Решение по дело №703/2023 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 117
Дата: 29 юли 2024 г.
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20233520100703
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Попово, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233520100703 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника Г. П. А., СРЕЩУ: Т. А. Н. с
ЕГН: ********** с адрес: гр. Р.. „Ч.“ вх. , ет. , за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1060.78 лв. /хиляда и шестдесет лева и
седемдесет и осем стотинки/ - главница, договорно възнаграждение в размер на 329.94 лв.
/триста двадесет и девет лева и десетдесет и четири стотинки/ и законна лихва в размер на
63.70 лв. /шестдесет и три лева и седемдесет стотинки/, дължима от 02.022023 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 27.04.2023 г., представляващи неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № 40005311721, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до изплащане на вземането,
както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 285.00 лв. /двеста осемдесет и пет лева/ и възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ в размер на 712.50 лв. /седемстотин и дванадесет лева и петдесет ст./, ведно
със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2021 г. бил сключен Договор за
потребителски кредит № 40005311721 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като
кредитор и Т. А. Н., като длъжник.
Договорът бил сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 1200 лв.;
Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 74.07 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 48.91 %;
Годишен лихвен процент: 41.00 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 1777.83 лв.
1
По поискана и закупена допълнителна услуга:
Възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 360.00 лв.
Възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 900.00 лв.
Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 52.50 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение: 3037.83 лв.;
Общ размер на вноска: 126.57 лв.;
Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит №
40005311721, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 126.57 лв. и падежна дата всяко 15-то число на месеца.
„Профи Кредит България“ ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по
договора, като на 10.08.2021 г. превело парична сума в размер на 1200.00 лв. по посочена от
длъжника Т. А. Н. банкова сметка.
Длъжникът дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит,
което било определено в погасителния план. Страните по ДПК се споразумели договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема,
да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Към
датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от страна на
длъжника по делото било в размер на 329.94 лв.. Договорното възнаграждение се
претендира от падежа на първата неизплатена вноска – 15.01.2022 г. до дата на предсрочна
изискуемост – 02.02.2023 г.
Съгласно договореното между страните и чл. 15 от Общите условия по ДПК №
40005311721 страните по този ДПК се споразумели възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на
заема да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния
план.
Закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ било изцяло по желанието на длъжника.
Последният се е съгласил с определеното между страните възнаграждение предоставянето
на услугите - „Фаст“ сума в размер на 360.00 лв. и „Флекси“ сума в размер на 900.00 лв.
Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържали
следните възможности:
Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит.
Представителите на ищеца били извършили всички необходими действия за проучването на
кредитното досие на длъжника, подготвили били нужните документи и са сключили
договора в максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ била използвана от длъжника.
Отлагане на определен брой погасителни вноски, която не била използвана от
длъжника.
Намаляване на определен брой погасителни вноски, която не е използвана от
длъжника.
Смяна на падежната дата на вноските, от която длъжникът също не се е възползвал.
Длъжникът не бил изпълнявал поетите договорни задължения и бил направил четири
пълни и една непълна погасителни вноски, поради което, на 02.03.2023 г. ДПК №
40005311721 е бил обявен за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД. На длъжника било изпратено уведомително писмо, с което е информиран,
че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Уведомителното писмо не било потърсено от получателя. На посочения от ответника
адрес бил направен опит да се уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост и
той не е потърсил изпратеното от дружеството уведомление. В условията не евентуалност,
се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила с получаване на исковата молба от
страна на ответника.
Размерът на погасеното от длъжникa задължение по ДПК № 40005311721 бил в общ
размер на 606.82 лв., с което били погасени част от задълженията по договора, от които по
погасителен план в размер на 594.71 лв. Сумата от 2.11 лв. била отнесена за погасяване на
лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ, а сумата от 10.00 лв. била отишла
2
за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
За периода от изпадане на длъжника в забава - от 16.09.2021 г. до 02.02.2023 г. (дата
на предсрочна изискуемост) длъжникът дължал и лихва за забава, която била в остатъчен
непогасен размер от 208.38 ла.
Претендира се и законна лихва в размер на 63.70 лв., дължима от 02.02.2023 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 27.04.2023 г., и законна лихва от датата на входиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК, до изплащане на вземането.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което исковете да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се изразява становище за неоснователност на исковете.
Релевират се твърдения, че от представените доказателства не се установява
ответницата да е подписала договора за кредит и споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги. Излагат се аргументи, че услугите, описани в споразумението, се
отнасят до усвояването и управлението на кредита и че такси по тях не могат да бъдат
изисквани отделно от общите разходи по кредита.
Моли се за отхвърляне на исковете, като се претендира присъждане на деловодни
разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. Депозирал е писмено
становище, в което излага аргументи в подкрепа на предявените претенции.
Моли за уважаване на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й
представител адв. Д. М. – АК Русе. Депозирано е писмено становище, в което се излагат
подробни аргументи в подкрепа на застъпеното от ответната страна становище за
неоснователност на предявените искове. Моли се за решение, с което те да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже фактите, които
обуславят исковите му претенции в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение
на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е
възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и
вземанията си и по размер.
Ответникът следва да докаже всички факти, които изключват, унищожават или
погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови
предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на
отделни клаузи.
От приложеното ч. гр. дело № 342/2023 г. на РС- Попово, се установява, че в
производство по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 133/14.06.2023 г. срещу Т. А. Н. за заплащане на кредитора „Профи Кредит
България“ ЕООД на сумата от 1060.78 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №
40005311721/10.08.2021 г., заедно със законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното
изплащане, на сумата от 329.94 лв. - договорно възнаграждение за периода от 15.01.2022 г.
до 02.02.2023 г., на сумата от 208.38 лв. – лихва за забава за забава за периода от 16.09.2021г.
– 02.02.2023г., на сумата от 63.70 лв. - законна лихва за забава за периода от 02.02.2023 г. до
27.04.2023 г., както и за сумата от 83.26 лв.. - разноски по делото.
С Разпореждане № 279/14.06.2023 г., влязло в сила, съдът е отхвърлил Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК на
"Профи Кредит България" ЕООД в частта за сумите 285.00 лв. възнаграждение за услугата
3
„Фаст“ , 712.50 лв. възнаграждение за услугата „Флекси“ и за сумата от 20.00 лв. – такси по
тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, за които не е издадена заповед за
изпълнение. Тъй като длъжницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение,
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит №
40005311721/10.08.2021 г., се установява, че „Профи кредит България“ ЕООД е предоставило
на Т. А. Н. кредит в размер на 1200.00 лв. при годишен процент на разходите 48.91% и
годишен лихвен процент 41.00%, със задължение да го погасява разсрочено за 24 месеца с
размер на вноската 74.07 лв. Дължимата сума по кредита възлиза на 1777.83 лв, като
ответницата Н. се е задължила да го погасява на петнадесето число от месеца.
От приложените по делото Декларации се установява, че Т. А. Н. е получила на
хартиен носител информация във формата на Стандартен европейски формуляр, както и
Общи условия към ДПК за физически лица, неразделна част от него, с които се е запознала,
приела и подписала.
Ответницата е закупила и допълнителни /незадължителни/ услуги "Фаст" за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и "Флекси" за
възможност за промяна на погасителния план. Подписите не са оспорени.
В раздел VI „Параметри по кредита“ към ДПК е посочено, че възнаграждението за
закупената допълнителна услуга "Фаст" е 360 лв., а възнаграждението за закупената
допълнителна услуга „Флекси“ е 900 лв. при месечна вноска 52.50 лв, дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита.
Общо задължението по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на
3037.83 лв., а общият размер на погасителната вноска – 126.57 лв.
Установено е от приложеното на л. 21 Извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит № 40005311721/10.08.2021 г., че ответницата не е погасила изцяло
задължението си по същия – спряла е да плаща след четвъртата погасителна вноска с падеж
15.12.2021 г. С платените суми са погасени изцяло вноските от № 1 до № 4 и частично
вноска № 5 в размер на 88.43 лв.
Общо платената сума от ответницата е 594.71 лв., от която платена главница 139.22
лв. платена договорна лихва 192.99 лв. и платена вноска по закупена допълнителна услуга:
262.50 лв.. Следва да се уточни, че посочената като платена сума в общ размер на 606.82 лв.
включва освен посочените по-горе плащанията на ответницата, обективирани в таблицата
на извлечението, и сумите, които ищеца признава като платени в исковата молба - 2.11 лв. –
лихва за забава и 10.00 лв. – Такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, каквото качество има ответницата. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК, ГПР включва общите разходи на потребителя по договора, настоящи и бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал. 2 на
същия текст, ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1, а съгласно чл. 19, ал.
4 и ал. 5 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от 5-пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.
Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се считат за нищожни. Съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. Следователно, не е
достатъчно в договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от
общия размер на предоставения кредит, а е нужно да се посочат всички разходи по вид и
размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в чл. 19, ал. 1 ЗПК и Приложение
№ 1 към закона.
Освен разбивка на всички разходи по вид и размер, в договора трябва да е посочена и
общата стойност на разходите, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР. При
положение че в процесния договор ГПР е посочен само общо, като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, без да бъдат посочени отделните разходи по вид и
размер, и без да се посочи общата стойност на разходите, които потребителят ще дължи в
края на срока на договора, не може да се приеме, че са спазени изискванията на закона.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на
4
чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор
са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в
предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението
им влече нищожност на сключения договор. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Уговореното възнаграждение за услуги "Фаст" и "Флекси", разписани детайлно и в т.
15 от Общите условия към договора се дължи за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
дата на падеж. Тези разпоредби от договора противоречат на посочената норма на закона –
чл. 10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като
облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от
закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Няма и доказателства
услугите, за които да се дължи допълнителна такса, да са предоставени, напротив - дори
изрично се заявява с исковата молба, че кредитополучателят не се е възползвал от услуга
"Флекси".
