РЕШЕНИЕ
№ 620
гр. гр. Хасково, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640102654 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от от „Изи Финанс" ЕООД с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Т. М. М..
Ищецът твърди, че на 09.05.2019 г. между него като кредитор и
ответника като кредитополучател бил сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 252424, по силата на който му бил предоставен
кредит в размер на 2 500,00 лева. Сключването на самия договор се
извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:
www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите
условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите,
сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с
общите условия", с което кандидатът безусловно приемал същите. След това
1
кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна
информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до
личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бил одобрен, той получавал на
личния си и-мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез
получен чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен
номер четири цифрен, уникален, код, както и на втори и-мейл, в който се
съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе
получения от него код. Освен това на посочения от клиента мобилен номер
бил осъществен разговор със същия, който е записан, за което
кредитополучателят бил уведомен. Целта на този разговор била да се
потвърди устно волята на страните за сключване на договорни отношения
помежду им. Гореописаната процедура била извършена от ответника, в
резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 2
500,00 лв. Договорът бил за рефинансиране, поради което на основание чл. 2,
ал. 2 от него, част от сумата не била преведена на клиента, а директно отивала
за погасяване на негово предходно задължение към кредитора. В настоящия
случай за покриване на предишно задължение по договор № 236929 от
10.01.2019 г. послужила сума в размер на 2 305,99 лв. Съгласно чл. 2, ал. 3 от
договора, остатъкът в размер на 194,01 лв. бил преведен на Т. М. М. по
посочен от него начин, а именно: по банковата й сметка в „Обединена
Българска Банка" АД. Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит
вземането на главницата било разсрочено на 12 броя вноски за периода
08.06.2019 г. - 03.05.2020 г., като ответникът трябвало да преведе и договорна
лихва. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 2.1 от договора, лихвеният процент бил в
размер на 40.15 %. Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит, вземането
за лихва било разсрочено на 12 броя вноски за периода 08.06.2019 г. -
03.05.2020 г. и било в общ размер от 453,78 лв. Тъй като ответникът бил в
забава от датата на падежиране на целия кредит - 03.05.2020 г., но с оглед
мораториума обявен в Закон за мерките и действията но време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., от 15.07.2020 г. до 01.11.2020 г. дължал лихва за забава за
периода в размер на 66.96 лв. Сочи се и че за заплащането им подал
заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2512/2020 г.
По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да
2
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение
на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него за
гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2512/2020 г. по описа на РС – Хасково, до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни
разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно
производство.
С молба вх. рег. № 14637/08.09.2022 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде
постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з.,
като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, като с Определение № 1282/08.08.2022 г. на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки
за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с
което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2
ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само
указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
3
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2512/2020 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат на 131,32 лв. за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се
присъдят такива в размер общо 206,34 лв., от които 106,34 лв. - държавна
такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно
чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на
спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за
неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне
на искова молба и писмено становище.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Т. М. М., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. ***************, съществуването на
вземания на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Балша” № 17, ап. 1, спрямо нея, както следва:
2 191,48 лв., представляваща неизплатена главница по сключен между тях
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 252424 от 09.05.2019 г.,
4
453,73 лв., представляваща договорна лихва за периода от 08.06.2019 г. -
03.05.2020 г., 66,96 лв., представляваща лихва за забава за периода от
15.07.2020 г. до 01.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2512/2020 г. по описа на
Районен съд - Хасково - 29.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т. М. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
***********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ”Балша” № 17, ап. 1, сумата от 337,66 лв., от която 206,34 лв.,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 131,32 лв.,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2512/2020 г. по описа на
РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 260306/03.11.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
5