Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 17.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на осми март, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ели Гигова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 2219 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. трето ЗЗД.

Ищецът А.Л.Д. поддържа твърдение, че на 17.05.2006г. тя сключила с ответното дружество „Б.-П.**” ООД Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. По силата на договора, страните се съгласили за това - срещу поетото от страна на ищцата задължение: да заплати уговорената продажна цена на части, при посочените в договора условия и срокове - ответникът да прехвърли на ищцата правото на собственост върху недвижим имот, който е подробно описан в исковата молба, след като този имот бъде построен в завършен вид и надлежно въведен в експлоатационна годност, но в  рамките на изрично уговорен в предварителния договор краен срок за издаване на Акт образец 15 – до 31.01.2007г. Изпълнявайки надлежно задълженията си на купувач по процесния предварителен договор, ищцата заплатила на ответника сума в общ размер на от 62 895 евро, представляваща уговорената продажна цена. Тази сума била заплатена по следния начин: 2000 евро при подписване на предварителния договор и останалата част- посредством парични преводи по банковата сметка на ответното дружество. Преводите били осъществени по нареждане на ищцата чрез финансовия посредник „Мъникорп“, както и директно чрез банките „Лойдс ТСБ“ и „Б.Б.“ с офиси в Обединеното Кралство Великобритания и северна Ирландия. Поради забавата на ответника да завърши договорените СМР и да установи това с акт образец 15 до изтичането на уговорените в предварителния договор срокове ищцата загубила правен интерес от сключването на договора и била мотивирана да отправи до ответното дружество нотариална покана от 08.10.2013г., посредством която заявила, че разваля двустранният договор, поради виновно неизпълнение на задължениета на другата страна по него (ответника). Тъй като поканата била надлежно връчена, развалянето на договора породило за ответника задължение да върне на ищцата платените на отпаднало правно основание парични суми. При изложените фактически твърдения, ищцата  претендира за осъждане на ответника да й заплати сумата от 62895 евро., като платена на отпаднало (след разваляне на предварителния договор) основание, както и законната лихва върху същата главница, за периода от предявяването на иска до окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищцата претендира за осъждане на ответника - да й заплати и направените съдебни разноски.

Ответникът „Б.-П.**” ООД оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Счита, че процесът бил недопустим, поради погасяване на претендираното право с изтичане на общата петгодишна давност, като твърди, че срокът за упражняване на правото бил към датата на предявяването на иска. Релевира доводи за неоснователност на иска, като без да оспорва твърдението за сключване на процесния предварителен договор, твърди, че е изпълнил надлежно задълженията си по него и не е дал повод за упражняване на правото на разваляне на договора. Поддържа теза, че упражняването на правото на разваляне на процесният предварителен договор не е упражнено надлежно и оспорва твърдението за надлежно връчената му покана. Твърди, че след като не бил развален надлежно, договорът все още обвързвал страните, поради което ищцата не била легитимирана да иска връщане на онова, което твърди да е заплатила. Отрича твърденията на ищцата за извършено плащане на продажната цена по банкова сметка, *** документи и изразява становище, че те не установяват факта на извършеното от ищцата плащане на сумите, чието връщане тя претендира. По изложените съображения, ответното дружество моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и претендира за осъждане на ищцата да му заплатят направените съдебни разноски за настоящия процес.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетия като доказателство Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.05.2006г. (на английски език с български превод в съдържанието на договора) се установява постигнатото съгласие между А.Л.Д. от една страна и ответното дружество- от друга, по силата на което това дружество поело задължението да построи описан в договора недвижим имот - апартамент № 41, с разгъната застроена площ от 45, 30 кв.м., с местонахождение на четвърти етаж, в сградата на „Маунтийн ин“ в гр. Банко. В съдържанието на договора е посочена крайната цена за плащане от купувача – 89850 евро (чл.1 от договора) и е предвиден краен срок за изпълнение за завършване на грубия строеж на сградата и издаване на Акт обр.15 -до 31.01.2007г. (чл.1 от договора).                        В същия договор са уредени основните задължения на двете страни, а в чл. 1.5. е посочено изрично задължението на купувача да плати уговорената продажна цена в рамките на установените в договора условия и срокове – в брой или по банкова сметка *** „Биохим“ клон Централен, София, като предпоставка за да се осъществи прехвърляне на собствеността върху имота.

Като доказателства по делото са приети следните платежни документи, изготвени на английски език и придружени с превод на български език, за сумата от:

·         24955 евро, по нареден паричен превод чрез „М.Л.“ (лист 20 от делото);

·         24 900 евро, по нареден паричен превод чрез „М.Л.“ (лист 23 от делото);

·         35 940 евро, по нареден паричен превод чрез „М.Л.“ (лист 35 от делото);

·         Както и извлечения за движение на суми по банкови сметки, от които може да се установи, че представляват заверени преписи от електронни документи по см. на чл. 184 от ГПК издадени от банки „Лойдс ТСБ“ и „Б.Б.“ с офиси в Обединеното Кралство Великобритания и северна Ирландия;

Посочените по- горе документи са изрично оспорени от ответника, след като са представени като доказателства в заверен от страната препис, но въпреки предоставената от съда възможност – не са представени от ищцата в оригинал, съгласно изискванията на чл. 183 и чл. 184 от ГПК /защото приложените на стр. 47-51 документи отново са заверени преписи/, поради което платежните документи следва да бъдат изключени от доказателствата по делото, без съдът да може да формира доказателствени изводи на базата на тези документи.

Съдържанието на приета като доказателство Нотариална покана с рег. № 6048 том ІІ, акт 182 на нотариус А.Д.установява съдържанието на адресираното от името на ищцата изявление до ответника - за разваляне на споменатия Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.05.2006г. поради твърдение за виновно неизпълнение на адресата на поканата „Б.-П.**“ ООД. В писменото изявление се претендира връщането на сумата от 62 895 евро, представляваща платен депозит и първа вноска за купуване на процесния недвижим имот. Нотариалната покана съдържа удостоверяване на помощник- нотариуса за връчване на екземпляр от поканата – на адресата „срещу разписка“ на дата 08.10.2013г.

 

При така установената фактическа обстановкасе налагат следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. трето от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД задължава всеки - който се е обогатил за сметка на другиго, на отпаднало правно основание, да му върне онова с което се е обогатил. Отпадането на основанието на което е извършено плащането  настъпва като правна последица от надлежно и правомерно упражняване на правото на изправната страна – да развали договора.

Процесният предварителен договор има правната характеристика на двустранен и възмезден договор, а тази именно негова специфична особеност има съществено значение за разрешаването на повдигнатия правен спор, тъй като се претендира връщането на парична сума, дадена на отпаднало правно основание- след упражняване на правото на разваляне на един двустранен договор.

Доколкото ищецът основава заявените свои права именно на правните последици, които са визирани от чл. 88, ал.1 от ЗЗД - основателността на предявения иск за връщане на даденото на отпаднало основание е предпоставена от три групи юридически факти:

На първо място следва да бъдат установени онези юридически факти, чието проявление създава правната възможност за изправната страна по един двустранен договор, да упражни надлежно предвиденото в чл. 87 от ЗЗД преобразуващо право.

Правото на разваляне на договора следва да е възникнало на материално правно основание (да е налице виновно неизпълнение на насрещната страна) и при упражняването му трябва да е било налице твърдяното потестативно право. А доколкото правото на разваляне на договора принадлежи на изправната страна (т.е. на онази от страните в правоотношението, която е предоставила надлежно изпълнение, но не е получила насрещно такова), то страната, която твърди да е легитимирана да развали договора, самата следва да е изправна.

На второ място, ищецът следва да установи, че процесния договор е надлежно развален.  

Тъй като предварителният договор между страните притежава едновременно  белезите на предварителен договор за продажба и на договор за изработка, но няма вещнопрехвърлитеелен ефект – то твърдяното разваляне на договора от страна на ищците следва да е било осъществено извънсъдебно, чрез едностранно волеизявление, което, за да породи правни последици, следва да е достигнало до адресата.

Третата предпоставка за основателност на иска е установяването на факта, че в изпълнение на сключения договор, който в последствие е бил надлежно развален, но преди развалянето - ищецът е заплатил на ответника онази паричната сума, чието връщане претендира, твърдейки да е платена на вече отпаднало (с оглед развалянето на договора) правно основание.

Споменатите три основни групи предпоставки съдът обсъди внимателно, в контекста на прецизен анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства и достигна до следните изводи:

Както правната доктрина, така и съдебната практика са възприели становището, че надлежно легитимирана да упражни потестативното право на разваляне на договора има само изправната страна по един действителен двустранен договор, и то само - при наличието на виновно неизпълнение на договорно задължение на другата страна (онази, срещу която се упражнява правото на разваляне). С други думи, неизправната страна не разполага с правото да развали двустранния договор, защото това потестативно право не й принадлежи, поне докато тя самата има качеството на неизправна страна и без значение дали другата страна също е неизправна. Възприемането на противното становище би означавало превратно тълкуване на установения от закона принцип на точно и добросъвестно изпълнение на облигационните задължения (чл.63 от ЗЗД), чрез предоставяне на възможност за недобросъвестно упражняване на потестативно право от недобросъвестен съконтрахент, чието поведение е също толкова укоримо, като това на страната, срещу която се упражнява споменатото право. 

И двете страни в процесния спор – както ответника, така и ищеца – за съжаление не доказаха надлежно изпълнение на поетите договорни задължения един спрямо друг, но имаха възможността да сторят това до края на съдебното дирене.

Фактът на изпълнение на задължение за завършване на строителството, както и фактът на плащане на определена парична сума са все юридически факти от категорията на положителните, които следваше да бъдат доказани от страната, която твърди и има интерес да установи, че са се осъществили. Необходимото доказване не бе извършено, а в рамките на този извод отново е уместно да се посочи, че документите, които ищцата представи за да установи извършеното плащане на продажната цена бяха изключени от доказателствата по делото, с оглед тяхното оспорване от ответника и неизпълнението на задължението на ищцата да представи същите документи в оригинал, съгласно изискванията на чл. 183 и чл. 184 от ГПК, съобразно вида на документа.

Доколкото не установи изпълнението на договорните си задължения да плати продажната цена, ищцата не успя да установи качеството си на изправна страна и възникването на правото да развали едностранно процесния договор. Понеже не доказа, че е надлежно материално легитимирана да упражни специфичното потестативно правото на разваляне на договора - независимо от това дали и насрещната страна по същия договор е била изправна или не - ищцата не би могла да се позовава на правните последици от собственото си изявление за разваляне на договора, защото всъщност, тези последици не са настъпили, респ. от тук следва, че твърдяното отпадане на основанието всъщност не е осъществено. В обобщение на всички изложени по- горе изводи относно възникването и надлежното упражняване на правото на разваляне на договора като основна предпоставка за основателност на  предявения иск по чл. 55, ал.1, пр. трето от ЗЗД - съдът приема, че този иск следва да бъде отхвърлен.

Независимо от изложените по- горе аргументи, следва да се посочи още едно, самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

То се свързва с недоказаност на релевираното от ищеца твърдение на подлежащ на доказване главен факт – фактът че е предоставил уговорената парична престация т.е. платил е сумата, чието връщане претендира на отпаднало основание. При липса на необходимите доказателства за извършено от ищеца плащане (което при твърдение за банков превод – подлежи на установяване чрез доказване на факта на заверяване на банковата сметка на кредитора - чл. 75, ал.3 от ЗЗД), ищецът не е легитимиран да търси връщане на онова, за което не е доказал, че е платил.

По изложените съображения, претенциите на ищеца към ответника, с които съдът е сезиран следва да бъдат отхвърлени.

По претенциите за присъждане на разноските:

С оглед изхода на спора, при условията на чл. 78, ал.3 от ГПК - в тежест на ищцата следва да бъдат възложени извършените от ответника съдебни разноски.

Представеният договор за правна помощ между ответника и процесуалния му представител обаче, сочат че според постигнатото съгласие, възнаграждението на адвоката е платимо една след приключване на производството пред СГС, което означава, че разходът все още не е направен. При това липсват доказателства да са извършени други разноски, поради което съдът приема, че с оглед изхода на процеса, разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Л.Д., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на ***г. в гр. К.и притежаващ паспорт № ********и съдебен адресат- адв. И.К.И.,*** срещу „Б.-П.**“ ООД с ЕИК ********и съдебен адреса***, иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. трето от ЗЗД - за сумата от 62895 евро, като дадена на отпаднало правно основание парична престация по Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 17.05.2006г. и за законната лихва върху претендираната сума, от предявяването на иска до окончателното плащане.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                       

 

СЪДИЯ: