Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА
НИКОЛОВА
с участието
на секретаря Елена Пеева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
4990 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба,
подадена от „Д.В.“ ЕАД, срещу наказателно постановление № В-0046981/24.09.2019
г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра със седалище *** към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 208 ЗТ
на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда)
лева за нарушение по чл. 114, т. 2 ЗТ.
В жалбата на въззивното
дружество са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивното дружество не изпраща процесуален представител.
В проведеното открито
съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Н.Н. излага съображения за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление предвид това, че от
събраните по делото доказателства е доказано нарушението и предвид липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Отправено е искане за потвърждаване
на наказателното постановление и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 09.07.2019 г. служители на КЗП, сред които и
свидетелката И.Е.А. , извършили
проверка в гр. Варна, к. к. „Златни
пясъци", хотел „Хелиос спа“, стопанисван от
въззивното дружество.
При проверката било установено,
че в проверявания обект се извършва туристическа дейност - хотелиерство.
Обектът бил категоризиран за категория четири звезди с удостоверение №
РК-19-9682/11.09.2014г. от Министерството на туризма, валидно до 11.09.2019г.
Това удостоверение било поставено на видно място на рецепция на хотела.
Към момента на проверката в
хотела имало настанени туристи. Извършена
била проверка на посочени от присъстващ служител на хотела стаи с номера 332 и
48.
В хода на проверката,
проверяващите органи констатирали, че в обекта: 1. няма изградена козирка; 2. няма обособен магазин и
щандове за продажба на стоки, сувенири, цветя, вестници и др.; 3. няма бръснаро-фризьорски и козметичен салон; 4. няма алармена
инсталация в санитарния възел; 5. в стаите няма достъп до интернет; 6. в
помещението за нощуване няма кош за отпадъчна хартия; 7. в помещението за
нощуване няма папка с рекламни материали, информационни материали; 8. в
санитарния възел няма телефон - дериват; 9. няма халати; 10. на територията на
хотела няма обособена достъпна стая с необходимото функционално хотелско и
санитарно оборудване, уреди и приспособления за хора с намалена или ограничена
подвижност.
Горните констатации проверяващите
органи описали в КП №К-
2669108/09.07.2019 г. и чек лист, неразделна част от протокола.
На 15.07.2019 г., св. А.
съставила АУАН срещу въззивното
дружество за нарушение на чл. 114, т. 2 ЗТ. АУАН бил предявен и връчен на
управителя.
В срокът по чл.44 от ЗАНН не са
депозирани възражения срещу АУАН. Въз основа на съставения АУАН било
издадено обжалваното пред настоящата инстанция НП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. И.Е.А. и
писмени доказателства: 2 броя заповеди на председателя на КЗП; дневен финансов
отчет; констативен протокол заедно с чек лист; удостоверение за категория;
регистър за настанените туристи; таблица за заетост на хотела; ценоразпис на английски
и български език; договор между „Д.В.“ ЕАД и „Аватар Тур“ ООД.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. И.Е.А. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства. От показанията на св. Е., от съставения на място
констативен протокол и от приложения към него чек-лист се установяват и
съответните отклонения в обекта от изискванията на Наредба за изискванията към
местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за
определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията.
Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото,
доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради
което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
От
правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от длъжностни лица със
съответната компетентност. Съгласно чл.175, ал.1 ЗТ при констатирани нарушения
на изискванията на закона и на наредбите, приети и издадени по прилагането му,
длъжностни лица, оправомощени от министъра на туризма, от председателя на
Комисията за защита на потребителите, от кметовете на общини, съставят актове
за установяване на извършено нарушение по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно ал.2 на същата разпоредба за
налагане на административни наказания министърът на туризма, председателят на
Комисията за защита на потребителите, областните управители, кметовете на
общини и председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор издават наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Безспорно НИМНЗХРРОКОПСДПК е
Наредба издадена въз основа на ЗТ и това е видно не само от ЗТ, но и от
§ 2 от ПЗР на Наредбата, където е посочено, че тя се приема на
основание чл. 121, ал. 5 във връзка с ал. 2 и 6 на същия член от ЗТ. От друга страна, в чл.232,
ал. 1 и ал. 2 ЗТ е предвидено, че актовете за установяване на административните
нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на туризма,
от председателя на Комисията за защита на потребителите, от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от длъжностни лица
от общинската администрация, определени от кмета на съответната община, а
наказателните постановления се издават от министъра на туризма, председателя на
Комисията за защита на потребителите, председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината или
от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото
Заповед № 171/09.03.2017 г. председателят на КЗП е оправомощил издателя на настоящото
НП да издава наказателни постановления по Закона за туризма, а видно от Заповед
№ 806ЛС/01.09.2017 г. председателят на КЗП е оправомощил св. И.А. да съставя
АУАН.
На следващо място съдът
намира, че АУАН съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
114, т.2 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в
туристически обекти по чл. 3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят
туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за
определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал.5. Тази правна
норма от Закона за туризма препраща към изискванията на Наредбата, приета по
реда на чл.121, ал.5 ЗТ. Наредбата, която е приета по цитирания текст от
закона, е Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване,
спиране на действието и прекратяване на категорията. Именно с тази наредба се
определят конкретните изисквания към видовете места за настаняване и заведения
за хранене и развлечения, както и минималните задължителни изисквания, на които
трябва да отговарят местата за настаняване, прилежащи към тях заведения за
хранене и развлечение и самостоятелните заведения за хранене и развлечение, за
определяне на категорията им, както следва за: изграждане; обзавеждане и
оборудване; обслужване; предлагане услуги в туристическия обект; образование
или професионална квалификация стаж в туризма и езикова квалификация на
управителя и за професионална езикова квалификация на персонала в туристическия
обект. В НП наказващият орган е посочил нарушената законова разпоредба по
смисъла на чл.114, т.2 от Закона за туризма, именно Приложение № 1, както и
нормата на чл.17, ал.1, т.1 от
Наредбата, по силата на която следва да се съблюдават изискванията на
цитираното приложение.
От
събраните по делото доказателства се установява, че въззивното дружество е
стопанисвало проверявания обект, като и че същият притежава удостоверение за
категоризация „Четири звезди“ и е развивало хотелиерска дейност. На следващо
място се установява, че на посочената в АУАН и НП дата в проверявания обект,
стопанисван от въззивното дружество, изискванията свързани с предоставената
категория не са били спазени – нямало е изградена козирка, което
не съответства на изискванията на Глава първа, раздел IV.1, ред II.2 от Приложение № 1 към чл. 17, ал.
1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК; нямало е обособен магазин и щандове за продажба на
стоки, сувенири, цветя, вестници и др., което не съответства на изискванията на
Глава първа, раздел IV.1, ред
ХIII.1 от Приложение № 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК; нямало е бръснаро-фризьорски и козметичен салон, което не
съответства на изискванията на Глава първа, раздел IV.1, ред ХIII.2 от Приложение № 1 към чл. 17, ал.
1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК; нямало е алармена инсталация в санитарния възел,
което не съответства на глава първа, раздел IV.1, ред XV.3 от приложение № 1
към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК; в стаите е нямало достъп до
интернет, което не съответства на глава първа, раздел IV.1, ред XV.5 от
приложение № 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК; в помещение за
нощуване е нямало кош за отпадъчна хартия, което не съответства на глава първа,
раздел IV.2, ред IV.2.12 от приложение
№ 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК; в помещението за нощуване е
нямало папка с рекламни материали, информационни материали, което не
съответства на глава първа, раздел IV.2, ред 2.17 от приложение
№ 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК; в санитарния възел е нямало
телефон - дериват, което не съответства на глава първа, раздел IV.2, ред IV.3.6
от приложение № 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК; нямало е халати,
което не съответства на глава първа, раздел IV.2, ред IV.3.8 от приложение № 1
към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК; на територията на хотела е нямало
обособена достъпна стая с необходимото функционално хотелско и санитарно
оборудване, уреди и приспособления за хора с намалена или ограничена
подвижност, което не съответства на забележка III към глава Първа към приложение № 1 към чл. 17, ал. 1, т. 1 от НИМНЗХРРОКОПСДПК.
Следователно правилно е била
ангажирана отговорността на въззивното дружество за нарушение на чл. 114, т. 2
ЗТ.
По възраженията на въззивното дружество:
В случая е възникнала за
т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на законодателството в областта на управлението
на отпадъците. Следователно не е необходимо, както се твърди във въззивната
жалба, да се изследва въпросът за отговорните за нарушението служители на
въззивното дружество. В този смисъл не е необходимо да бъде изследвана вината
на съответния служител на въззивното дружество, каквото възражение срещу
законосъобразността на НП е наведено във въззивната жалба.
По отношение на възражението
за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на
доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното
постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните по делото са
длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и,
най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна
точка означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от
административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с
автори проф. д-р К.Л. и доц. д-р И.Т., стр. 386).
Съдът намира, че извършеното
от дружеството нарушение не представлява маловажен случай. С Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е
направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената
разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един
случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността
на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение)
от съответния вид. В конкретния случай нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност. Напротив нарушението е извършено през летния
сезон, когато се наблюдава завишена посещаемост на
хотелите, намиращи покрай Черно море. На следващо място - 42 % от стаите в
хотела са били заети към този момент. Не на последно място по значение е, че
всички туристи са били чуждестранни. С оглед на това обществените отношения,
обект на защита от разпоредбата на чл. 114, т. 2 от ЗТ, са били засегнати в
една значителна степен, като в това число е засегнат имиджът на страната ни
като туристическа дестинация, което от своя страна изключва
"маловажността" на нарушението. Обстоятелството, че процесното
административно нарушение се явява първо такова за дружеството-жалбоподател,
доколкото информация в обратния смисъл по преписката липсва, не се отразява
върху обществената опасност на извършеното нарушение. Същото има значение и е
взето предвид от АНО при определяна на размера на наложената санкция- в
минимален размер.
По имуществената санкция:
В конкретния случай
административнонаказващият орган е наложил санкцията в минимално предвидения в
чл. 208 ЗТ размер от 1000 лева. Същевременно наложената административна санкция
не може да бъде наложена под законоустановения й минимум, поради което е
безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на
въззиваемата страна – Комисия за защита на потребителите, която претендира
присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал.
5 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът приема, че
дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в
размер на по 80,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ В-0046981/24.09.2019 г. на директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище *** към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
основание чл. 208 ЗТ на „Д.В.“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на
1000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 114, т. 2 ЗТ
ОСЪЖДА „Д.В.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ЕИК *********, с адрес гр. София
1000, пл. „Славейков” № 4А сумата от 80,00 лв. (осемдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция,
на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в 14
– дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен
съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: