Р Е Ш Е Н И Е
№ 295
гр.Г.О.,27.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховския
районен съд, втори състав в публично заседание на двадесет и
шести август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова в присъствието
на прокурора . . . . . ., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№722/2020г.
по описа на Горнооряховския районен съд,
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Иск за развод. Производство по чл.321 ал.5
ввр. чл.330 от ГПК.
Ищцата М.И. Д.(чрез адв.И.П.С. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с с Г.И.Д. са сключили граждански брак на 15.07.1916г. в гр.Г.О., за което бил изготвен Акт№0079/15.07.1916г. за сключен граждански брак на Общ.Г.О.. От брака си нямат
родени деца. До сключването на брака двамата дълги години живели на съпружески
начала в дома на ответника в с.П. Общ.Г.О.. Същият се занимавал
със земеделие и животновъдство и ищцата работела за него. Още преди сключването на брака, страните имали
разногласия помежду си, тъй като ответникът често се отнасял с ищцата
единствено като работник в неговото стопанство и не и разрешавал да
полага труд другаде. През пролетта на 2018г. отношенията между двамата се
изострили много, след като ищцата започнала работа
в с.Драганово. На 22.08.2018г. при поредния скандал М.И. Д. напуснала семейното жилище. От тогава двамата
съпрузи живеят разделено и не
осъществяват никакви контакти помежду си. Всеки един от
съпрузите живеел отделно,
изградил е свой личен живот и бракът им е само една формалност. От м.ноември.2019г. М.И. Д. се устроила във Ф.Р.Германия, където
живее и работи. Счита, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения имат и двамата
съпрузи, тъй като не са положили никакви усилия да заздравят брачната си
връзка. Моли съда да постанови решение,
с което: -да прекрати с развод сключения на 15.07.2016г., между Г.И.Д. и
М.И. Д., граждански брак, без да се произнася по въпроса за вината; - да се постанови след прекратяване на
брака М.И. Д. да носи предбрачното си
фамилно име К.; -семейното жилище, находящо се в с.П. ул.„Първа“№16 Общ.Г.О. е собственост на Г.И.Д., като бъде предоставено за ползване на Г.И.Д.; М.И. Д. не претендира
лична издръжка. В съдебно заседание на 26.08.2020г. прави искане, предвид
постигнато споразумение, производство да
премине като развод по взаимно съгласие.
Ответникът
Г.И.Д. желае прекратяване на брака с ищцата, като счита, че искът е основателен с оглед
наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Оспорва изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и смята,
че същото не отговаря на действителността. Не спори, че от лятото на
2018г. са във фактическа раздяла с ищцата и не ги свързвала никаква духовна и физическа близост. Дава
съгласие производството да премине към развод по взаимно съгласие и няма претенции
параметрите на споразумението да бъдат същите, както са посочени в исковата
молба. Желае ищцата да поеме разноските по делото, в
т.ч. и заплащане на окончателната ДТ. Не се противопоставя производството да премине в развод по взаимно
съгласие, като в съдебно заседание на 26.08.2020г. дава съгласието си, предвид
постигнато споразумение.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на
ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е, че Г.И.Д. и М.И. Д. са сключили граждански брак на 15.07.1916г. в гр.Г.О., за което бил изготвен Акт№0079/15.07.1916г. за сключен граждански брак на Общ.Г.О.. От брака си нямат
родени деца.
Не се
спори, че от лятото на 2018г. Г.И.Д. и М.И. Д. са във фактическа раздяла.
С протоколно определение от 26.08.2020г. съдът е допуснал преминаване на
производството като развод по взаимно съгласие по чл.321 ал.5 ввр. чл.330 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, предявеният брачен иск, за основателен и доказан и същият, следва
да бъде уважен, ведно с произтичащите от това правни последици. Анализът на
събраните по делото доказателства налага извода, че брака е дълбоко и
непоправимо разстроен. Същият не се консумира, между съпрузите не съществува
близост от каквото и да е естество. Съпрузите са във фактическа раздяла, което
ги лишава от възможността да осъществяват характерната за брака духовна и
емоционална близост, което води до извода, че брака не може за в бъдеще да
осъществи социалните си функции, и поради което неговото съществуване занапред
е ненужно. Заявеното от страните споразумение, уреждащо последиците от
прекратяване на брака, съдът намира за пълно, с оглед изискванията на закона,
непротиворечащо на императивни законови разпоредби и на добрите нрави и счита,
че то следва да бъде утвърдено. Ето защо настоящата инстанция намира, че са
налице предпоставките за прекратяване брака на двамата съпрузи, като развода
бъде допуснат при уговорените от тях условия, съгласно внесеното споразумение.
При
допускане на развода съдът е длъжен да определи и окончателна държавна такса по
чл.6.3 от Тарифа към ДТССГПК по допускане
на развода в размер на 30.00лв., която следва да се заплати от поравно от страните – по 15.00лв.(съобразно
споразумението между страните), които да заплатят и по 5.00лв. - ДТ по чл.11 от
Тарифа за ДТССГПК, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения и на основание
чл.330 ал.3, ал.5 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД сключения граждански брак на 15.07.1916г. в гр.Г.О., за което бил изготвен Акт№0079/15.07.1916г. за сключен граждански брак на Общ.Г.О., между Г.И.Д. с ЕГН**********,***.О. и настоящ адрес: гр.П.ет.II
ап.5 и М.И. Д. с ЕГН**********,***.О. и с настоящ адрес:***.О.,
по реда на чл.330 ал.1
от ГПК(по взаимно съгласие).
УТВЪРЖДАВА постигнатото от страните
споразумение за последиците от прекратяването на брака, както следва:
1.Г.И.Д. и М.И. Д.
се споразумяха бракът им да бъде прекратен с развод при
наличие на непоколебимо взаимно съгласие между тях за това.
2.Семейното жилище, находящо се в с.П. ул.„Първа“№16 Общ.Г.О. е собственост на Г.И.Д., като след прекратяване на брака да
бъде предоставено за ползване на Г.И.Д..
3.Г.И.Д. и М.И. Д. декларират, че след прекратяване на
брака не си дължат издръжка един на друг.
4.След прекратяването на брака М.И. Д.
ще носи предбрачното си фамилно име и ще се именува К..
5.Разноските по прекратяване на брака да останат така, както са направени.
ОСЪЖДА Г.И.Д. с ЕГН**********,***.О. и настоящ адрес: гр.П.ет.II
ап.5, да заплати
по сметката на Горнооряховския районен
съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна
такса по чл.6.3 от Тарифа към ДТССГПК по
допускане на развода за развода, както и
сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за
ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.И. Д.
с ЕГН**********,***.О.
и с настоящ адрес:***.О., да заплати по сметката на Горнооряховския
районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща
окончателна държавна такса по чл.6.3 от
Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по
чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: