лв. /триста лева/, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е подлежи на обжалване пред ДОС в
14-дн. срок от получаване на съобщенията от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: