Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
……………… Година Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет
и трети май Година две хиляди
и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо А.
Красимир Гайдаров
съдебен
секретар : Катя Апостолова
като
разгледа докладваното от съдия А.
ВНЧХД № 261 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Предмет
на въззивното производство е присъдата по НЧХД № 421/16г. на Районен съд Варна, V – ти наказателен
състав, постановена на 22.11.2018г. с която подсъдимата К.Ж.К. е била призната за невиновна
по чл.148 ал.2 вр. ал.1т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 пр.1 и 2 от НК, съгласно
частното обвинение срещу нея за извършено престъпление “клевета” с пострадала В.Б.Н..
Въззивното
производство е образувано по жалба на частната тъжителка В.Н. с твърдения за
незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се осъждане на подсъдимата по
предявеното и обвинение, както и присъждане на разноските по делото. Постъпили
са и подробни мотиви към въззивната жалба в които се сочат допуснати според
въззивницата нарушения на процесуалния и материалния закон от страна на
първостепенният съд. Жалбата се поддържа от частната тъжителка лично пред
въззивната инстанция, като се развиват доводи за наличие на незаконен съдебен
състав и умисъл у подсъдимата за извършване на престъплението „клевета“.
От
страна на подсъдимата не са постъпвали възражения по жалбите. В съдебно
заседание пред въззивната инстанция подсъдимата
К. се явява лично и с адв. Д.Д. ***. В пледоарията си по същество защитата
подробно анализира въззивната жалба, като излага мотиви за нейната
неоснователност. Моли за потвърждаване на първоинстанционният съдебен акт.
В
последната си дума подсъдимата К. моли за потвърждаване на присъдата на първата
инстанция.
Окръжният съд намира, че жалбата е
неоснователна.
По реда и със средствата на НПК,
първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с
обстоятелствата, изложени в частната тъжба, които допринасят за тяхното
изясняване и за разкриване на обективната истина. Установена е фактическа обстановка, чиито основни моменти
са следните :
Подсъдимата
К.Ж.К. ***, живее в същият
град,
българка, българска гражданка, разведена, с висше образование, работи, неосъждана,
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Подсъдимата
К.К. и св. Т. Д. били съпрузи в периода от 03.02.2005г. до 14.06.2013г.
Двамата
осъществявали търговска дейност чрез две дружества - „Варна Парадайс" ООД
и „Джьнгъл" ООД.
В
дружеството „Варна Парадайс" ООД, вписано в TP на 08.09.2008год., двамата били
съдружници, управители и представляващи същото, като дружеството се управлявало
заедно и поотделно от всеки от двамата управители.
Между
двамата бивши съпрузи започнала съдебна и извън съдебна битка за контрола върху
дружествата.
Във
връзка с определение на адм. съд Варна
по а.д. № 161/15г., касаещо дружеството „Варна Парадайс" ООД
частната тъжителка В.Б.Н. - упражняваща адвокатска професия в това
си качество подала жалба, като към нея било представено
пълномощно, изходящо от св. Т. Д.Д. / бивш К., който след
развода си върнал пред брачната фамилия/.
На
26.06.2015год. подсъдимата заедно с лицата Р. Д. Я., А.М.А., Д.И.С. и В.С.С.
подали
в адвокатска колегия Варна жалба, адресирана до Главния прокурор на РБ,
Министъра на вътрешните работи и АК- Варна, срещу тъжителката В.Б.Н., адв. И.К.З.,
дружествата „КТМ" АД, „КТМ Екс" ЕООД и др., Т. Д. К., Р.С.С.,
Маргарита Димитрова П., Т.В.В., М. и М. А., М. М. М. (като посочили, че
изброяването не е изчерпателно).
В
структурно отношение посочената жалба била разделена няколко части -
встъпителна част, пункт 1 (касаещ К.Ж.К. - управител и съдружник в дружествата
„Варна Парадайз" ООД и „Джънгъл" ООД), пункт 2 (касаещ А.М.А.,
собственик и управител на СД „Квинс Агро и сие"), пункт 3 (касаещ Р. Д. Я.),
пункт 4 (касаещ „МА - БС Инвест" ЕООД гр. Аксаково, представлявано от
управителя Д.И.С.), пункт 5 (касаещ В.С.С.), заключителна част и приложения към
всеки от отделните пунктове, които поради големия си обем били приложени
единствено към екземпляра от жалбата депозиран в Прокуратурата на РБ.
През месец юли 2015г.
тъжителката получила препис от подадената колективна жалба, като на
29.07.2015г. същата депозирала обяснение по нея пред АК.
С
решение от 16.09.2015г. АК - Варна
преценила, че така подадената жалба не може да бъде разгледана, защото от
съдържанието й не могат да се изведат конкретните оплаквания срещу адвокатите,
като на жалбоподателите е предоставен срок за конкретизиране на твърденията им.
С
решение от 17.11.2015г. АК - Варна прекратила преписката по посочената
колективна жалба като досежно частната тъжителка било прието, че въпреки
депозираните уточнения по отношение на нея не се въвеждали нови твърдения, като
за АК било трудно да разграничат действията на адв.Илия
Златев от тези на адв.В.Б..
Така
изложените факти ВРС е установил след като е извършил детайлен анализ на
гласните и писмени доказателства и е дал убедителен отговор кои от тях и по
какви причини кредитира.
В
частната тъжба, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство е
ангажирана отговорността на подс. К. за следните фрази - всички изложени във
встъпителната част на колективната жалба:
„Твърдим, че всеки от
нас по различно време, но при сходни
обстоятелства е пострадал от противоправните действия на едни и същи лица, сред
които се открояват....В.Б.Н., ЕГН **********...."
„престъпния характер на
отделните деяния и тяхната евентуална взаимосвързаност";
„изложените по-долу
събития установяват престъпни обстоятелства, като на моменти очертават и схема
на организираност /чл. 321 от НК/ или най- малкото на съучастие, по смисъла на
чл. 20 от НК."
„ние, пострадалите, ...
търпим / или вече сме претърпели/ сериозни по своя размер имуществени и морални
вреди";
„връзка между отделните
деяния и лица, както и повторяемостта на използваните способи и средства за
отнемане на имущество";
„незаконната дейност,
състояща се именно в това, че чрез привидно законни правни сделки, основани
обаче, в повечето случаи на документи с невярно съдържание или на различни
противоправни деяния, се преследва и постига незаконен резултат-получаване на
чуждо имущество"; /чл.81, ал.1 от НПК/.
По изложеното в жалбата на частният тъжител :
Основно
оплакване разположено на първите три страници от мотивираната въззивна жалба е
за предубеденост на съдебния състав разгледал и решил делото в първата
инстанция. В тази насока се прави връзка между съдията по делото, съдия от ВОС,
народен представител и подсъдимата К. като се цитират публикация в електронен сайт и публикация в
печата. Твърденията не са подкрепени с
доказателства, които да са приложени и приети по съответния процесуален
способ по делото, поради което се явяват голословни. Няма данни за познанство
между съдията по делото и подсъдимата, за да се направи извод за възможна
заинтересованост от изхода. ВКС на РБ в Решение № 158/19.06.2015г. по к.д. №
402/15г. на второ н.о. е имал възможност да отбележи, че дори и фактът на
познанството разпространен в публикации в интернет сайтове не изпълва стандарта
на ЕСПЧ /Европейският съд по правата на човека/ за „легитимното съмнение“ по
отношение на обективния критерий за безпристрастност на съда. Дори и обстоятелствата
изложени във въззивната жалба да са верни от тях не може да се направи извод за
връзка между съдията по делото и подсъдимата К..
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че безпристрастност означава липса на
предубеждение, или пристрастност, като съдът следва да отговаря както на субективния критерий – дали въз основа
на фактите може да се докаже, че член на съд е действал с лично пристрастие
срещу жалбоподателя / Hauschildt v Denmark А 154/1989/ /, като има
презумпция, че съдията е безпристрастен „докато се представи доказателство
сочещо обратното“ /Cyprianou
v Cyprus 2005 / и обективния
критерий при който мнението на страна по делото която твърди пристрастие е
важно, но не решаващо, като от съществено значение е дали съмнението относно
безпристрастността може да бъде „доказано обективно“ / Hauschildt v Denmark А 154/1989/.
За да
аргументира наличието на обективен критерий /подход/ във въззивната жалба е
посочено, че в разпореждането от 22.02.2016г. за насрочване не е съобщено на
частният тъжител, че има право да иска конституиране като граждански ищец,
съдът не е проверил самоличността на подсъдимата, даден е ход на съдебното
следствие без прочитане на тъжбата, неправилно е посочена правната
квалификация, като тя е следвало да бъде не „клевета“ а „обида“, в присъдата не
е посочено, че подсъдимата К. е осъждана и т.н.
Изложеното не
се споделя от състава на ВОС. Единствения пропуск допуснат от ВРС е
неразясняване на правото на частният тъжител да се конституира като граждански
ищец в процеса. В контекста обаче на
факта, че частната тъжителка упражнява
адвокатска професия към адвокатската колегия в гр.Габрово и е водила
нееднократно наказателни дела от частен характер /приложени по делото/,
въвзивния съд намира нарушението за несъществено и неповлияло на изхода по
делото. Останалите твърдения не намират опора в доказателствения материал по
делото:
-
самоличността на подсъдимата е проверена след
даване на ход на делото в с.з. проведено на 05.04.2016г. – л.51
-
след даване на ход на съдебното следствие
тъжбата е докладвана от частният тъжител, след което са обсъдени и приети
доказателства – л.51 гръб
-
в изложените фрази – шест на брой предмет на
обвинението липсват фрази които биха могли да бъдат приети за обидни и
единствено възможната правна квалификация е била възприета от ВРС
-
В присъдата при посочване на самоличността на
подсъдимата правилно е било отбелязано, че К. е неосъждана доколкото същата по
НЧХД № 1940/16г. на ВРС е била освободена от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „Глоба“.
Изложените
по-горе факти дават основание на въззивния съд да приеме, че изразеното от частната тъжителка съмнение относно безпристрастността на
първоинстанционният съд не е доказана обективно и действията на съдията по
делото не водят до основание да се
приеме съмнението за основателно.
В
тази насока следва и да се отбележи, че първоинстанционният ъсд е допуснал по
искане на частната тъжителка и приел по
делото множество писмени доказателства ирелевантни към предмета на доказване.
Вместо да се концентрира на основния въпрос по делото автор ли е подсъдимата К. на шестте израза в
колективната жалба за които частната тъжителка счита, че съдържат клеветнически
твърдения и дали те се клеветнически, са събрани купища книжа касаещи сагата
между подсъдимата К.К. и свидетеля Т. Д.
/бивш К./ във връзка със споровете им за контрола върху двете търговски дружества
- „Варна Парадайс" ООД и „Джьнгъл" ООД. Без всякакво значение за
правилното решаване на делото са и книжа свързани с различни прокурорски
произнасяния по жалби на различни лица срещу частната тъжителка, както и
съдебните премеждия на св.Т. Д..
Посочените
по- горе действия на ВРС са още един аргумент
за липса на доказателства за предубеденост на съда при ръководене на съдебното
следствие в полза на една от страните.
Цитираното
в жалбата решение на ЕСПЧ Piersack срещу Белгия, касае казус при
който председателят на съдебния състав преди това е бил ръководител на прокурорския отдел,
който е провел разследването срещу жалбоподателя и е образувал производство
срещу него. Макар и да липсват доказателства, че съдията действително е
бил запознат с разследването Съдът
приема, че има нарушение на обективния критерий. Очевидно случаят е различен
спрямо разглеждания казус, доколкото основателното съмнение у подсъдимия е било
формирано на базата на кариерното развитие на председателя на съдебния състав –
факт безспорен и лесно доказуем.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че ЕСПЧ е имал възможност да се
произнесе по казус, касаещ безпристрастността по дело при което съдията и
страна, или свидетел са масони и той е обективиран в делото Salaman v UK №43505/98 hudoc /2000/ DA.
Друга
група възражения във въззивната жалба са свързани с умисъла у подсъдимата К. за
извършване на престъплението „клевета“. В тази насока се изтъква, че
подсъдимата е била наясно и е знаела, че от името на дружествата „Варна
Парадайс“ ООД и „Джънгъл“ ООД няма право самостоятелно да подава жалби, като се
развиват доводи за нейното изключване като управител и съдружник по реда на
чл.517 от ГПК.
Както и
по-горе бе подчертано фактите свързани с управлението и представителството на
горецитираните търговски дружества са ирелевантни към предмета на доказване по
делото. Подсъдимата К. може да носи отговорност единствено и само като
физическо лице доколкото наказателната отговорност на юридическите лице не може
да се ангажира.
Изтъкват
се и твърдения за неправилност на мотивите на ВРС по отношение на приемане на
авторството на жалбата до АК – Варна, показанията на св.М. и св.П., умисъла на
подсъдимата К..
ВРС
счита, че не е налично противоречие в мотивите на ВРС, или липса на такива.
По
отношение на цитираните от защитата показания на свидетелите М. и П., ВРС е
отбелязал, че не би могъл да ги кредитира в частта им на възпроизвеждане на
данни по използвани по друго наказателно
производство специални разузнавателни средства доколкото липсва процесуален
способ по който последните да бъдат приобщени към воденото частно наказателно
производство. ВОС се съгласява с така изложеното, тъй като няма процесуална
възможност за изискване на ВДС по СРС използвани по друго висящо наказателно
производство от които да се направи извод дали изявленията на свидетелите отговарят
на информацията съдържаща се там. Доколкото показанията на тези свидетели не
могат да бъдат проверени чрез други доказателствени източници правилно ВРС не
ги е кредитирал.
Авторството
на жалбата в нейната встъпителна част, която е предмет на обвинението е
разгледано подробно от ВРС на л.495 абз.последен и е изведен единствено
възможния подкрепен от гласните доказателства на свидетелите Я., А., С.; и С.
извод, че конкретен автор на тази част няма и тя е продукт на колективно
авторство под редакцията на неустановено по делото лице с юридическо
образование. Затова и не е допустимо ангажирането на наказателна отговорност на
подсъдимата К. за текст, чието авторство не е безспорно и категорично
установено по предвидените в наказателния закон процесуални способи.
С оглед
на изложеното ВРС е стигнал до единствено възможния извод за липса на
съпричестност на подсъдимата към деянието за което и е възведено частно
обвинение. Това изключва необходимостта от извършване на анализ дали шестте
израза предмет на обвинението съдържат клеветнически изрази по отношение на
частната тъжителка.
Жалбата
на частната тъжителка следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционният съдебен акт потвърден изцяло като правилен и
законосъобразен.
По изложените съображения и на основание чл.334
т.6 вр. чл.338 от НПК, настоящият състав на Окръжния съд като въззивна
инстанция,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на Районен съд Варна, пети наказателен състав,
постановена на 22.11.2018г. по НЧХД № 421/2016г. по описа на същият съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: