О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, ………2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІV въззивен състав в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2.ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря ...... и с участието на прокурора ......‚ като разгледа докладваното от съдия Дечев в.н.ч.д. №4627 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е.Д. срещу определение от 24.09.2019г. по н.ч.д. № 14195/2019 г. на СРС, 121 състав, с което е потвърдено постановлението на СРП от 01.08.2019 г. по ДП№ 1033/2018 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№12055/2018г. по описа на СРП, с което на осн.чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал. 1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за извършено от него престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
В постъпилата жалба се твърди, че не е било извършено обективно, всестранно и пълно разследване на всички обстоятелства по делото, че постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство е погрешно мотивирано, неправилно и поради това незаконосъобразно. Твърди се, че в постановлението на СРП и определението на СРС, с което е потвърдено прекратяването на наказателното производство, изобщо не са обсъдени като факти определени действия на Н.Г., а именно че тя е удряла таблет и преносим компютър (лаптоп) на пострадалия Е.Д. в масата, в неговото жилище, и по този начин е увредила тези негови вещи, че същата е взела със себе си горецитирания таблет и мобилния телефон на пострадалия, напуснала е жилището му и ги е изхвърлила в контейнер за боклук, вследствие на което е бил увреден също така и мобилния телефон. Оспорва се твърдението на СРП и СРС, че са били извършени всички възможни действия по разследването за да се установи обективната истина. Твърди се, че районният съд не е изпълнил задължението си да даде указания на прокуратурата за извършване на необходимите действия по разследване. Според жалбоподателят с действията си Н.Г. е осъществила състава на чл.216, ал.1 от НК, което обаче не е било изследвано от районната прокуратура и първоинстанционния съд. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното определение на СРС като незаконосъобразно, необосновано и неправилно и да се продължи наказателното разследване.
След като обсъди доводите във въззивната жалба и се запозна с доказателствата по делото, въззивният съд намери за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.243, ал.6 от НПК 7-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация срещу съдебен акт подлежащ на въззивна проверка.
Досъдебно производство е образувано за това, че за престъпление по чл.198, ал. 1 от НК, като няма привлечен обвиняем.
С постановление на СРП от 01.08.2019 г. е прекратено наказателното производство по ДП№ 1033/2018 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№12055/2018г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.198, ал.1 от НК. За да постанови обжалваното Постановление СРП е приела, че при установената по делото фактическа обстановка наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като с оглед на събрания по делото доказателствен материал не е могло да се направи обосновано заключение в подкрепа на извода, че е извършено от обективна и субективна страна престъпление от общ характер. Според прокурора с действията си лицата Н.Г., Х.В.и М.У.(разпитани като свидетели) не са имали за цел да присвоят мобилен телефон „Айфон“ и таблет „Самсунг“ на пострадалия Е.Д., като са употребили сила срещу него, а физическото насилие е било употребено единствено с цел да бъде принуден да свали от профилната си снимка във Фейсбук и да изтрие от паметта на преносимия му компютър, мобилен телефон и таблет снимки на Г.по интимно бельо.
Срещу горецитираното постановлението на СРП е постъпила по реда на чл.243, ал.4 от НПК жалба от Е.Д., с искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
С определение от 24.09.2019г. по н.ч.д. № 14195/2019 г. на СРС, 121 състав на осн.чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдено обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.198, ал.1 от НК. В определението на практика са споделени изложените от СРП правни аргументи. Освен това е допълнено, че съдът не може да нарежда на прокурора каква правна квалификация да даде на обвинението и дали да внесе обвинителен акт или да прекрати наказателното производство. В определението на СРС е посочено още, че не са налице и признаците на престъпния състав на чл.216, ал.1 от НК, тъй като няма каквито и да било данни по делото изхвърлените от Г.в контейнера вещи на жалбоподателя, представляващи телефон марка „Айфон” и таблет марка „Самсунг” да са повредени. За да стигне до този фактически и правен извод първоинстанционният съд се е позовал на огледа на тези ВД, /арг. протокол от 13.07.2018 г., л.46 от ДП/, където не били описани видими повреди по същите и че нямало подобни оплаквания при връщането на вещите на Е.от органите на 06 РУ-СДВР с разписка от 06.02.2019 г. /л.67 от ДП/.
Настоящият съдебен състав намира, че прокуратурата не е положила необходимите усилия за разкриване на обективната истина в изпълнение на задълженията си по чл. 13 НПК, като не е извършила всестранно, обективно и пълно изследване на обстоятелствата, които имат значение за правилното решаване на делото. Допуснала е неглижиране на едни доказателства и за сметка на това неправилно доверяване на други. Поради това както прокуратурата, така и контролираният съд са достигнали до погрешни фактически и правни изводи.
Въззивният съд констатира, че разследващия полицай не е изпълнил дадените с постановление от 14.08.2018г. на СРП (л.56 от ДП) указания:
1. Да се разпита повторно като свидетел пострадалият Д. и да се установи дали таблетът, който е бил удрян в масата в дома му от св.Г.работи нормално или има повреди по същия, които пречат той да бъде използван по предназначение. 2. Да се назначи СОЕ на счупения преносим компютър.
Въпреки че тези указания не са били изпълнени от разследващият орган самата прокуратура също не е проявила настоятелност и активност по тези въпроси.
На следващо място липсва сериозен анализ в постановлението на СРП на показанията на пострадалия Д., в които изрично се посочва, че св.Г.е удряла 7-8 пъти таблета му в ръба на масата и след това е успяла да счупи екрана на преносимия му компютър. Не е обърнато внимание, че тези показания се потвърждават и от показанията на св. М.У., който не се е познавал преди това с пострадалия, а от друга страна е близък и колега на св.Г.и на интимния й приятел – св.В., поради което не може да бъде заподозрян в пристрастност и заинтересованост в полза на пострадалия. Направен е прибързан извод, че след като пострадалият не е направил оплаквания за повреди в разписката за връщане на таблет и мобилен телефон, в такъв случай тези вещи не са били повредени, като е подценено обстоятелството, че той не разбира български език и не знае добре правата си. Погрешно е прието, че след като в протокол за оглед не са описани повреди на същите вещи те следва да се считат за неповредени, като не е взето предвид обстоятелството, че целта на огледа е била единствено се провери дали тези вещи са действително вещи на пострадалия като се сравнят съответните ИМЕЙ и други индивидуализиращи белези, а не да се установят повреди по тях.
След самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд установи фактическа обстановка, която се различава от установената от районната прокуратура и районния съд, а именно:
През 2017 г. свидетелят Е.Д., германски гражданин и свидетелката Н.В.Г.работели в „С.Б.” ЕООД. През април на същата година те започнали интимна връзка, която продължила кратко, /един-два месеца/, и приключила по желание на Г.. Докато били заедно, Е. Д. направил снимки по бельо на Г., които съхранявал в личния си таблет. След раздялата, Г.не се интересувала от Е. Д., нито го търсила по какъвто и да било повод.
В началото на месец април, пострадалият Д. разбрал, че Г.има нов приятел, което го ядосало и за отмъщение - сменил във фейсбук-страницата си своята профилна снимка със снимка на Г.по бельо.
Междувременно от непознат за Г.номер й били изпращани обидни съобщения, които тя преценила, че са именно от Д.. В един момент, тя забелязала, че профилната снимка на бившия й приятел е заменена с нейна снимка по бельо. Опитала се да се свърже с пострадалия Д., за да поиска обяснение и да го накара да махне снимката, но той й затварял и й изпращал обидни SMS-и.
Свидетел Г.„докладвала” снимката с неприлично съдържание на администраторите на Facebook, но тя не била премахната.
Г.се ядосала и помолила свидетел Х.В./неин настоящ приятел и колега/ и свидетел М.У./неин колега/, след работа да я придружат до жилището на Е.на адрес гр. София, ул. „******.
На дата 10.04.2018 г. тримата посетили дома на пострадалия Д.. Те застанали по такъв начин пред вратата на апартамента на пострадалия Д., че той можел да види през шпионката само свидетел Г.. След неколкократни почуквания на вратата Д. отворил и вътре влязла първо Г., а след нея и свидетелите В. и У.. Между пострадалия и Г.възникнал скандал. Младежите накарали Д. да изтрие всички „голи” снимки на Г..
Той седнал на дивана и започнал да трие снимките от социалната мрежа, а Г.в яда си ударила 7-8 пъти таблета му в ръба на масата, а после започнала да удря лаптопа му по масата, като го „размазала“ според показанията на свидетел М.У., а според показанията на пострадалия Д. успяла да го счупи монитора. След което, все още ядосана, тъй като не била сигурна дали не съхранява нейни снимки и на други места, взела мобилния му телефон марка „Айфон” и таблета му марка „Самсунг”.
На излизане Г.заключила входната врата отвън и оставила ключовете на вратата. В наблизо намиращ се контейнер тя изхвърлила телефона и таблета. В същото време, Д. крещял от терасата и двамата с Г.си разменяли обидни думи на английски и немски език. Пострадалият се обадил на спешен телефон 112, бил прегледан, видно от фиш за спешна медицинска помощ /л. 19 от ДП/ и впоследствие освободен.
Таблетът и мобилният телефон били предадени на следващия ден в 06-РУ-СДВР с протокол за доброволно предаване от 11.04.2018г. от Г.и върнати на свидетеля Д. срещу разписка.
При така установената фактическа обстановка от настоящия съд са налице достатъчно данни за осъществен състав на престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Вярно е това, че съдът не може да дава задължителни указания на прокуратурата за повдигане на обвинение, спрямо кого да се повдигне такова и каква да бъде правната му квалификация. От друга страна обаче, за да бъде постановлението за прекратяване на наказателното производство обосновано и законосъобразно прокурорът е бил длъжен да анализира фактите относно нанесените удари от св.Г.върху вещи на пострадалия Д. и получените повреди, доказателствата от които се установяват тези факти и защо прокурорът приема от правна страна, че не е осъществен състав на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, нещо което очевидно не е било изпълнено в настоящия случай.
Предвид гореизложеното съдът счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно, тъй като е изготвено в при съществено нарушение на процесуалните правила на чл.13 и чл.14 от НПК, защото прокурорът не е провел обективно, всестранно и пълно разследване на всички обстоятелства по делото и в резултата на това не е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина.
Горепосочените процесуални нарушения не са били анализирани от първоинстанционния съд, поради което той е достигнал до неправилни изводи от правна страна и незаконосъобразно е потвърдил постановлението на СРП.
Ето защо въззивният съд счита, че следва да се отмени постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, както и определението на СРС, с което то е било потвърдено. Делото следва да се върне на СРП за допълнително разследване,в което прокуратурата следва да изиска изпълнението на дадените от самата нея указания с постановление от 14.08.2018г. на СРП (л.56 от ДП).
Отделно от това при повторния разпит на пострадалия Д. е необходимо да се изследват внимателно обстоятелствата свързани с начина, по който са успели да влязат в жилището му свидетелите Г., В. и У. – дали са употребили хитрост, сила или заплашване за да проникнат вътре, за да се направи преценка дали е осъществен състав на престъпление по чл.170, ал.2, предложение последно, вр.ал.1 от НК.
С оглед изложеното дотук въззивният съд намира въззивната жалба за основателна.
Поради това въззивният съд намира, че атакуваните определение на СРС и постановление на СРП са незаконосъобразни, необосновани и неправилни и следва да бъдат отменени, а СРП следва да изпълни задължителните указания, които са й дадени в настоящото определение.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.243, ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 24.09.2019г. по н.ч.д. № 14195/2019 г. на СРС, 121 състав, с което е потвърдено постановлението на СРП от 01.08.2019 г. по ДП№ 1033/2018 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№12055/2018г. по описа на СРП, с което на осн.чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал. 1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за извършено от него престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
ОТМЕНЯ постановлението на СРП от 01.08.2019 г. по ДП№ 1033/2018 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№12055/2018г. по описа на СРП, с което на осн.чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал. 1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за извършено от него престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на прокурор от СРП за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….. ЧЛЕНОВЕ:1……………. 2……………...