ПРОТОКОЛ
№ 120
гр. Златоград, 30.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
и прокурора С. В. Ю.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселина Ив. Димчева
Административно наказателно дело № 20235420200060 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – С., ТО - З. – явява се прокурорът
Ю..
ПОДСЪДИМИЯТ В. И. К. - редовно призован, явява се лично и с адв.
С.М. У., АК -К., с пълномощно, находящо се на л. 74 от ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ А. С. И. - редовно призована, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ А. С. Г. - редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ К. А. П. - редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ К. - Получих препис от постановлението на РП –
С., ТО-З. и разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Запознат съм със
съдържанието на постановлението. Да се даде ход на делото.
АДВ. У. – Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
СЪДЪТ докладва постъпил от подсъдимия В. К., чрез пълномощника
му адв. У., Отговор, вх. № 2370/27.11.2023 г., с който са направени
доказателствени искания, а именно: за приемане като писмено доказателство
по делото приложеното към молбата Решение № 61/08.07.2016 г. на ВКС, по
гр.д. № 4155/2015 г., както и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели,
при режим на довеждане. Взето е отношение и по събраните в хода на
1
досъдебното производство доказателство и по-конкретно СМЕ и видео-
техническата експертиза.
АДВ. У. – Поддържаме изцяло подадения отговор г-жо председател,
както и направените с него искания.
ПРОКУРОРЪТ - Считам, че няма пречка да бъдат уважени
направените искания в отговора по отношение на приема на писмените
доказателства и разпит на исканите свидетели и вещи лица.
СЪДЪТ – Поисканите свидетели, какви са и как са техните имена.
АДВ. У. - Свидетелите са очевидци. Това са М.Р. К. и Н. С. К. – и
двете от гр. Н.
ПО НАПРАВЕНИТЕ искания, съдът ще се произнесе след
изслушване на подсъдимия и призованите свидетели.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на подсъдимия, както следва:
В. И. К. - роден на *** г. в гр. Н., обл. С., живущ в гр. Н., ул. „И.“ №
*, българин, български гражданин, със средно-специално образование, женен,
безработен, неосъждан, ЕГН **********.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55 И 274 НПК, съдът разясни на подсъдимия
правата му в процеса.
СЪДЪТ запита подсъдимия, дали разбира правата си в процеса.
ПОДСЪДИМИЯТ К. - Разбирам правата си. Нямам искания, бележки
и възражения. Адв. У. ще ме защитава. Не правя отвод на съдебния състав, на
прокурора и на съдебния секретар.
АДВ. У. - Госпожо председател, тъй като постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност и в хода на досъдебното
производство е наблюдавано от друг прокурор – прокурор Е. С. – прокурор
при РП – С., аз ще помоля настоящият прокурор (казахте прокурор Ю.), да
каже, дали поддържа това постановление, тъй като ние бяхме с намерение, да
искаме да правим отвод на прокурора, по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК. В този
случай, след като е друг прокурор, ние нямаме процесуално основание да
искаме отвод – нека бъде, но моят въпрос, дали е запозната и дали поддържа
това постановление за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемия В. К..
АДВ. У. - От наша страна нямаме искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ - И от наша страна няма искания за отводи.
СЪДЪТ - Моля свидетелите да излязат и да изчакат пред съдебната
зала.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ и на основание чл. 276,
ал. 1 НПК ДОКЛАДВА делото:
ПРОИЗВОДСТВОТО е образувано във връзка с Постановление с
2
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а НК на обвиняемия К. за това, че на
09.09.2022 г., в гр. Н., на ул. „И.“ № *, причинил на А. С. И. от гр. Н., по
непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се във фисура (непълно
счупване) на дясна лъчева кост, довело до трайно затрудняване движенията на
горния десен крайник, с което е осъществил състава на престъплението по
133, пр. 2 във вр. с чл.129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.
СЪДЪТ дава възможност на прокурора, на осн. чл. 276, ал. 2 НПК да
изложи фактическата обстановка по повдигнатото обвинение.
ПРОКУРОРЪТ - Уважаема госпожо Председател, поддържам така
внесеното предложение. Запозната съм с предложението, което поддържам.
Същото касае осъществено деяние по непредпазливост - причиняване на
средна телесна повреда (изрично посочена вида и характера на същата) на А.
С. И., от гр. Н., обл. С., което съответно е довело до трайно затрудняване на
движението на дясната й ръка и съответно представляващо престъпление по
чл. 133, пр. 2, във вр. с чл.129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, т.е. причиняване на
средна телесна повреда по непредпазливост.
СЪДЪТ запита подсъдимия, дали разбира обвинението и желае ли да
даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ К. - Разбирам обвинението и съм запознат с него.
Желая да дам обяснения. На 09.09.2022 г. се намирах на ул. „И.“ № * в гр. Н.,
където живея. Посетиха ни двама ветеринарни лекари – А. Г. и К. П.. Казаха,
че срещу мен има жалба, подписана от сем. И.и, че отглеждам
нерегламентирано животни и ме помолиха да ги заведа да видят животните,
като животните се гледат в друга наша къща на ул. „И.“ № *. Отидохме там,
отключих, влезнахме с А. Г., проверихме животните. Излязохме отвън,
заключихме вратата и в същото време пристигнаха А. И. и И. С. – внука й. От
тяхната къща дойдоха направо в двора на моята къща. Моята къща
представлява двуетажна жилищна сграда, като на първия етаж отглеждам
животни, а на втория етаж едната стая е пригодена за живеене. Лятото и аз
понякога оставам там да преспя. А. започна да чука с тоягата (бастун) по
вратата на животните на долния етаж. Вратата е дървена. Чувам, че
животните са неспокойни. Казах й: „А., ако обичаш недей да чукаш, че
плашиш животните“. Нямам идея, защо чукаше. Тя се обърна към
ветеринарния лекар: „К., К.“ и чукаше по вратата. И в същия момент ми
посегна с тоягата да ме удря. Два-три пъти ми посегна да ме удари. Успя да
ме удари първият път в областта на рамото. Нанесе ми удар. Вторият път
вдигнах лявата си ръка, за да се защитя и тя ме удари в лакътя пак с тоягата
(бастун, на който се подпира, за да върви). Третият път пак посегна да ме
удари и аз вече й хванах тоягата, за да не ме удря. В същия момент се намеси
внука й И. и започна да дърпа от моите и нейните ръце тоягата, като викаше:
„Пусни на баба тоягата“. Застана между мен и нея. В същото време се
намесиха и ветеринарните лекари. Дойдоха при нас и застанаха между мен и
А., за да пусна тоягата. Викаха: „Стига вече, спрете се“, но не са се намесвали
физически. Внукът й успя да издърпа тоягата и аз я пуснах. Като издърпа
3
внукът й тоягата не съм видял А. да пада. По-скоро беше приклекнала, но не и
паднала. След това с ветеринарните лекари си тръгнахме надолу, а тя с внука
си И. се прибраха към техния си двор. Не знам защо насочи бастуна към мен.
След като заключих животните, щяхме да си тръгнем с ветеринарните лекари.
Не знам, тя защо дойде. Чукаше първо по вратата. Винаги си имаме спорове
със сем. И.и. Водехме дела и от там нямаме мира и спокойствие. Делото е
приключило преди 10 години, но за тях явно не е. Имаше жалби на тел. 112 за
нас. Постоянно звънят, че торта от животните била на двора им, а тя си е в
моя двор. Постоянно ми идват на проверки. Няма ограда между имотите ни,
всеки си знае, кой от къде, до къде е. Торта оставям пред моята къща. Те си
влизат от вход зад къщата им. По принцип може да минат покрай моята къща,
но техният вход е зад тяхната къща. Понякога минават и през нашия двор, но
не винаги, входът им не е от там, а зад къщата. Разстоянието между моята и
тяхната къща е 10-на метра една от друга. Те имат две къщи – едната е на 3
метра, а другата на 7 метра.
ВЪПРОСИ ОТ АДВ. У. към подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ К. - Изобщо не съм нанасял удар на А., не съм
очаквал даже, че ще ми посегне. При намесата на нейния внук И., той по-
скоро дърпаше бастуна, който аз държах. Баба му посегна и ме удари, но И. не
е посягал въобще. Когато дойдоха проверяващите ветеринарни лекари на
обекта по повод на подадения сигнал/жалба, не констатираха никакви
нарушения и не съставиха никакви документи. Освен мен, А., внука й И. и
двамата инспектори, присъстваше майка ми - М.Р.К.. Като тръгнахме от
единия адрес на другия, разстоянието е горе-долу 50-60 крачки, като
тръгнахме, тя вървеше след нас. На втория етаж беше стринка ми – Н.К. Тя
беше отишла да нахрани животните и имаше да чисти. Това е съпругата на
чичо ми. Самата къща е наследствена и е обща. Животните са мои. Понякога
тя ги храни. Тя беше на втория етаж, като сме дошли с ветеринарите, чистила
е. Майка ми е била на разстояние около 10-15 крачки от нас, докато се
случваше това с бастуна. Имаше видимост към нас. Тя е била от другата
страна на къщата. Има прозорци от едната и от другата страна и има
видимост от там към нас. Ние с ветеринарните лекари си тръгнахме надолу, а
майка ми и стринка ми останаха известно време горе. А. и внука й се
прибраха към техния си двор. Преди да тръгнем с двамата ветеринарни
лекари-инспектори, А. Г. я попита: „Да ти няма нещо?“, защото беше
приведена, приклекнала. Тя отговори: „Няма ми нищо“ и си тръгна. След
известно време дойдоха стринка ми и майка ми – след около половин час горе
долу. Заедно живеем с майка ми на „И.“ № *, а стринка ми живее на
отсрещната улица, пътя преминава от там, на 150 метра от нас. След около
един час дойдоха полицаите на ул. „И.“ № *, където живея. Бяха двама
полицаи и казаха, че са ходили до горе и, че им е ясно, какво е станало и как
са се развили нещата и че И. им казал всичко, точно, как е станала случката,
че е посегнала да ме удари и така. От полицията искаха да ми направят
предупредителен протокол, но отказах да го подпиша, тъй като не съм
виновен и всеки ден се намирам на този обект. Съставиха някакъв документ,
който аз отказах да подпиша и да се запозная със съдържанието му, тъй като
4
не съм направил нищо. Имаше водено ДП срещу мен за опит за убийство на
полицай по сигнал на сем. И.и и те бяха свидетели. Влезе в съда това дело.
Образува се досъдебно производство и приключи. Всеки ден, всяка седмица
има сигнали срещу мен, звъни се на тел. 112, идват хората, разкарват се.
Никой не е канил А. И. и внука й да идват при нас – нито аз, нито
ветеринарните лекари.
АДВ. У. – Нямам повече въпроси към подсъдимия.
ВЪПРОСИ ОТ ПРОКУРОРА към подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ К. - Ветеринарите казаха само, че има пусната
жалба срещу мен от И.и, но не ми обясниха, какво конкретно е съдържанието
на тази жалба. Къщата се намира на самия ъгъл. На къщата има три прозореца
и Надка ни е гледала на 2 метра от прозореца. Аз я видях, че стои на
прозореца и ни наблюдава. Като отворихме вратата, майка ми беше зад нас.
Докато се разиграваше тази ситуация, майка ми беше на 4-5 метра зад нас,
непосредствено до нас. А. И. чукаше по вратите с бастуна, но не е сочила с
бастуна и не е говорила нищо за някаква пътека. Не сме имали никакъв спор
за преминаване по пътека.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам други въпроси.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА , че между дадените в днешно с.з. показания
под формата на обяснение от страна на подсъдимия К. и дадените такива на
18.07.2023 г., обективирани в протокол за разпит на обвиняем в досъдебното
производство, в присъствието на защитник, са налице съществени
противоречия, в частта относно лицата, които са присъствали на мястото на
процесния инцидент, а именно на л. 79 от ДП, поради коетп
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА на осн. чл. 279, ал. 2, вр. с чл. 279, ал.1, т.3 НПК,
ПРОЧИТА показанията в посочената част: „Пропуснах да кажа, че по време
на случилото се между мен и А., на място бяха М. Р.К. – майка ми и Н.С. К.,
които се намираха на втори етаж на постройката, където отглеждаме
животните“.
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Госпожо съдия, къщата, както е по дължина,
на ниво улицата има външна стълба. Майка ми беше там, непосредствено на
4-5 метра от нас, буквално на втория етаж. Майка ми се явява на площадката
на втория етаж, но е навън. Стълбата е външна и се намира в двора, 4-5
стъпала и съм на втория етаж. Има площадка и тя беше там. Майка ми беше
на двора на площадка. Вярно е това, което казвам днес. Майка ми не беше
вътре в къщата. Това, което съм казал в ДП не е вярно. Заявявам, че майка ми
М. К. беше на стълбище на външната площадка на двора и на двора, като. В
показанията ми от 18.07.2023 г., това, което съм посочил на втори етаж от
къщата съм имал предвид, че площадката на стълбището е на нивото на
втория етаж от къщата.
ПРОКУРОРЪТ – Госпожо съдия, налице е противоречие в
показанията на подсъдимия, дадени в днешно с.з. и такива, обективирани в
протокол за разпит от 14.09.2023 г., по отношение на нанесените от А. И.
5
удари и падането на земята.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА , че е налице противоречие между
показанията под формата на обяснения, дадени в днешно с.з. и такива дадени
при разпит на обвиняемия, съгласно протокол за разпит на обвиняемия в ДП
от 14.09.2023 г., поради което,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА на осн. чл. 279, ал. 2, вр. с чл. 279, ал.1, т.3 НПК ,
показанията в посочената част (лист 84 от ДП): „Действах при условията на
неизбежна отбрана, тъй като пострадалата А. И. посегна с бастуна и ме удари
в лакътя на лявата ръка. След това замахна да ме удари втори път и аз се
принудих да се отбранявам“. „В този момент тя падна на земята, не съм я
блъскал с ръце, не съм я ритал, не съм посягал да я ударя. Моите действия
бяха само по някакъв начин да се защитя от посягането й с бастуна, насочен
към моята глава“.
ПОДСЪДИМИЯТ К. – Вярно е това, което казах днес в съдебно
заседание. А. ме удари два пъти и на третия път замахна към главата ми и
затова хванах бастуна, а не това, което съм посочил при разпита си на
14.09.2023 г. Беше приклекнала, а не паднала на земята (беше близо до
земята), както е посочено в протокола за разпит.
ПРОКУРОРЪТ - Моля да пристъпите към изслушване на свидетелите.
АДВ. У. - Във връзка с разпита на свидетелите имам искане. За
обективното провеждане на съдебното следствие, ще помоля свидетелят,
който ще бъде разпитан, да остане в залата, докато се разпитат всички
свидетели. Да се пристъпи към изслушване на свидетелите. Моля съда, да се
произнесе по направените от нас доказателствени искания в отговора - за
допускане на двама свидетели, при режим на довеждане, преди да пристъпи
към разпит на призованите свидетели, тъй като за нас има значение
произнасянето на съда, с оглед на въпросите, които ще задаваме.
СЪДЪТ, като съобрази искането на адв. У., намира, че с оглед
изясняване на фактическата обстановка и на обективната истина по делото,
следва да бъдат допуснати двама свидетели, при режим на довеждане от
страна на подсъдимия и неговия защитник, а именно, посочените от него лица
М. К. и Н. К., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама
свидетели, при режим на довеждане от страна на подсъдимия и защитника
му - М. К. и Н. К.
АДВ. У. – Моля да се произнесете и по другите искания, които сме
направили, а именно: да се приеме като писмено доказателство решението на
ВКС, приложено към молбата ни, както и да се призоват всички свидетели,
посочени в списъка на лицата за призоваване и вещите лица, изготвили
експертизи в хода на досъдебното производство. Не сме съгласни
заключенията на вещите лица да бъдат приобщени по делото, без да бъдат
изслушани. Имаме въпроси към вещите лица, които следва да зададем и в
6
зависимост от отговорите им, ще преценим, дали да поискаме тройни
експертизи.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че посочените искания следва да бъдат
уважени.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните, намира, че за
всестранното изясняване и пълното изследване на фактите по делото, е
необходимо да бъдат разпитани всички свидетели от списъка на лицата за
призоваване, поради което същите следва да бъдат призовани за датата на
следващото съдебно заседание, доколкото защитникът на подсъдимия изрази
изрично несъгласие за приобщаване на изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи без разпит на вещите лица по смисъла на чл. 282,
ал.3 НПК, то следва същите да бъдат призовани и изслушани за следващо
съдебно заседание.
ТАКА МОТИВИРАН, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Е. С. Д., И. М. С., С. А. И. и В. М. С., които да бъдат призовани за
датата на следващото с.з. на адресите посочени в списъка към
постановлението.
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото Решение №
61/08.07.2016 г. на ВКС, като УКАЗВА на защитника на подсъдимия, че
представеният съдебен акт е обезличен и от него не става ясно кои са
участниците в това производство.
АДВ. У. - Моля да бъдат разпитани първо лицата, които Вие сте
призовали.
СЪДЪТ пристъпи към снемане на самоличността на свидетеля, както
следва:
А. С. И. – ** г., българка, български гражданин, неосъждана. Госпожо
съдия искам защита, както В. К. и моля да се отложи делото. Преди 5-6
години имахме дело за същия имот. Далечни братовчеди сме с К..
СЪДЪТ разясни на А. С. И., че участва в настоящия процес
единствено в качеството си на свидетел.
СЪДЪТ разясни на свидетеля отговорността по чл. 290 НК. Обеща да
каже истината.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. А. И..
СВ. А. И. - Знам за какво е делото и защо съм тук. Това беше преди
година и четири месеца. Беше на 09.09.2022 г. Имаме пътека и имаше
разправия там. Бях в къщата си в гр. Н., ул. „И.“ № *. Аз седях в двора на
къщата и В. дойде в двора и каза, че ще прекарва мръсна вода през двора.
Скарани сме от много време. В двора беше с двамата ветеринари. Само те
тримата бяха и аз. Други нямаше. Бяха застанали до старата им къща, където
са животните му. Приближих се към тях на разстояние 2 метра и показах с
бастуна си, къде е бил входа, през къде сме минавали, защото е затворил
7
входа. Той ми хвана бастуна и ме събори на земята, и ми счупи ръката.
Вдигнах бастуна, за да му покажа, да му посоча входа, откъдето преди сме
минавали, той ми хвана бастуна, дръпна ме и паднах встрани. Не съм паднала
назад. Паднах на земята. Имам внук, който ми помогна. Внукът ми се казва И.
М. С., който е на 17 години. Той ме вдигна, за да се изправя. Помогна ми и
единият от свидетелите, който хвана В. К. и внука ми, да ги разтърве да не се
сбият. Когато паднах аз, внукът ми беше вече излязъл на двора. Когато сочех
с бастуна, внукът ми не беше там. Внукът ми не е видял, как падам. Когато
дойде вече бях на земята и ме вдигна. В. веднага скочи да го бие и го е
напсувал. След това ме закараха на лекар в З., гипсираха ми ръката и се
върнах в Н. Като ми дръпна В. К. бастуна, паднах на земята. Внукът ми, ми
помогна да стана и ми подаде бастуна. След това отидохме при д-р Л. Винаги
има вражда между нас. Закани, колкото си искаш от негова страна. Ние сме
двама старци и винаги ни се заканва: „Ще Ви избия, до седмо коляно ще ви
избия“. Хвърля вода и изпражнения от животните си. Пускахме жалби и
сигнали. Обаждали сме се и на 112, но полицията ги е страх от В. К.. Той им
се кани, ние сме стари хора, не можем мирно да си поживеем. Занимава се
със стари хора.
ВЪПРОСИ ОТ ПРОКУРОРА към свидетеля А. И..
СВ. А. И. - Внукът ми дойде, когато вече ме беше бутнал на земята.
Внукът ми е чул гюрултията и е излезнал на двора. Той не ми е дърпал
бастуна. Хвана ме за ръката и ме заведе вътре. Не ми е дърпал бастуна от
ръката. В. К. ме бутна и ми счупи ръката. Гипсираха ме и това е. Поводът
беше изхвърлянето на тор. Дойде ли зима, по двора вървят фекалии. Звъним
на 112 да дойдат и да видят, през какво вървим, каква миризма има. Не знам,
за какво бяха дошли ветеринарните лекари. Аз бях на двора и ме извика, че
ще прокарва мръсна канализация. Това не е живот. Ако може, госпожо съдия,
да се издаде ограничителна заповед, да не ме наближа нито мен, нито
семейството ми и да ми заплати за ръката обезщетение.
СЪДЪТ – Госпожо И., посъветвайте се с адвокат. В момента сте само
свидетел. Нищо друго не мога да направя, освен да Ви изслушам.
СВ. А. К.А – По време на случая майката на В. я нямаше. Познавам я.
Бяхме само аз, внука ми, подсъдимия и двамата ветеринарни лекари.
Познавам и стринката на В.. Не съм я виждала да идва в имота. Нямаше я и
тогава. Не съм я виждала да храни животните. Не е идвала. Майка му идва.
Стринка му живее по-далече.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам повече въпроси към свидетелката.
ВЪПРОСИ ОТ АДВ. У. към свидетелката.
СВ. А. И. - Собственик на постройката са много собственици – на
Васко баща му, братята на баща му. Н. е съпруга на С. К., който е брат на
бащата на В. К.. И тя има дял в този имот. Всички имат дялове. Спорът между
мен и В. възникна заради пътека. Старите хора са минавала и през там. По
отношение на тази пътека съм поставяла въпроса навсякъде – пред общината,
пред полицията, пред всички. Единият от ветеринарите, които дойдоха с В.
8
познавам - К. П., а другият не го познавам, той е от махалите. Не знам за
какво дойдоха двамата ветеринарни-лекари в имота на В.. По отношение
отглеждането на тези животни сме подавали много пъти жалби срещу В.,
питайте го, той е тук. Има стръмна пътечка, по която се върви и аз не мога да
мина, куца жена съм и едвам минавам. Влизам за моята къща, като минавам
по една пътечка, но не от неговата, а от друг комшия. Пътечката не е негова.
Минавам близо до неговата къща, няма друг вход за имота. От другата страна
на къщата няма друг вход. Само един вход има – тази пътечка. Имаме две
къщи в парцела. От задната страна на улицата има пътечка. Един е входът,
само този. От В. е имало жалба/сигнал срещу нас и семейството ми за
неговата тор. Даже казва: „Няма да минаваш от тук, ще го заградя това“.
Писал е жалби. Дойдоха от полицията и по наша и по негова жалба. Идват,
поглеждат и си тръгват. Имаме видео-камера, наблюдение и всичко. Сама
отидох до постройката на В.. Внукът ми И. не ме е придружавал, когато
отидох при В. и ветеринарите. Отидох, за да кажа, през къде е бил входа
навремето. Затова отидох. Никой не ме е поканил да отида. Аз отидох сама.
Отидох и показах, къде е входа. Бях с тояга/бастун. Не съм удряла с бастуна
по стената и по вратата на животните. Не знам някой от моето семейство да е
подавал жалба срещу В.. От двамата - от мен и от името на съпруга ми сме
пускали жалби срещу В.. За 09.09.2022 г. не знам, за какво са дошли
ветеринарите. Диабетик съм, на инсулин съм. Може ли да си почина малко.
СЪДЪТ прекъсва заседанието за 10 минути.
СЛЕД дадената почивка, заседанието продължава в 15,45 часа.
Присъстват прокурорът, защитникът на подсъдимия, подсъдимият и св. А. И..
Разпитът на св. А. И. продължава.
СВ. А. И. – Не искам да отговарям на въпроси.
СЪДЪТ – Не може да откажете да отговаряте на въпроси.
Единствените въпроси на които може да не отговаряте са тези, отговорите на
които ще уличат Вас, Ваши близки, възходящи т.е. родители, низходящи –
деца, внуци, в извършване на престъпление. Само на такива въпроси имате
право да откажете да отговаряте. На всички останали трябва да отговаряте на
адвоката, ако можете разбира се. Искам да сте спокойна, да не се напрягате и
да не се притеснявате. Ако е нужно почивка, ще давам, но трябва да Ви
разпитаме.
СВ. А. И. - Казах, бутна ме на земята и ми счупи ръката. Той е як и ме
бутна (свидетелят сочи, че е паднала с наклон на тялото си на дясната си
ръка). Д-р Л. ми гипсира ръката в гр. З. Гипсът беше на ръката ми 55 дни. Д-р
Л. ми премахна гипса. Д-р Л. ми даде амбулаторен лист, който представихме
в съдебна медицина в К. Даде ни и диск, който също предоставихме в
полицията.
АДВ. У. – Моля да предявите на свидетеля тъжба, находяща се на лист
95 от досъдебното производство и да я попитате, дали тази тъжба е от нейно
име и дали тя е подписала тази тъжба.
9
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетелката тъжбата на лист 95 от ДП.
СВ. А. И. – Да, това е моят подпис.
АДВ. У. – Тъй като има противоречиви показания от страна на
свидетеля, които съществено се разминават с кадрите от видео-наблюдението,
което е приложено (могат да й се покажат и тя сама да види), дали това е
вярно това, което говори днес.
СЪДЪТ – Няма да предявявам на свидетеля видео кадри.
АДВ. У. – Добре, тогава ще от бележа, че нейните показания се
разминават.
СЪДЪТ – Разбира се, в доказателствения си анализ, може да го
коментирате.
АДВ. У. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ ИЗЧЕРПВАНЕ на въпросите към свидетеля, разпитът
приключи, като съдът разпореди на свидетелката, да остане в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към снемане на самоличността на свидетеля, както
следва:
А. С. Г. – 42 г., българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и дела с подсъдимия и св. А. И., ветеринарен лекар съм, но в момента
съм кмет на с. Г.
СЪДЪТ разясни на свидетеля отговорността по чл. 290 НК. Обеща да
говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. Г..
СВ. А. Г. – Знам за какво е делото. Уведомявам съда, че съм обективно
възпрепятстван да остана в сградата на РС – З. след 16,00 часа, поради
неотложен ангажимент, свързан с детето ми. Същото се отнася и за колегата
П., с който се придвижваме заедно.
СЪДЪТ запитва страните, дали възразяват разпита на св. Г. и св. П. да
бъде отложен за следващото съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ – Не възразявам да се разпитат св. Г. и П. в
следващото с.з.
АДВ. У. - Също не възразявам двамата свидетели да бъдат разпитани
следващото съдебно заседание.
С ОГЛЕД изявлението на процесуалните представители на страните,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА изслушването на свидетелите Г. и П. за следващото съдебно
заседание по делото, което ще се проведе на 11.01.2024 г. от 10,00 часа, за
когато същите се считат уведомени.
СЪДЪТ пристъпи към снемане на самоличността на свидетеля, както
следва:
М.Р. К. – * г., българин, български гражданин, неосъждана, майка на
В. К..
10
СЪДЪТ разясни на свидетеля отговорността по чл.290 НК. Обеща да
говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. К.
СВ. М. К. - Знам за какво е делото. Каквото съм видяла, това ще кажа,
въпреки че ми е син. На 09.09.2022 г., сутринта дойдоха К. П. и А. Г. на
къщата, в която живеем, на ул. „И.“ № *, в гр. Н. Като дойдоха, повикаха В.,
за да видят телетата, които гледаме на същата улица, но малко по-нагоре – 70
метра от нашата къща. Щяхме да ходим със сина ми В. към къщата, но искаха
да видят телетата и тримата нагоре. Тръгнаха тримата и аз тръгнах след тях.
Вървях 20 метра след тях. Отидох горе и видях, че се разправят на двора В. и
А.. Аз вървях с тях нагоре, като те не ме видяха. Бях на 20 метра от тях. На
къщата, където са животните има стълба и се качих по тях на площадката,
която е на нивото на втория етаж. Етървата ми беше вътре. Казва се Н. К.
Щеше да взема сено от къщата. На втория етаж има сено. Тя искаше да го
вземе и да го свали на животните, тъй като в същата сграда и тя има животни.
Имаше едно теле и тя. В тази сграда на първия етаж имаше четири телета –
три на сина ми и едно на етърва ми. Етърва ми си ходи на работа и друг път е
идвала при животните. Дори е оставяла долу кофите в нашата къща, където
живеем и ние ги носим нагоре. Докато бях на втория етаж на площадката,
видях, че А. идва откъм нейната къща с внука си И. Започна с бастуна да удря
по вратата на животните 3-4 пъти. В. каза: „Недей да блъскаш по вратата“.
Замахна в посока да удари В. и го удари един път в лакътя. Посегна втори
път, като замахна да го удари в главата и той й хвана бастуна. - Внукът й И.
каза: „Недей, недей пипа на баба бастуна“ и И. хвана бастуна. А. си държеше
бастуна, И. го хвана, В. пусна тоягата и повече не знам. Не видях А. да пада.
Остана си права и си тръгна с И. надолу. Видях, как си тръгна с внука си.
Друго не съм видяла. Това беше за секунди – най-много да е било 7-8. Това
беше и край.
ВЪПРОСИ ОТ ПРОКУРОРА към свидетеля.
СВ. М. К. - Бях на площадката, на площадката - на нивото на втория
етаж на къщата. Когато И. хвана бастуна и двамата го държаха. Забра баба си
и си тръгнаха. Н. беше на втория етаж. Виждаше се от там, където бях
застанала. Гледаше от прозореца на втория етаж. От площадката, където бях,
се виждаше всичко.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам повече въпроси към свидетеля.
ВЪПРОСИ ОТ АДВ. У. към свидетелката.
СВ. М. К.А – А. вървеше с внука си И.чо. Заедно вървяха. Двамата – В.
и А. не си говореха нищо, само В. каза: „Недей блъска по вратата“. Тя винаги
говори за пътеката. В този момент не съм чула да говори за пътека. Това,
което съм чула, това казвам. А. Г. влезна при телетата с В. К. П. отиде долу
под къщата, тъй като има камера, за да могат да гледат. Той не влезе при
телетата, а дочака И.и А.. А. 3-4 може и повече пъти удари по вратата. В.
каза: „Недей удря, че телетата скачат нагоре“. В. й направи забележка.
Ветеринарите бяха там и видяха ударите с бастуна по вратата. Когато А., И. и
11
В. дърпаха бастуна, ветеринарите бяха там. Не съм виждала А. да пада на
земята. Не съм я видяла да се свива, да прикляка. Не лъжа и не мога да лъжа.
Тези наши негативни отношения помежду ни са повече от 20 години,
стигнахме и до върховния съд. В. е привикван винаги от полицията,
прокуратурата, общината, може би 10-на пъти, че е хвърлял тор, че е хвърлял
вода, че мирише от пикаенето и торта на телетата. Когато бяха в самото
начало двамата инспектори-лекари и казаха на В. да отидат отгоре при
телетата, те само казаха, че има жалба от И.и, но не казаха за какво е. След
случилото се, В. и двамата лекари заедно слязоха надолу, тъй като тяхната
кола беше в моя двор. Аз станах и си тръгнах, тъй като със стринка ми
имахме работа. Заедно си тръгнахме. След 10-на минути тя си отиде насреща,
там, където живее. Полицаите дойдоха след около час на моя двор в долната
къща и извикаха на Васко да се подпише. Дойде един полицай, който е от
Неделино, но не мога да му кажа името и каза, че И. и са пуснали жалба. Каза
го точно на двора. В. каза, че няма да се подписва на нищо. Не мога да лъжа и
не знам нищо. Аз и В. срещу сем. И.и не сме подавали жалби. За мен това е
долно, да разкарваш хората. Тези отношения се засилиха срещу нас откакто
дойде решението от София. Има три години откакто дойде това решение. И.и
искат да развалят къщата и ние да се махаме напълно от там. Тази
постройка/парцел е и на Надка, и на Митко, на всички наследници.
АДВ. У. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ ИЗЧЕРПВАНЕ на въпросите към свидетеля, разпитът
приключи, като съдът разпореди на свидетелката, да остане в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към снемане на самоличността на свидетеля, както
следва:
Н. С.А К. – ** г., българин, български гражданин, неосъждана,
стринка на подсъдимия – етърва на майка му.
СЪДЪТ разясни на свидетеля отговорността по чл.290 НК. Обеща да
каже истината.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. К.а
СВ. Н. К.А - Миналата година на 09.09.2022 г. отидох да храня
животните в старата сграда, която се намира в гр. Н., ул. „И.“. Там е старата
ни наследствена къща и там гледаме телета на В.. Отидох да помогна, да ги
нахраня. Има 4 телета, които са негови. Отидох да ги нахраня, да помогна,
тъй като майка му я боляха краката. И В. беше там, бяха дошли лекари. М.
ме помоли да нахраня животните. И друг път съм ходила да помагам и аз съм
гледала там животни, сградата е наследствена. Отидох на втория етаж, за да
почистя, тъй като там има стая, в която се живее. Къщата е на два етажа. На
първия етаж се гледат животни, а на втория етаж има стая за сено и друга за
живеене. Качих се на втория етаж, за да почистя и към 09,00 часа, В. дойде с
двама лекари. Единият - П. го познавам, другият не го познавам. Двамата
влязоха при телетата – В. и другия лекар, не П.. П. не знам, къде отиде. На
втория етаж има и прозорец и врата. Аз гледах през вратата и видях, че
влязоха вътре. Стояха 2-3 минути и излязоха двамата. От вратата на стаята
12
виждах долу, че са те. Вратата беше отворена. Има площадка и стъпала, и
през отворената врата видях, че В. и двамата лекари влязоха вътре при
телетата. Не знам, къде отиде П.. На стълбищната площадка други хора
нямаше. В. и двамата излязоха навън и по едно време се чуваше тропане по
стената, където са животните. Не съм слизала надолу, върших си работата. В.
й каза: „Недей да чукаш, плашиш ми животните“. Един път замахна с бастуна
и го удари в лакътя, втори път замахна и го удари в ръката и третия път
замахна и той го хвана. И. каза: „Пусни бастуна на баба“. И. каза на В. да
пусне бастуна и В. го пусна. А. не е падала. Остана права. На мястото беше и
М. - горе на стълбата до сеното – на втория етаж, на площадката. И пред
вратата има площадка. През вратата гледах и видях М. Където е сеното има и
друга площадка. На втория етаж, където е стаята има врата, през която се
влиза и там има площадка и стълба. На същата къща има втора площадка,
където се слага сеното. Там е само площадка. Влиза се от отвън. Пак е пред
къщата – има два входа. Тази площадка се ползва за сено, има навес. Тази
площадка е затворена.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам повече въпроси към свидетеля.
ВЪПРОСИ ОТ АДВ. У. към свидетеля.
СВ. Н. К. - Чух само чукане по вратата и не съм видяла пристигането
на А.. След като всичко приключи, А. и И. си отидоха вкъщи. Докторите
тръгнаха с В., а аз и М. си останахме там, след което си тръгнахме – тя към
тях, аз към нас. Не съм чула А. да я боли нещо. Докторът, не знам дали П. или
другият я попита, дали й има нещо и тя каза, че й няма нищо. Тя не е падала.
Може да е приклекнала.
АДВ. У. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ ИЗЧЕРПВАНЕ на въпросите към свидетеля, разпитът
приключи, като съдът разпореди на свидетеля, да остане в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетеля
Е. С. Д. - ** г., българин, български гражданин, неосъждана, дъщеря
на св. А. И..
СЪДЪТ разясни на свидетеля отговорността по чл.290 НК. Обеща да
каже истината.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. Д..
СВ. Е. Д. – Знам за какво е делото. Не помня датата и месеца, но беше
2022 г., не си спомням времето, нямаше сняг, но мисля, че беше края на
лятото. Бях на работа. Работя в СУ „Св.Св. К. и М.“ в гр. Н. Сестра ми ми се
обади, беше на почивка в Б. и ми каза по телефона: „Како, тичай вкъщи, става
нещо страшно. Бият майка и са посегнали и на И.“. Изпаднах в паника и
отидох. Като отидох от училище при майка ми на ул. „И.“ № **, в гр. Н., вече
нямаше нищо. Около майка ми имаше голяма паника. Видях, че майка ми се
превиваше от болки и лежеше на леглото вкъщи. И. я беше прибрал вече
вкъщи. Взех я и я закарах при личния й лекар. Баща ми подаваше жалби
срещу В. К., тъй като В. К. изхвърляше животинска тор в двора и миризмата
беше непоносима, затова баща ми подаваше жалби срещу В. К.. Майка ми
13
каза, че са дошли ветеринарите по жалба на баща ми. Тя излязла и видяла В.
К.. Това е стар път и няма от къде да минават. Една пътечка откупиха, която е
проблем, постоянно има заплахи. Друг вход нямат. Откакто се помня, откакто
съм родена се минава от тази пътечка. Няма възможност от другаде да се
минава. Както Ви казах, майка ми е трудно подвижна и ще се наложи да
използва количка и няма да можем да я вкараме. Ще трябва да й търсим друг
дом. Те искат да спрат пътя, многократно са опитвали да го спрат, но няма
откъде да минаваме. Откакто се помня тази пътека е винаги там. Откупена е
една пътека. Имат една част те, но нямат документ за това. Имат наследствена
1/12 част, защото баща ми е закупил по-голямата част от имота. Майка ми
разказа, че е отишла да покаже, от къде са минавали преди, защото е една
двойна дървена врата и по едно време, от там е бил входа. Идват и я заковават
и откопават тази пътека. Искала е да покаже на ветеринарите, откъде се
минава и показала с тоягата, откъде се е минавало. Не знам точно, какво е
станало, не съм била там, но от записа от камерата видях. След това прегледах
записа. Това ми каза - че В. е дръпнал със сила бастуна на майка ми и тя е
паднала на земята. Помогнал й един от ветеринарите, след това и другият
ветеринар се е върнал й е помогнал. И. също е бил там и е помогнал. След
това я заведох при личния лекар д-р Д. С. в Н. и той й издаде направление.
Понеже аз бях на работа, зет ми Л.К. я закара във ФСМП – З. за снимка. След
прегледите вечерта майка ми се върна вкъщи в гр. Н. Същата вечер я видях с
гипсирана ръка и силни болки. Месец и половина беше с гипс и имаше силни
болки. Възрастна жена е.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси към свидетеля.
ВЪПРОСИ ОТ АДВ. У. към свидетеля.
СВ. Е. Д. - Знам, че ветеринарите са дошли по жалба в РЗИ, точно
затова, че В. К. изливаше нагло тор в двора и по тази жалба от баща ми,
дойдоха. Баща ми е писал жалбата и не знам дали е писано за пътеката, но за
двора знам, че е споменал. Майка ми каза, че е отишла, защото винаги той се
измъква. Когато и каквото да има, винаги се измъква. Отишла е да види,
какво ще гледат ветеринарите и да им покаже миризмите, които идват. И за
пътеката и за миризмите е отишла майка ми.
АДВ. У.– Госпожо съдия те се опитват по всякакъв начин да говорят за
тази пътека. Моля да отговорите, какви действия са извършили В. К., за да
спрат тази пътека?
СЪДЪТ – Въпросът е неотносим към предмета на делото и не се
допуска. Друг въпрос ако имате?
СВ. Е. Д. - И. е мой племенник. По едно време е бил на мястото, но
когато майка ми е паднала не е бил. След това е изскочил на вън. Не знам,
кога е излязъл, но в един момент е бил там, защото В. е посягал да удари и
детето. На видеото съм забелязала, че майка ми показва с бастуна по земята, а
не да тропа по стената. Не съм видяла да тропа с бастуна по стената.
ПОРАДИ ИЗЧЕРПВАНЕ на въпросите към свидетеля, разпитът
приключи, като съдът разпореди на свидетелката, да остане в съдебната зала.
14
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетеля С. И..
С. А. И. – ** г., българин, български гражданин, неосъждан, съпруг
на А. И..
СЪДЪТ разясни на свидетеля отговорността по чл.290 НК. Обеща да
говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на св. И..
СВ. С. И. – Знам за какво е делото. Не помня датата. Беше 2022 г.
Месеца не си спомням. Не беше зима, хубаво беше времето. Прибирам се
вкъщи в гр. Н., ул. „И.“ № *, където е бил скандала. Бях ходил по работа и се
прибирах вечерта. Като се прибрах беше вече с гипсирана ръка. Внучето ме
посрещна с думите: „Дядо, къде ходиш, на баба счупиха ръката“. Аз
замръзнах и не знаех, какво да му отговоря. Всичко ми обясниха. Не знам за
какво са отишли ветеринарните лекари на мястото, на пътя, откъдето
минаваме, на една мизерна пътека. Не знам за какво са там и кой ги е викал.
Жена ми е излязла да ги види. Знам, че ръката й е счупил В. К.. Имало е
някаква жалби за животните, но не знам от кой са жалбите. Аз не съм пускал
жалби. Бяхме пуснали жалби до общината, до Смолян, но беше минало доста
време. Не знам дали са идвали по същите жалби. Жалвахме се за пътя, защото
той постоянно ни пречи. Пречи и торта от животните. Сигурно в жалбата има
и за животните. Ветеринарите са изпратени сигурно от Смолян, сигурно по
наша жалба. Бабата излязла на пътя и показала с тоягата от къде е пътя.
Живеели са деди, прадеди и много поколения. Показала е с тоягата пътя. В. я
хваща за ръцете, дърпа я и на земята – чупи й се ръката. Това ми го разказа
внукът. Той е бил там. Съпругата също ми обясни, как е излязла и как е
станало всичко. Тя е отишла, тъй като е чула разправията и е отишла да им
каже, откъде е бил пътя. Има една мизерна пътека от един метър, за която има
закани и заплахи. Имаме обаждания на тел. 112, защото ни пречат и не можем
да се приберем в къщата, не можем да минем през пътеката, защото В. К. ни
пречи. Той застава там и ни плаши. Пречи ни много пъти, не веднъж. Колко
пъти е посягал да ме удря. Идват полицаите, той си бяга в другата къща и
полицаите пишат протоколи за предупреждение. А. беше с гипсирана дясна
ръка. Стоя два месеца нагоре с гипсирана ръка, защото не зарастваше. Цял
живот ще страда. Всяка вечер се оплаква от ръката. Излязла е да уточнява
пречката за пътеката. Ветеринарите са отишли за животните и за торта. Те са
били на място на произшествието. Госпожо съдия, госпожо прокурор, адв.
Узунов е защитник на В. Тук сме две страни. Искам делото да се отмени, да
си хвана и аз като него защитник.
СЪДЪТ - Господин И., както Вие, така и дъщеря Ви, както и съпругата
Ви участвате по делото единствено в качеството на свидетели. Вие трябва да
помогнете на съда, да установи какво се е случило. Когато Ви разпитвам, сте
длъжен да отговаряте на въпросите ми и на тези на прокурора, и на адвоката.
Аз съм длъжна да Ви предупредя, че имате право да откажете да отговаряте
само и единствено на въпроси, които ще Ви уличат в извършване на
престъпление – Вас, Вашите деца, внуци. На другите въпроси трябва да
отговорите честно и добросъвестно. Адв. У. е защитник на В. К., който е
15
подсъдим по делото. Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу него и той
в качеството си на подсъдим има право на защитник като всеки друг
подсъдим. Вие като свидетел – не сте пострадало лице, нито имате друго
качество по това дело. Вие сте само свидетел. Ако адвокатът има въпроси към
Вас, Вие сте длъжен да отговорите на тези въпроси. Разбрахте ли?
СВ. С. И. – Имал ли съм право да искам аз защита?
СЪДЪТ – Не, защото Вие не сте подсъдим. Подсъдим е В. К.. Вие се
свидетел по делото.
СВ. С. К. - Пострадал свидетел.
СЪДЪТ – Не, Вие сте само свидетел.
СВ. С. К. - Аз съм от пострадалата страна.
СЪДЪТ – Вие сте свидетел.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ – Заповядайте адв. У., задайте си въпросите.
ВЪПРОСИ ОТ АДВ. У.към свидетеля.
СВ. С. И. - На тези години не съм нито адвокат, нито учен и не си
спомням в жалбата дали съм писал за пътеката някакви обстоятелства
АДВ. У. - С какво точно Ви пречат В. К. и майка му да минавате по
тази пътека?
СЪДЪТ – Въпросът не се допуска. Други въпроси?
СВ. С. И. - Внукът ми обясни, какво е станало. Обясни ми, че с тоягата
А. е показвала, откъде е бил стария път и В. хваща бастуна, дръпнал я, че е
показвала пътя и я събаря на земята. Дръпнал я, че е показала къде е пътя.
Говорил съм със съпругата ми и тя ми каза по същия начин, както Ви
отговорих и за внука ми. Не знам да са подавани жалби/сигнали срещу нас.
Искам да Ви попитам, дали имам право на ограничителна заповед и да се
спрат тези ядове.
СЪДЪТ – Казах и на съпругата Ви, казвам и на Вас - необходимо е да
Ви консултира адвокат, какви права имате. Аз не мога да Ви консултирам,
защото съм съдия по делото и предмета на делото е друг. Намерете си адвокат
и се консултирайте.
АДВ. У. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
ПОРАДИ ИЗЧЕРПВАНЕ на въпросите към свидетеля, разпитът
приключи, като съдът освободи свидетеля И. и останалите свидетели, които
са в залата.
АДВ. У. – Госпожо Съдия, във видеото се намират много факти и
обстоятелства, които ще разкрият обективната истина по случая. Там ще
намерим отговор на въпроса, дали А. И. и нейният внук заедно отиват до
постройката на В. К.. Там ще намерим отговор на въпроса, дали А. няколко
пъти удря стената и вратите на същата постройка, в която се отглеждат
16
животните. Там ще намерим отговор на въпроса, дали посочва пътека или
след направена забележка от страна на В. К., тя нанася два удари срещу нея и
на третия удар, той захваща бастуна. В същия този момент, ние ще забележим
и много добре и захвата на нейния внук И.. На най-важният въпрос, госпожо
председател, дали пострадалата А. И. пада на земята или не. Няма никакъв
кадър в това видео. Последно ще завърша с това. Нека имаме предвид, че
този диск от видео-наблюдението е предоставен от дъщерята на пострадалата.
Ние не знаем, дали преди предаването е имало манипулация. Госпожо
председател, затова Ви моля да осигурим анализа, защото наше право е да
поискаме анализа, защото след като погледнем съответните кадри, да
поставим въпроси на вещото лице, а по-късно Вие да вземете вътрешно
убеждение, дали тя посяга на В., дали го удря или не. Моля да се направи
оглед на видеото, след изслушването на вещото лице.
СЪДЪТ, като взе предвид искането на защитника на подсъдимия,
намира, че същото е основателно, доколкото ще спомогне за изясняване на
обективната истина по делото, поради което и на осн. чл.155 НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА извършване на оглед, чрез възпроизвеждане, в следващото
насрочено открито съдебно заседание, на видео-файлове, записани на CD-
диск, приложен като веществено доказателство по делото и предаден с
Протокол за доброволно предаване, рег. № 371р-9026/12.09.2022 г., по описа
на РУ – З., находящ се на лист 66 от ДП.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите И. М. С., В. М. С., както и вещите
лица д-р Х.и С. Е. Д..
ЗА НАСРОЧЕНОТО открито съдебно заседание, системният
администратор на РС – З., да осигури необходимите технически условия за
извършване оглед на видеозаписа.
ЗА СЪБИРАНЕ на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 11.01.2024 г. от 10,00 час.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 17,20 ч.
Съдия при Районен съд – З.: __________В.Д._____________
Секретар: ________Р.Ю._______________
17