№ 482
гр. Плевен , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ана И. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана И. Илиева Гражданско дело №
20214430101104 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя *** срещу С. Л. Х., ЕГН
**********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1, и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 1218,91 лева, от които сума
в размер на 1000,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №
*** и сума от 218,91 лева, представляващи лихва за забава, начислена за
периода от 23.11.2018г. до 18.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното плащане на същата.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между
„4финанс“ ЕООД , опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус“ и ответника по делото е сключен договор за
кредит №*** по реда на чл.6 от ЗПФУР, според който текст договор за
предоставяне на финансови услуги е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Излага се, че договорът между страните е оформен съгласно разпоредбите на
чл.3 във вр. с чл 2 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че процедурата по сключване на
договора е подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в
1
съответствие със ДПФУР и приложимото законодателство. Навеждат се
доводи, че кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя –
www.vivus.bg. Сочи се, че на посочената страница „Вивус“ предоставят ОУ,
които кредитополучателят следва да приеме, както и стандартен европейски
формуляр с цялата преддоговорна информация, с която следва да бъде
запознат, съгласно чл.8 от ЗПФУР. Сочи се, че след подаване на заявка
проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на
интернет страницата на „Вивус“. Излага се, че ако кредитополучателят е
съгласен с договора следва да го приеме, което се извършва с бутона
„подпиши“. Твърди се, че с натискането на този бутон от крудитополучателят
се приема, че същият подписва всяка страница от договора и ОУ. Излага се,
че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава,
че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на
стандартния Европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по
опесаната във формуляра за заявка банкова сметка или по избран
алтернативен начин. Твърди се, че съгласно точка 2.2 от ОУ кредитодателят
дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като
същата гарантира получаването на отговор до 15 минути от изпращането й.
Излага се, че за използването на услугата за експресно разглеждане на
заявката ищецът начислява такса за експресно разглеждане, която се определя
спрямо сумата и периода на погасяване на договора за кредит. Сочи се, че на
19.05.2017г. между ответницата и "Вивус" е сключен договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ***. Твърди се, че искането си
ответницата е заявила желание да й бъде отпусната сума в размер 600,00 лева,
като заявила и желание за използването на допълнителната, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката. Твърди се, че съгласно заявката
и условията по договора, кредитът е отпуснат чрез паричен превод
посредством Изипей АД в деня на сключване на договора за период от 30
дни, с падежна дата - 18.06.2017г. Излага се, че на 26.05.2017г. ответницата
отново е подала заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на
400,00 лева, ведно с услугата за експресно разглеждане.Сочи се, че съгласно
ОУ кредитополучателят има право да кандидатства допълнително, преди да е
върнал първоначално отпуснатия кредит, като при отпускане на допълнителен
кредит, съществуващият Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов
договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с
изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се
прилагат съответно и за допълнителния кредит. Твърди се, че с изменението
на договора, към уговорената падежна дата ответницата се задължила да
върне на „4финанс“ ЕООД сума в общ размер 1210,25 лева, от които: сума от
1000,00 лева - главница; сума от 179,72 лева - такса за експресно разглеждане
и сума от 30,53 лева - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
2
Излага се, че с настъпване на падежа по договора кредитополучателят не е
погасил дължимите суми и е изпадал в забава. Сочи се, че съгласно клаузите
на договора, касаещи неизпълнението, от 19.06.2017 г. (денят, следващ
падежната дата), „4финанс“ ЕООД е започнал да начислява наказателна лихва
върху непогасената главница, като съгласно условията на т.13.2. (а), същата
се формира от сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните
условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за
просрочие (10,00 % към датата на сключване на договора). Твърди се, че след
като е изпаднал в забава на ответника са изпратени напомнителни писма на
адреса му, посочен в Договора за кредит, в които се съдържа детайлна
информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва. Сочи се, че съгласно т. 13.4. от ОУ
към Договор за кредит № ***, разноските за изпращане на писмата са за
сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, като начисленото се
добавя към Общата дължима сума. Излага се, че на 23.11.2018г. - „4финанс“
ЕООД, в качеството си на цедент е сключило с ищеца по настоящето дело, в
качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018г. по силата, на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по процесния договор за кредит. Твърди се, че посочените
вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от
Договора за прехвърляне на вземания. Сочи се, че по силата на сключения
договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето
на задълженията му. Излага се, че съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“
ЕООД е изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмо
посредством „Български пощи“, която е върната като непотърсена, поради
което моли съда да връчи същата. Излага, че в настоящия случай претендира
единствено главница по договора за кредит и лихва за забава, считано от
датата на цесията до предявяване на ИМ. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск, да постанови
неприсъствено решение и да му присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е упражнил правото си да
депозира отговор на ИМ.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
3
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: Вземанията на ищеца произтичат от сключен между „4финанс“
ЕООД, в качеството си на цедент, и „Кредитреформ България“ ЕООД,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г. по силата,
на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията по процесните
договори за кредит изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Сочи се, между ответника и „4финанс“ ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ са
сключени два договора за кредит от 19.05.2017 г. и от 26.05.2017 г. по реда
на чл.6 от ЗПФУР, по силата на който кредиторът е предоставил на С. Х.
заеми в общ размер на 1000 лева, а кредитополучателят се е задължил да го
ползва и върне сумата, което не е сторил.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.79, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ищецът, е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в разпореждане № 746/16.02.2021 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвеният с определение № 729/31.03.2021 г., проекто-доклад
по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат
възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в
производството в размер на 200,00 лева, включващи д.т. и юрисконсултско
възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78
ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на
ищеца в размер на 100.00 лв.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Л. Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя *** сума в общ размер на
1218,91 лева, от които сума в размер на 1000,00 лева, представляваща
главница по Договор за кредит № *** и сума от 218,91 лева, представляващи
лихва за забава, начислена за периода от 23.11.2018г. до 18.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда -15.02.2021 г. до окончателното плащане на същата, на
основание чл.79, ал.1, вр. чл.240 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА С. Л. Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ***, сумата от 200. 00 лева,
представляващи сторени разноски в настоящето производството, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5