М О Т И В И
по НОХД № 4329/2019
год., ПРС- ХІV н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимият С.И.А. , за това че на 11.12.2018 год. в гр. Пловдив съзнателно е
ползвал пред К. Д. П.– служител при сектор "Пътна полиция" при ОДМВР
гр. Пловдив, от неистински официален документ – свидетелство за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/ № **** , издадено от Р. П.на името на ***,
като посоченият документ не бил издаден от компетентни за това органи в Р. П.,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност
Производството е
по реда на гл.28 от НПК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение изцяло. Предлага на да се наложи наказание при
условията на чл.78а от НК ориентирано към максимума.
Обв.А. признава вината си. Лично и чрез своя защитник пледира
за минимално наказание с приложение института на чл.78а от НК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обвиняемият С.И.А. е роден на *** ***, живущ ***. Той се
определя като б., б. г. е, без образование, неграмотен, безработен, неженен,
неосъждан, с ЕГН **********.
Същият не бил правоспособен водач, а и поради факта , че не
притежавал нужната образователна степен не можел и да се снабди със СУМПС.
Въпреки това управлявал редовно МПС видно от справката за водач / нарушител
/л.15-17 д.пр./, където са отразени редица нарушения на ЗДвП от негова страна,
но за да избегне по-големи проблеми с органите на реда, решил да се сдобие с
неистинско СУМПС. Така се снабдил с имитиращо п. свидетелство с № **** . Освен това
през 2018г. обвиняемият се сдобил с лек автомобил Мерцедес Ц250, който обаче
поради данъчни облекчения регистрирал на името на свой близък. На 11.12.2018г.
обв.А. управлявал посочения автомобил с рег.№ ***в гр.Пловдив. По същото време
свид.К.П. и свид.Й.П.– служители към ПП Пловдив, забелязали същото МПС на
ул.“Съединение“ срещу №43 паркирано неправилно. Решили да извършат проверка и
пред първия обв.А. представил неистинското СУМПС. След извършена справка обаче
с дежурната част се установило, че в масивите на Пътна полиция обвиняемия не
фигурира като правоспособен водач. Ето защо последния бил отведен в служебните
помещения, а документа бил предаден с протокол за последващо изследване.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от самопризнанието
на подсъдимия направено в съдебно заседание, с което потвърждава описаните
факти в обвинителния акт, от наличните обяснения в хода на дъсебното
производство, от показанията на разпитаните като свидетели в досъдебната фаза
на процеса Б.В.К., М.Б.К., К. Д. П. и Й.Р.П., както от събраните по делото писмени
доказателства и протоколи за процесуално-следствени действия.
Съдът кредитира обясненията
на подсъдимия /макар и лаконични/ и показанията на свидетелите като логични,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи по между си и на
останалия събран по делото доказателствен материал.
В досъдебна фаза
на процеса е била изготвена комплексна експертиза касаеща инкриминирания
документ /л.34-37/ от чието заключение е видно, че същия е неистински документ,
а съдържащия се в него подпис на който е даден вид, че е положен от обвиняемия,
всъщност не е изпълнен от последния.
Съдът кредитира
това заключение като изготвено с нужните специални знания, в съответствие с
другите доказателства по делото и неоспорено от страните.
При така
установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че
с деянието си обв.С.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.316, вр с чл.308, ал.1 НК , за това че на 11.12.2018 год.
в гр. Пловдив съзнателно е ползвал пред К. Д. П.– служител при сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР гр. Пловдив, от неистински официален
документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № ****
, издадено от Р. П. на името на ***, като посоченият документ не бил издаден от
компетентни за това органи в Р. П., като от него за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност. От обективна страна очевидно с представянето на
документа пред полицейския служител, за който обвиняемия е знаел, че е
неистински, тъй като никога не е полагал изпит за правоспособност, е осъществен
състава на престъплението. От субективна страна той е действал умишлено като е
съзнавал обществено опасните последици на деянието си и е искал същите. Същият
в крайна сметка именно с тази цел се е снабдил с документа, за да се представя
пред контролните органи при управление на МПС.
С оглед на
посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от обв.А. Съдът
намира, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК като бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Наказанието по ал.1 на чл.308 НК е под три години лишаване от свобода,
той формално не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, а
липсват и съставомени имуществени щети. Не са налице и отрицателните
предпоставки на ал.7 на чл.78а НК. Следва да се посочи, че видно от справката
съдимост /л.40 д.пр./ с влязъл в сила съдебен акт на 04.06.2009г. на ПРС по
НОХД № 2834/09г. на обв.А. е било наложено наказание по съвкупност пет месеца
лишаване от свобода, което било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК с тригодишен
изпитателен срок. Същият е изтекъл на 04.06.2012г. и така е настъпила
реабилитация по това осъждане по чл.86, т.1 НК. Преди това по АНД № 1082/2005г.
обвиняемия е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.
Съдебният акт е влязъл в сила на 16.09.2005г. като е била наложена глоба от 500
лева. По това осъждане обаче са изтекли всякакви срокове за изпълнение на
наказанието и към момента на настоящото деяние -11.12.2018г., също е настъпила
реабилитация. И тъй като съгласно практиката на ВКС не може лицата
освобождавани от наказателна отговорност да бъдат поставени в по-тежко
положение от осъдените на наказание по системата на НК, то следва да се счита,
че А. е лице, спрямо което не е била прилагана процедурата по гл.28 НПК.
Като прецени превеса
на смекчаващите вината обстоятелства – признание на вината, добра характеристика,
същия полага грижи за семейство с две деца макар без брак, съда намира, че
административно наказание наказание глоба в размер на 1500 лева се явява
най-справедливо и съответно на дееца. Така се отчита и факта, че същия няма
постоянни трудови доходи, доколкото не се установи да работи по трудово
правоотношение. От друга страна отегчаващо обстоятелство е факта, че ползвания
документ е такъв за самоличност. формално това сочи на състав на престъпление
по ал.2 на чл.308 НК, но в това производство няма как това несъответствие да
бъде отстранено, без да се наруши правото на защита на обвиняемия. С оглед на
това и наказанието не следва да бъде на минимума.
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО – свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
№ **** , издадено от Р. П.на името на *** – в кориците на делото, следва да
остане по същото до унищожаването му.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва
обв.С.И.А. да заплати сумата от 80
/осемедест/ лева по сметка на ОД МВР Пловдив, представляващи разноски по делото
за извършена експертиза.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.