Р E Ш Е Н И Е
№ 462
гр.Плевен, 17.10.2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети октомври, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Любомира
Кръстева
При секретаря Бранимира Моноваи с участието на
прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 703 по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 55 от 14.07.2023г., постановено по НАХД № 20231430200112 по описа за 2023г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно
постановление № 59
от 04.05.2023г. на ИД Директор на РДГ - Ловеч, с което на ЗП Р.Д.Ц. *** на
основание чл.275 ал.1 т.2 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 1000
(хиляда) лева, за нарушение по чл.265 ал.1 предл.второ от ЗГ вр. чл.41 ал.2 от
ЗГ. Със същото решение Р.Д.Ц. е осъден да
заплати на Регионална дирекция по горите - гр. Ловеч сумата от
100 (сто) лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Р.Д.Ц., чрез адвокат В.С., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен.
За необоснован и
постановен в противоречие с материалните и процесуални норми се счита изводът на районния съд, с който е приел за доказано, че Р.Ц. е осъществил
състава на нарушението по чл.265, ал.1, предл.2 от ЗГ, като е променил предназначението
на земя - държавна горска територия, чрез фактическото и използване не по
установения ред. В тази връзка се твърди, че според съставения на 24.01.2023г.
АУАН, нарушението е било извършено от Ц. на 03.05.2022г., когато е съставен
констативен протокол относно това, че в момента на проверката части от горска територия се обработват и ползват като
земеделска земя, без наличие на действащ договор за наем или аренда. Посочва
се, че съдът и наказващият орган се позовават на нормите на чл.265, ал.1, предл.2
от 3 и на чл.41, ал.2 от ЗГ, но последните имат различен адресат, макар и това да не е
изрично посочено. Последното се обосновава с факта, че процедурата по отдаване
под наем или аренда по чл.41 от ЗГ се осъществява от съответните длъжностни
лица, които носят и отговорността за евентуални нарушения, а наемателите или
арендаторите могат да бъдат субекти на отговорност по този текст само ако се
докаже тяхно съучастие под някаква форма, като такива твърдения не се правят по
делото. Твърди се, че ползването на
земята за отглеждане на земеделски култури е станало със знанието на
представител на ответника. В тази връзка се счита, че дори да има промяна на
предназначението не по установения ред, това не е станала виновно – нито
умишлено, нито по предпазливост, тъй като ползването е било основано на
съгласие на ответната страна, изразено в договор за наем на земеделската земя.
Посочва се, че административното нарушение е съставомерно, ако са налице всички
елементи от обективна и субективна страна. Счита се, че като не е конкретизирано
в какво точно се състои неправомерното поведение на Ц. е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди се още, че районният съд не е
обсъдил какво е било предназначението на ползваната земя и как е било променено,
като от таксационното описание е видно, че земята е била предназначена за залесяване, но такова
и до момента не е планирано, според свидетелските показания. Посочва се, че
ползването на земята като земеделска не е променило по никакъв начин това
предназначение, което може да се осъществи във всеки момент, чрез освобождаване
от земеделските култури. Счита се още, че квалифицирането на което и да е
поведение като нарушение предполага увреждане на обществени отношения, а в
случая ползването на територията за земеделски нужди е довело не до вреда, а до
обществена полза, изразена в обработката на територията. Твърди се, че ако е
имало „промяна в предназначението", това не е станало на 03.05.2022г.,
която дата е отразена като време на извършване на нарушението. Посочва се, че
съгласно чл.42 от ЗАНН датата е съществен елемент от съдържанието на АУАН, тъй
като освен че конкретизира нарушението, има значение и за сроковете, в които
може да бъде реализирана административнонаказателната отговорност, като
очевидно обработката и засяването с царевица са били извършени в значително по-
ранен етап, а „промяната в предназначението", ако има такава, е станала
още по- рано, когато е започнала обработката на наетата земя, или когато е
изтекъл срокът на последния договор, според логиката на обжалвания акт, като
това поставя под въпрос спазването на едногодишния срок за издаване на
наказателното постановление. Посочва се, че е отделен въпрос кога
„нарушителят" се счита за открит, и защо ответната страна не знае кой
владее нейните собствени имоти. Сочи се, че съдът приема, че
„нарушителите" са открити на 15.11.2022г., когато са изпратени материалите
по прокурорската проверка, но ответната страна отрича да има данни кои лица са
ползвали имотите, предмет на прокурорската проверка. Счита се още, че това твърдение
е недостоверно, тъй като договорите са сключвани с представител на ответната
страна, а и според показанията на двамата свидетели те са били задължени
периодично да обхождат териториите, стопанисвани от ответника. В заключение се моли
решението на районния съд да бъде отменено, като се претендират разноски.
От ответника е подадено писмено възражение по
касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът Р.Д.Ц. не се явява, представлява
се от адв.С., която излага подробни съображения за незаконосъобразност на
съдебния акт, аналогични на наведените в касационната жалба. Моли решението да
бъде отменено, като бъде отменено и обжалваното наказателно постановление.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът – Директорът на
Регионална дирекция по горите - Ловеч се представлява от юрисконсулт П. и
юрисконсулт Й., които навеждат доводи за неоснователност на касационната жалба.
Претендират присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
160лева.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и
следва да бъде отменено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на ЗП Р.Д.Ц. за това, че на 03.05.2022г.
в землището на гр.Искър, община Искър, отдел 112, подотдел „3“, държавна горска
територия, част от поземлени имоти с идент. №55782.236.6, №55782.236.10 и
№55782.236.11, във връзка със Заповед №53/18.03.2022г. на директора на ТП на
ДГС-Плевен, е извършена проверка по Закона за горите на поземлени имоти с
идент. №55782.236.6, №55782.236.10 и №55782.236.11, които са част от площта на
отдел 112, подотдел „3“, в землището на гр.Искър, община Искър, като в момента
на проверката е констатирано, че се извършва ползване и обработване на части от
горепосочените имоти в горска територия като земеделска земя, с цел отглеждане
на земеделска култура, без да има действащ договор за наем или арендуване, като
е променил фактическото използване на горската територия не по установения за
това ред, като територията определена като горска е с дървопроизводителни и
средообразуващи функции. Съставен е констативен протокол от дата 03.05.2022г.,
а на дата 15.11.2022г. е открит нарушителя и е станало известно на ТП на
ДГС-Плевен. Нарушението е квалифицирано по чл.265 ал.1 предл.второ вр. чл.41
ал.2 вр. чл.4 т.5 вр. чл.5 ал.1 т.3 и чл.5 ал.4 от Закона за горите.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е
кредитирал с доверие свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по
акта, и дадените в хода на съдебното производство обяснения на жалбоподателя.
Посочил е, че е безспорно, че към датата 03.05.2022г. Ц. е ползвал части от
описаните имоти, които бил засадил със земеделска култура – царевица, без да е
имал сключен договор за наем или аренда, с което е променил фактическото
използване на горската територия, определена с дървопроизводителни и
средообразуващи функции, което е в нарушение на чл.41 ал.2 от ЗГ. Въз основа на
последното е извел извод, че от обективна и субективна страна ЗП е осъществил
състава на административно нарушение, което му е вменено. Счел е, че наложената
в минимален размер глоба е при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН. Посочил
е, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения, които да нарушават правото на защита на санкционираното
лице. Посочил е още, че нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са
спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. По тези мотиви районният съд е потвърдил
наказателното постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана
административно-наказателна отговорност на Ц. за нарушение по Закона за горите.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се
споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното
преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Процесното
нарушение е квалифицирано по чл.265 ал.1 предл.второ вр. чл.41 ал.2 от Закона
за горите. Разпоредбата на чл. 265 ал. 1 от ЗГ съдържаща състав на
административно нарушение и неговата санкция се налага на физическо лице, което
промени предназначението на горски територии или фактическото им използване не
по установения за това ред. Нормата на чл.41 ал.2 от ЗГ регламентира, че
поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, могат да
се отдават под наем или под аренда, при условие че не се променят функциите на
територията, не се възпрепятства осъществяването на други дейности в нея и не
се увреждат почвите. В конкретния случай са налице данни, че Ц. е променил
фактическото използване на горската територия не по установения за това ред,
като е извършил ползване и обработване на части от поземлени имоти в горска
територия като земеделска земя с цел отглеждане на земеделски култури, без да
има действащ договор за наем или аренда. Не се спори по делото, че земеделският
производител е знаел, че ползва поземлените имоти без законово основание за
това, тъй като сключените от него договори от 2014г. и 2015г. са с изтекъл срок
на действие, но въпреки това не е преустановил обработката на същите, като е
променил фактическото използване на територията, която определена като горска
територия е с дървопроизводителна и средообразуваща функция. Иначе казано е
осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.265 ал.1 предл.второ вр.
чл.41 ал.2 от Закона за горите от обективна и субективна страна. Като е
достигнал до аналогичен правен извод районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски, следва в полза на Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч да се присъдят разноски в размер на 150лева, на основание чл.63д ал.4
от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 14.07.2023 г., постановено
по НАХД № 112 по описа за 2023 г. на Районен съд – Кнежа.
ОСЪЖДА Р.Д.Ц. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на
150лв. /сто и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/П/
2. /П/