Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,04.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр. състав в публично съдебно заседание на втори ноември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Марина Гечевска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 774 по описа за 2019г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Изп.Директор ***
против Д.А.Д.
***. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ.
Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума.
В заключение моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи 456,95 лева сума за
отопление без ИРУ, 401,96 лева сума за отдадена сградна инсталация, сумата от
4,62 лева начислени за услуга дялово разпределение, или общо главница в размер
на 863,53 лева за периода 01.04.2017г. – 30.04.2019г., мораторна лихва върху
главницата в размер на 82,99 лева за периода 02.06.2017г. – 03.09.2019г. Прави
искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
Назначеният
особен представител оспорва предявените искове. Твърди, че молбата е нередовна,
тъй като молбата не конкретизира от какво произтичат сумите - от сградна инсталация, от БГВ, от отопление
на имота. Липсват данни как е формирана претендираната сума. В случай, че съдът
приеме молбата за редовна оспорва претенциите. Прави искане за назначаване на
съдебно-техническа експертиза.
В съдебно
заседание страните поддържат становищата си в исковата молба и писмения
отговор.
От фактическа
страна, съдът установи следното:
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 5908/2019г. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск
е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал. 5 от ГПК,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Установява се от представения по делото
Договор №123/30.10.2012г., че между потребителите в сграда в режим на етажна
собственост, находяща се на ***,
представлявани от *** и „***“ ЕООД е сключен Договор при Общи условия за
доставка, монтаж и сервиз на уреди за
дялово разпределение.
Установява се от
приетото по делото заключение на вещо лице, че за жилищен имот апартамент №2, в
сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес гр.Плевен ***А е начислена ползвана, но незаплатена топлоенергия на стойност
863,53 лева за периода 01.04.2017г. – 30.04.2019г. От заключението се
установява, че в имота няма монтирани уреди за отчитане на отдадена
топлоенергия и ползвана топла вода. Начислената сума е в размер на 456,95 лева
за ползвана топлоенергия без уреди за индивидуално отчитане, 401,96 лева за
отдадена топлоенергия за сградна инсталация, отчетена съобразно обема на имота
и 4,62 лева за сума за услуга дялово разпределение.
По делото е
назначена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в жилището
на ответника има едно отоплително тяло, което не е оборудвано с
топлоразпределител. С оглед на това, отдадената в имота топлоенергия е
изчислена съгласно т.6.5 по Методиката
за разпределение на топлинна енергия в сгради, в режим на етажна собственост, в които има
отоплителни тела, без уреди за индивидуално отчитане.
Вещото лице е установило, че абонатната станция, находяща се сградата на ***,
захранва с топлоенергия и съседната сграда с административен адрес ***А.
Спорно е по делото дали ответницата има качеството на
потребител на топлоенергия по смисъла на ЗЕ, законосъобразно ли е отчитана
посочената отдадена в имота топлоенергия.
По
първия въпрос, съдът приема, че се установи по делото, че ответницата е
съсобственик в процесния имот. По делото е представена декларация, в която
ответницата е декларирала, че е собственик на 1/3 идеална част от имота. По
своята характеристика тази декларация представлява частен свидетелстващ
документ и като такъв той притежава формална, но не и материална
доказателствена сила. Формалната доказателствена сила, а
именно авторството на документа е правноирелевантно по делото и не следва да се
обсъжда. Но като частен свидетелстващ документ, декларацията няма материална доказателствена сила.
Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документ да
имат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им се
преценява от съда по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства
по делото съгласно принципа на чл.12 ГПК При свидетелстващите частни документи,
какъвто е настоящата декларация,
доказателствената стойност на удостоверената информация се определя от
това дали документът съдържа изгодни за автора му факти, или не. След като
документът удостоверява изгодни за издателя обстоятелства, документът няма
доказателствената стойност, а ако обстоятелствата са неизгодни (т.е. от тях
произтичат неблагоприятни в спора правни последици), доказателствената стойност
е висока и има характер на извънсъдебно признание на факт. Т.е. в случая, тази
декларация удостоверява неизгодни за страната факти и съдът приема, че има
значение на извънсъдебно признание. Поради това и съдът приема за доказано, че
ответницата е собственик на 1/3 идеална част от имота.
Що
се отнася до възражението на ответницата, направено чрез особения представител,
че в имота няма абонатна станция, с оглед заявеното от вещото лице, съдът
приема, че абонатната станция, изградена на адрес *** обслужва и имота на ***,
за което има техническа възможност. Видно е, че сметките за потребеното
количество топлинна енергия за отопление и топла вода в жилището на ответника
на посочения адрес за периода април 2017 – април 2019г. включват количеството
топлина припадащо се на топлоснабдения имот от количеството топлинна енергия,
отдадено от сградната инсталация, определено по емпиричен път, съгласно
нормативните актове, действали към съответния момент, както и топлинна енергия
отдадена в имота от отоплителни уреди без ИРУ.
Ако се приеме, че искът е неоснователен
поради липсата на договор между ФДР и ЕС, на адреса, на който се намира имота,
то би следвало довод за това да е неправилното разпределение на дължимите суми
между етажните собственици. В същото
време, ответницата не е оспорила самите справки за дялово разпределение (съдържащи се във фактурите) и съдържанието им не е опровергано с други
доказателства. При
това положение, съдът приема, че липсата на договор с фирмата извършвала
дяловото разпределение в имота (представеният
договорът касае ***, а не *** ) няма такова
значение за основателността на исковата претенция. Ответникът няма задължения
по този договор и съответно не черпи права от него, поради което непредставянето
му и неустановяването на съдържанието му имат косвено значение и в конкретния
случай не водят до извода за недоказаност на исковата претенция.
Съдът приема, че
исковата претенция е доказана по основание и размер от събраните писмени
доказателства, признанията на страните и заключението на ССЕ. В случая се касае
за спор за доставка на комунално-битови услуги, възникнали от правоотношения,
които са нормативно регулирани и общите условия на доставчиците минават през
контрол на Комисията за енергийно и водно регулиране и Комисията за защита на
потребителите. Договорът е сключен основание
чл.139в от ЗЕ и при Общи условия, одобрени от ДКЕВР, с предмет извършването от
третото лице на услугата дялово разпределение на топлинната енергия и защитава
правата на потребителите на топлинна енергия.
Видно
от представената възбрана, вписана в АВп, имотът на ответницата като длъжник е
с вписана възбрана за 4/6 идеални части. По делото не се установи каква идеална
част от имота притежава ответницата – 4/6 или 1/3. Този факт има правно значение само във
вътрешните отношения между съсобствениците при уреждане на
сметките между тях във връзка с ползването на имота – чл.30, ал.3 от ЗС, съобразно квотите им в съсобствеността,
които не са установени в настоящото производство. (Решение
от 12.07.2018г. по в.гр.д. №243/2018г. по описа на ОС Плевен) При
така обсъдените доказателства, съдът приема, че следва да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество 863,53 лева за доставена
но незаплатена топлоенергия за периода 01.04.2017г. – 30.04.2019г. и 82,99 лева
за лихва за забава върху главницата за
периода 02.06.2017г. – 03.09.2019г.
Съобразно
изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по
делото в размер на 75 лева за заповедното производство и 515 лева за исковото
производство. Съдът счита, че на ищцовото дружество се дължат разноски за
юрк.възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лева с оглед
фактическата и правна сложност на делото и за разликата до 150 лева претенцията
за юрк.възнаграждение се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Д.А.Д., ЕГН **********,***, че дължи на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 863,53 лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2019г., както и сумата от 82,99 лева лихва върху
главницата за периода 02.06.2017г. – 03.09.2019г., ведно законната лихва върху
главницата от 863,53 лв., считано от 09.09.2019г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
3346/11.09.2019г. по ч.гр.дело № 5908/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,*** да
заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата 515 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,***
да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата
75 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело №
5908/2019г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: