№ 7
гр. София , 04.03.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ
Членове:полк. ПЕТЬО С. ПЕТКОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20216000600008 по описа за 2021 година
при секретар Емилия Стоянова
с участието на военния прокурор полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ, образувано по
въззивна жалба от подп. Б. Г. И. от НСО, чрез пълномощника му адв. Д. А. А.
от САК, срещу определение № 5 от 25.02.2021 г. по ЧНД № 33/2021 г. по
описа на Военен съд – София.
Производството е по реда на чл. 65, ал. от 7 до 9 от НПК.
С обжалваното определение състав на Военен съд - София е оставил без
уважение искането за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ на обвиняемия подп. Б. Г. И. от НСО по ДП № 25-Сл/2020 г. по описа
на Военно-окръжна прокуратура - София.
В своята жалба пред настоящата инстанция, защитата посочва доводи,
че определението на Военен съд - София е неправилно - необосновано и
незаконосъобразно. Адв. А. посочва, че не е налице обосновано предложение
за това, че подзащитният му е извършил вменените му престъпления. От
доказателствата по делото не можело да се направи извода, че е налице
реална опасност по чл. 63, ал. 1 от НПК. Посочва се, че няма опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Изтъква се, че
от първоначалното задържане са изминали повече от девет месеца и от
събраните доказателства не може да се направи извода, че И. е съпричастен
към повдигнатото му обвинение. Защитата моли да се отмени определението
на Военен съд – гр. София и да се измени мярката за неотклонение от
1
„задържане под стража“ в по-лека. Подробни съображения защитникът на И.
ще изтъкне в съдебно заседание.
В съдебно заседание защитата на обвиняемия И. (адв. А. и адв. С.)
поддържат жалбата и развиват доводи, че същият не е извършил
престъпленията, в които е обвинен. Нямало доказателства, събрани по
досъдебното производство в подкрепа на повдигнатите две обвинения, а се
касаело за оговор от другите двама обвиняеми и това било всичко срещу
техния подзащитен. Защитниците развиват множество доводи за недоказаност
на повдигнатите обвинения, нещо, което би следвало да се посочи при
разглеждане на делото по същество. В заключение се прави искане да бъде
изменена мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен
арест“, която да се изпълнява чрез електронно наблюдение.
Обвиняемият И. поддържа казаното от защитниците си.
В съдебно заседание представителят на Военно-апелативната
прокуратура даде становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде
уважена, а определението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като обвиняемият остане с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ предвид на повдигнатите
обвинения за тежки престъпления и опасността да се укрие и да извърши
други такива.
Военно-апелативният съд, като взе предвид доводите, изложени от
страните, материалите по досъдебното производство и обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното:
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Във ВОП – гр. София е образувано досъдебно производство № 25-Сл/20
г. изпратено по компетентност от Специализираната прокуратура във връзка
извършено убийство на 10.10.2019 г. в гр. София – на гражданско лице
С.К.М..
С постановление от 20.05.2020 г. (том III, лист 3 от дос. пр.) подп. Б. Г.
И., служител от НСО, е привлечен в качеството на обвиняем за това, че от
началото на месец януари 2019 г. до 10.10.2019 г., в съучастие с гр.л. И.А.М. –
подбудител, подбудил и помогнал на извършителя П.П.К. на 10.10.2019 г.
около 19.35 ч. в гр. С, кв. М умишлено да умъртви С.К.М. с три изстрела с
огнестрелно оръжие, като деянието /убийството/ е извършено предумишлено
– след предварително взето решение и след предварителна подготовка и по
поръчение на И.А.М. - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 и 10, вр. с чл. 115,
вр. с чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, както и че
за времето от началото на м. януари 2019 г. до 19.05.2020 г. в гр. София
2
и на територията на страната, ръководил организирана престъпна група –
структурно трайно сдружение от три и повече лица с членове П.П.К. и В И. П,
създадена с цел да извършват съгласувано в страната престъпления, за които
е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като
групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпление по чл.
354а от НК – престъпление по чл. 321, ал. 1, ал. 3, алт. 2 и 3, във вр. ал. 2 от
НК.
С определение № 13 от 22.05.2020 г. по ЧНД № 64/2020 г. по описа на
Военен съд - София на обвиняемия подп. Б. Г. И. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, като тази мярка е потвърждавана от
състави на Военен съд - София и Военно-апелативния съд многократно.
С оглед произнасянето по жалбата, настоящият състав взе предвид
следното:
За престъпленията, за които на обвиняемия подп. Б.И. са повдигнати
обвинения се предвиждат наказания лишаване от свобода от 15 до 20 години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и лишаване от свобода от
5 до 15 години, които по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 от НК са тежки.
Първоинстанционният съд е анализирал доказателствата по досъдебното
производство, съдържащи се в 92 тома и е правилен отговор на въпросите,
посочени в чл. 63-65 от НПК. Изложил е мотиви, че са налице достатъчно
фактически данни, които да обосновават съществуването на обосновано
предположение, че подп. И. е извършил престъпленията, за които е привлечен
като обвиняем на базата на събраните по досъдебното производство гласни,
писмени и веществени доказателства, както и данни, събрани чрез СРС.
Настоящата инстанция счита, че са налице данни за съпричастие на
обвиняемия подп. И. в извършване на престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение. Не само обясненията на другите обвиняеми по делото
В П и П.К., които правят пълни самопризнания, а и данните, посочени в
докладните записки от 16.12.2019 г. и от 21.01.2020 г., приложени в том 30 от
дос.пр., описвайки комуникацията на обвиняемия И. с М., К. и П в периода
преди, по време и след убийството на М., водят до извода, че е налице
обосновано предположение за съпричастност на подп. И. към
престъпленията, в които е обвинен. Отделно от това при извършеното
претърсване в дома на обв. И. – гр. София, ул. „Т.“ № 50 (том 7, л. 31 – 53) са
иззети наркотици и боеприпаси, за които обвиняемият не дава обяснения.
В своето определение първоинстанционният съд е изложил аргументи,
че от събраните гласни и писмени доказателства по делото може да се
направи заключение, че е налице и реална опасност обвиняемият подп. Б.И.
да се укрие или да извърши престъпление. Това становище се възприема и от
3
настоящата инстанция. Налице е завишена обществена опасност както на
деянията – едни от най-тежките предвидени в НК, така и на обвиняемия. Така
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК е налице спрямо обвиняемия подп.
Б.И., тъй като реалната опасност е законово предвидена, а от събраните по
делото данни не се установява противното.
От друга страна констатацията на Софийски военен съд, че не е
нарушен чл. 63, ал. 4 от НПК – крайният срок за задържане под стража е една
година и шест месеца с оглед на повдигнатите обвинения на обв. И. и датата
му на задържане и в този смисъл този срок не е изтекъл, което да налага
изменение на мярката му за неотклонение в по-лека.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира за неправилен
довода на защитата, че определението на първоинстанционния съд е
необосновано и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е определил с
оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 6 от НПК и двумесечен срок,в който ново
искане на обвиняемия И. за изменение на мярката му за неотклонение е
недопустимо, освен ако то (новото искане) не се основава на влошено
здравословно състояние. Това е направено, за да се гарантира успешното
приключване на разследването на дос.пр. № 25-Сл/2020 г. по описа на ВОП –
София, както е посочил в определението си СВС.
Въззивната инстанция счита прилагането на ал. 6 на чл. 65 от НПК от
СВС за правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че жалбата на
обвиняемия подп. Б. Г. И. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а определението на Военен съд - София като правилно,
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК
Военно-апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5 от 25.02.2021 г. по ЧНД № 33/2021
г. по описа на Военен съд – София.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5