Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен
състав, в публичното заседание на
четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№14142 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Агенция „П.И.“ срещу решение от 21.06.2018 г. по гр.д. №24759/2017 г.
по описа на СРС, 47 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да
заплати на Д.Б.П. на основание чл.49 ЗЗД сумата от 4000,00 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 09.10.2016 г. на
автомагистрала „Хемус“ при управление на л.а. „Пежо 307“ с рег. №** ******и
сумата от 1000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на същото ПТП, изразяващи се в стрес, безпокойство, уплаха, ведно със
законната лихва върху тези суми от 09.10.2016 г. до окончателното им плащане,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски, както и в частта, в
която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „А.“ ЕАД обратни искове
с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, както и че е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка. Сочи,
че представения протокол за ПТП представлява частен свидетелстващ документ и не
се ползва с материална доказателствена сила, респ. по
делото не е установено, че процесното ПТП е настъпило
при посочения в исковата молба механизъм. Оспорва ищецът да е претърпял
сочените неимуществени вреди, респ. присъдения от СРС размер. Твърди още, че
настъпилите вреди са в резултат на неизпълнение на задълженията за поддръжка на
процесния пътен участък от страна на третото
лице-помагач – ответник по предявените обратни искове. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението
в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове, а при условията
на евентуалност – да бъдат уважени предявените обратни искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Д.Б.П. в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач и ответник по предявените обратни искове „А.“ ЕАД в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК не оспорва жалбата в частта, в която са уважени предявените
главни искове и моли обжалваното решение да бъде отменено в тази му част и
исковете бъдат отхвърлени изцяло, а в частта, в
която са отхвърлени предявените обратни искове, оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която искът с правно
основание чл.49 ЗЗД за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
посочения по-горе размер, поради което решението в тази част е влязло в законна
сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното решение е
валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран
от Д.Б.П. с искова молба, с която срещу
Агенция „П.И.“ са предявени кумулативно съединени искове с правно основание
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на
09.10.2016 г. на автомагистрала „Тракия“, поради внезапно излизане на пътя на
домашно животно – крава, в резултата на което управляваният от ищеца автомобил
се преобръща вдясно извън пътя, като са изложени твърдения, че вредите са
настъпили в резултат на виновно и противоправно бездействие
на служители на ответника – неизпълнение на задължението да поддържа пътя в състояние
за безопасно преминаване.
Ответникът Агенция „П.И.“
/АПИ/ в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва
механизма на процесното ПТП, тъй като протоколът за
ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила
относно механизма на ПТП. Оспорва и настъпването на сочените от ищеца
неимуществени вреди, респ. размера на същите.
В тежест на ищеца е да
установи наличието на настъпило събитие – ПТП, вследствие на виновно и противоправно поведение на лица, за които ответникът
отговаря, изразяващо се в необезопасяване на пътното платно, както и вида и
размера на настъпилите вреди. Отговорността по чл.49 ЗЗД е винаги обективна,
има гаранционно-обезпечителен характер и е за чуждо противоправно
поведение.
От
представения по делото протокол за ПТП №1409216, съставен от длъжностно лице
след посещение на местопроизшествието, се установява, че на 09.10.2016 г. на
автомагистрала „Хемус“, км.62+100, в посока към гр. София, е реализирано ПТП с
л.а. „Пежо 307“ с рег. №******, управляван от ищеца, като МПС се е движило в
посока към гр. София и при поява на домашно животно /крава/ на пътя водачът е
изгубил контрол и се е преобърнало вдясно извън пътя. Представени са и АУАН
№349881/09.10.2016 г. и НП №16-1204-002487, от които се установява, че на ищеца
е наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗДвП за това, че на 99.10.2016 г. на автомагистрала „Хемус“, км.62+100, в
посока към гр. София, при управление на л.а. „Пежо 307“ с рег. №******, при
поява на домашно животно /крава/ на пътното платно, е изгубила контрол върху
управляваното МПС, излязла е вдясно извън пътното платно и се е преобърнала.
От
приетото по делото заключение на САТЕ, което и настоящият въззивен
състав кредитира напълно, се установява, че щетите по л.а. „Пежо 307“ от
техническа гледна точка съответстват и са в причинно-следствена връзка при така
описания механизъм на ПТП и настъпилото произшествие, както и са описани в
протокола за ПТП.
При тези
данни и с оглед събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по
делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че процесното ПТП е настъпило поради
внезапно излизане на пътя на домашно животно – крава, т.е. в резултат на
виновно и противоправно бездействие на служители на
ответника – неизпълнение на задължението да поддържат пътя в състояние за
безопасно преминаване. Представените и описани по-горе писмени доказателства
/протокол за ПТП и АНП/ не установяват сочения от ищеца в исковата молба
механизъм на настъпилото ПТП. Трайна е практиката на ВКС – напр. решение
№15 от 25.07.2014 г. по т.д. №1506/2013 г. на I ТО, решение №71 от 16.08.2017 г.
по т.д. №60343/2016 г., на ІІ ГО и др., че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените
в него, непосредствено възприети от длъжностното
лице факти, относими за механизма
на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите
се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той
следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на
ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не
притежава. В случая при съставянето на протокола за ПТП не са обективирани неизгодни за лицето,
чието волеизявление е удостоверено, факти. Следователно като писмено доказателство
представения по делото протокол за ПТП не установява
механизма на ПТП. АНП /АУАН и НП/ макар и да са официални
документи по смисъла на чл.179 ГПК, също не представляват доказателство за механизма на
ПТП и за
поведението на участниците в него, а отразяват мнението на съответния орган
относно наличието или не на
предпоставки за административно-наказателна отговорност на определено лице,
но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието. Приетата по делото САТЕ също не установява механизма
на настъпване на процесното
ПТП.
От всичко изложено следва изводът,
че вредите, чиято обезвреда се претендира, не са в резултат
на виновно и противоправно бездействие на служители
на ответника и настоящият въззивен състав намира, че
предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени
изцяло, като не следва да се изследва наличието на останалите елементи от
фактическия състав на съдебнопредявените права.
Поради изложеното, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която са уважени исковете с правно
основание чл.49 ЗЗД и вместо него вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените от ищеца срещу ответника искове бъдат отхвърлени. Решението следва
да бъде отменено и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски.
С оглед формираните правни изводи по
главните искове, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на обратните искове срещу третото лице-помагач, поради
което обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, в която тези
искове са отхвърлени.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника
на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от
100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 120,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №434503/21.06.2018
г., постановено по гр.д. №24759/2017 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, в частта, в която Агенция „П.И.“, адрес: гр. София, пл. „******* е
осъдена да заплати на Д.Б.П., ЕГН **********,
адрес: ***, основание чл.49 ЗЗД сумата
от 4000,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 09.10.2016 г. на автомагистрала „Хемус“ при управление на л.а.
„Пежо 307“ с рег. № ОВ ******и сумата от 1000,00 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на същото ПТП, изразяващи се в стрес,
безпокойство, уплаха, ведно със законната лихва върху тези суми от 09.10.2016
г. до окончателното им плащане, и в
частта, в която А.„П.И.“, адрес:
гр. София, пл. „******, е осъдена да заплати на Д.Б.П., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чал.1 ГПК сумата
от 950,00 лв. – направени разноски съобразно с уважената част от исковете, и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Б.П., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Агенция
„П.И.“, адрес:
гр. София, пл. „******, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 4000,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на повредения и собствен л.а. „Пежо 307“ с рег. № ОВ ******и сумата от 1000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и стрес,
настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 09.10.2016 г. на автомагистрала
„Хемус“, км.62+100, в посока към гр. София.
ОБЕЗСИЛВА решение №434503/21.06.2018
г., постановено по гр.д. №24759/2017 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от Агенция „П.И.“, адрес: гр.
София, пл. „******, срещу „А.“ ЕАД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, обратни искове с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Б.П.,
ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати на Агенция „П.И.“, адрес: гр.
София, пл. „******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство и на основание чл.78 ал.1
и ал.8 ГПК сумата от 220,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ответника „А.”
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.