№ 3416
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100504382 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Р. Х. Н., ответник в
първоинстанционното производство срещу решение № 18 593/12.11.2023 г. на
СРС, 127 състав, постановено по гр.д. 6 755/2023 г., в частта, в която е
признато за установено, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД по реда на
чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ сумата от 2 387, 67 лв. – цена на доставена
незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 14.11.2022 г. до изплащане на вземането и за сумата от 33,
16 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.
10.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 14.11.2022
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. 61 737/22 г. по описа на СРС, 161 състав.
В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно.
Заявени са твърдения, че съдът бил направил недоказани изводи, че
погасителна давност не съществува, а такава била налице. Твърди се, че не
било доказано топлинната енергия, подаване в сградата да е достигнала имота.
Твърди се, че от години водата била хладка, стоплила се от само себе си.
1
Заявени са твърдения, че претендираното потребление не касаело неин имот,
както и за липса на търговски отношения между нея и ищеца. Налице било
фалшиво фактуриране на неправилни данни. Заявени са твърдения, че
констатацията на съда за клиент не носила задължение за плащане. Иска се
отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което
решението на СРС в обжалваната му част да бъде отменено, а заявените
искове бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същите
са наведени твърдения, относно правилността на съдебния акт в обжалваната
му част и искане за неговото потвърждаване. Претендират се и разноски.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Бруната“ ООД не е заявило становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните са формирали спор, че въззивникът – ответник в
първоинстанционното производството е собственик на процесния имот през
процесния период на основание. Видно от съдържанието на нотариален акт за
2
учредяване право на строеж № 58, дело 268/2000 г. на Нотариус М.И., с район
на действие - СРС, Р. Х. Н. – П. е учредила право на строеж върху собствен
недвижим имот на дружество „91111-Свободен пазар“ ЕООД срещу
насрещното му задължение да постои за собственика описаните в
нотариалния акт обекти. В т. 2 от описанието е описан ап. Тип Б, със застроена
площ от 112, 10 кв.м. Административният адрес на имота е идентифициран с
удостоверение на ГИС – София от 21.11.2011 г. като ул. ****. При тези данни
по делото, въззивникът – ответник се легитимира като собственик на имота на
годно правно основание.
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Обстоятелството, че имотът е
присъединен към топлопреносната мрежа се установява от предствената по
делото идентификация на топлоснабдяван имот, с която е определян
отопляемият обем на помещенията, съставен през м.11.2003 г. и носещ подпис
на собственика – настоящ въззивник. При тези данни по делото, въззивникът –
ответник е клиент на топлинна енергия и за него съществува задължение да
заплащат цената на доставяната топлинна енергия.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на
етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се
осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ
респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но
релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от
12 март 2020 г. за топлоснабдяването, релевантна след отмяната на
предходната наредба . Законодателят е предвидил задължението за заплащане
на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си
задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.
Не е част от предмета на спора, че в сградата, в която се намира
процесния имот е въведена системата за дялово разпределение, а
индивидуалното измерване на потребление на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в
3
процесния период от „Бруната” ООД, предвид представения договор
2370/05.02.2004 г. и протокол от ОС на ЕС от 04.00.2004 г.
При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че безпротиворечиво е установено, че правото на собственост
върху процесния по делото имот е в патримониума на ответницата –
въззивник, както и че същата е в договорно правоотношение с въззиваемата
страна по повод доставка на топлинна енергия. Поради което заявените в тази
връзка възражения във въззивната жалба се възприемат като неоснователни от
състава на съда.
Вещото лице по изслушаната пред СРС, СТЕ е установило размерът на
задълженията за потребена топлинна енергия като е отчетено
обстоятелството, че за част от процесния период /05.2019 г. – м.10.2019
г./липсва свидетелство за метрологична проверка на общия топломер на
абонатната станция, поради което сумата, релевантна за периода е
приспадната от задължението. Аритметичното изражение на сумата възлиза
на 2 387, 67 лв. след извършеното приспадане, което правилно е възприето от
СРС като основателно.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“" от
потребителя на продавача е предвидена в чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г.
(отм.) и чл. 36 от ОУ от 2016 г. Условие за заплащане на цената за тази услуга
е нейното извършване. Видно от представените по делото писмени
доказателства и изготвени изравнителни сметки такава е извършвана от
третото лице помагач на страната на ищеца за отоплителните периоди,
попадащи в исковия такъв. Размерът на задължението е предмет на
изслушаната по делото ССчЕ и същият е идентичен с цената на заявения иск.
При тези данни по делото не могат да бъдат възприети възраженията
във въззивната жалба, че били фактурирани произволни данни доколкото се
установява изготвени изравнителни сметки на база реално потребление и
спазване на нормативните изисквания чрез приспадане на технологичните
загуби. Възражението, че течащата вода била хладка и се затопляла се „от
само себе си“ противоречи на основните закони на физиката.
Съобразно задължителните указания, дадени с т. 2 от ТР 1/2009 г. на
ОСГТК на ВКС, същите са периодични такива, поради което за тях е
релевантна кратката тригодишна давност, установена в чл. 111 б. „в” от ЗЗД.
4
Както беше посочено, съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи
условия към договора, сключен между страните, месечните суми за топлинна
енергия са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. От
15.07.2019 год. – когато изтича срока за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия за първия месец от исковия период /м. май 2019
г./, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК /арг. от чл.422, ал.1 от ГПК/ - 14.11.2022 г. са изтекли 3
години касателно вземанията до м. 09.2019 г. Следва да бъде съобразено обаче
обстоятелството, че с оглед нормата на чл. 3 т. 2 от ЗМДВИПОРНС за срока от
13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. Извънредното положение е отменено на
14.05.2020 г. по арг. на чл. 6 от същия закон, поради което в този период
давност не е текла т.е. погасени по давност са вземанията за м. 05 и м. 06.2019
г. За този период обаче искът на ищеца е отхвърлен с оглед извършеното
приспадане на сумите, отчетени по данни на топломер, за който липсват данни
за метрологична проверка т.е. възражението за давност е без правно значение
за изхода на спора доколкото в тази част претенцията е отхвърлена на друго
основание.
Погасителната давност следва да се счита прекъсната с факта на
подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и последващото исково производство.
Това е така, защото, заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК не
попада в приложното поле на чл. 116 от ЗЗД, установяващ основанията за
прекъсване на давностен срок, но погасителната давност се прекъсва с
предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент –
този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415 от
ГПК, съгласно прогласеното обратно действие на исковата молба в
разпоредбата на чл. 422 ал.1 от ГПК /решение 118/12.12.2019 г. по търг. дело
2288/2018 г. на Второ ТО на ВКС/, поради което не могат да бъдат споделени
наведените възражения във въззивната жалба.
По отношение претенцията за главница, касаеща дяловото
разпределение, вземането за първия месец от процесния период касае месец
5
октомври 2019 г., поради което тригодишния релевантен давностен срок не е
изтекъл към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
При тези ангажирани от страните доказателства исковете, касаещи
цената на потребена топлинна енергия и стойността на услугата „дялово
разпределение“ са основателни до размера, признат от СРС. Поради съвпадане
на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС, решението на
първоинстанционния съд следва да потвърдено.
При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор,
депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално
представителство, на същата не се следват разноски в настоящото
производство.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18 593/12.11.2023 г. на СРС, 127 състав,
постановено по гр.д. 6 755/2023 г., в частта, в която е признато за установено,
че Р. Х. Н. – П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422 от
ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ сумата от 2 387, 67 лв. – цена на доставена
незаплатена топлинна енергия за периода м. 11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 14.11.2022 г. до изплащане на вземането и за сумата от 33,
16 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.
10.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 14.11.2022
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. 61 737/22 г. по описа на СРС, 161 състав.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
РЕШЕНИЕ е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца
– „Бруната“ ООД, с адрес: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7