Р E Ш Е Н И Е
№ 568
гр.Плевен, 24.10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
Членове: Снежина Иванова
Венелин Николаев
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 870 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН
във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 339 от 13.05.2019 г., постановено по НАХД № 432 по описа за 2019г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 08-00-413/05.02.2019г. на Заместник министъра на културата, с което на основание чл.197, ал.1 от Закона за културното наследство на „Делта Фууд“ ООД гр. София, представлявано от Р.М.С., е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Министерство на културата, чрез гл. юрисконсулт Й.Н., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните факти и доказателства е постановил решение, с което е приел, че актосъставителят е допуснал нарушения на чл. 42, т.З от ЗАНН и респективно административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Счита се, че тези изводи са необосновани, тъй като актосъставителят е посочил ясно, мотивирано и категорично като дата на установяване на нарушението - датата на съставяне на Констативния протокол от извършената проверка - 08.06.2018 г. Посочва се, че при извършената проверка на 08.06.2018 г. е установено, че за дълъг период от време, в качеството на съсобственик на имота „Делта Фуд“ ООД не е полагал необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние имот, находящ се на ул. „Сан Стефано“ № 2, като следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН се осъществява чрез бездействие, от което следва, че установяване на времето на бездействието съвпада с датата на установяване на нарушението, в случая това е 08.06.2018 г. Счита се още за необоснован изводът на съда, че е налице непълно и общо описание на фактическата обстановка, тъй като не са посочени необходимите грижи за опазването, съхранението и поддържането в добро състояние на недвижимата културна ценност. В тази връзка се сочи, че както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е обосновано, че дължимите грижи са тези на добрия стопанин и съсобственик на имот. Твърди се, че как точно трябва да се грижи собственикът не е посочено в закона, но законодателят е казал „необходимите грижи“, които безспорно установено е, че не се полагат към момента на извършване на проверката от контролните органи. Предвид изложеното се счита, че неправилно районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила залегнали в разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е довело до ограничаване на правото на защита на санкционирания субект. Сочи се още, че районният съд не е провел и обективно, всестранно и пълно съдебно следствие, както го задължава разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от НПК, с оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и само на това основание решението следва да бъде отменено. В заключение се счита, че наказателното постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 52 и сл. от ЗАНН, има всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 57 от ЗАНН, спазени са и предвидените за издаването му срокове. Твърди се, че приетите за установени фактически обстоятелства, свързани със съставомерността на нарушението, се доказват безспорно от представените гласни и писмени доказателства по делото. Моли се за отмяна на решението на районния съд, като се постанови друго, с което се потвърди издаденото наказателно постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Министерство на културата не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, в която се моли касационната жалба да бъде уважена по наведените в нея основания.
В съдебно заседание ответникът – „Делта Фуд“ ООД, гр. София не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Делта Фут“ ООД за това, че като съсобственик на сграда-НКЦ, намираща се в УПИ III-5989, кв. 85а по плана на гр. Плевен, с административен адрес – гр. Плевен, ул. Сан Стефано“ № 2, с идентификатор 56722.659.872 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, не е полагало необходимите грежи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на сгредата, като така не е изпълнило разпоредбите на чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН, а именно: „Собствениците, концесионерите и ползвателите на движими културни ценности са длъжни да:1. Полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му“, като изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие, включително с неизпълнение на Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община-Плевен, издадена на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗКН. Констатираното нарушение е квалифицирано по чл.71 ал.1 т.1 от Закона за културното наследство.
За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество. На първо място е посочил, че АУАН и НП не съдържат дата на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение, като само е отразено декларативно, че бездействието за предприемане на мерки по опазването и поддържането на сградата е продължило в дългогодишен период от време. Посочил е още, че датата, респ. периодът на извършване на деянието е съществен елемент от обективната му страна, без който деянието е несъставомерно, като откриването/установяването на нарушението на 08.06.2018г. е от значение за преценка на евентуалното приложение на чл.34 от ЗАНН или за осъществяване на административно-наказателната отговорност спрямо нарушителя, а не финализира обективирано неправомерно поведение. Счел е също, че дори да се приеме, че 08.06.2018г. е крайната дата на съставомерното бездействие, то липсва негова начална дата. Посочил е, че този порок е съществен и не може да бъде саниран, поради което е основание за отмяна на НП. На второ място районният съд е приел, че липсва пълно описание на фактическата обстановка, тъй като е следвало да се посочат дължимите действия, които всеки от собствениците на недвижимата културна ценност, съобразно чл.71 ал.1 т.1 от ЗКН, е следвало да осъществи.На следващо място е счел, че нарушението, което се вменява във вина на жалбоподателя е неясно, тъй като освен нормата на чл.71 ал.1 т.1 от ЗКН е вменено неизпълнение на заповед на кмета на общината, което е в разрез на чл.18 от ЗАНН. На последно място е посочил, че издаването на наказателни постановления с еднакви номера и дати за едно и също нарушение, но на три различни субекта внася допълнителна неяснота по въпроса кой всъщност е наказан.
Решението на районния съд е неправилно, като съображенията за това са следните:
Не съответства на събраните по делото доказателства изводът, че в АУАН и НП липсва дата на извършване на нарушението, респективно периода на извършване на нарушението. Извършеното деяние се изразява обобщено в това, че дружеството в качеството си на съсобственик на процесния имот, не е положило необходимите грижи за неговото опазване, съхранение и поддържане в добро състояние като не е предприело мерки в насока да изпълни разписаните в чл.71 ал.1 т.1 от ЗКН задължения и не е изпълнило Заповед № РД-12-145/04.05.2017г. на Кмета на Община-Плевен, издадена на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗКН, на която дружеството е адресат. Т.е. изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, което бездействие е започнало след изтичане на установените в Заповед №РД-12-145/4.05.2017 год. срокове за провеждане на процедурите по изготвяне и представяне на архитектурно заснемане на сградата, текстова и фото-документация, изготвяне на конструктивен проект за укрепване на фасадите и внасянето му за съгласуване в община Плевен и т.н. и не е приключило включително към датата на последната проверка, резултатите от която са отразени в Констативен протокол №08-00-413/26.06.2018 год. Касае се за отрицателен факт, който не е опроверган от дружеството, поради което настоящата касационна инстанция приема, че изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, което продължава да се осъществява до момента, докато дружеството не предприеме мерките, които са му предписани със заповедта и/или от закона. Докато трае това бездействие наказателно-отговорното лице е в нарушение. В случая при наличие на задължения за действие, жалбоподателят е бездействал непрекъснато през целия период. Когато едно административно нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето, се установява едно трайно фактическо състояние, което се явява довършено едва с предприемане на дължимите действия или в случая с предприемане на действия по опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на процесната сграда. Затова касационната инстанция намира, че от възникване на задължението за собствениците за предприемане на горните действия до фактическото им предприемане се касае за едно нарушение. Затова и не може да бъде посочена конкретна дата на нарушение, което продължава да се осъществява във времето до настъпване на юридически факт, който да го преустанови. А посочената в АУАН и НП дата 08.06.2018 год. съставлява датата, на която, видно от всички материали по административно-наказателната преписка, е констатирано това бездействие от контролните органи. На тази дата, след обобщаване на всички събрани по преписката писмени документи, включително и от предходно извършвани проверки и снимков материал, е направена писмена констатация, че дружеството-съсобственик на имота не е изпълнило произтичащите от ЗКН и издадената Заповед №РД-12-145/4.05.2017г. на Кмета на Община Плевен задължения и са дадени конкретни препоръки за изпълнение.
Несъответен на събраните по делото
доказателства и изводът, че описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено, е неясно. Обратно на приетото от съда, подробно е описано и в
АУАН, и в НП, състоянието на сградата, а именно че същата е в тежко аварийно състояние, като е конкретизирано в
какво се изразява то. Съответно и адекватно на така констатираното
състояние на сградата, описано подробно по елементи, е указанието на органа за
предприемане от страна на съсобственика на мерки, разписани в чл.71 ал.1 т.1 от
ЗКН , а именно грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на
сградата, респ. на тези елементи, за които е констатирано, че се дължи грижа.
Тези грижи е ясно и недвусмислено, че
следва да съответстват на установеното при огледа и да са насочени към отстраняване на тези конкретно описани
повреди. От друга страна и в АУАН, и в НП, от една страна се съдържа препращане
към издадената Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г.
на Кмета на Община-Плевен, а от друга страна са преповторени конкретните
указания към собствениците, дадени с тази заповед. Следователно, разписани са
конкретни, ясни и недвусмислени мерки, които следва да се предприемат, и грижи, които да се положат, за опазването, съхранението и поддържането в добро
състояние на процесния имот. Т.е.
нарушението е ясно и конкретно описано, като не е нарушено правото на защита на
дружеството да разбере в какво е обвинено.
Ето защо касационната инстанция намира, че оспореното решение като неправилно и необосновано следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на същия съд, който да разгледа делото и да се произнесе по въпроса има ли извършено нарушение от дружеството на посочените в АУАН и НП разпоредби , като даде отговор и на всички релевирани с жалбата оплаквания.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 339 от 13.05.2019 г., постановено по НАХД № 432 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/