№ 304
гр. гр. Лом, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20231620100362 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД.
Делото е образувано по предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от изпълнителен директор Ю. Ю., чрез пълномощника: юрк.
Н. Г. П.-А., срещу Г. П. Н., с ЕГН: ********** , с адрес: гр. ****,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца за парично задължение в общ размер на 678,91
лв. – задължение по Договор за потребителски кредит **** от 25.05.2021 г.,
от които: главница в размер на 582,05 лв., договорна лихва за периода
15.11.2021 г. - 15.06.2022 г. в размер на 42,99 лв. и обезщетение за забава
върху главницата в размер на 53,87 лв. за периода от 16.11.2021 г. до датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.11.2022 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по
ч. гр. д. № 2252/2022 г. по описа на PC – Лом, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1426 от 02.12.2022 г.
Претендират се разноските, направени по ч. гр. д. № 2252/2022 г. по
1
описа на PC – Лом и разноските, направени в настоящото производство,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Препис от Исковата молба е редовно връчена близък на ответницата –
син, със задължение да предаде, като, в изпратеното до ответника съобщение,
изрично е вписано, че, при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване
в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено Решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
Писмен отговор е постъпил от процесуалния представител на
ответника, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. С отговора ответникът оспорва
предявените искове, както по основание, така и по размер. Намира исковете за
неоснователни, поради нищожност /липса на волеизявление, чл. 26, ал. 3, пр.
второ от ЗЗД/. Твърди се с Отговора, че ответникът не е подписвал договор за
кредит, договор за застрахователно посредничество, Застрахователен
сертификат и фактура № **** г., издадена от „Евролукс – 99“ ЕООД. Сочи се,
че ответната страна не е била надлежно уведомена за извършената цесия,
поради което не дължи разноските, сторени в заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, не се
явява, не се представлява. С постъпило становище от процесуалния
представител на ищеца се поддържа Исковата молба. Иска се делото да се
гледа в отсъствие на ищеца или негов представител. Претендират се
държавна такса и разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не
се явява. Представлява се от адв. Н. Г. от АК – Видин, редовно упълномощен.
Поддържа Отговора на Исковата молба, намира иска за неоснователен и
недоказан. Претендират се направените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Установява се, че на 11.03.2022 г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г.,
на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, по
силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № **** от дата 25.05.2021 г. е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране па вземания“ ЕАД, ЕИК ****, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. За
извършената цесия длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/**** от 11.03.2022 г., изпратено
до длъжника с известие за доставяне, от страна на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на цедента. С оглед на това
2
ищецът моли съдът да връчи на ответника, с Исковата молба и приложения
към нея, и съобщението за извършената цесия, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
като, в случай, че ответникът не бъде намерен, връчването да се осъществи по
реда на чл. 47 от ГПК.
По делото се доказа, че е сключен Договор за потребителски кредит №
****/25.05.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон
България – кредитор и Г. П. Н. – длъжник, по силата на който длъжникът е
получил кредит за покупка на стоки и услуги. С подписването на договора за
кредит, Кредитополучателят се съгласил предоставеният му с договора
потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски
партньор на Кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения
начин, съставлява изпълнението на задължението на Кредитора да предостави
на Кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане,
извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и
създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „размер на вноската“ и брой в
поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвеният процент е фиксиран за
срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 937,56 лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 165,84 лв. На основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита, в срок до 15.06.2022 г., на 12 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 78,13 лв., съгласно погасителен план,
посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна
погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 15.06.2022 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част от договора за кредит), предвид което, по
отношение на вземанията по договора за кредит, не е обявявана предсрочна
изискуемост. Длъжникът не е изпълнил задължението си да заплаща кредита
съгласно условията по договора.
Падежът на кредита е настъпил на 15.06.2022 г., като предсрочната
изискуемост по него не е обявена. С оглед на това, ищецът е подал Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължени по реда на чл.
410 от ГПК в Районен съд - Лом, като е образувано ч. гр. д. № 2252/2022 г. и,
по подаденото Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 1426 от 02.12.2022 г.
Длъжникът е подал Възражение срещу издадения съдебен акт, което
обуславя правния интерес от подаването на Искова молба от страна на ищеца.
Приложено е ч. гр. д. № 2252/2022 г. на РС – Лом, видно от което, по
Заявление на ищеца, в негова полза, е издадена Заповед № 1426 от 02.12.2022
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника –
длъжник, за посочените в исковата молба суми. Ответникът – длъжник е
3
подал възражение по чл. 414 от ГПК, като посочва, че не дължи на ищеца така
посочената сума в заповедта, издадена на 02.12.2022 г. по описа на Районен
съд – Лом и че не е надлежно уведомен за извършената цесия.
Съдът, с Разпореждане от 12.01.2023 г., е указал на заявителя правото му
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Последното е получено от заявителя - настоящ ищец на 01.02.2023 г.
Искът по реда на чл. 422 от ГПК е предявен в указания срок (видно от
вх. печат).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено
нещо.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове:
Искът е предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от изпълнителен директор Ю. Ю., чрез пълномощника: юрк.
Н. Г. П.-А., по реда и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно - на задължението, посочено в Заповедта за изпълнение. Ето защо
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
За уважаване на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между
страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в
качеството му на заемодател, на ответника, в качеството на заемател, и
поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума в
претедираните размери.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на
ответника е да докаже недължимост на претендираните суми, изцяло или
отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора или
докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова
4
институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя
дружеството и като кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
От друга страна, отпуснатият заем на ответника като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗПт и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗПт.
Волеизявленията на страните по делото са били насочени към
пораждане на облигационно правоотношение по договор за кредит за покупка
на стоки и услуги. Процесният договор е сключен на 25.05.2021 г. и попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от
05.03.2010 г., тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор съгласно ал. 4 на
чл. 9 от ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията на банкови сделки,
имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на
кредитни институции, процесният договор попада и в приложното поле на
Закона за защита на потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК, включително и
нормите на чл. 143-146 от ЗЗПт, обн. ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г., с последна
редакция ДВ, бр. 20 от 11.03.2022 г.
На 11.03.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на основание чл.
99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги
№ **** от дата 25.05.2021 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. За извършената цесия
длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с Уведомително писмо
с изх. № УПЦ-П-БНП/**** от 11.03.2022 г., изпратено до длъжника с
известие за доставяне, от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
в качеството и на пълномощник на цедента. С оглед на това ищецът моли
съда да връчи на ответника, с Исковата молба и приложения към нея, и
съобщението за извършената цесия, съгласно чл. 99, ал. 3, като, в случай че
ответникът не бъде намерен, връчването да се осъществи по реда на чл. 47 от
ГПК.
Безспорно по делото се установи, че между кредитора /дружеството-
цесионер/ и ответника Г. П. Н. е налице твърдяното отношение – договор за
кредит за покупка на стоки или услуги, по силата на който цесионерът е
предоставил на търговеца, от когото ответникът е закупил стоката,
уговорения кредит, срещу задължението за връщането му. Налице е сключен
в писмена форма между страните двустранен, възмезден договор, като
изпълнението на задължението на едната страна обуславя изпълнението на
задължението на другата страна. В случая се установи, че ищцовото
дружество е предоставило на търговеца, от когото ответникът е закупил
стоката, уговорената сума, което е породило насрещно задължение да върне
5
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, съгласно
уговореното с погасителен план – месечни вноски с точен падеж. Ответникът
не ангажира никакви доказателства за извършвани от него плащания в
изпълнение на поетите задължения по договора да заплаща погасителните
вноски в уговорените размери и падежи, което е основание да бъде
ангажирана договорната му отговорност.
Установи се, че ответникът не е заплащал погасителни вноски, като,
към момента на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК на 29.11.2022 г.,
са били изискуеми всички непогасени вноски, предвид изтичане срока на
договора. Поради това, с оглед изискуемостта на целия кредит, за ищцовото
дружество е бил налице правен интерес от подаване на Заявлението по чл. 410
от ГПК. Задължението на ответника по договора за погасяване на изискуемия
кредит възлиза на сумата в общ размер на 678,91 лв. – задължение по Договор
за потребителски кредит **** от 25.05.2021 г., от които: главница в размер на
582,05 лв., договорна лихва за периода 15.11.2021 г. - 15.06.2022 г. в размер на
42,99 лв. и обезщетение за забава върху главницата в размер на 53,87 лв. за
периода от 16.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 29.11.2022 г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е на
15.06.2022 г., с което и цялото задължение по него е станало изискуемо.
Падежът на последната уговорена погасителна вноска е настъпил на
15.06.2022 г., поради което всички задължения по договора за кредит са
окончателно падежирали към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от
ГПК – 29.11.2022 г., както и към датата на подаване на Исковата молба –
28.02.2023 г.
Неизпълнението от страна на ответника – длъжник по договора за
кредит – на задължението му за връщане на дадената му като кредит парична
сума в уговорените срокове и настъпилата изискуемост на кредита, обуславя
ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното
неизпълнение.
С оглед установеното просрочие при уговорените вноски, съгласно чл.
17 от условията по договора за потребителски кредит, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената
главница. За периода от изпадането на длъжника в забава, поради неплащане
на погасителните вноски, от дата 16.11.2021 г. до 29.11.2022 г., която дата е
преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, и който е претендираният от ищеца период, мораторната лихва
възлиза на сумата в размер на 53,87 лева. Искът за тази акцесорна претенция
следва да се уважи в неговата цялост.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно
от която се установява, че усвоеният кредит от страна на ответницата е бил
отпуснат с цел закупуване от кредитополучателя на стока от магазин „Техно
Арена“, собственост на „Евролукс -99“ ЕООД, находящ се на адрес: гр. ****.
Стойността на закупената стока е в общ размер от 708,00 лева, за което е
издадена и фактура с № **** от дата 25.05.2021 г., което, по безспорен начин,
6
доказва усвояването на отпуснатата сума с паричния заем. За погасяването на
задълженията си ответницата е направила вноски, както следва: на 19.07.2021
г. в размер на 78,13 лв., на 20.08.2021 г. в размер на 78,13 лв., на 25.10.2021 г.
в размер на 78,13 лв. и на 17.12.2021 г. в размер на 78,13 лв. Общо погасената
сума е в размер на 312,52 лв., от която 189,67 лв. за главница и 122,85 лв. за
лихва.
Останало е да се дължи сума в размер на 582,05 лв. за главница и 42,99
лв. за лихва.
С експертното заключение е изчислено, че, до подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за парично задължение, лихвата за забава върху
главницата е в размер на 56,26 лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че, по категоричен начин, се
установи съществуването на задълженията на ответника Г. П. Н. по договора
за кредит за покупка на избрани стоки и услуги, поради което предявеният
положителен установителен иск следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
Върху главницата от 582,05 лева следва да се присъди и законната
лихва за забава, считано от постъпване в съда на Заявлението на издаване на
Заповед за изпълнение – 29.11.2022 г., съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
По отношение на възражението за това, че ответницата не е уведомена
за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, до ответницата е изпратено писмо,
съдържащо Уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънал Файненс“ С. А. -
клон България чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с изх. № УПЦ-П-
БНП/**** от 11.03.2022 г. за извършената продажба на вземания, изпратено
чрез „Български пощи“ с известие за доставяне на посочения в договора за
кредит постоянен адрес.
Като доказателство, към Исковата молба, е представено и
Уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънал Файненс“ С. А. - клон
България чрез „Агенция за събиране на вземания“, изх. № УПЦ-П-БНП/****
от 11.03.2022 г., за извършената цесия, като е поискано да се връчи на
ответника същото, ведно с Исковата молба и приложенията към нея, съгласно
практиката на ВКС, постановена на основание чл. 290 и 291 от ГПК (Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о.), съгласно които, ако, към Исковата молба, по
иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото Уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от Исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 от ЗЗД. Прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, и същото
следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Предвид това се прави и изводът, че длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако, едновременно с това,
7
твърди, че вече е изпълнил задължението си на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото
вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с Исковата молба задължение не е
погасено. В тази насока: Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело
867/2011 г., IV г. о. и Решение № 173/15.04.2004 г. на ВКС по гр. дело
788/2013 г., ТК, какъвто е и процесният случай.
Спорен е въпросът достигнало ли е до длъжника уведомлението за
извършената цесия в хода на настоящото производство. Както вече се посочи,
в конкретния случай по делото е налице надлежно връчване на съобщение на
длъжницата за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на
исковото производство, тъй като съобщението, ведно с препис от Исковата
молба, са връчени чрез сина на ответницата със задължение да го предаде.
Уведомлението за сключения договор за цесия с предмет процесното вземане
представлява приложение към Исковата молба. Затова, в конкретния случай,
приложеното към Исковата молба Уведомление за цесия е връчено на
ответника.
Настоящият съд намира, че е осъществено връчване на Уведомление до
ответника за прехвърляне на вземанията в хода на производството с
материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, като част от приложенията
към Исковата молба, и е получено от ответницата, като е осъществено
връчване на съобщението и препис от Исковата молба на дата 12.04.2023 г. на
сина на длъжницата - Н. Г., със задължение да го предаде на майка си.
Нещо повече, уведомяването е налице, като е породило желания
материалоноправен ефект и предвид това, че, в последствие, ответницата е
получила книжата по делото, връчени на сина й, а това е видно от
упражненото й процесуално право по чл. 131 от ГПК да подаде отговор на
Исковата молба в срок.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и предвид изхода от спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в
заповедното, така и в исковото производство разноски. Разноските надлежно
се претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на
25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева, направени
в заповедното производство, и 125,00 лева довнесена държавна такса в
исковото производство и 300 лева за внесен депозит за вещо лице и изготвяне
на ССЕ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящото
исково производство. Юрисконсултското възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Това
означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът
може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл. 25, ал. 1 от НЗПП, за защита по дела с определен материален интерес,
8
възнаграждението е от 100 до 360 лева. С оглед на материалния интерес по
делото - общо 678,91 лева, както и предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, съдът намира, че следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лева. Освен това
юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на
адвокатското такова. Така разноските са в общ размер на 700 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. П. Н., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от изпълнителен директор Ю. Ю., чрез пълномощника: юрк.
Н. Г. П.-А., сумата в общ размер на 678,91 лв. – задължение по Договор за
потребителски кредит **** от 25.05.2021 г., от която: главница в размер на
582,05 лв., договорна лихва за периода 15.11.2021 г. - 15.06.2022 г. в размер на
42,99 лв. и обезщетение за забава върху главницата в размер на 53,87 лв. за
периода от 16.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 29.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, от
датата на депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, предмет на заповедно производство по ч. гр. д. №
2252/2022 г. по описа на PC – Лом, по което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 1426 от 02.12.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. П. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от изпълнителен директор Ю. Ю.,
направените по делото разноски в общ размер на 700 лева, от която сумата
в размер на 525,00 лева, представляваща държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозит за вещо лице по настоящото производство, както
и направените по частно гр. дело № 2252/2022 г. по описа на Районен съд - гр.
Лом разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение общо в
размер на 175,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
След влизане в сила на решението да се отдели ч. гр. д. № 2252/2022 г.
9
по описа на PC – Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10