Ако въобще става дума за предоставяне на някакви допълнителни услуги, то те следва
да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит – чл.
19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този начин, заобикаляйки закона, се постига
ГПР, по-голям от петкратния размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи
размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е
включена и таксата за услуги, която е сигурна печалба за кредитора.
На практика при сключването на договора не се дават възможност на длъжника да
избегне плащането на възнаграждение за услуги "Фаст" и "Флекси", доколкото същите са
неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството. По
този начин във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще възникне в
сферата на кредитора. По тази причина то е уговорено и като сигурна част от дълга, като
следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
Следователно годишният лихвен процент няма да е 48. 91%, както е записано, а ще го
надхвърли , ако в него участва и вземането от общо 1260 лева. /360 лв. за услуга "Фаст" и
900.00 лв. лева за услуга "Флекси"/. Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен
реалният годишен лихвен процент, поради което целият договор за заем следва да бъде
приет за недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита.
При това положение със заплащане на сумата 606.82 лв. / платена главница - 139.22
лв., платена договорна лихва - 192.99 лв. платена вноска по закупени допълнителни услуги -
262.50 лв., 2.11 лв. – лихва за забава и 10.00 лв. – Такса по Тарифата за извънсъдебно
събиране на вземането/, ответницата е платила част от главницата по кредита (1200 лв.), при
което искът по отношение на тази претенция следва да бъде уважен частично за сумата от
593.18 лв. (1200 лв. - 606.82 лв.), ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а за разликата над тази сума, до пълния претендиран
размер от 1060.78 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По гореизложените съображения на отхвърляне подлежат и обективно кумулативно
съединените установителени искове за сумата от 329.94 лв. - договорно възнаграждение за
5
периода 15.01.2022г. до 02.02.2023г. и за сумата в размер на 63.70 лв. – лихва за забава за
периода от 02.022023 г. до 27.04.2023 г., и осъдителните искове срещу ответницата за
сумата от 285.00 лв. - възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" и 712.50 лв.
- възнаграждение за закупена услуга "Флекси".

По разноските:
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
103.61 лв., от които 53.61 лв. за заплатена държавна такса, и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, при което, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, пропорционално на уважената
част от исковата претенция, следва да му бъде присъдена сумата от 23.10 лв.
За образуване на исковото производство и в хода на процеса, ищцовата страна е
направила разноски в общ размер на 173.15 лв., от които 73.15 лв. за държавна такса, и
100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, при което, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, пропорционално на уважената част от исковата претенция
следва да му бъде присъдена сумата от 38.61 лв..
Общо разноски в заповедното и исковото производство – 61.71 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има право на разноски,
пропорционално на отхвърлената част от исковите претенции. По делото е приложен
договор за правна защита и съдействие от 19.04.2024г., от който се установява, че
ответницата е заплатила в брой сумата от 500.00 лв. за адвокатски хонорар, при което й се
следват разноски в размер на 388.50 лв.
Така, по компенсация между насрещните вземания на страните за разноски, ищецът
следва да заплати на ответницата сумата от 326.79 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. А. Н. с ЕГН: ********** с
адрес: гр. Р. ул. „Ч.“ вх. , ет. , ЧЕ ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова Лозанова,
действащи чрез пълномощник – юрисконсулт Г. П. Андонов, СУМАТА от 593.18 лв.
/петстотин деветдесет и три лева и осемнадесет стотинки/ - главницата по Договор за
потребителски кредит № 40005311721/10.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда /28.04.2023 г./ до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № 133/14.06.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 342/2023г. на РС-Попово, като за
разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 1060.78 лв., ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова Лозанова,
действащи чрез пълномощник – юрисконсулт Г. П. Андонов, против Т. А. Н. с ЕГН:
********** с адрес: гр. Р. ул. „Ч.“ вх. , ет., установителни искове за СУМАТА от 329.94 лв.
/триста двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ - договорно
възнаграждение за периода от 15.01.2022 г. до 02.02.2023 г. и за СУМАТА от 63.70 лв.
/шестдесет и три лева и седемдесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 02.02.2023 г.
до 27.04.2023 г., както и осъдителните искове за СУМАТА от 285.00 лв. /двеста осемдесет и
пет лева/- възнаграждение за закупена услуга "Фаст" и за СУМАТА от 712.50 лв.
/седемстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/ - възнаграждение за закупена услуга
"Флекси".
ОСЪЖДА от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова Лозанова, действащи чрез пълномощник –
юрисконсулт Г. П. Андонов, ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. Н. с ЕГН: ********** с адрес: гр. Р. ул.
6
„Ч.“ вх., ет., СУМАТА от 326.79 лв. /триста двадесет и шест лева и седемдесет и девет
стотинки/ - деловодни разноски по компенсация между насрещните вземания на страните за
разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7