№ 1213
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501104 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Ж. Л. С. срещу
решение № 262029/29.12.2020г. на СГС, ГО, 1 състав, постановено по гр.д. №
443/19г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за сумата над 50 000 лв. до 300 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп “ в частта, в която предявеният иск от Ж.
Л. С. е уважен за сумата над 5000 лв. до 50 000 лв., в частта, в която е уважен
искът на Г. К. Б. над 3000лв. до 20 000лв. и на Р. Й. В. над сумата от 2 000лв.
до 10 000лв. в едно със законната лихва върху горните присъдени суми,
считано от 15.05.2018г.
Жалбоподателят – ищец Ж. С. твърди, че в атакуваната от нея част
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Определеното обезщетение занижено по размер и не репарира в
максимална степен неимуществените вреди, които е претърпяла. От приетата
по делото автотехническа експертиза се установява, че причина за ПТП са
субективните действия на водача на товарения автомобил. Съдът е приел, че
1
тя е получила следните травматични увреждания, посочени от оспорената от
нея медицинска експертиза: ЧМТ, състояща се от мозъчно сътресение,
разкъсно- контузна рана в лявата челна област на главата с дължина 1,5 см.,
гръбначна травма , изразяваща се в множество изкълчвания и навяхвания на
ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб- дисторзио
коли и травма на гръдния кош, състояща се от контузия на гръдния кош без
рентгенови данни за счуване на ребрата. Жалбоподателят сочи, че неправилно
съдът е кредитирал заключението на д-р П. като обективно и компетентно
дадено. Вещото лице е дало заключение, което е неясно и противоречиво
относно обстоятелството дали тя е получила посттравматична епилепсия в
следствие на пътния инцидент. Въззивникът твърди, че поради влошаване на
здравословното й състояния- продължаващо замайване, нестабилност при
ходене, гадене, понякога придружено с повръщане, упорито безсъние,
слюноотделяне, инконтиненция и епилептични пристъпи с „изключване“,
неконтактност с продължителност от 1-2 мин., с амнезия за този период е
потърсила лекарска помощ и е била лекувана в неврологичното отделение на
МБАЛ НП „Свети Наум“ от 19.01.2018г., където й е поставена диагноза
Grand mal припадъци/ с малки припадъци или без тях неуточнени. Въз основа
на заключение на вещото лице – лекар съдът е неправилно е приел, че
установената симптоматика на посттравматична епилепсия не се намира в
пряка причинна връзка с получените при ПТП травми. Съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение като не е уважил искането й за
изслушване на повторна медицинска експертиза. Неправилно и необосновано
съдът не е приел като доказателство по делото извършената ядрена
томография на краниум и краниспинално съчленение от 18.12.2019г., от
която по безспорен начин се установява, че вследствие на получената
черепно- мозъчна травма в мозъка й са настъпили посттравматични находки.
От свидетелските показания на С. С., съпруг на жалбоподателя, се
установява, че преди ПТП тя не е имала здравословни проблеми, които да
налагат лечение и не е била хоспитализирана в лечебни заведения.
Свидетелят е бил свидетел на епилептичен припадък на Ж. С.. В жалбата се
сочи, че при определяне на обезщетението съдът се е отклонил от ППВС №
4/68г.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
от нея част и да постанови друго, с което да уважи иска над сумата от 50 000
2
лв. до предявения размер от 300 000 лв.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че в атакуваната от него част
решението на СГС е незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила. Определени са
обезщетения в завишен размер. Счита за правилни изводите на съда, че Ж.С.
няма посттравматична епилепсия, която да е в пряка причинно- следствена
връзка с ПТП. Оспорва изводите на съда по отношение прилагането на чл.52
от ЗЗД. Но за получените травми от нея определеното обезщетение е в
нарушение на принципа на справедливостта. От гласните доказателства е
установено, че от всички травми на Ж. С. и Г.Б. са били възстановени
напълно в рамките на до 20 дни като болките и страданията са били за период
от 7 до 10 дни. Двете са имали сътресение на мозъка в лека степен без загуба
на съзнание. Въпреки това съдът е определил на първата от тях обезщетение
от 50 000лв, а на втората-20 000лв. Счита, че справедливите обезщетения са
съответно 5000лв. и 3000лв. Р.В. е получил травми, от които се е възстановил
в рамките на до 10 дни, като болките и страданията му са били от няколко
часа до 1-2 дни. Той е имал възможно най- леката степен на телесна повреда.
Присъденият размер от 10 000лв. не е справедлив. За такъв счита
обезщетение от 2000лв. Жалбоподателят твърди, че е установил
съпричиняване от страна на ищците, които сами са създали предпоставки и
са се поставили в опасност и с поведението си са допринесли за случилото
се. От нараняванията им в областта на главата може да се направи извод, че
са били без поставени предпазни колани.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск от
Ж.С. над сумата от 5 000 лв. до уважения размер от 50 000 лв., искът на Г. К.
Б. над 3000лв. до 20 000лв. и на Р. Й. В. над сумата от 2 000лв. до 10 000лв. в
едно със законната лихва върху горните присъдени суми, считано от
15.05.2018г.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител ищците оспорват жалбата на ответника.
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в депозиран писмен отговор и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната
жалба, подадена от ищеца Ж.С..
3
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищците
Ж.С., Г.Б. и Р.В. твърдят, че на 10.11.2017г. около 14.10ч. в гр. София, по ул.
„Банско шосе“ с посока на движение от бул. „Европа“ към бул. „Банкя“ са
претърпели пътен инцидент. По това време Димитър Русенов Данов е
управлявал товарен автомобил „Мерцедес“, модел 1844 ЛС Актрос с рег. №
******** с прикачено полуремарке модел Мейлър МХВС 603 с рег. №
*******. В района на № 13 той е бил спрял ППС с включени аварийни
светлини. Товарният автомобил е бил разположен така, че десните му гуми
са били в тревната площ, а левите върху пътната настилка. По същото време
в същата посока на движение Ж.С. е управлявала лек автомобил „Ситроен
Ксара“ с рег. № ********, като в него на предна дясна седалка е пътувала
ищецът Г. К. Б., а на задна седалка ищецът Р. Й. В.. Движели са се с 50 км/ч.
След като Ж. С. е възприела спрелият товарен автомобил е предприема
маневра заобикаляне с цел да продължи движението си. В този момент
водачът му без да сигнализира е предприел обратен завой, блъскайки
управлявания от Ж. С. лек автомобил. За да предотврати удара тя е
отклонила МПС на ляво, навлизайки в буслентата за движение в обратна
посока, но не е успяла и е последвал удар. В следствие на удара лекият
автомобил се е завъртял в посока на часовниковата стрелка и след това се е
установил на мястото при огледа. В резултат от този инцидент Ж.С. е
получила следните травми: контузия на главата, разкъсно- контузна рана на
челото в ляво, контузия в гръдно- поясния отдел на гръбначния стълб,
навяхване на шията, контузия на главния мозък, травма на нервните
коренчета на шийния отдел на гръбначния стълб, посттравматична
епилепсия. Г.Б. е получила: контузия на главата, с наличие на хематом в
дясно теменно, навяхване на шията, контузия на дясното рамо със
зачервяване и охлузване, конюктивит на дясното око, сътресение на главния
мозък. Р.В. е получил: контузия на гръдния кош, повърхностна травма на
устните и устната кухина с охлузване на скулата и устата. След инцидента и
тримата са прегледани в Спешния център на ВМА. При прегледа на Ж. С. са
извършени рентгенографии и томографиии, консултирана е била с коремен
хирург, дерматолог и интернист, след което е настанена за лечение в Клиника
4
по неврология под активно лекарско наблюдение. Изписана е на 14.11. 2017г.
с препоръка за наблюдение от лекар- невролог. На 17.11.2017г. на Ж. С. е
направен ЯМР на шиен отдел на гръбначния стълб, от който се установяват
дискови хернии на нива С5-С6 и С6-С7, дискова протрузия на ниво С4-С5,
паталогична позиция на гръбначния стълб, контузия на меките тъкани в
областта на дясната паротидна жлеза. На 16.12.2017г. й е извършено ЕЕГ,
при което се е установило огнище от иритативен тип в дясно задно-
темпорално. На 03.01.2018г. е била приета за лечение в МЦ „Медкрос“ ООД
с водеща диагноза: Grand mal припадъци, неуточнени и с придружаващи
заболявания контузия на шията и мозъчно сътресение. След приложена
терапия е изписана на 13.01.2018г. На 19.01.2018г. е постъпила в МБАЛНП
„Св. Наум“, поради продължаващо замайване, нестабилност при ходене,
упорито безсъние и оплаквания от припадъци със стягане на крайниците и
тялото, хъркащо дишане, слюноотделяне, инкотнинеция и с амнезия в този
период. Извършени са изследвания като след това е била изписана на
22.01.2018г. В резултат на процесното ПТП Ж. С. е изпитвала силни болки и
страдания- постоянно силно главоболие, придружено на моменти с гадене и
замайване, нестабилност при ходене, както и епилептични пристъпи.
Изключително трудно е преодоляла стреса, предизвикан от ПТП- страхува се
да управлява автомобил, не спи спокойно, станала е много чувствителна. За
главоболието приема силни обезболяващи медикаменти, понякога
придружено с гадене и замайване, което е водело до бърза уморяемост и
непълноценност. Оздравителният процес е бил много дълъг и
възстановяването настъпва много бавно, който не е приключил и към
настоящия момент. Ищецът Г.Б. след прегледи и изследвания във ВМА е
изписана на 14.11.2017г. с препоръка за активно наблюдение от личен лекар и
невролог. Тя е търпяла значителни болки и страдания- постоянно силно
главоболие, придружено на моменти с гадене и замайване, носене на шийна
яка. Трудно е преодоляла стреса, предизвикан от ПТП. Сега се страхува да
излиза навън, не спи спокойно след инцидента, станала е много чувствителна.
Ищецът Р.В. е бил прегледан във ВМА и са му извършени клинични и
образни изследвания. Раните на главата му са обработени хирургично.
Консултиран е с лекари специалисти и е освободен за домашно лечение. Към
настоящият момент той е в тежко физическо състояние като причинените му
наранявания водят до силни и продължителни болки в областта на главата и
5
гръдния кош. Оздравителният процес е бил много дълъг и възстановяването
настъпвало много бавно. Претърпените болки и страдания са оказали
негативно отражение, довели са до срив на самочувствието му и тежък
психически шок, изключително трудно е преодолял стреса, предизвикан от
ПТП- страхува се да излиза навън, не спи спокойно и е станал много
чувствителен. Във връзка с процесния пътен инцидент е образувано
досъдебно производство, което е прекратено. Товарният автомобил е имал
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника валидна
от 21.03.2017г. до 20.03.2018г. С молби от 27.11.2017г. и 14.09.2018г. ищците
са сезирали ответното дружество за изплащане на обезщетение, но такова не
им е изплатено. Затова ищецът Ж.С. моли съда да осъди ответното дружество
да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. в
едно със законната лихва от 15.05.2018г. до окончателното изплащане на
сумата. Ищецът Г.Б. моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. в едно със законната лихва,
считано от 15.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът Р.В.
моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди от 26 000лв. в едно със законната лихва, считано от 15.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва исковете. Не оспорва наличието на застраховка гражданска
отговорност за товарния автомобил. Оспорва констативния протокол, тъй
като лицата, които са го съставили не са възприели пряко обстоятелствата и
причините, при които е настъпило ПТП, механизма му и мястото на
осъществяването му. Оспорва наличието на виновно поведение от страна на
водача на застрахованото МПС. Прави възражение за съпричиняване на
вредата, тъй като ищците са допринесли за уврежданията си, защото са
пътували без поставени обезопасителни колани. Оспорва, че в резултат от
ПТП Ж.С. е получила епилепсия. Поддържа, че само въз основа на снета
анамнеза без нито едно представено изследване или диогностициране е
назначена ЕЕГ от невролог. Същият лекар е направил заключението за
налични Grand mal припадъци, неуточнени. Оспорва датата, съдържанието и
подписа върху Фиш за спешна медицинска помощ с дата 19.02.2018г.,
издаден от ЦСП и вписаните в него обстоятелства. Оспорва достоверността,
датата, подписа и съдържанието на ЕЕГ- Томография от 16.12.2017г. и
6
положен печат на д-р В. Г.- невролог в „Медкрос“ ООД. Оспорва и
документите, издадени от същия лекар, приложени по делото., както и
епикриза от 22.01.2018г,. издадена от МБАЛНП „Св. Наум“. Оспорва размера
на поисканите обезщетения. По отношение на претенцията за лихва счита, че
приложим е чл.497 от КЗ и не дължи такава по чл.409 от КЗ.
Безспорно е, че на 10.11.2017г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен Констативен протокол за ПТП К-841/10.11.2017г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и фотоалбум, както ,
че Ж. С. е била водач на лек автомобил „Ситроен Ксара“, а останалите ищци
са били пътници в него.
Не се спори, че е образувано наказателно производство, което е
прекратено с постановление на СРП от 09.03.2018г.
Не се спори, че за товарен автомобил „Мерцедес“, модел 1844 ЛС
Актрос с рег. № ******** е имало валидна застраховка „гражданска
отговорност“ за периода 21.03.2017г. до 20.03.2020г. при ответника.
Безспорно е, че ищците са отправили извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди на 27.11.2017г. и
14.05.2018г. и не им е изплатено такова.
С оглед твърденията в исковата молба за ищците са представени
медицински документи-епикризи от ВМА за Ж. С. и Г. Б. и лист за преглед
на Р.В.. Всички документи са от 10.11.2017г., други медицински документи,
както и такива за извършени изследвания на Ж. С..
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар-неврохирург, която е установила травматичните
увреждания, получени от ищците: За Ж.С.: черепно-мозъчна травма със
следните компоненти: сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана в
лявата челна област на главата с дължина около 1, 5 см., гръбначна травма,
изразяваща се в изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на
шийния отдел на гръбначния стълб- Дисторзио коли, травма на гръдния кош
без рентгенови данни за счупване на ребра. По Глазкоу кома скала
състоянието на Ж. С. при постъпване в болницата след инцидента е оценено
с 15т., т.е. лека черепно- мозъчна травма. При нея е характерно краткотрайна
промяна в яснотата на съзнанието след инцидента. Има количествена промяна
7
в съзнанието- зашеметяване, объркване и рядко безсъзнание. При такава
промяна в съзнанието пострадалите стават контактни след минути. По своя
медико- биологичен характер травматичните увреди на Ж. С. представляват
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Те са й причинили
болки страдания. Мозъчното сътресение е преминало с количествено
нарушение на съзнанието- зашеметяване , обърканост, без медицински данни
за безсъзнателно състояние. Според вещото лице не може да се направи
категоричен извод, че при нея има посттравматична епилепсия като
последицата от леката ЧМТ. Данните за епиприпадъци са само по
анамнестични данни- съобщени от ищеца. Травмите са в причинна връзка с
ПТП. Вещото лице сочи, че откритата арахноидална киста в десния
слепоочен мозъчен дял с размери 38/12мм сама по себе си може да е
източник на променена биоелектрична активност. При пътния инцидент Г.Б.
е получила ЧМТ, състояща се от мозъчно сътресение, травматичен подкожен
кръвоизлив в дясната теменна област на главата с диаметър около 4 см.
Гръбначна травма, изразяваща се в множество изкълчвания и навяхване на
ставите и ставните връзки- Дисторзио коли. Травма на гръдния кош без
рентгенови данни за счупени ребра. Травма на опорно двигателния апарат,
състояща се от контузия на раменния пояс и мишница в дясно без рентгенови
данни за счупени кости. Мозъчното сътресение е преминало с количествено
нарушение на съзнанието- зашеметяване, обърканост, без данни за настъпило
безсъзнателно състояние. Получените травми по своя медикобиологичен
характер са причинили на Г. Б. временно разстройство на здравето неоспасно
за живота. Ищецът Р.В. е получил следните травми: повърхностна травма на
устните и устната кухина, контузия на гръдния кош без рентгенови данни за
счупване на ребра. Те са му причинили болки и страдния. Описаните
травматични увреждания при ищците са получени при ПТП. Вещото лице е
посочило какво лечение е предприето за всеки един от тях. При Ж.С. във
ВМА са направени изследвания, включително и компютърна томография на
главен мозък при които е установено, че няма травматични изменения в
мозъчния паренхим, както и травматични кръвоизливи над и под твърдата
мозъчна обвивка и костите на черепа. Неврологичният статус от
постъпването и през периода на болничното лечение е останал в норма.
Лекувана е медикаментозно с манитол и вливания с водно-солиеви разтвори,
обезболяващи, нестероидни противозъпалителни препарати. Р.В. след ПТП е
8
прегледан в спешния център на ВМА. Направени са консултации с хирург и
неврохирург. Бил е в съзнание, без категорични данни за промяна в
съзнанието след травмата. Не е съобщил за гадене, главоболие или
повръщане. Оценен по Глазгоу кома скалата на 15 т. Неврологичният статус е
бил без особености. Установено е локално охлузване на скулата и устната
вдясно. От образните изследвания не са установени травми на череп, шийни
прешлени и гръден кош. Назначен му е контролен преглед и е освободен.
Възстановителният период при Ж. С. е : от ЧМТ е търпяла болки и
страдания за период от 20 дни като най- интензивни са били в първите десет.
При мозъчно сътресение най –изявена е общо-мозъчната симптоматика в
първата седмица с последващо затихване под въздействието на предписания
режим и медикаменти. Възстановителният период от мозъчно сътресение
след правилно лечение и нормално протичане е от три до пет седмици. От
дисторзио коли тя е имала болки за период около 15 дни, които са били най-
силни през първите седем. Предписана й е била шийна яка за около 10 дни,
след което оплакванията са отшумели постепенно. При нормално протичане
на оздравителния процес той е около месец и половина. Контузията на
гръдния кош е причинила на Ж. С. болки и страдания за около една седмица с
възстановителен период от две седмици. При последния преглед Ж. С. е била
в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватна, всестранно ориентирана.
Неврологичният й статус е без данни за отпадна неврологична симптоматика.
Съобщава за прилошаване преди около един месец. При Ж. С. най- голяма
тежест има ЧМТ с мозъчно сътресение. С оглед продължаващите
прилошавания вещото лице счита, че тя трябва да направи магнитно-
резонансна томография на главен мозък за оценка на състоянието на
арахноидната киста. От останалите увреждания няма поява на усложнения.
Г.Б. е търпяла болки и страдания за период от 20 дни като най- интензивни
са били в първите десет. При мозъчно сътресение най –изявена е общо-
мозъчната симптоматика в първата седмица с последващо затихване под
въздействието на предписания режим и медикаменти. Възстановителният
период от мозъчно сътресение след правилно лечение и нормално протичане
е от три до пет седмици. Травмата на шийния сегмент на гръбначния стълб е
предизвикала болеви усещания за 15 дни, най- интензивни през първите
седем. Възстановителният период при множествено изкълчване и навяхване
на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб зависи от
9
множествеността на получените увреждания в мускулатурата, връзковия и
ставен апарат е около месец и половина. Контузията на дясната раменна става
и гръдния кош е отзвучала за около две седмици. При прегледа на
27.11.2019г. е била в добро общо състояние, ясно съзнание, всестранно
ориентирана. Неврологичният статус е в границите на нормата. Лечението на
травмите е приключило успешно. Дългосрочната прогноза за травматичните
увреждания е, че лечението е приключило успешно без усложнения. Ищецът
Р.В. е търпял болки и страдания от травмите за период от десет дни с
възстановителен период от две седмици. Сегашното му състояние е
стабилизирано. В медицинските документи по делото липсват такива за
негативни последици или усложнения от процесните увреди. От
мекотъканните увреди при него не се очакват негативни последици за
здравословното му състояние. Дългосрочната прогноза при него е
благоприятна. Според експертизата Ж. С. е била с поставен предпазен колан.
Уврежданията при Г. Б. могат да се получат и при поставен предпазен колан.
Уврежданията на Р. В. могат да бъдат получени и при поставен предпазен
колан. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Изготвената автотехническата експертиза е дала заключение за
мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, скорост на
автомобилите, опасната зона на спиране на лек автомобил „Ситроен“,
причините за настъпване на инцидента.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни, основани на правилата на науката и опита на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят А. е заявила, че познава ищците. В близки отношения е с Р.
В., но не живеят на съпружески начала. Той е пострадал при ПТП през 2017г.,
месец ноември. Позвънил й е по телефона, казал й е че е катастрофирал. Казал
й е, че с линейка отиват във ВМА. Свидетелят е отишла там. Когато е
пристигнала е видяла, че устната му е много зле, имало е кръв и е била
подута. Казал е, че не може да си мърда въобще главата и че не се чувствал
добре. Държал се е по гърдите. Споделил е, че много го боли в областта на
гърдите. Р. В. не е останал за лечение, тъй като е отказал, макар че лекарят е
настоявал. Прибрал се е в дома си. Свидетелят се е грижела за него
следващите 3-4 месеца. Според свидетеля Р. В. не се е чувствал добре и
10
психически. Не е искал да излиза. Седял е само вкъщи. Устната му е била
подута около месец. Притеснявал се е за зъбите си. Но на тях не им е имало
нищо. Правил е снимки. И досега се оплаква, че го боли врата. Другите неща
са отшумели, но не и тези болки. Ходил е при лекари заради тях. Свидетелят
е пазарувала, плащала е сметки. За катастрофата казвал, че му е мътна и
свидетелят избягва тази тема. В болницата е видяла Ж. и Г., били са на
носилки, но нищо повече не знае за тях. Р.В. не е работил шест месеца преди
катастрофата. Тогава е дошъл от едно село до гр. Банско в гр. София. Все
още не работи. Свидетелят познава Р. В. от пет години, преди да дойде да
живее в гр. София.
Свидетелят Стойков познава Г.Б., а Ж.С. я е виждал два пъти. С Г. са
познати от три години. Знае, че ищците се познават. Виждал е веднъж Р.. Знае
за проблем на Г. с врата и трябва да й се направи ядрено-магнитен резонанс,
но поради това, че има бебе не е направен. При изписването й от болница е
била с шина на врата. Свидетелят я е видял един път във ВМА, когато са я
изписквали и един път в квартала, където е живеела. Освен шината на врата
не е била добре и сега не е добре. Имала е наранявания по ръката и врата.
Видял я е за 10-15 минути, когато е отишъл да помогне. Едната й ръка е била
обездвижена. До сега не се е възстановила. Има проблем с врата. Г.Б. живее
сама с децата си. Родителите й са в гр. Варна. След изпискването от
болницата сама е била в дома си, свидетелят я ходил да я вижда. Той й е
помагал в грижите за детето, вземал го е от градина. В домакинството не е
могла да прави нищо около 2-3 месеца. След ВМА не е ходила на лекар. Не е
ходила на лекар поради бременността и раждането. Имала е заболяване на
кръвта. Преди катастрофата е работила, след това е спряла, а от март месец
2018г. работи при свидетеля. Ползвала е болнични за майчинство. Не и във
връзка със заболяване.
Свидетелят Г. не познава ищците. Той е бил очевидец на ПТП.
Пътувал е от гр. Банкя към гр. София с личния си автомобил. На една
пресечка с видимост около 200м. е видял паркиран товарен автомобил-
влекач с гондола или прикачено полуремарке. Той е бил спрял в дясно на
пътя в неговата посока на движение, която идвала срещу свидетеля. Този
товарен автомобил, без даде сигнал, е тръгнал и е навлязъл в неговата лента
за движение и е започнал да навлиза и в тази на свидетеля. Видял е, че
11
водачът на товарния автомобил няма да спре и е спрял далече. Товарният
автомобил се е насочвал към портала на някаква фирма. В момента, в който
е навлязъл и в неговата лента за движение свидетелят е видял лек автомобил
зад него, който се е ударил в товарния автомобил. Свидетелят е притичал и е
видял, че вътре има три жени. Помогнал им е да излязат. Видял е в
багажника, че има газова бутилка и я е спрял. Лекият автомобил е бил
„Ситроен“. Движението му е било попътно на товарния автомобил. Ударът е
настъпил в лентата за насрещно движение на тази на свидетеля. Когато е
отишъл нито един от пътниците в лекия автомобил не са били с колани,
предполага, че са ги разкопчали. И тримата са били в съзнание. Водачът е
имал порезна рана, аркада. Разговарял е с Ж.С.. На нея й е дал телефона си за
контакт. Тя е говорела с някого по телефона, може би съпругът й. Не си
спомня да ли е имало отворени въздушни възглавници. Свидетелят им е
помогнал да излязат. Първо е помогнал на Ж.. След като я е свалил от
автомобила тя е седнала на тротоара, докато останалите двама, жена и мъж, са
се разхождали. Дал им е да пият вода.
Свидетелят Славейков не познава ищците. В момента на инцидента е
бил вътре в базата. Той работи като началник смяна. В този момент е бил на
портала на около 20-30м. Видял е, че чака камион пред портала на улицата.
После е чул силен шум, погледнал е и е видял, че от камиона са излетели
ламарини, пластмаси и е изтекла вода. Това е било от кабината на камиона.
Служителите му са тръгнали към инцидента. Свидетелят също е бил тръгнал
към камиона, за да попита водача като влезе на кантара с какво да пълни
камиона, с какъв материал и като е видял какво е станало е спрял хората си и е
започнал да ги инструктира да се върнат. След един час е излязъл отвън и е
видял, че кабината на камиона е счупена. Разбрал е, че някаква жена е
пострадала. Свидетелят не е видял друга кола и не е разбрал какво се е
ударило в камиона. Разбрал е, че камионът ще влезе в паркинга, тъй като е
подавал ляв мигач. Кабината се е виждала. Свидетелят не е бил централно, а
леко в дясно от портала. Където е кантара е естакада и камионът се качва, за
да се мери. От както се е вдигнал портала той не е имал наблюдение върху
камиона.
Свидетелят С. е съпруг на ищеца и желае да свидетелства. Останалите
ищци не са му близки. Видял е Г. и Р. в болницата, но не ги е познавал от
12
преди. Знае, че съпругата му е пострадала при ПТП на 10.11.2017г. по пътя за
Банкя. За първи път я е видял в спешното отделение на ВМА. Била е на
носилка, количка и са я изкарали от една зала. Била е с обезопасяваща яка и
със сцепена вежда. Веждата е била обработена, защото е имала лепенки. Не е
могъл да контактува с нея, защото лекарите са бързали да я качат на скенер.
Първият му контакт е бил на другия ден. Настанили са я за лечение във ВМА,
но не си спомня в кое отделение. Преди пътния инцидент не е имала
здравословни проблеми, които да налагат лечение. Когато я е видял на
следващия ден тя се оплаквала от главоболие, постоянно гадене и напъни за
повръщане. Не е била в кондиция. Не е разказала за катастрофата. Със
синовете на свидетеля са отишли на мястото, където е станала и са разбрали
подробности. След като е излязла от болницата е страдала от безсъние, имала
е болки в главата, напъни за повръщане и към края на месец януари 2018г. е
влязла за изследвания в болница „Св. Наум“. Свидетелят не знае резултатите
от изследванията. От 10.06.2018г. живеят разделени, но се виждат поне
веднъж в седмицата. Сега Ж. работи като оперативен служител на МВР във
ВМА, „Пирогов“ и старата Окръжна болница. Там е работила и преди
катастрофата. Върнала се е на работа между 7 и 10 дни след изписването й от
болница. Не знае след това да е отсъствала от работа. Към момента управлява
автомобил. Знае, че й е ставало лошо по време на работа, вкъщи и при
приятелки.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля С. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото
връзка между него и ищеца Ж. С., но ги счита за достоверни и убедителни.
Не дава вяра на показанията на свидетеля А. относно възстановителния
процес при Р. В., тъй като влизат в противоречие със заключението на
медицинската експертиза, като и в частта, в която описва с кого и къде живее
той и дали работи като факти, неотносими към спора. Не дава вяра на
показанията на свидетеля Стойков относно наблюденията му за последиците
от ПТП при Г.Б., тъй като са епизодични и неточни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв.
за Ж. С.. Искът е отхвърлен до пълния предявен размер. Искът на Г. Б. е
13
уважен за 20 000лв. като е отхвърлен до пълния предявен размер и в
отхвърлителната част решението е влязло в сила. Искът на Р.В. е уважен за 10
000лв. и е отхвърлен до пълния предявен размер и в отхвърлителната част
решението е влязло в сила. Решението е влязло в сила и в частта, в която
исковете са уважени за 5000лв. за Ж. С., за 3000лв. за Г. Б. и за 2000лв. за Р.
В..
Пред настоящата инстанция е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице невролог като мотивите за допускането й са
изложени в определение на въззивния съд от 12.05.2021г. Същото е дало
заключение единствено за възможността ищецът Ж. С. да е получила като
резултат от преживяната ЧМТ при ПТП посттравматична епилепсия.
Специалистът е извършил личен преглед на жалбоподателя – ищец на
09.09.2021г. Пред него тя е заявила ежедневно пулсиращо главоболие с челна
локализация, пищене на ушите. Поддържа, че след инцидента не шофира.
Заявила е, че получава пристъпи по всяко време. След лечението, предписано
и в болница „Св. Наум“ получава един на 2-3 месеца. Тя е в добро общо
състояние, ясно съзнание, без преки и косвени данни за психопаталогична
продукция. Двигателната дейност е без парези от централен и периферен тип.
Пълен обем на активни и пасивни движения със запазена мускулна сила и
скорост, устойчивост на четирите крайника. Като е съобразило медицинските
документи и образни изследвания, извършени на Ж. С. вещото лице е
направило извод за липса на развитие на травмена епилепсия, освен когато се
е отключило потенциално епилептично огнище от друг произход.
Установената при нея арахноидна киста с размери 38/12мм. В дясно
темпорално е за сметка на недоразвити слепоочно-мозъчен процес. ПРи
съпътстващо заболяване Тиреоидит на Хашимото може да се обсъжда и
автоимунна генеза на епилепсията. Епилепсията е мозъчно заболяване,
характеризиращо се с трайно предразположение за генериране на
епилептични пристъпи. Посттравматична епилепсия може да се развие при
тежка ЧМТ със следните увреждания: остър субдурален хематом, увреждане
на кората на главния мозък, изместване на кората на главния мозък,
множество хирургични интервенции. Само при категорични данни за
наличие на контузионно огнище в главния мозък и изключване на други
фактори може да се говори за посттравматична епилепсия. Последната се
обсъжда, когато пристъпите са няколко, възникнали са спонтанно по- късно
14
от една седмица след преживяна тежка ЧМТ. При повечето пострадали
заболяването дебютира след първата година от увреждането. Епилептични
пристъпи могат да се наблюдават в първите дни след травмата и се дължат на
непосредствена реакция на мозъка на увреждането и не се обсъжда
епилепсия. В зависимост от тежестта на травмата сходна симптоматика се
наблюдава при почти половината от пострадалите. При тях се получава само
един пристъп. При част от пострадалите през първата седмица е възможно да
се реализират 2-3 пристъпа, но по-късно няма рецидив, които се означават
като ранни епилептични пристъпи. Поставянето на диагноза епилепсия
задължително налага КТ/МРТ изследване на главния мозък за уточняване на
причината. При Ж. С. в деня на инцидента не са установени КТ данни за нито
травматично увреждане като вътремозъчни хематоми, оток и/или
хеморагична мозъчна контузия, ефект на изместване, признаци на мозъчно
вклиняване, костно счупване, които се виждат още в първите минути и
часове след травмата. При приема в спешното отделение на ВМА на Ж. С. е
поставена диагноза мозъчно сътресение оценено с 14т. по Глазгоу кома скала.
Т.е. това е временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Епилептичният припадък е само един от симптомите при наличието на
Арахноидна киста. Тя е голяма и подлежи на по- често проследяване. При
нарастването й се демонстрират огнищни симптоми, вариращи в зависимост
от нейната локализация. Към огнищните симптоми се отнасят и
епилептичните пристъпи с различна характеристика в зависимост от
локализацията на кистата. Вещото лице е направило извод, че пристъпите
при Ж. С. са с неясна клинична характеристика. В съдебно заседание
експертът е допълнил заключението си.
Съдът възприема експертизата като компетентна, безпристрастна,
обективна, основаваща ще са научните правила, опита на вещото лице и
добрата медицинска практика.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно
съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
15
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за
упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и
свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е
тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г.
по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. №
859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се
установява, че ищците са отправили писмена претенция към въззивника -
ответник. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и непроизнасянето
през него от застрахователя следва да се приеме за отказ за плащане. С оглед
на това следва да се приеме, че предявените искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
16
По делото не се спори, че гражданската отговорност за товарен
автомобил „Мерцедес“, модел 1844ЛС Актрос с рег. № ******** с прикачено
полуремарке е била застрахована при жалбоподателя- застраховател.
Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото не се спори относно механизма му, причината
за настъпване на ПТП, вината на застрахования деликвент и следва да се
приеме, че са настъпили предпоставките от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД по отношение на застрахования, поради което застрахователят е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди и относно основателността на
направеното възражение за съпричиняване.
По иска, предявен от Ж.С..
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза е посочила получените от
ищеца Ж. С. травми: черепно-мозъчна травма със следните компоненти:
сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана в лявата челна област на
главата с дължина около 1, 5 см., гръбначна травма, изразяваща се в
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на
гръбначния стълб- Дисторзио коли, травма на гръдния кош без рентгенови
данни за счупване на ребра. По своята същност те не са
животозастрашаващи, а са довели до временно разстройство на здравето.
Възстановителния период от черепно- мозъчната травма, изразяваща се в
17
сътресение на мозъка е бил от три до пет седмици. То е в лека степен,
оценено по Глазгоу кома скала с 15 точки непосредствено след инцидента.
Характеризирало се е със замайване и гадене. Не се доказа от ЧМТ при
ищеца да е възникнала посттравматична епилепсия като и двете медицински
експертизи дават категоричен отрицателен отговор на този въпрос. Няма
данни или медицински документи, които да установяват други усложнения
от ЧМТ. Поради това следва да се приеме, че от тази травма Ж. С. е
възстановена напълно. По делото не се събрани и гласни доказателства, които
да описват получени от нея епилептични припадъци. ЧМТ е по- сериозното
увреждане, което е получила ищецът Ж С.. При нея не се наблюдават
травматични увреждания в главния мозък или тежка ЧМТ, от която като
последица е отключването на травматична епилепсия. От показанията на
свидетеля С. се установява, че ищецът се е върнала на работа седем до десет
дни след пътния инцидент. При личния преглед, извършен на 09.09.2021г. е
установено, че тя е в добро общо състояние, ясно съзнание без преки или
косвени данни за психопаталогична продукция. Двигателната дейност не е
нарушена. Според вещите лица епилептичните припадъци може да се в
резултат на голямата Арахноидна киста в дясното слепоочие. Няма
медицински документи, които да установяват настъпили усложнения за
здравето й като следствие от травматичните увреждания или негативни
последици от тях. Възстановителният период от ЧМТ е от три до пет седмици
като тя е търпяла болки и страдания за период от 20 дни най- интензивни са
болките през първите десет дни. Другите травми, които е получила Ж. С. по
медикобиологична характеристика са довели до временно разстройство на
здравето неоспасно за живота. Болките от полученото дисторзио коли са
били за период от 15 дни като най- силни са били през първите седем от тях.
Нормалният възстановителен период е около месец и половина. Контузията
на гръдния кош е причинил болки и страдания за период около 1 седмица с
възстановителен период от две седмици. Тези констатации на лекаря –
неврохирург дават основание да се направи извод за общ възстановителен
период от всички травматични увреждания на Ж. С. от около два месеца.
През него тя е изпитвала дискомфорт в ежедневието си, престоят й в
болнично заведение непосредствено след инцидента е кратък като е изписана
с подобрение. Прогнозата за възстановяване е благоприятна. Като
съобрази, че няма трайни негативни последици от получените от ПТП
18
травми, нормалният възстановителен период, възрастта на ищеца-49 години,
счита, че справедлив размер на дължимото обезщетение е 5 000лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2017г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение на Ж. С. от 5 000 лв. представлява 10 минимални работни
заплати за страната за 2016г./460 лв. МРЗ за 2017г./ и 4 средно месечни
заплати при 1095 лв. средно месечна работна заплата за страната за
четвърто тримесечие на 2017г. Определеното обезщетение е съответно на
жизнения на стандарт на страната към праворелевантния момент. По делото
не са установиха твърдените в исковата молба контузия на главния мозък,
както и че трудно преодолява стреса от пътния инцидент, а именно, че се
страхува да управлява автомобил. Свидетелят С. свидетелства, че тя шофира
след произшествието.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която е уважен предявеният иск над сумата от 5 000лв. до 50 000лв.
По иска на Г.Б..
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
19
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените
от ищеца Г.Б. травми: ЧМТ, състояща се от мозъчно сътресение, травматичен
подкожен кръвоизлив в дясната теменна област на главата с диаметър около 4
см. Гръбначна травма, изразяваща се в множество изкълчвания и навяхване
на ставите и ставните връзки- Дисторзио коли. Травма на гръдния кош без
рентгенови данни за счупени ребра. Травма на опорно двигателния апарат,
състояща се от контузия на раменния пояс и мишница в дясно без рентгенови
данни за счупени кости. Мозъчното сътресение е преминало с количествено
нарушение на съзнанието- зашеметяване, обърканост, без данни за настъпило
безсъзнателно състояние. Получените травми по своя медикобиологичен
характер са причинили на Г. Б. временно разстройство на здравето неоспасно
за живота. Получената ЧМТ с мозъчно сътресение е оценено при приемането
във ВМА в деня на инцидента с 15 точки по Глазкоу кома скалата, т.е. в лека
степен не е било животозастрашаващо. То преминава с общомозъчна
симтпоматика. Болки и страдания е имала около двадесет дни, но най –
интензивни са били през първите десет. Възстановителният период е от три
до пет седмици. Травматичната увреда на шийния сегмент на гръбначния
стълб е довела до болеви усещания за 15 дни, най- интензивни през първите
седем. Възстановителният период е около един месец и половина.
Контузията на дясната раменна става и гръдния кош е отзвучала за около две
седмици. Общият възстановителен период от всички травми при Г. Б. е бил
около два месеца като няма медицински данни за настъпили усложнения,
които да засягат здравето й за в бъдеще. Изпитвала е дискомфорт във връзка с
уврежданията от пътния инцидент за кратък период като след това болките и
страданията са отшумели. Съдът съобрази, че тя не е имала контузии с
фрактура, която да налага оперативна намеса. Такава не се е налагала за
всички получени травми и краткият престой в болничното заведение.
Събраните гласни доказателства не установяват остатъчни последици при Г.
Б., които да й създават затруднения. Съдът като съобрази тежестта на
получените травми, възстановителния период, липсата на трайни последици
за здравето й, възрастта й към настъпване на ПТП-38 години, приема за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 3000лв. При
нея не се установи като травма от ПТП конюктивит на дясното око, че се
страхува да излиза, не спи спокойно и е станала много чувствителна.
Разпитаният свидетел, чиито показания съдът кредитира частично също не
20
установява трайни последици от травмите, получени от Г. Б. при пътния
инцидент.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2017г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение на Г. Б. от 3 000 лв. представлява 6 минимални работни
заплати за страната за 2016г./460 лв. МРЗ за 2017г./ и 2 средно месечни
заплати при 1095 лв. средно месечна работна заплата за страната за
четвърто тримесечие на 2017г. Определеното обезщетение е съответно на
жизнения на стандарт на страната към праворелевантния момент.
Решението трябва да се отмени в частта, в която искът на Г. Б. е уважен
над 3000лв. до 20 000лв.
По иска на Р.В..
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените
от ищеца Р.- В. травми: повърхностна травма на устните и устната кухина,
контузия на гръдния кош без рентгенови данни за счупване на ребра. Те са му
причинили болки и страдния за период от две седмици. Получените травми
21
не са създали опасност за живота му нито са предизвикали сериозен
дискомфорт в ежедневието му. Той няма болничен престой, тъй като е бил
освободен в деня на инцидента. Възстановителният период е кратък, през
който В. е имал предизвикани неудобства в минимален обем. Няма данни за
трайни последици, които да съпътстват живота му за в бъдеще. Съдът като
съобрази горните обективни факти, възрастта на Р. В. към момента на ПТП-
24 години, намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 2000лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2017г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение на Р. В. от 2 000 лв. представлява 4 минимални работни
заплати за страната за 2016г./460 лв. МРЗ за 2017г./ и 1 средно месечна
заплата при 1095 лв. средно месечна работна заплата за страната за
четвърто тримесечие на 2017г. Определеното обезщетение е съответно на
жизнения на стандарт на страната към праворелевантния момент.
Решението на СГС следва да се отмени в частта, в която искът
,предявен от Р. В. е уважен над 2000 лв. до 10 000лв.
По възражението за съпричиняване, наведено в отговора на исковата
молба и поддържано в жалбата.
Разпоредбата н аочл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения,
ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
22
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Нормата на чл.137а от ЗДвП вменява в
задължение на водачите и пътниците в МПС от категория М1, М2, М 3 и
N1,N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителни колани, с
които те са оборудвани. Разпоредбата е императивна и предписва
определено поведение, което пътниците в МПС от съответната категория,
трябва да имат във връзка със своята безопасност. Като не са изпълнили
предписаното от закона задължение да поставят предпазния колан при
движение, то пострадалите са нарушил императивната норма на закона и от
друга страна сами са се поставили в риск и обективно са допринесли за
настъпилите увреждания и тяхната степен. В тази връзка следва да се обсъди
заключението на медицинската експертиза, приета пред
първоинстанционният съд, според която Ж. С. е била с поставен предпазен
колан, а за останалите двама ищци получените травми могат да се реализират
и с или без поставен колан. Т.е. независимо дали са били с поставени колани
уврежданията им са възможни. С оглед на това въззивният съд намира за
недоказано направеното възражение за съпричиняване.
Решението трябва да се отмени в частта, в която в полза на СГС е
присъдена държавна такса над сумата от 400 лв., както и в частта, в която в
полза на адв. О. е присъдено адвокатско възнаграждение над 1651, 28лв. с
ДДС. Решението трябва д се отмени в частта, в която в полза на Ж.С. са
присъдени разноски над 10, 22лв., в полза на Г. Б. над 24, 80 лв. и на Р. В. над
8, 72лв.
По разноските пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ се дължат разноски за производството пред САС в размер
на 2150лв./ от тях 300 лв. юрисконсултско възнаграждение или по 100 лв. за
всеки иск/ като от тях Ж. С. следва да заплати 1250лв., Г.Б. 640лв. и Р. В.
260 лв.
На жалбоподателят- ищец Ж. С. не се дължат разноски поради
неоснователност на жалбата й, както и на адвокат О. възнаграждение на
основание чл.38 от ЗАдв.
На Г. Б. и Р. В. не се дължат разноски за производството пред САС,
23
както и на адв. О. адвокатско възнаграждение за защита по техните искове по
реда на чл.38 от ЗАдв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262029/29.12.2020г. на СГС, ГО, 1 състав,
постановено по гр.д. № 443/19г. в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от Ж. Л. С. за сумата над 5 000 лв. до
50 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в която
на същата са присъдени разноски по делото пред СГС над сумата от 10, 22лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ж. Л. С., гр. София срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр. София с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ над сумата от 5 000лв. до уважения размер от 50 000лв. като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е отхвърлен над 50
000 лв. до пълния предявен размер.
ОТМЕНЯ решение № 262029/29.12.2020г. на СГС, ГО, 1 състав,
постановено по гр.д. № 443/19г. в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от Г. К. Б. над сумата от 3000лв. до 20
000лв,. както и в частта, в която са й присъдени разноски за СГС над сумата
от 24, 80лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г. К. Б. , с. *** срещу ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, гр. София с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над
сумата от 3000 лв. до уважения размер от 20 000лв. като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 262029/29.12.2020г. на СГС, ГО, 1 състав,
постановено по гр.д. № 443/19г. в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от Р. Й. В. над сумата от 2000лв. до
уважения размер от 10000лв., както и в частта, в която са му присъдени
разноски над 8, 72 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪВРЛЯ иска, предявен от Р. Й. В., с. ***, обл. *** срещу ЗАД
24
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр. София с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ за сумата над 2 000лв. до уважения размер от 10 000лв.
В частта, в която исковете на Г. К. Б. и Р. Й. В. са отхвърлени до
пълните им предявени размери решението на СГС е влязло в сила, както и в
частта, в която те са уважени съответно за 3 000лв. и 2000лв.
ОТМЕНЯ решение № 262029/29.12.2020г. на СГС, ГО, 1 състав,
постановено по гр.д. № 443/19г. в частта, в която в полза на адв. О. е
присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 1651, 28 лв. с ДДС,
както и в частта, в която ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да
заплати държавна такса по сметка на СГС над сумата от 400лв.
ОСЪЖДА Ж. Л. С. , ЕГН **********, гр. ***, жк. „***“, бл.**, вх. *,
ап.** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап.2 чрез адв. В.
О. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК000694286, гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 1250лв. / хиляда двеста и петдесет
лева/ разноски по делото пред САС
ОСЪЖДА Г. К. Б., ЕГН**********, с. ***, ул. „***“ № ** и със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап.2 чрез адв. В. О. да заплати на
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК000694286, гр. София, пл.
„Позитано“ № 5 сумата от 640лвв. /шестстотин и четиридесет лева/ разноски
по делото пред САС
ОСЪЖДА Р. Й. В., ЕГН **********, с. ***, обл. ***, ул. „***“ № * и
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап.2 чрез адв. В. О. да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК000694286, гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 сумата от 260лвв. /двеста и шестдесет лева/
разноски по делото пред САС
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
25
Членове:
1._______________________
2._______________________
26